Решение по дело №496/2020 на Районен съд - Лом

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Лом, 01.04.2021 г.

                     

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Ломски районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

           при секретаря А. Рангелова, като се запозна с докладваното от съдията Йорданов АНД № 496/20 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

           Жалбоподателят Б.Г.К. ***, с         ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 20-0294-001911 от 21.09.2020 г., с което на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец.

           В с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Николай Кръстев от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

           Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

           Доказателствата по делото са писмени и гласни.

           Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

           С Наказателно постановление № 20-0294-001911 от 21.09.2020 г., на жалбоподателя Б.К. са наложени следните административни наказания на осн. чл. 183, ал. 7 ЗДвП: „Глоба” от 300.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец за това, че на 31.08.2020 г. в гр. Лом управлява лек автомобил „****, като нарушава разпоредбите на пътен знак „В2“, забраняващ навлизането с ППС, въведен с временна забрана РД-11-81 от 21.08.2020 г.

           Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок.

           По същество се явява и основателна.        

           Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

           Жалбоподателят К. е старши треньор на ФК „Левски Лом 2020“ гр. Лом. С личния си автомобил ****същият обслужва и сина си Б. ****К., който е инвалид, на количка, а автомобилът е пригоден за неговите нужди. На 31.08.2020 г. сутринта имало тренировка на отбора в гр. Лом. Треньорът К. отишъл със сина си. Споделил на                помощник-треньора ****, че непременно трябва да замине за гр. София при личния лекар, след което потеглил. На същата дата служителите на РУ – Лом – С.И. и К.Д. ***. Около 9:15 ч. на същата улица спрели жалбоподателя К., който бил навлязъл на улицата след поставен знак В-2, забраняващ преминаването на ППС. Св. С.И. му съставил АУАН за това, че управлява лек автомобил „****, като нарушава разпоредбите на пътен знак В-2, забраняващ навлизането с ППС, въведен с временна забрана РД-11-81 от 21.08.2020 г. Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното Наказателно постановление № 20-0294-001911 от 21.09.2020 г., с което е наложил съответните административни наказания.

           От правна страна съдът намира следното:

           Според чл. 183, ал. 7 от ЗДвП: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.“ Както се установи от събраните по делото доказателства, жалбоподателят действително е навлязъл на ул. „Софийска“, за която към момента (31.08.2020 г.) е имало забрана за навлизане на ППС. От друга страна обаче, установено е, че навлизането на жалбоподателя след пътния знак, въвеждащ забрана за преминаване по ул. „Софийска“ в гр. Лом, е било неизбежно – същият е трябвало възможно най-бързо да закара до     гр. София сина си, който е със 100 % инвалидност. В тази насока са и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.И. и ****. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, взаимосвързани и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства (епикриза и експертно решение от 2017 г.).

           При това положение се налага изводът, че съставът на административно нарушение по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е осъществен от обективна и субективна страна от жалбоподателя Б.К.. Съдът обаче напълно споделя аргументите, изложени от адв. Кръстев, досежно основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Причината за допуснатото от К. нарушение е била, че е трябвало спешно да закара детето си до личния лекар в гр. София. В конкретния казус, по отношение нарушението на чл. 183, ал. 7 ЗДвП, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, касаеща хипотезите на „маловажен случай“ на административно нарушение.  Нарушението е формално такова, няма причинени каквито и да е вреди, които следва да бъдат възстановявани, не е създадена никаква опасност или затрудняване на движението. Освен това жалбоподателят се е намирал в положение, което го е принудило да пренебрегне конкретната забрана, въведена с пътен знак В-2. Жалбоподателят не е разполагал с необходимото време да заобиколи и мине по друг маршрут, тъй като по този начин разстоянието се увеличава с поне 20 км., а причината да няма време да заобикаля не е в това, че не е тръгнал навреме, а оглед служебната му ангажираност същия ден. Ето защо съдът намира, че макар и формално да е налице нарушение, то обществената опасност на деянието е изключително ниска, така че извършеното може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.

           Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай съдът  намира, че АНО не е приложил правилно закона, като не е извършил преценка дали случаят е маловажен (АНО не е разполагал с представените в съдебно заседание писмени доказателства) и налице ли са основанията на приложението на чл. 28 ЗАНН. В конкретния случай съдът намира, че АНО не е следвало да издава НП, а едно устно или писмено предупреждение би изиграло същата роля и би постигнало превантивната цел на административното наказание.  Затова и така издаденото НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

           С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                

           ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-001911 от 21.09.2020 г., с което на Б.Г.К. ***,                обл. София, с ЕГН ********** на осн. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         

           Решението може да се обжалва пред Административен съд                 гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

     

           След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :