Решение по дело №156/2023 на Административен съд - Ямбол

Предявена е искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ) от Т.И.К.,***, против Областна дирекция"Земеделие" Ямбол, с цена на иска 48000лв. неимуществени вреди и 22 401лв. имуществени вреди.Претендира се както следва:

1.Неимуществени вреди - по 8000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразни решения и бездействия на ответника, визирани в 6 точки(1.писмо №РД-12-02-108-1/30.05.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол";2.Протокол №1 от 21.11.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол"; 3.бездействие по искане вх.№РД-16-28/03.01.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол";4.бездействие по заявление №РД-12-02-936-2/12.09.2022г. на ОД"Земеделие"-Ямбол; 5.Решение №4-АК от 12.05.2008г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол";6.бездействие за изпълнение на Решение №75/2021г. по КАД№73/2021г на Административен съд Ямбол ), ведно със законна лихва върху сумата от 8000лв. за всяко от тях, считано от датата на подаване на молба вх.№РД-16-863/06.03.2017 година;

2.Имуществени вреди в размер 22401лв., резултат на незаконосъобразни актове и бездействия (общо за посочените в т.1, т.2, т.3 от исковата молба), ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на молба вх.№РД-16-863/06.03.2017 година.

Вредите се претендират във връзка със забавена процедура за възстановяване на земеделски имот, представляващ ПИ №87374.510.202 по КК на град Ямбол, като хронологично се описва следното:

1.Писмо №РД-12-02-108-1/30.05.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол" се счита за нищожен отказ.Молба до ОСЗ „Тунджа - Ямбол” е била подадена с вх. № РД-16-863 / 06.03.2017 г., за обезщетение по чл. 19а, ал.4 от ЗСПЗЗ във връзка с Решение № 164 по гр.д. № 5800 от 2015 г. на ВКС. След две години бездействие, на 30.05.2019 г., ОСЗ „Тунджа - Ямбол” с писмо № РД-12-02-108- 1 / 30.05.2019 г. отказва да изпълни решението на ВКС, като твърди, че ОСЗ ”Тунджа-Ямбол” е изпълнила задълженията си по ЗСПЗЗ и е възстановила имота с цялата си площ от 4759 кв.м. в изпълнение на съдебно решение № 1084 / 03.12.2007 г. на ЯРС. Писмото - отказ за обезщетение по чл.19а, ал.4 от ЗСПЗЗ е подписано еднолично от началника на ОСЗ „Тунджа - Ямбол”, което е индивидуален административен акт, който не отговаря на изискванията за законосъобразност, посочени в разпоредбата на чл. 146 от АПК. С решение № 760/25.10.2019г. по а. д. № 2215 / 2019 г. на ЯРС този отказ е обявен за нищожен.За този отказ, има твърдения, че началника на ОСЗ „Тунджа - Ямбол” е наказан от МЗГ.

2.С Протокол № 1 от 21.11.2019 г. комисията отказва да извърши обезщетение, съгласно чл.19а, ал.4 от ЗСПЗЗ, със същите мотиви, посочени в индивидуалния административен акт, обявен за нищожен със СР № 760 /25.10.2019г. Протокол № 1 е обжалван в ЯАС, образувано е КАД № 73 / 2О21г. и със СР № 76/2021 г. е отменен.

3.С искане вх. № РД-16-28 / 03.01.2019 г. ищецът отново напомня на ОСЗ „Тунджа - Ямбол, че на 06.03.2017 г. е отправено искане, за обезщетение с 659,44 кв.м. равностойна земя, съгласно ЗСПЗЗ. До 31.12.2018 г. ОСЗ с бездействие не е произвела решение или становище. Съгласно чл. 25 (1) от АПК датата 06.03.2017 г. е дата на започване на производство, за обезщетение по чл. 19а (4) / ЗСПЗЗ. Към тази дата е нарушен срока, за издаване на административния акт за обезщетение, за което молим в срок от седем дни, от постъпване на това искане да съобщите решението си, като ни връчите акта. Към м. май 2023 г. отговор на посоченото искане не е получен, което ищецът приема за мълчалив отказ, за изпълнение и отговор.

4.С писмо № РД-12-02-936-1 / 25.01.2022 г. ОД „Земеделие” Ямбол обявява, че на заседание на комисията по чл. 36, ал.6 от ЗСПЗЗ е постановено решение за признаване правото на собственост върху 659,44 кв.м. Това решение на комисията по чл. 36, ал.6, ОСЗ „Тунджа - Ямбол”, следва, по изискуем от ГПК ред, да бъде предоставено на обезщетената страна. Това не е изпълнено, за което със Заявление вх. № РД-12-02-936-2 / 12.09.2022 г. е поискано, неговото изпращане на заявителите. Отговорът отново е мълчалив отказ.

5.Решение № 4-АК от 12.05.2008 г. ищецът счита за отменено, като незаконосъобразно - Със СР № 164 / 26.01.2017 г. по гр.д. № 5800 / 2015 г. на ВКС с косвен съдебен контрол е частично отменено решение № 4-АК / 12.05.2008 г. на ОСЗ „Тунджа - Ямбол”, за възстановяване в стари реални граници на нива от 4759 кв.м., съставляваща ПИ № 87374.510.202 по КК - 2005 г.на гр. Ямбол, като приема, че 659,44 кв.м. не подлежат на реституция, поради нарушение на ЗСПЗЗ от ОСЗ „Тунджа - Ямбол”. Съгласно СР № 1084 / 2007 г. на ЯРС, следва да бъдат възстановени 4759 кв.м., а не 4100 кв.м., за които Решение № 4-АК остава в сила.

6.Решение № 76 / 2021 г. по КАД № 73 /21г. на ЯАС не е изпълнено.Към м.май 2023 г. постановеното по съдебното решение обезщетение по реда на чл.19а (4) от ЗСПЗЗ не е изпълнено, тъй като ОСЗ „Тунджа - Ямбол” не е издала решение за обезщетение с конкретна, равностойна земя, от което произтичат щети, имуществени и парични загуби и увреждания, за придобилите право на обезщетение.

В периода от 06.03.2017 г. до м. май 2023 г., тече седма година. Това е периода, в който административният орган не е завършил обезщетение по чл.19а (4), т.4 и чл.17 (1) от ЗСПЗЗ и чл. 19 (17) от ППЗСПЗЗ. В периода от 1991 г., когато е подадена молба за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, до 2023 г., ОСЗ „Тунджа - Ямбол” за 32 години не успява, с поредица от бездействия да възстанови собственост от 4759 кв.м., определени съгласно СР № 1084 / 2007 г. на ЯРС. От незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ОСЗ „Тунджа - Ямбол” са настъпили имуществени увреждания, пропуснати бъдещи ползи и парични загуби, които са в пряка зависимост от посочените незаконни действия и бездействия на административния орган, които следва да бъдат мотивирани в осъдителен иск по ЗОДОВ. Настоящият иск е свързан с бездействие, с незаконосъобразни актове, косвено и с неизпълнение на съдебни решения.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е посочено, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт и бездействието на органите и длъжностните лица при ответника.

Решение за окончателно приключване на започналата от 1991 г. до настоящият момент реституция няма, няма владение и разпореждане с имот № 87374.510.202 по КК на гр. Ямбол от 2005 г.

От всички описани незаконосъобразни действия, бездействия и актове, описани от т.1 до т.6 , ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него емоционални и здравословни проблеми. Болезнено е нарушено чувство за справедливост, съпроводено с негативен стрес, пряка връзка от всички незаконосъобразни решения, откази и обявени за нищожни актове в периода от 1991 г. до 2017 г. и последващи от 2017 г. до м. май 2023 г. При всяко незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, в резултат на непрекъснато въздействие, през тези периоди, кръвната захар и кръвно налягане на ищеца се повишават, нарушава се глюкозния толеранс и същият изпада в състояние на хипергликемия.

Със СР № 164 / 26.01.2017 г. по гр.д. № 5800 / 2015 г. на ВКС, частично е отменено Решение № 4-АК / 12.05.2008 г. на ОСЗ „Тунджа - Ямбол“ за допуснати закононарушения. С Определение № 59 / 16.03.2017 г. Решение № 164 е допълнено с направените разноски по делото във всички инстанции в размер на 7508 лв. Това определение е обжалвано и с Определение № 175 / 27.07.2017 г. редуцира разноските до 4008 лв. Първото определение предизвиква психо-емоционално състояние и след припадък на 02.05.2017 г. ищецът бил приет в болница с диагноза мозъчен инфаркт. Това счита за пряк резултат от действията на ответника по осъдителния иск, през периода 2017 - 2023 г. Всички последващи действия, бездействия и актове на ответника, влошават здравословното състояние на Т.К.. С оглед изложеното с всяко от описаните от т.1 до т.6 актове, действия и бездействия на ищеца е причинена вреда, която е в причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата неимуществена вреда, който ищеца оценява на по 8000лв. за всеки от тях.

От описаните актове , действия и бездействия са настъпили и имуществени вреди, изразяващи се в пълната пазарна стойност на имота, тъй като отказа да му бъде възстановена собствеността по същество представлява лишаване от собственост за период от 2017г. до м. май вкл. 2023г. Отказът от възстановяване на собствеността върху имота, възпрепятства ползването върху отказаната част от собствеността по смисъла на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В случая следва да бъде взето предвид, че отказът препятства въобще правата му на собственост върху целият имот, в това число правото му на ползване, разпореждане и управление с имота.

Конкретно искът за имуществени вреди е свързан косвено и с неизпълнение на влезли в сила съдебни решения от ОДЗ и съответно от ОСЗ „Тунджа - Ямбол” ( Решение № 164 / гр.д. № 5800 / 2015 г. на ВКС и Решение № 76 / 2021 г. по КАД № 73 / ЯАС). ВКС постановява, че Решение № 4-АК / 12.05.2008 г. на ОСЗ е незаконосъобразно за 659,44 кв.м., т.е. не подлежат на реституция, а ЯАС постановява, че ищеца следва да получи необходимото и изискуемо окончателно обезщетение по чл. 19а, ал.4, т.4 от ЗСПЗЗ. В резултат на повторни действия и повтаряща мотивация, ответникът ( писмо от 30.05.2019 г. и Протокол № 1 / 21.11.2019 г. ) не изпълнява както влезлите в сила съдебни решения, така също и вменените му по закон задължения за окончателно приключване на реституцията, заявена от 19.08.1991 г.

По т. 2 и т. 3 вредите са материални, имуществени и са в пряка връзка с прекомерната продължителност на възстановяването на имота (от 1991 г. до 2017г. и от 2017 до 2023 ) и обявените от съда за нищожни документи ( писмо / 30.05.2019 г., протокол № 1 / 21.11.2019 г.) и показано бездействие от ответника в Искане / 03.01.2019 г. и Писмо /25.01.2022 г.:

Продължително неизпълнение на дължимото от държавата обезщетение по чл. 19а, ал.4, т.4 е пречка за използване на целия имот от 4759 кв.м. (161700 лв.) и дължимо обезщетение от 659,44 кв.м. (22401 лв.), заявено с молба РД-16- 863 / 06.03.2017 г. до м. май 2023 г.

Продължителните забавяния на реституционния процес и обезщетение по чл. 19а, ал.4 водят до увеличаване на паричните загуби от заявление № 430 / 19.08.1991 г. до м. май 2023 г., вкл. периода от 2017 до 2023 г.

Отказът на ответника да изпълнява, както съдебните решения, така и ЗСПЗЗ поставят ищеца в положение на несигурност, както в сегашно време, така и в бъдеще.През този период е настъпило многократно обезценяване на парите, което е свързано с финансови загуби.

Отказите посочени в писмо от 30.05.2019 г. и Протокол № 1 по същество са лишаване от собственост на стойност 22401 лв., постановена със СР № 1084 /2007г. на ЯРС и в тази връзка лишаване от доходи за продължителен период от 4759 кв.м., вкл. с размера на обезщетението от 659,44 кв.м., за седем години.Пазарната стойност на имота извършена от независим оценител е 161700 лв. към м. март 2023 г. / 33,97 лв кв.м. следователно размера на обезщетение от 659,44 кв.м., заявено от 06.03.2017 г. и отказано от ответника е на стойност 22401лв.

Периода за претенцията за обезщетение обхваща от 06.03.2017 г. до м. май 2023 г. През тези години ищецът е поставен в състояние на несигурност и в продължение на години е лишен от ефикасни средства за защита, което накърнява справедливостта, гарантираща правото на ползване на имота и неговата пазарна стойност при продажба. Нарушено е правото на справедливост и законосъобразност. Нарушено е правото му на собственост.

След връчване на исковата молба по същата е постъпил отговор от ответника Областна Дирекция „Земеделие“ – Ямбол, представлявана от директора, с който се оспорват изцяло исковите претенции, поради следните съображения:

В исковата молба има неверни обстоятелства, а освен това не са изложени всички такива, които са от значение за решаване на случая.Не отговаря на истината, че бездействието или незаконосъобразни действия на ОСЗ-Тунджа (бивша ПК-Тунджа) са причинили прекомерно забавяне на реституционната процедура. Видно от текста на исковата молба забавянето се дължи на съдебните спорове, инициирани от молителя.Оспорват се твърденията, че вследствие на тази процедура ищецът е претърпял емоционални и здравословни проблеми, описани в исковата молба.Също така не отговаря на истината, че прекомерната продължителност на възстановяване на имотите е поставила пречка за получаване на дължимото обезщетение от 659,44 кв.м. С влязло в сила Решение 430-1-СР е приключена процедурата по определяне на обезщетение за тази площ, като е определена левова равностойност. Срещу този акт ищецът е подал жалба до Районен съд- Ямбол, образувана в адм.д.№2963/2022, но в последствие ищецът е оттеглил жалбата си което показва, че е признал законосъобразността на този акт, част от обезщетителната процедура. Относно последният липсва данни същият да не е законосъобразен.

Съгласно съдебната практика отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна, безвиновна отговорност и тя се носи винаги, когато съдът констатира, че ищецът е претърпял имуществени и / или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменен административен акт, действие или бездействие на държавен орган и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая не са налице нито твърдяните неимуществени вреди, причинени от действия или бездействия на ОСЗ-Тунджа (бивша ПК-Тунджа) или нейни длъжностни лица, нито такива имуществени. Тъй като липсват вреди, които са непосредствена последица от такова предаване исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно оплакванията за неизпълнение на съдебно решение №76/2021 на AC-Ямбол по КАД №73/2021, както и бездействието на служителите в ОСЗ Тунджа-Ямбол по отношение на процедурата по обезщетяване на ищеца за частта от имота, за която е налице пречка да бъде възстановена, същите са неоснователни. С Разпореждане №775/02.11.2022г. по адм. дело №267/2022г. по описа на AC-Ямбол съдът е постановил, че липсва неизпълнение на съдебно решение №76/2021 на АС-Ямбол, постановено по АД №73/2021г.

Дори и да се приемат за верни твърденията в исковата молба, че са налице причинени неимуществени и имуществен вреди, то така предявените размери на обезщетения са прекомерни, като се оспорват същите по размер.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД. Според тази разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието "справедливост" не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.

Относно размера на обезщетение за имуществени вреди, следва отново да се посочи, че на ищеца е определено законосъобразно парично обезщетение по ЗСПЗЗ. Евентуалното забавяне на определяне на това обезщетение е причинило вреди за него в размер на законната лихва, съгласно чл.86 ЗЗД, а не в претендираната от ищеца сума.

В съдебно заседание ищецът Т.И.К., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.Х. ***, редовно упълномощена, която поддържа иска. С оглед събраните по делото доказателства, намиращи се в административната преписка, представените към исковата молба и в съдебно заседание, счита определените искове за основателни и доказани и моли съдът да ги уважи изцяло, като присъдите в полза на Т.И.К. направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол, редовно призована, представлява се от главен юрисконсулт Е.К., редовно упълномощена, която счита исковата молба за неоснователна. Видно от приложените по делото писмени доказателствени материали, както и Решение № 430-1-СР от 18.10.2022 г. за определяне правото на обезщетение, ищецът е следвало да бъде обезщетен със земя или с поименни компенсационни бонове, като в решението изрично е отбелязано, че това обезщетяване ще се извърши въз основа на постъпило писмено искане от страна на собствениците, като и до момента няма депозирано такова. По делото не се доказа липса на отречено право на субекта на собствеността, поради което не е осъществен и правопораждащият факт вредите по ЗОДОВ да бъдат осъразмерени със стойността на невъзстановения имот, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

От Окръжна прокуратура – Ямбол се явява прокурор Димитринка Георгиева. Счита, че исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

В определения от съда срок ищецът и ответникът са представили писмени бележки по съществото на спора.

Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс(АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).Подадена е от лице, което твърди неблагоприятно засягане от отменени административни актове и твърди незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в структурата на Областна дирекция"Земеделие"-Ямбол.Насочена е срещу юридическото лице по смисъла на чл.205 от АПК.

В производството пред съда подлежат на доказване елементите от фактическия състав на административния деликт: 1.отменен незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган; 2.вреда; 3.причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие и вредата. Доказателствената тежест в тази връзка се носи от ищеца, като ответникът може да представи противопоставими доказателства.

Съдът счита предявената искова молба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение №430 от 15.01.2004г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.Ямбол се възстановява правото на собственост на И. и Т. И.К. в съществуващи стари реални граници на имот нива от 4.200 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на гр.Ямбол, местността Летището, имот №8070 по план на гр.Ямбол, изработен от 1990г. Решението е издадено след съдебни решения, постановени в производство по ЗСПЗЗ, и е влязло в сила на 28.02.2005г.

Поради възникнал спор за собственост върху имота след изработване и приемане на кадастралната карта на гр.Ямбол през 2005г., с последващо Решение №1084/2007г. по гр.д.№1084/2007г. Ямболски районен съд е приел за установено по отношение на Община Ямбол, че Т.И.К. и И. И.К. са собственици на поземлен имот с идентификатор 87374.510.202. С Протокол №4 от 12.05.2008г. на Общинска служба по земеделие и гори Тунджа-Ямбол, въз основа на съдебното решение и скица-проект на поземлен имот с идентификатор 87374.510.202, издадена от СГКК-Ямбол, комисията решава Т.И.К. и И. И.К. да бъдат настанени в поземлен имот с идентификатор 87374.510.202 по КККР на гр.Ямбол, с площ 4759 кв.м.Издадено е Решение №4-АК от 12.05.2008г. на Общинска служба по земеделие и гори Тунджа-Ямбол за възстановяване правото на собственост върху имота, като това решение изменя предходното Решение №430 от 15.01.2004г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.Ямбол. Решението е влязло в сила на 16.06.2008г.

Впоследствие е било проведено съдебно производство по повдигнат спор от лицата с възстановено право на собственост върху имота срещу „Папас Олио“АД, гр.Ямбол за предаване владението на част от имота(659.42кв.м.), приключил с Решение №164/26.01.2017г. по гр.д.№5800/2015г. на Върховния касационен съд на Република България - искът за ревандикация на недвижим имот с площ 659.42кв.м., представляващ част от имот с идентификатор 87374.510.202 е отхвърлен, отхвърлен е и искът за заплащане на сумата 339.67лв., представляваща обезщетение за ползване на имота. Съдебният акт е мотивиран с обстоятелствата, че са били налице пречки по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване частта от имота, заета от железопътна линия, бетонова площадка и прилежащата към тях площ, което налага извод, че за площта в размер 659.42кв.м. решението на ОСЗГ не е произвело реституционно действие.

С молба рег.№РД-16-863/06.03.2017г. до Началника на ОСЗ“Тунджа-Ямбол“, към която е приложено решението на ВКС, собствениците на възстановения имот са поискали за тази част от имота 659.42кв.м. да бъдат обезщетени с равностойна земя от общинския поземлен фонд.С писмо изх.№РД-09-1243/09.02.2018г. на Началника на ОСЗ“Тунджа-Ямбол“ до Т.И.К. е поискано представяне на актуална скица за ПИ с идентификатор 87374.510.202 и съдебните решения по случая.Исканите документи са представени с писма вх.№РД09-1243/22.02.18г. и вх.№РД09-1243/25.04.18г.

С писмо изх.№РД-12-02-108-1/30.05.2019г. на Началника на ОСЗ“Тунджа-Ямбол“ Т.К. е уведомен, че общинската служба е земеделие е изпълнила задълженията си като е възстановила цялата площ на имота в изпълнение на Решение №1084/2007г. по гр.д.№1084/2007г. Ямболски районен съд.Срещу това писмо е подадена жалба, разгледана като първа съдебна инстанция от Районен съд Ямбол по образуваното адм.д.№155/2019г., обявила за нищожен отказа с Решение №760/25.10.2019г..

Последвал е Протокол №1 от 21.11.2019г. на комисия по чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ в ОСЗ“Тунджа-Ямбол“, с който е прието, че площта 659.42кв.м., за която се иска обезщетение е в границите на поземлен имот 87374.510.202, целия с площ 4759 кв.м., възстановен на правоимащите лица с Решение №4-АК/12.05.2008г. на ОСЗ“Тунджа-Ямбол“.За възстановената площ, представляваща ПИ87374.510.202, собственикът се е снабдил с нотариален акт №26, том ХХІІ, рег.7128 дело 4761 от 18.07.2008г., вписан в Службата по вписване, гр.Ямбол. След проведен съдебен контрол на този акт - Протокол №1 от 21.11.2019г., с Решение №76/16.04.21г. по КАД№73/2021г. на Административен съд Ямбол е приел обективиран отказ на павото на обезщетение с равностойна земя, този отказ е отменен и делото е върнато като преписка на ОСЗ“Тунджа-Ямбол“ за решаване на въпроса за обезщетение, което да бъде определено на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Подадено е ново заявление за обезщетяване с вх.№ПО-15-1 от 24.02.2022г. в Общинска служба по земеделие“Тунджа-Ямбол“, с искане за обезщетяване с имоти, частна общинска собственост – ПИ 87384.510.7 и ПИ 87384.510.212, изпратено на кмета на община Ямбол, който с писмо рег.№2801-05784/22.03.2022г. е уведомил ОСЗ, че двата имота са урбанизирана територия, предвидена за ниско застрояване и е предложен друг имот ПИ 87374.23.150, актуван с АОС 1548/15.06.2009г. Предложението е съобщено на заявителя К. с писмо изх.№ПО-15-1-3/24.03.22г., който е възразил че предложението не отговаря на изискванията на закона и на Решение №76/16.04.21г. по КАД№73/2021г. на Административен съд Ямбол.Като краен резултат с Протокол от 18.10.2022г. и с Решение 430-1-СР от 18.10.2022г. комисията при ОСЗ“Тунджа-Ямбол“ е взела решение за обезщетяване на Т.И.К. и на наследниците на И. И.К. със земя и/или поименни компенсационни бонове на стойност 538лв. Решението е обжалвано от Т.И.К., по същото е било образувано гр.д.№2963/2022г. на Районен съд Ямбол, производството е било прекратено с Определение №739/20.04.2023г. поради оттегляне на оспорването.

Предвид горното съдът счита следното:

Исковете за неимуществени вреди в размер 48000лв. и за имуществени вреди в размер 22 401лв., както са конкретизирани в исковата молба във връзката им с твърдяните незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответника, са неоснователни.

Ищецът твърди, че от всички описани незаконосъобразни действия, бездействия и актове(от т.1 до т.6), е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него емоционални и здравословни проблеми. Болезнено било нарушено чувството за справедливост, съпроводено с негативен стрес, пряка връзка от всички незаконосъобразни решения, откази и обявени за нищожни актове в периода от 1991 г. до 2017 г. и последващи от 2017 г. до м. май 2023 г. При всяко незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, в резултат на непрекъснато въздействие, през тези периоди, кръвната захар и кръвно налягане на ищеца се повишават, нарушава се глюкозния толеранс и същият изпада в състояние на хипергликемия.Със СР № 164 / 26.01.2017 г. по гр.д. № 5800 / 2015 г. на ВКС, частично е отменено решение № 4-АК / 12.05.2008 г. на ОСЗ „Тунджа - Ямбол“ за допуснати закононарушения. С Определение № 59 / 16.03.2017 г. Решение № 164 е допълнено с направените разноски по делото във всички инстанции в размер на 7508 лв. Това определение е обжалвано и с Определение № 175 / 27.07.2017 г. редуцира разноските до 4008 лв. Първото определение предизвиква психо-емоционално състояние и след припадък на 02.05.2017 г. ищецът бил приет в болница с диагноза мозъчен инфаркт. Това счита за пряк резултат от действията на ответника по осъдителния иск, през периода 2017 - 2023 г. Всички последващи действия, бездействия и актове на ответника, влошават здравословното състояние на Т.К.. С оглед изложеното с всяко от описаните от т.1 до т.6 актове, действия и бездействия на ищеца е причинена вреда, която е в причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата неимуществена вреда, която ищецът оценява на по 8000лв. за всеки от тях. В тази връзка представя пред съда Епикриза от 02.05.2017г. от МБАЛ“Св.Пантелеймон“, гр.Ямбол, с диагноза:мозъчен инфаркт в обл. на ВБС.

На първо място, съдът счита, че не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника, който да е във връзка с влошеното му здравословно състояние, за което представя Епикриза от 02.05.2017г..Описаните в т.1-6 от исковата молба постановени актове или процесуални действия, в хода на производството по обезщетяване на Т.И.К. с равностойна земя и/или поименни компенсационни бонове, са последващи това заболяване,още повече че в исковата молба като причина за психоемоционалното състояние на ищеца се посочват крайните съдебни актове в производството по гр.д.№5800/2015г. на Върховния касационен съд – решението по съществото на спора за собственост между ищеца и „Папас Олио“АД, определението по възлагането на разноски във връзка с отхвърления иск за ревандикация.Няма ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца освен представената епикриза, които да сочат за пряка връзка с незаконосъобразно поведение на ответника. По тази причина съдът счита за недоказана настъпила неимуществена вреда.

На второ място, не може да бъде споделен и доводът, че ищецът е търпял негативни емоции(стрес) заради незаконосъобразни актове на администрацията, постановени след Решение № 164 / 26.01.2017 г. по гр.д. № 5800 / 2015 г. на ВКС, които са забавили процедурата по обезщетяване. Едва с подадената молба с вх. № РД-16-863 / 06.03.2017 г., за обезщетение с равностойна земя във връзка с Решение № 164 по гр.д. № 5800 от 2015 г. на ВКС, компетентният орган - ОСЗ „Тунджа - Ямбол” разбира, че издаденото от нея Решение №4-АК от 12.05.2008г. не е с признато реституционно действие по отношение на цялата площ на поземлен имот с идентификатор 87374.510.202, а именно по отношение на площта в размер 659.42кв.м. от цялата площ на имота 4759кв.м.В тази връзка са били изискани и допълнителни документи и е проведено производство по обезщетяване, приключило с Протокол от 18.10.2022г. и с Решение 430-1-СР от 18.10.2022г. комисията при ОСЗ“Тунджа-Ямбол“, с което е взето решение за обезщетяване на Т.И.К. и на наследниците на И. И.К. със земя и/или поименни компенсационни бонове на стойност 538лв. Всеки един от постановените индивидуални административни актове-писмо №РД-12-02-108-1/30.05.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол";Протокол №1 от 21.11.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол"; Решение 430-1-СР от 18.10.2022г. комисията при ОСЗ“Тунджа-Ямбол“ е подлежал на съдебен контрол, който е бил осъществен.От обстоятелството, че административен акт е бил обявен за нищожен или отменен по съдебен ред, не следва извод за причинени негативни емоции на ищеца от страна на ответника, нито за настъпили имуществени вреди.

На трето място, съдът счита, че в рамките на производството по обезщетяване, инициирано с молба с вх. № РД-16-863 / 06.03.2017 г. не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на ответника, които да имат самостоятелно правно значение, отделно от постановените индивидуални административни актове.От значение са само постановените крайни актове - писмо №РД-12-02-108-1/30.05.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол", Протокол №1 от 21.11.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол" и Решение 430-1-СР от 18.10.2022г. на комисията при ОСЗ“Тунджа-Ямбол“, по които са били проведени съдебни производства.Визираното в т.3 от исковата молба искане с вх. № РД-16-28 / 03.01.2019 г., с което ищецът напомня на ОСЗ „Тунджа - Ямбол, че на 06.03.2017 г. е отправено искане, за обезщетение с 659,44 кв.м. равностойна земя, съгласно ЗСПЗЗ, няма самостоятелно правно значение, то е част от производството, приключило с писмо №РД-12-02-108-1/30.05.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол", поради което не е налице нито мълчалив отказ, нито бездействие, предвид издадения изричен акт, който е бил обжалван и обявен за нищожен с Решение №760/25.10.2019г. на Районен съд Ямбол по адм.д.№155/2019г..Визираното в т.4 от исковата молба Писмо изх.№ РД-12-02-936-1 / 25.01.2022 г., с което ОД „Земеделие” Ямбол уведомява Т.И.К., че в изпълнение на Решение №76/16.04.2021г. на Административен съд Ямбол е образувано административно производство, приключило с издадено решение за признато право на собственост върху 659.44кв.м., поради което за приключване на процедурата е необходимо да посети ОСЗ“Тунджа-Ямбол“ и да подаде заявление за начина на обезщетяване, също няма самостоятелно правно значение, то е част от процедурата по обезщетяване, приключила с Протокол от 18.10.2022г. и с Решение 430-1-СР от 18.10.2022г. комисията при ОСЗ“Тунджа-Ямбол“, с което е взето решение за обезщетяване на Т.И.К. и на наследниците на И. И.К. със земя и/или поименни компенсационни бонове на стойност 538лв. Тези актове са съобщени на Т.И.К. с писмо изх.№ПО-15-1-6/26.10.22г., същият е обжалвал Решение 430-1-СР от 18.10.2022г., по жалбата е било образувано гр.д.№2963/2022г. на Районен съд Ямбол, прекратено поради оттегляне на оспорването.

Визираното в т.5 от исковата молба Решение № 4-АК от 12.05.2008 г. на ОСЗ“Тунджа-Ямбол“ не е отменено като незаконосъобразно. Въз основа на същото е бил издаден и нотариален акт за собственост от 2008г. на Т.И.К. и И. И.К. за цялата площ на ПИ 87374.510.202 – 4759кв.м.(л.158 от делото). С решение № 164 / 26.01.2017 г. по гр.д. № 5800 / 2015 г. на ВКС е разрешен спор за собственост върху площ 659,44 кв.м. от имота, за която съдът е приел, че не е подлежала на възстановяване в реални граници.В това производство ищци са били Т.И.К. и наследниците на И. И.К., ответник е бил „Папас олио“ АД, гр.Ямбол, ОСЗ“Тунджа-Ямбол“ не евзела участие.При зачитане на съдебния акт, ОСЗ“Тунджа-Ямбол“ с Решение 430-1-СР от 18.10.2022г. е определила на Т.И.К. и на наследниците на И. И.К. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост в реални граници, като е определила обезщетяване за 659.44 кв.м. на стойност 538лв., което да бъде извършено със земя и/или поименни компенсационни бонове.

Визираното в т.6 от исковата молба Решение № 76 / 2021 г. по КАД № 73 / 2021г. на Административен съд Ямбол е изпълнено с открИ.ето на производство по обезщетяване на правоимащите лица за площта 659.44 кв.м. от ПИ 87374.510.202, която не е призната за възстановена в реални граници.Ищецът твърди, че към м. май 2023 г. постановеното ОСЗ „Тунджа - Ямбол” не е издала решение за обезщетение с конкретна, равностойна земя, от което произтичат имуществени вреди и парични загуби за придобилите право на обезщетение.В тази връзка следва да се има предвид случилото се обжалване на Решение 430-1-СР от 18.10.2022г. от Т.И.К. и образуваното гр.д.№2963/2022г. на Районен съд Ямбол - производството е било прекратено с Определение №739/20.04.2023г. поради оттегляне на оспорването. Процедурата по обезщетяване на правоимащите лица по аргумент от чл.19, ал.8 и ал.17 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и полззването на земеделските земи е двуфазна и включва следното: 1. Общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на заинтересуваните лица и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред районния съд.; 2. На основание на влязлото в сила решение от първата фаза общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове, или с поименни компенсационни бонове.

В случая индивидуалният административен акт от първата фаза е Решение 430-1-СР от 18.10.2022г. на ОСЗ“Тунджа-Ямбол“.Задължение за издаване на индивидуален административен акт от втората фаза на обезщетяване е възникнало за ОСЗ“Тунджа-Ямбол“ след приключване на гр.д.№2963/2022г. на Районен съд Ямбол. В тази връзка съдът има предвид и фактите и обстоятелствата, които се установяват от доказателствата, представени от ответника с писмо изх.№РД-12-02-311-3/12.09.2023г. на Областна дирекция“Земеделие“-Ямбол-писмо изх.№ПО-15-1-11/28.06.2023г. до кмета на община Ямбол с искане за предоставяне на равностоен имот, писмо изх.№2801-15604/18.07.2023г. на кмета на община Ямбол с предложен за обезщетение имот, за което и правоимащите лица са уведомени с писмо изх.№ПО-15-1-13/01.08.23г на началника на ОСЗ“Тунджа-Ямбол“, връчено им с известия за доставяне.Видно от същите процедурата по обезщетяване продължава във втората си фаза като е предложено обезщетяване с имот-общинска собственост.

Поради изложеното съдът счита, че предявеният иск за неимуществени и имуществени вреди е изцяло недоказан по основание, поради което не следва да бъде уважен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените с искова молба вх.№1258/30.05.2023г. от Т.И.К.,***, против Областна дирекция"Земеделие" Ямбол, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ искове за:

1.Неимуществени вреди в общ размер 48 000лв. - по 8000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразни решения и бездействия на ответника, визирани в 6 точки(1.писмо №РД-12-02-108-1/30.05.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол";2.Протокол №1 от 21.11.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол"; 3.бездействие по искане вх.№РД-16-28/03.01.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол";4.бездействие по заявление №РД-12-02-936-2/12.09.2022г. на ОД"Земеделие"-Ямбол; 5.Решение №4-АК от 12.05.2008г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол";6.бездействие за изпълнение на Решение №75/2021г. по КАД№73/2021г на Административен съд Ямбол ), ведно със законна лихва върху сумата от 8000лв. за всяко от тях, считано от датата на подаване на молба вх.№РД-16-863/06.03.2017 година;

2.Имуществени вреди в общ размер 22401лв., резултат на незаконосъобразни актове и бездействия, визирани в т.1, т.2 и т.3 от исковата молба(1.писмо №РД-12-02-108-1/30.05.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол";2.Протокол №1 от 21.11.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол"; 3.бездействие по искане вх.№РД-16-28/03.01.2019г. на ОСЗ"Тунджа-Ямбол"), ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на молба вх.№РД-16-863/06.03.2017 година.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.

	Съдия:	/п/ не се чете