О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 297
град Велико Търново, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и първи две хиляди и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №494 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена жалба от *** С., в качеството му на
пълномощник на К.П.П. от гр. В. Търново, срещу отговор на заявление с рег.
индекс №94КК-3765-2-1/21.07.2020г. по описа на Община Велико Търново от
директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при същата община. С оспорения
отговор на заявление директорът на Дирекция „МДТ“ при община Велико Търново е
взел становище по подадено от жалбоподателя
Заявление с вх. №94КК-3765-2/10.06.2020г. по описа на Община В. Търново,
с което жалбоподателят П. е поискал да бъдат
отписани като погасени по давност публични държавни вземания – данък за неджимитите
имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства установени с Акт за установяване на
задължение/АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №683-1/05.12.2014г. по описа на Община
В. Търново.
Жалбоподателят
твърди, че оспореният отговор по същество представлява волеизявление, с което е
отказано да бъдат отписани като погасени по давност негови публични задължения,
като този отговор според него е индивидуален административен акт, който подлежи
на съдебен контрол. В жалбата се правят възражения за незаконосъобразност на
оспорваното волеизявление и се претендира от съда отмяна на административния
акт и произнасяне по същество, като бъдат отписани, поради погасването им по
давност, задълженията на К.П. установени с посочения Акт за установяване на
задължение.
СЪДЪТ намира
така подадената жалба за процесуално недопустима за разглеждане по същество, по
следните съображения:
Видно от
представените по делото с административната преписка писмени доказателства, с
АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №608-1/05.12.2014г. са определени публични
задължения на К.П. за данък върху недвижимите имоти за данъчни периоди 2009,
2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 години, такса за битови отпадъци за данъчни
периоди 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 години и данък върху превозните
средства за данъчни периоди 2009, 2010,
2011, 2012, 2013 и 2014 години, в общ размер 1647,37 лв. и лихви върху тези
задължения в общ размер на 444,02 лв.
По делото
няма данни кога и как този акт е връчен на жалбоподателя. До К.П. е изпратена
покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК с изх. №683-1/05.12.2014 г.,
за която също няма данни как и кога е била връчена на своя адресат. Видно от
представеното удостоверение от частен съдебен изпълнител Ралица Касабова/стр.
19 по делото/ на производство пред този ЧСИ е Изп. Д. №20157310400138, с
взискател Община В. Търново и длъжник К.П., образувано на 22.03.2015г. за
събиране на публични задължения установени с АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№608-1/05.12.2014г.
Със заявление
с вх. №94КК-3765-2/10.06.2020г. по описа на Община В. Търново К.П. е отправил
до общината възражение за погасяване по давност на публични задължения,
установени с посочения акт, като е поискал отписване на публичните вземания. По
това заявление се е произнесъл директорът на Дирекция „МДТ“ при Община В.
Търново, който с оспорения по съдебен ред отговор на заявление е изразил становище
по искането на жалбоподателя като е посочил, че
част от публичните задължения следва да се считат погасени по давност, а
именно тези за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009, като другата част – тези
от 01.01.2010г. до 31.12.2014г. не са погасени.
Съгласно
разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в
чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Този ред съответно се
прилага и за събиране на местните такси, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 9б от ЗМДТ. Следователно в настоящото производство, образувано по повод на
подаденото заявление с възражение за погасяване по давност на публичните
задължения на жалбоподателя, приложими ще са изцяло разпоредбите на ДОПК.
Чл. 173, ал.
2 от ДОПК визира задължение за органите по приходите да отписват служебно
публичните вземания след изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който
текст визира обща 10-годишна давност за погасяване на всички публични
задължения. Отписването на публичните задължения се извършва от компетентните
органи по приходите, в случая от служителите от Дирекция „МДТ“, съгласно разпоредбата
на чл. 4, ал. 3, изр. първо от ЗМДТ. В конкретният случай по подаденото от
жалбоподателя заявление, съдържащо възражение за погасяване по давност за публичните
му задължения, компетентни да се произнесат са съответните служители от Дирекция „МДТ“ при Община В. Търново,
които изпълняват правомощията на орган по приходите или на публични изпълнители.
Такава компетентност обаче няма ръководителя на звеното, в случая директорът на
Дирекция „Местни данъци и такси“.
Съгласно чл.
4, ал. 5 от ЗМДТ директора Дирекция „Местни данъци и такси“ в производствата по
установяване на публични задължения по ЗМДТ
упражнява правомощията на съответния директор на ТД на НАП, а съгласно чл. 10,
ал. 1, изр. 2 от АПК общ принцип в административният процес, е забраната за изземване
на компетентността от по-горестоящ административен орган на по-долустоящ такъв.
От
представените с административната преписка доказателства по делото не се
установява по подаденото от жалбоподателя заявление да се е произнесъл
компетентен орган по приходите или публичен изпълнител при Дирекция „Местни
данъци и такси“, а по него се е произнесъл друг орган, в случая упражняващият правомощията
на директор на ТД на НАП, който няма правомощия по отношение отписването на
публични вземания съгласно чл. 173 от ДОПК.
Произнасянето
с оспореният пред съда отговор от некомпетентен орган не формира отказ/нито
изричен, нито мълчалив такъв/, тъй като некомпетентния орган не може изобщо да формира
правно валидно изявление, имащо съдържанието на административен акт.
Извън
горепосоченото, технически обективираното писмо, наименовано „Отговор на заявление“,
не носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК,
тъй като същото не съдържа волеизявление, създаващо, изменящо или погасяващо
права и задължения или засягащо законни интереси на неговия адресат. То не би могло
да породи и привидни правни последици, тъй като, както се посочи представлява, произнасяне
от некомпетентен орган, който не отправя разпоредително волеизявление, а изразява
становище по повдигнатите от заявлението на жалбоподателя въпроси. Същото е
адресирано до жалбоподателя като отговор на неговото заявление, но не съдържа
разпоредителна част, която предписва определени действия на органи или
длъжностни лица, или да вменява задължения, засягащи негативно правната сфера
на адресата си. Видно от съдържанието на отговора, издателят му не е манифестирал
намерение да упражнява властнически правомощия по отношение на публичните
задължения на жалбоподателя.
Компетентен
да се произнесе по заявлението на жалбоподателя, съдържащо възражение за
изтекла погасителна давност по образуваното изпълнително производство, както се
посочи, е съответния публичен изпълнител или орган по приходите, който в
случаят няма данни изобщо да е бил надлежно сезиран.
Извън това
съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, изр. ІІ от ЗМДТ принудителното събиране
на публичните вземания по този закон се извършва по публичен изпълнител и по
реда на ДОПК или от чатни съдебни изпълнители по реда на ГПК. Следователно
отправеното от жалбоподателя заявление е следвало да бъде разгледано от орган
по приходите при Дирекция „Местни данъци и такси“ при общ. Велико Търново или от
ЧСИ, пред който е образувано изп. дело
за събиране на публичните задължения на К.П.. Това в конкретния случай са
компетентните органи, разполагащи с правомощия да предприемат действие по
искането от жалбоподателя, след като бъдат надлежно сезирани. Ако тези органи постановят
прекратяване на изп. производство в определена част или изцяло, или отписване
на публични задължения на жалбоподателя изцяло или отчасти, то той би получил
тогава търсената защита, към която се стреми по пътя на съдебното обжалване. Отказите
на органа по приходите или на ЧСИ могат да се обжалват съответно по реда на
ДОПК или ГПК и тогава жалбоподателят би получил защита в един друг административен
или съдебен процес. Търсената от него защита по никакъв начин не може да се реализира
в настоящото производство чрез обжалване на посочения отговор на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община В. Търново.
По тези
съображения подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото да бъде прекратено.
Тъй като,
както се посочи, по делото няма данни компетентните органи, които могат да
вземат отношение по подаденото от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна
давност, да са били надлежно сезирани да упражнят своите правомощия, съдът намира,
че искането на жалбоподателя следва да се препрати по подведомственост както на
органите по приходите при Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община В.
Търново, така и на ЧСИ, пред който е образувано изпълнително производство за
събиране на публичните вземания.
Водим от
горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 изр. 2 от ЗМДТ и чл. 130, ал.
4 от АПК, СЪДЪТ
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от К.П.П. срещу Отговор на заявление от
директора на Дирекция „МДТ“ при Община В. Търново, с рег. индекс №94КК-3765-2-1/21.07.2020г.
по описа на община Велико Търново.
ИЗПРАЩА делото като преписка на органите по приходите при Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община В. Търново
и на ЧСИ Р.К.с рег. №731, за произнасяне по подаденото заявление от К.П.П. за отписване като погасени по
давност на публични вземания с вх. №94КК-3765-2/10.06.2020г. по описа на Община
В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република
България, в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: