Р
Е Ш Е Н И Е № 277
06.04.2016 г.,
град Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски
районен съд VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
на шестнадесети октомври две хиляди и
четиринадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател : МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т.И.
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 870 по описа за 2012
година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата си
молба „ДИЕМ”ООД със седалище гр.Сливен твърди, че на основание сключен на 28.05.2008г.
от него, в качеството на купувач, с
„ЕВРОТЕКСТИЛ 2000" ООД със седалище гр.Сливен, в качеството на
продавач, Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.05.2008 г.,
както и не само със знанието на законните представители на второто от тези
дружества, но и с тяхно съгласие и непротивопоставяне, получило в началото на
м. ноември 2009 г. държането на поземлен имот с идентификатор 67338.605.314,
находящ се в гр. Сливен. В качеството си на бъдещ купувач и на основание чл. З,
ал. 2, предл. първо от този договор, „ДИЕМ" ООД заплатило на ответника
договорено капаро в размер на 10 000 лева. Отделно от това и с оглед
проектираното бъдещо закупуване на цитирания поземлен имот от ищеца, той в
периода след началото на м. ноември 2009 г. извършил множество трайни
подобрения в този имот, изразяващи се в: Благоустрояване на терена с почистване
на хумостния пласт, бурени и дървета; доставяне на земни маси; разкриване и
трамбоване, направа на черен път с каменлива фракция; трамбоване, направа на
северна ограда от бетонна основа и цокъл с метални пана; направа на портал от
метални тръби на релса, бетонирана; монтирана еднокрила метална врата.
Благоустрояване на южната част от терена с направа на армирана бетонова
настилка и отляти бетонови основи. Към южната фасада на производствената сграда
била направена от бетонни тухли постройка, в която е монтирано главното ел.
табло, като е монтирана и алуминиева дограма.
Ищецът твърди,
че в терена заварил изградени две панелни халета, едното от които частично
открито от източната страна, а второто съставлява производствен цех. В частично
откритото хале допълнително направил бетонни основи и стени, армирана бетонна
настилка, зидария от бетонни тухли, частично напръскани с циментов разтвор и
мазилка. В пространството между двете халета били обособени битови помещения,
със стени от бетонни тухли - дамско и мъжко. Изпълнена била вътрешната мазилка.
В дамското помещение напълно бил завършен санитарен възел - баня и тоалетна,
като стените са облицовани с фаянс на височина 1,80 м., с изпълнен окачен таван
тип „Хънтър Дъглас", а пода бил покрит теракот. Такас ъщо, монтирани били
тоалетна чиния с казанче, подов сифон, вана-душ батерия, монтирана алуминиева
врата 0,75 на 2,00 метра. В останалите помещения били монтирани 8 бр. подови
сифони, прокарана била ВиК инсталация с хоризонтални и вертикални излази, с
положени РVС тръби с размери съответно ф 50 мм. и ф 110 мм. Над битовата част
бил затворен стар отвор с армиран бетон. Панелните отвори били запълнени с
бетон, бетонни тухли, керамични тухли-четворки, като са отляти и бетонови
пояси. Направена била стомано-бетонна плоча, армирана над покривните панели на
битовата част с погребан кофраж.
Ищецът твръди
още, че над производственият цех е отлята стомано-бетонна плоча с арматурна мрежа
и вложена найлонова и стиропорна изолация. От северната страна на покрива бил
изграден стомано-бетонен борд, като е направена и козирка от южната страна и бетонов
пояс/щурц/ над монтирана прозоречна дограма. В производственият цех панелите
били замонолитени с тухли и пяна. Направена е армирана мрежа ф 8 мм. бетонна
настилка. На стените била направена гипсова шпакловка. Монтирани били
алуминиеви врати и прозорци, като са отляти бетонови пояси и щурцове. В цеха
била монтирана мивка с батерия и сифон, като е положена фаянсова облицовка около
нея. Изградени били бетонни основи с оставени фусове с размери 1/1 м. с
дълбочина 0,50 м. -11 бр.; също и ВиК инсталация и водопровод от 117 м., като е
направен механизиран изкоп с размери 0,30/0,80 м., с положена поцинкована тръба
3/4 цола. Изградено било и ел. захранване от трафопост с кабел 4x185 на 116 м.
с ел. табло до трафопоста; главно ел. табло в пристроената част и две ел. табла
в производствения цех. Всички табла били оборудвани за автоматично включване и
изключване. На южната страна пред производствения цех е направена армирана с
мрежа бетонна настилка; бетонни стълби с площадка и 5 бр. стъпала; отляти били
бетонни основи в терена. На южната част на производствения цех била изградена
постройка с площ 8 кв. метра от бетонни тухли, покрита с вълнообразна ламарина.
Вътрешните стени били измазани, на тавана монтиран талашит, подовата настилка е
изпълнена с бетон, като са монтирани алуминиеви врати и прозорци. Ищецът подробно
описва тези дейности са количествено и стойностно, в 45 пункта.
По този начин
общата стойност на така твърдяните подобрения е в размер на 87 685 лева, към
която сума според ищеца следва да се добави 10% печалба - 8 769 лева и така се
формира обща сума 96 454 лева, без ДДС, а с добавен ДДС в размер на 19 291
лева, общата стойност на извършеното възлизало на 115 745 лева.
„ДИЕМ" ООД
твърди, че отправило до „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000" ООД и до последното достигнало
негово изявление, в което посочило по вид и размер извършеното в процесния
недвижим имот, а позовавайки се на разпоредбата на чл. 72, ал. З от Закона за
собствеността /ЗС/ заявило, че до заплащане на тази сума от „ЕВРОТЕКСТИЛ
2000" ООД, ще осъществи право на задържане на имота и докато не получи
паричната престация няма да предаде владението, респ. държането му. Счита, че с
това заявление същевременно и е поканил ответника да му заплати сумата, но не я
получил и до момента на заявяване на паричната си претенция пред съда.
Посочва, че
оценява наречените от него трайни подобрения на тази стойност, тъй като се
ръководел от оценка, направена от, както я нарича процесуалния му представител,
нарочна независима частна строително-техническа експертиза, изготвена на
14.02.2011 г.
Ищецът счита,
че е безспорно, че е заплатил договореното в предварителния договор капаро в
размер на 10 000 лева. Твърди обаче, че не се е стигнало до подписване на
окончателен договор за покупко-продажба единствено и само по вина на ответника
в настоящото дело, тъй като последния не е изпълнил договорните си задължения.
Цитира чл. 1, ал. З от Предварителен договор от 28.05.2008 г., съгласно който
„ЕВРОТЕКСТИЛ 2000" ООД, в качеството си на продавач се е задължил „в
едномесечен срок след влизане в сила на ПУП да уведоми ищеца, в качеството му
на купувач, два дни предварително за деня, в който ще се извърши нотариалния
акт и за адреса на нотариуса", което задължение дружеството не изпълнило.
„ДИЕМ" ООД твърди, че е получил държането на имота едва в началото на м.
ноември 2009 г. и то не само със знанието на законните представители на ответното
дружество, но и с тяхно съгласие, непротивопоставяне и насърчаване от тяхна
страна на извършваните от „ДИЕМ" ООД трайни подобрения.
С излагането на
тези факти „ДИЕМ“ООД счита, че е обоснована основателност на претенцията му за
заплащане на извършени и наречени от него трайни подобрения.
При изложено
ищеца претендира на основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД съда да
постанови решение, с което да осъди „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000" ООД да му заплати
сумата 10 000 лева, съставляваща част от вземане в общ размер 115 745 лева /частичен
иск/, последния представляващ стойността на извършени от „ДИЕМ“ООД и
наречени от него трайни подобрения, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на настоящия иск до окончателното и изплащане.
Ищецът претендира
и сторените от него разноски по делото.
Ответното
дружество депозира в срок писмен отговор. Оспорва иска и обстоятелствата, на
които е основан, твърдяни в исковата молба. Признава, че на 28.05.2008г. е
сключен предварителния договор и твърди, че имота, негов предмет, е бил
индивидуализиран на 21.10.2008г., когато е била издадена скица за него. „ЕВРОТЕКСТИЛ
2000”ООД твърди също, че в него било предвидено, че то ще трябва да предаде на
„ДИЕМ”ООД владението върху имота в деня на подписване на окончателен договор,
но в нарушение на чл.2 от предварителния договор и непосредствено след
сключването му, управителя на второто от тези дружества се самонастанил в имота
и започнал да извършва търговска дейност. Твърди се също, че управителя на
„ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД многократно разговарял с управителя на „ДИЕМ”ООД с искане
последното да освободи имота или пък да му заплаща наем за ползването, но никоя
от тези две претенции не била удовлетворена, което го принудило да отправи, на
29.07.2011г., като продавач по предварителния договор, нотариална покана до
купувача по него, да бъде сключен окончателен договор за продажбата на процесния
имот. В посочения в поканата ден обаче не се явил пред нотариус представител на
„ДИЕМ”ООД. Поради това пък предварителния договор се считал прекратен и то по
вина на купувача по него.
Ответникът
намира предявения срещу него иск за неоснователен, защото на първо място не е
подкрепен с доказателства и на второ- тъй като дори и ищеца да е правил някакви
подобрения в имота му, то те са сторени от него като недобросъвестен владелец.
В проведените по
делото открити съдебни заседания страните се представляват от процесуалните си
представители по закон, както и от процесуални представители по пълномощие-
адвокати, като на практика се поддържат иска и възраженията против него.
Ответното дружество заявява искане за присъждане на разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства
съда приема, че е установена следната фактическа обстановка:
Безспорни са и са
посочени от съда като такива в т.3 доклада по делото фактите, че ответното по
делото дружество е собственик на процесния недв.имот; че между страните по
делото е бил сключен предварителен договор за продажбата му и че окончателен
договор за продажба не е сключван.
Впрочем, част тези обстоятелства се установяват
и от представени от ответника документи- Постановление за възлагане на недвижим
имот № 2616-3/ 17.09.2003г. на публичен изпълнител при АДВ, Регионална
дирекция- Бургас; Протокол за въвод във владение от следващия ден и
Предварителен договор от 28.05.2008г.
Макар и да не е
отразено в доклада по делото, задължително тук следва да се коментира, че е
налице признание от страна на ищеца, на факт- че той е държател на този имот-
на няколко места в исковата молба дружеството споменава именно този факт: на
стр.първа, долу „По силата и на основание Предварителен договор за продажба на
недвижими имот… „ДИЕМ”ООД е получило държането на поземлен имот…”; на
предпоследната страница „така посочените факти обосновават твърдението ни, че
„ДИЕМ”ООД е получило държането на имота…” и в доказателственото искане „…
относно датата на получаване от ответника на държането на процесния имот…” По
тази причина не е необходимо съда да изследва и излага и други доводи в тази
връзка- единствено ще отбележи, че и без друго становището му, формирано на
основание събрания по делото доказателствен материал и установените за
извършени извънпроцесуални действия на страните по делото /материално-правни
действия, извършени преди образуването му/, че „ДИЕМ”ООД е било именно държател
на имота.
На 29.07.2011г.,
видно от данните по поставен от нотариус нарочен печат, на ”ДИЕМ”ООД е връчена нотариалната покана на
„ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД, управителя на първото от тях да се яви в тридневен срок
в кантората на нотариуса Д.Ненов, за сключване на окончателен договор за
продажба на имота, за който е сключен предварителния. Така също, в поканата се
съдържа изявлението/искането на управителя на ответното дружество в настоящото
дело, за случай, че управителя на дружеството - ищец откаже да бъде да сключен
окончателен договор, каквато ще е и хипотезата,
в която представител на ”ДИЕМ”ООД не се яви пред нотариуса в 3-дневния срок, в
седмодневен срок- от получаване на поканата, то да предаде на „ЕВРОТЕКСТИЛ
2000”ООД владението върху имота.
От документите,
представляващи листи №№ 91,92 и 93 от материалите по делото- заявление и
обратна разписка, съда приема, че до „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД е достигнало- на
18.02.2011г., писменото изявление на ”ДИЕМ”ООД, че е извършило в имота на
първото трайни подобрения, които според него са увеличили стойността му с
115 745лв., поради което търси тази сума от „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД. Също,
че до заплащането й, на осн.чл.72 ал.3 от ЗС, ”ДИЕМ”ООД упражнява правото,
което му дава тази разпоредба, да го задържи.
Следва да се
коментира, че производството по настоящото дело бе спряно до приключване с
влязъл в сила съдебен акт, на производството по т.д.№ 74/2011г. Това решение
вече е факт; то е влязло в сила; представено е по настоящото дело, а и е известно
както на страните по настоящото дело- защото те са страни и по делото пред
окръжния съд, така и служебно известно на съдията- докладчик по гр.д.№ 870/2012г.-
влизането му в сила бе условие за възобновяване на производството по настоящото
дело. Това е решение № 7/ 04.03.2013г. и с него СлОС признава по отношение на
”ДИЕМ”ООД, че „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД е собственик на недвижимия имот с
идентификатор 67338.605.314, с начин на
ползване друг вид производствен, складов обект; така също, първото от тези
дружества е осъдено да предаде на второто, владението върху имота.
Документът,
представляващ л. №№ 94- 98вкл. от делото, е точно това, което следва от
наименованието му- частна експертиза. Макар да е мнение на специалист, като на
съдията- докладчик е служебно известно, че изготвилото я лице М.Г. е експерт,
включен в списъка на вещите лица за района на Сливенски окръжен съд, за съдебни
строителни експертизи, то е дадено не по възложена от съда /от съда по
настоящото дело, а дори и от съд въобще/ задача. Въпреки това има доказателствена
стойност и тя според съдията-докладчик, за нуждите на точно това дело, се
изразява в обстоятелството, че от документа се извлича информация за извършени
в имота на ответника- като вид,
строителни и други дейности.
За изясняване
на обстоятелствата от значение за предмета на делото бяха събрани гласни
доказателствени средства- чрез разпита на свидетелите М.Д.Г.; З. К. Т.; К. В. М.
и Н.А Д. Г., осигурени от ищеца и П. М. П. И М. С. С., осигурени от ответника.
От показанията
на свидетелката Г. съда приема, че представения от ищеца и цитиран от съда в
предходния абзац документ, е изготвен от нея. От показанията й съда приема
също, че за целта тя е посетила обект в Промишлена зона в гр.Сливен.
Свидетелката не успя да го индивидуализира в по-голяма пълнота от това, но съда
счита, че това е бил процесния обект. За да направи този извод
съдията-докладчик взе предвид не само информацията, че имота се намира в Промишлена
зона, но и сведения, получени при разпита на свидетелката- че посетените от нея
помещения са били големи; две или три на брой; че на място е констатирала две
незавършени панелни халета, както и че в тях са се произвеждали чашки за
безалкохолно. За да направи преценката си съда взе предвид показанията и на
останалите разпитани свидетели. Всички те бяха по-точни в индивидуализиране на
обекта, за който ищцовото дружество претендира да е извършило подобрения-
посочват го като обект, който се намира в Индустриална зона, в близост до
„Сердика”. А точно по този начин е описан в процесния предварителен договор-
чл.1 ал.1. Така също, за производство на чашки /пластмасови/ от „ДИЕМ”ООД се
съдържат данни и в показанията на свидетеля С..
От показанията на
свидетелите Т. и Г. съда установява, че поне в късната есен на 2009г. „ДИЕМ”ООД
вече се е намирало в имота; че последния е представлявал празно дворно място с
незавършена панелна постройка. Двамата свидетели бяха категорични, че са
заварили вертикални панели и нападали хоризонтални такива. При съпоставка на
тези показания с показанията на свидетеля С. съда приема, че това са били две
помещения- две халета, като едното от тях – предното, не е било годно за ползване.
Съдът прави този извод, защото само свид.С. бе по-конкретен в това описание, но
все пак може да се даде вяра на показанията му, защото в съчетание с
показанията на другите двама свидетели дават сравнително пълна картина за
помещенията, а пък и свидетеля бе осигурен от ответната страна, т.е. за този
свидетел не може да се счита, че е заинтересован в полза на ищеца от изхода на
делото. Всъщност, в този смисъл е и изявлението на „ДИЕМ”ООД в исковата молба- на
стр.втора: „ В терена са изградени две панелни халета…”.
От показанията
на свидетелите Т. и Г. съда приема, че намиращата се в дворното място сграда не
е била завършена; както се изразява първия от тях- „от тоталитарно време” и че
по тази причина се е наложило да се поставят допълнителни панели. Съдът приема
още, че в тези панелни халета, в каквато и степен на обособяване като сграда да
са били, не е имало изградени/обособени никакви помещения. Тук трябва да се
коментира, че тези показания са в противоречие с показанията на други двама
свидетели- П. и С.. Съдът обаче дава
предпочитание на показанията на свидетелите, осигурени от ищеца, тъй като П. заяви, че на този обект отишъл за
първи път през м.май.2008г. и тогава сградата е била в завършен вид- с врата и
прозорци. Предварителният договор обаче е подписан точно през м.май.2008г. и то
в края му, а в него ясно е записано, че сградата не е завършена! Впрочем, точно
така е описан имота и в документите, представени от ответника, на които той
основава правото си на собственост- Постановление за възлагане на недвижим имот
№ 2616-3/ 17.09.2003г. на публичен изпълнител при АДВ, Регионална дирекция-
Бургас и Протокол за въвод във владение от следващия ден
Така също, дори
свид. С. заяви, че едното от двете халета можело да се ползва за работа, но другото-
„не ставало”. Според съда, свид.П. е ненадежден, не само поради това. Видно
от показанията му, той е категоричен, че когато през 2008г. отишъл в процесния
имот, последния бил ограден; бил с ограда. Свид. С. обаче заяви, че „…конкретния
имот на г-н Г. / управителя на „ДИЕМ”ООД, бел. на съда/ не беше ограден с
ограда”. Впрочем, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите Т. и Г.. Това
изявление на свид.С. от една страна означава, че другия осигурен от ответника
свидетел- П., е лъжесвидетелствал или поне е давал показания без ясни спомени
за миналото, а от друга означават, че показанията на свидетелите Т. и Г. са
надеждни- при разпита им двамата заявиха, че имота не е бил ограден – свид. Т.
изложи, че през есента на 2009г. имота е бил „гола поляна”, а свид. Г.-
изрично, че в късната есен на 2009г. имота е бил без ограда и той самия е
присъствал на изграждането й, като за целта е била сформирана бригада. Така
също, от показанията свид. Г. се установява и вида на оградата – изпълнена от
метални колове и мрежа.
Съдът приема, също от показанията на свид.Т.и
и Г., че в първоначалния й вид сградата е била без врати и прозорци, а те са
поставяни от „ДИЕМ”ООД и са от алуминиева
или ПВЦ дограма. В тази връзка е
казаното от свид. Т.: „Първият път когато ходих нямаше дограма- дори се наложи
да сваляме панели, с цел да направим процепи за изграждането на прозорци”, а
също и: ”Вторият път отидох през пролетта на следващата- 2010г. … Бяха сложени
дограми, прозорци. … Според мен дограмата беше нова, още повече че прозорците
са нестандартни по размер и не е възможно да се пригодят стари прозорци за тях.”
Свид. Г. пък заяви, че ”Когато първия път ходих, никъде нямаше дограма в
сградите. Последният път обаче вече имаше”.
При показанията
на двамата свидетели съда приема и че „ДИЕМ”ООД е изградило ВиК и ел.инсталация
на обекта; също и бетонна замазка на халетата; хидроизолация; в тях са били
обособени санитарни възли и офис и работно помещение, в което дружеството разположило
мишините за производство. Също, че
сградата е била завършена като обект през 2010г.
Освен тези на
свид. П., не са надеждни според съда и показанията на другия осигурен от
ответника свидетел- С.. Както самия той заявява-”Не съм виждал да са
местени панели, тъй като нямам визуален достъп”; също „Аз не съм
виждал вътре дали се работи…” Т.е., ясно е, че за много от фактите този
свидетел няма преки впечатления, а за други пък последните са избледнели или
съвсем отсъстват: „Преди г-н Г. да се нанесе, съм влизал вътре. Не си
спомням подробности, но както казах, стени и всичко друго си имаше. Не
си спомням… пода как е бил направен.”
В хода на делото страните направиха
доказателствени искания съда да изиска прокурорски преписки. Те бяха обосновани
с необходимостта от доказване, респ. опровергаване, на твърденията, че
управителя на ответното дружество се е противопоставял ищцовото да се нанесе в
имота след сключване на предварителния договор за продажба, както и се е
противопоставял на извършваните от бъдещия купувач строителни и други дейности
в него. В заседанието, за което тези документи бяха осигурени / в което бе
приключено съдебното дирене/ обаче никоя от двете страни не направи искане те да
бъдат приобщени към доказателствата по делото. По тази причина и това не бе
сторено от съда. Ето защо те не представляват част от доказателствения
материал. Ако обаче все пак трябва да бъдат коментирани, то трябва да се
отбележи, че никоя не е съдържа материали за относими към предмета на делото
факти. Една част- в които са постановявани прокурорски постановления,
представляващи листи №№ от настоящото дело 138 и 139- ДП № 3101/2013;
140-145вкл.- ДП 771/13г.; 146 и 147- преписка 2990/11 и 154 и 155- преписка №
3425/2009г., въобще не касаят взаимоотношения между търговските дружества
„Евротекстил 2000” и „ДИЕМ”, респ. техните управители. Друга част пък касаят
такива взаимоотношения, но са преписки, образувани след изчитане на релевантния
за делото период от време- видно от документа, наречен „Независима частна
експертиза”, описаните в нея от една от свидетелите по делото строителни и
други дейности, чиято стойност ищеца претендира в това дело, вече са били
извършени- тъй като са били констатирани от свидетелката Г. като налични. А
тази експертиза като документ /не и като експертиза/ може да се ползва като
писмено доказателство в настоящия процес, тъй като свидетелката Г. заяви, че по
време на посещението й на обекта тя си е водела подробни бележки, въз основа на
които след това е съставила документа. А документа е от 14.02.2011г. В този
смисъл неотносими към възражението на ответника, че се е противопоставял на
извършваните от „ДИЕМ”ООД строителни и други дейности, са постановлението за
отказ да се образува наказателно производство, постановено по преписка №
2846/2011г., тъй като тъжбата по която е образувана тя - л.№ 172 от настоящото
дело, е подадена шест месеца по-късно- на 17.08.2011г., а също и постановление
по преписка 535/2011г. и въобще самата преписка- защото е образувана по тъжба, подадена
на 17.02.2011г.
Горните свидетелски показания, дадени
от свидетелите Т. и Г., съда кредитира- защото не се установи да са дадени от
заинтересовани от изхода на делото лица; защото не се опровергават от останалия
събран по делото доказателствен материал, а напротив- дори в определен аспект
се подкрепят от показания на други свидетели- напр. свидетеля С.; така също,
защото с показанията си двамата установяват сходна фактическа обстановка, а и
тъй като не бяха оспорени от страните по делото.
За изясняване на обстоятелствата, по
делото бе назначена строително-техническа и оценителна експертиза. От
заключението на вещото лице по нея- Р.Х., съда приема, че „ДИЕМ”ООД е извършило
в процесния недвижим имот строително- ремонтни дейности на обща стойност
106 494.31лв. Съдът кредитира заключението, както в частта за стойностите
на тези дейности, така и касателно становището, че са извършени от „ДИЕМ”ООД,
защото експертизата е основана, както заяви вещото лице в съдебно заседание, на
свидетелските показания и документа
„независима частна експертиза”. А съда вече изложи съображения по-горе, че
кредитира показанията на свидетелите, осигурени от ищеца, като и че този
документ може да се ползва като писмено доказателство за вида на констатирани
към момента на съставянето му в процесния обект строителни и ремонтни дейности.
Така също, съда няма основания да се съмнява в обективността и компетентността
на експерта Р.Х., а и заключението не бе оспорено от страните по делото.
Впрочем, добре е да се направи
коментара, че от другите ангажирани от ищеца писмени доказателства- заявлението,
представляващо листи 91 и 92 от делото и обратната разписка, представляваща
лист № 93 от делото, се установяват ирелевантни за това дело факти- защото е
без значение за делото дали „ДИЕМ”ООД е отправило до „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД и
съотв. дали до последното е достигнало то, изявление, че първото от двете
упражнява право на задържане на недвижимия имот до заплащане стойността на т.н.
трайни подобрения, в размер 115 745лв.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Както съда е
коментирал в т.2 от доклада по делото, предвид твърдяните в исковата молба
обстоятелства, единствената възможност за ищеца да претендира стойността на
извършени от него строителни и ремонтни дейности в процесния имот, наречени от
него подобрения, в случая, е като се позове на общата хипотеза на неоснователно
обогатяване- разпоредбата на чл.59 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
По тази причина това именно е правното основание на иска.
Категорично е
за делото, защото не е спорно обстоятелство, а и се установява от събрани
доказателства- гласни и писмени, че между страните е бил сключен предварителен
договор за продажба на недвижим имот- поземлен имот със сграда-незавършена, в
него, както и че след сключването му ищцовото дружество се установило в него
/без съда да се занимава с въпроса колко време след сключването/.
Безпротиворечиво е също, че ищеца е бил държател на този имот.
От друга
страна, от събраните по делото доказателства – гласни, писмени и заключението
по съдебно- счетоводната експертиза, по категоричен начин се установи, че
„ДИЕМ”ООД е извършило строителни
ремонтни дейности в имота, изразяващи се в разместване, изправяне и
поставяне на панелни блокове; изграждане на покривната част и поставяне на
хидроизолация; извършване на замазка на така оформените помещения; прокарване на ВиК и ел. инсталация / макар да
не се ангажираха доказателства, че за тях са издавани строителни и други
разрешителни, но пък са доказан факт/; поставени са прозорци и врата, от ПВЦ
дограма, на халетата, а вътре в тях са оформени производствено помещение и
офис; изградени са санитарни възли. Всички те, а и необходимите предварителни и
подготвителни дейности, като изкоп на основи, кофраж и др., и съпровождащи
дейности- като кофраж, зидария,
шпакловка и др., са на стойност, видно от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата и оценителна експертиза, на обща стойност 106 494.31лв.
с вкл. ДДС. Това обаче не са трайни подобрения, както ги нарича ищеца, тъй като
не бяха ангажирани доказателства, че с толкова или с друга величина се е
увеличила стойността на имота в следствие същите.
Всъщност, това
дали стореното ищеца в имота на ответника представлява подобрения е ирелевантно
за настоящото дело обстоятелство- предвид правната квалификация на иска и
безспорния факт, че ищеца не е бил владелец, а само държател на имота.
От друга
страна, окончателен договор за продажбата на имота по процесния предварителен
договор, не е било подписан- това нито се твърдя от някоя от страните, нито пък
се ангажираха доказателства в тази връзка. Напротив- налице е признание на това
обстоятелства, а дори факт е влязло в сила съдебно решение, с което е признато
за установено по отношение на „ДИЕМ”ООД, че „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД е собственик
на процесния и по настоящото дело недвижим имот, предмет на предварителния
договор- представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.605.314 по
кадастралната карта на гр.Сливен и първото от тези дружества е осъдено да
предаде на второто, владението върху имота. А това решение е задължително за
съда по настоящото дело, на осн.чл.297 от ГПК, а и за страните - чл.298 от ГПК,
тъй като те са страни и по делото, в което е постановено решението.
При това
положение съда намира, че ищеца има вземане в размера по заключението на вещото
лице, тъй като това са реално извършени от него разходи - разходи излезли от
неговите активи, с което са се намалили имуществените му права, т.е. налице е
обедняване за „ДИЕМ”ООД. От друга страна пък, собственика на имота и сградите в
него- „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД, като собственик на поземления имот става
собственик, по силата на приращението, на изграденото в резултат на извършените
от държателя строителни и други видове дейности. Т.е., с тяхната стойност
собственика се е обогатил.
Ето защо случая
класически изпълва хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗЗД – налице е обогатяване на
ответника за сметка на обедняването на ищеца. По тази причина първия от тях
следва да върне на втория онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването
на втория. А обедняването е в размер на 106 494.31лв. При горната
обосновка, предявения като частичен, иск с цена 10 000лв., е основателен.
За да формира този си извод съда взе предвид също, че остана недоказано
твърдението на ответното дружество, че управителя му неколкократно се е
противопоставял на извършваните в имота дейности. При подробно изложени в обстоятелствената
част на решението доводи съда прие, че тези дейности са извършени най-късно до на
14.02.2011г. А нито в свидетелските показания, нито пък в писмените
доказателства, се съдържат данни, изявления, при които може да се направи извод, че до този момент управителя на
„ЕВРОТЕКСТИЛ”ООД е извършвал действия, правил е устни или писмени изявления, обозначаващи
противопоставяне на извършваните в имота му строителни и други видове дейности.
Задължително следва да се коментира също, че тези работи са били необходими-
предприети са за оформянето на сградния фонд по начин да е възможен за
ползване, за извършване на дейност- било то производствена или търговска,
защото както казва свидетеля Т., когато „ДИЕМ”ООД е получило държането му, той
е бил „…стар строеж, недовършен. … гола площадка, изоставена от тоталитарно
време.”
По въпроса за
разноските – такива се търсят и от двете страни. С оглед изхода на делото, на
осн.ал.1 от чл.78 от ГПК, на ищеца се следват сторените от него разноски, а по
аргумент от ал.3 на чл.78 от ГПК, на ответника не трябва да се присъждат. В
случая „ДИЕМ”ООД направи разноски в размер на 550лв., от които: заплатена
държавна такса за иска- 400лв. / 4% от цената му/ и 150лв. – внесен от него
депозит за вещото лице по съдебно-техническата експертиза /толкова е заплатения
от него депозит, а ищеца не е изпълнил въведеното за него задължение да доплати
определеното от съда в открито заседание допълнително възнаграждение за вещото
лице, в размер 100лв./
Водим от всичко
изложено до тук, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД с ЕИК *********,
със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността – кв.”Младост” бл.1,
ап.21 да заплати на „ДИЕМ”ООД с ЕИК
*********, със седалище гр.Сливен и
адрес на управление на дейността –ул.”МакГахан” №2 на осн.чл.59 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, сумата 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща част от общо
вземане в размер на 106 494.31лв., явяващо се сумата, с която първото от
тези дружества - ответника, се е
обогатило за сметка на второто- ищеца, в резултат на извършени от
„ДИЕМ”ООД в имот, собственост на „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД, представляващ
поземлен имот с идентификатор 67338.605.314 по кадастралната карта на
гр.Сливен, находящ се в гр.Сливен, Промишлена зона, с площ 3 905кв.м. и съседи- поземлени
имоти с идентификатори 67338.605.116;
67338.605.313; 67338.605.114 и 67338.605.52 и в построената в него, в
югоизточната му част, производствена сграда, строителни и ремонтни дейности на обща стойност 106 494.31лв.,
съгласно оценката на вещото лице по назначената по делото съдебно- счетоводна
експертиза, представляваща неразделна част от това решение, подробно описани в
него по вид и единични стойности.
Сумата 10 000лв. се дължи заедно със законната
лихва, считано от 27.02.2012г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД с ЕИК ********* да заплати на „ДИЕМ”ООД с ЕИК
********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последното разноски по
делото в пълен размер – 550лв.
/петстотин и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на
„ЕВРОТЕКСТИЛ 2000”ООД с ЕИК ********* да му бъдат присъдени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, депозирана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: