Решение по дело №128/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5, вр. чл. 171, т. 2а, буква "а" от закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК).

Образувано е по жалба на С. Г. А., с [ЕГН], от с. Бранище, община Добрич, ул. „Девета“ № 22, подадена чрез адв. З. Д. от АК-Варна срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1312491 от 12.03.2025 г. на Мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР-Смолян.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ по съображения за допуснати в производството съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че издателя на акта не е конкретизирал противоправното поведение, съставляващо основание за налагане на ограничението на адресата на заповедта, нито е мотивирал необходимостта от прилагане на ПАМ. Не са обсъдени относимите факти и обстоятелства от значение за случая, сочещи, че собственика не е знаел, още по-малко е разрешил собственото му ППС да бъде управлявано от лице, което не притежава СУМПС. Макар и законът да не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението наличието на субективно отношение, знание или съгласие, то следва да се прецени, че в случая липсва съпричастност на собственика на автомобила обуславяща налагането на ПАМ, но въпреки това жалбоподателката търпи неблагоприятните правни последици от осъществената държавна принуда. Поддържат се доводи кореспондиращи с нарушение на чл. 6 АПК, прилагането на ПАМ не е обосновано, не е доказана и необходимостта от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел. По изложените доводи моли да се отмени заповедта и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя, с писмена молба поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна – Мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР-Смолян, чрез гл. юрк. К. В., чрез писмено становище оспорва жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна, налице са метериалноправните предпоставки за налагането на ПАМ. МПС е управлявано от близък на жалбоподателката – лице с което живее на семейни начала, и има задължение да се погрижи неправоспособни лица да нямат достъп до ключовете за автомобила ѝ. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 12.03.2025 г. около 10:00 ч. в гр. Смолян, на ул. „Невястата” срещу ресторант Рибката, с посока на движение към бензиностанция Газпром, Б. С. Г. е управлявал МПС „Ауди АЗ” с рег. № [рег. номер], собственост на С. Г. А., след като свидетелството за управление на водача Г. е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП със ЗППАМ № 250255000035/14.02.2025 г. на Второ РУ - Добрич, влязла в сила на 07.03.2025 г.

Нарушението е установено от И. С. П. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция към Областна дирекция на МВР – Смолян. По повод нарушението полицейският служител е съставил АУАН серия GA № 3326603/12.03.2025 г., с който на водача Б. Г., е вменено извършване на нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

На същата дата – 12.03.2025 г., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция към Областна дирекция на МВР – Смолян, издал процесната ЗППАМ № GPAM-1312491 от 12.03.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, буква "б" ЗДвП приложил спрямо на С. Г. А., принудителна административна мярка: прекратяване регистрацията на ППС – с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

От служебно изисканата преписка по издаване на ЗППАМ № 250255000035/14.02.2025 г. на Второ РУ – Добрич е видно, че същата е издадена въз основа на АУАН серия GA № 143 6605/13.02.2025г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДВП. Видно от съдържащата се в ЗППАМ № 250255000035/14.02.2025 г. на Второ РУ – Добрич разписка, същата е била връчена на Б. С. Г. на 20.02.2025 и влязла в сила на 07.03.2025 г. Към същата преписка е приложена и справка за нарушител/водач относно Г. от която се установява, че издадената ЗППАМ № 250255000035/14.02.2025 г. не е била отменена към 12.03.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР, като структура осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. директорът на Областната дирекция на МВР - Смолян оправомощава определени длъжностни лица да прилагат ПАМ по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 2а от ЗДвП), в т.ч. според т. 1.10 от цитираната заповед - младши автоконтрольори в „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Смолян, с компетентност за цялата територията обслужвана от Областна дирекция на МВР - Смолян. В случая атакуваната заповед е издадена от мл. инспектор С. Б.. на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Смолян, на когото са делегирани правомощия по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на Областна дирекция на МВР - Смолян.

Заповедта е волеизявление в писмена форма, което съдържа обстоятелствена част с фактическите и правни основания за издаването й със съответната разпоредителна част, съгласно изискванията на чл. 59 АПК.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, които са довели до неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предвижда "прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство" за срок от 6 месеца до 1 година на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач; не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС; след като е лишен от правото да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК; както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

В разглеждания случай, приложение намира последната хипотеза, при която ПАМ се налага на собственика, чието МПС е управлявано от лице, свидетелството за управление на което е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 ЗДВП. При така регламентираната хипотеза, законодателят изисква единствено установяването на управление на МПС от лице, свидетелството за управление на което е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 ЗДВП. Всъщност това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката, а и се установява надлежно от приложения АУАН серия GA № 3326603/12.03.2025 г. и от адм. преписка по издаване на ЗППАМ № 250255000035/14.02.2025 г. на Второ РУ – Добрич. Доколкото тези факти са правилно и в пълнота установени от издателя на заповедта, за този административен орган е възникнало задължението да издаде акта за налагане на ПАМ. Причината за допуснатото нарушение, за предоставянето от собственика на МПС за управление от неправоспособен водач е без значение при цитираната правна уредба. Поради това правилно издателят на конкретната заповед не е изследвал причината за предоставянето на конкретния автомобил за управление на лице без СУМПС. Изцяло неоснователни са твърденията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, за неизясняване на всички факти и обстоятелства поради липса на мотиви за причините за нарушението.

При извършената служебна проверка не се констатират нарушения, които да обусловят извод за незаконосъобразност на Заповедта. Тя е постановена по отношение на надлежен субект, при правилно и в пълнота установяване на релевантните факти.

С оглед на приобщените доказателства и установеното фактическа обстановка, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б "а" ЗДвП. Заповедта съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а б. "а" ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

Анализът на разпоредбата на чл. 171 ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В конкретния случай оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона -предотвратяване и преустановяване на възможността лицето да извърши нарушения по ЗДвП, респ. да допусне собственият му автомобил да бъде управляван от лице, което е лишено от СУМПС; за осигуряване безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая административния орган е наложил мярката за срок който е съответен на регламентирания от законодателя, като при определянето му органът действа в условията на оперативна самостоятелност.

Заповедта е съобразена с целта на закона и при определяне на срока на ПАМ, наложена е за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.

По гореизложените съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото, оспорващият следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на казуса, неявяването в открито съдебно заседание и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на С. Г. А., с [ЕГН], от с. Бранище, община Добрич, ул. „Девета“ № 22, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1312491 от 12.03.2025 г. на Мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР-Смолян, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква "а" ЗДвП е наложена принудителна административна мярка: прекратяване регистрацията на ППС – „Ауди АЗ” с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА С. Г. А., с [ЕГН], от с. Бранище, община Добрич, ул. „Девета“ № 22 да заплати на Областна дирекция на МВР - Смолян сумата от 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.