П
Р О Т
О К О
Л
№ 118
гр.
Пловдив, 05.03.2020 год.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на пети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
съдебен секретар: Елеонора
Крачолова,
прокурор: Андрея Атанасов
сложи за разглеждане докладваното
от съдия ВЕЛИНА АНТОНОВА
ВЧНД № 104 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 14:20 часа се явиха:
Производството
е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК, образувано във връзка с постъпили частни
жалби от адв. А. Д., защитник на обвиняемия К.К., и адв. В. К., в качеството му
на защитник на обвиняемата Ф.К..
Жалбоподателят
К.С.К. се явява лично и с адв.А. Д.
Жалбоподателят
Ф.К. се явява лично и с адв. В. К.
Явява се и
представител на Апелативна прокуратура Пловдив.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма пречка по даване ход на
делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
РАЗЯСНЯВАТ се на страните правата им по чл.
274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи, както и нямам
доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам отводи към състава на съда.
Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямам отводи, нямам искания по
доказателствата.
С оглед становищата на страните и тъй като
делото е изяснено от фактическа и правна
страна, съобразно предмета на доказване,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, въпреки
че определението на първия състав по отношение на моя подзащитен беше
категорично и ясно и той си признава, че притежава наркотични вещества, аз си
позволих да го обжалвам, поради една причина.
Задържана е и майка му, като е повдигнато
обвинение за това, че двамата заедно притежават наркотични вещества, в
условията на опасен рецидив и съучастие. Освен всичко друго, има изрично
обяснение от моя подзащитен, в което признава, че наркотичните вещества са
негови, беше затворена и майка му. Аз лично не споделям такава практика на
Окръжна прокуратура - Пловдив и не смятам, че на всяка лице, на което му се
повдига обвинение за наркотични вещества, в този случай и на майка му, трябва
да стои в Следствения арест.
Разпоредбата на закона е много ясна, когато
се повдига обвинение на лица, които преди това са осъждани в условия на опасен
рецидив, винаги се приема, както е в НПК, че е налице опасност те да се укрият
или да извършат престъпление. Т.е. двете предпоставки са налице.
Третата е дали е налице обосновано
предположение за авторство на деянието. В нашия случай са разпитани две лица –
полицейски служители, които преразказват нещо, което били чули и знаели и т.н.,
което на този етап за мен е несериозно и такива тежки обвинения.
Освен това са разпитани още три лица –
осъждани, криминално проявени, наркозависими. Едното от тези лица сочи, че моят
подзащитен му бил дал хапче, от което му се подула ръката. Извинявайте, но моят
подзащитен е заловен с хероин. И трите лица не дават сведения за това, че той и
майка му, в съучастие, им дават хероин, извършват такава сделка, участват в
такава сделка. Те просто правят някакво описание, което е под въздействието на
много други фактори.
Именно затова смятам, че е несериозно и
неправилно да се повдига най-тежкият квалифициран състав спрямо две лица
едновременно, в съучастие, опасен рецидив, с
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години. Да, делото
сега започва, сега стартира, правихме много искания за разпознаване, за
разпити, за очни ставки, по които една седмица вече нищо не е работено по тях,
нали беше бързо производство. Поради което считам, че не би трябвало да
продължава една такава практика за искане точно в тази насока, по такъв начин.
И казвам само две думи, макар че не съм
защитник на майка му, за мен „Домашен арест“ би била една добра мярка за
неотклонение, която да изпълни изцяло целите, предвидени в НПК, защото тепърва
много неща има да бъдат изяснявани в това производство, а не е ясен ефектът,
който ще бъде постигнат при изясняване на тези факти.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.К. /за лична защита/: Съгласен
съм с казаното от адвоката ми.
АДВ. К.: Уважаемо госпожо председател,
уважаеми апелативни съдии, считам, че много неща се казаха на
първоинстанционното производство, няма да ги преповтарям, изцяло съм солидарен
с това, което каза колегата Д. преди мен.
Безспорно времето е малко, но се свършиха
много неща по това разследване, нищо, че е бързо, в състояние е да приключи
като бързо. Според мен то вече е пред приключване, разпитвани са всички според
мен възможни и евентуално, дори невъзможни свидетели, като тук визирам
разпитваните цивилни свидетели А. С., М.
Е., които по характеристични
данни са криминално проявени лица, познати на органите на полицията. Всеки един
от тях е осъждан за нещо си, включително и този В. Д., който твърди, че купил
от К., пък дал на „Ф.“. Считам, че те не са лица, които могат да бъдат
кредитирани с високо доверие и техните показания. От друга страна наистина
повдигнатите обвинение са може би едни от най-тежките по смисъла на
Наказателния кодекс. Безспорно подзащитната ми е осъждана и евентуално, ако
успее обвинението да се докаже, то ще е квалифицирано като „опасен рецидив“.
Обаче, от друга страна, пък намереното количество, макар и в много пликове и
пакетчета, е малко количество.
Същото би могло да бъде, както твърди и
другото задържано лице, за лична употреба. Вината на подзащитната ми К. е
такава, че тя е майка на сина си и макар да живее на друго место, при големия си син същата
периодично минава през това помещение, където живее К., за да го проверява.
Същият е наркотично зависим от доста години и майката се притеснява да не би
след като употребява наркотици – пуши ли незнам
какво ги прави, да не запали къщата, в която живее. Тоест, единствената
вина към настоящия момент, не коментираме нейното минало, за което тя си е понесла
наказанията, същата е имала и ефективни присъди в миналото, но тогава, когато е
била съдена не е имало, както твърди и към настоящия момент, разследващите
органи, не е имало други доходи. В момента обвиняемата получава помощи и същата
успява до някъде, може би напълно, да задоволи своите потребности и нужди с
помощите, които й се дават, за да е жива.
Някъде срещнах да се коментира, че в себе си
имала 335 лева. Самата тя в първоинстанционното производство съдебно обясни, че
тези пари са й дадени от големия й син, с които да заплати консумирана ел.
енергия за друго жилище мисля. Да, наистина вече дори и в този квартал масово
хората си заплащат консумираната ел. енергия и аз съм склонен да вярвам, че
тези пари, които са намерени в нея не са придобити от дейност, за която твърди
обвинението от продажба на хероин, а са наистина от помощи и спестявания, за да
си плати тока.
От друга страна, въпреки много извършени
процесуални действия по разследването, тук виждам, че има разпитани, както по
всяко друго дело, полицаи, които са в някакво качество, за мен неясно, но пише
свидетел на техните разпити. До колкото ми е известно вече има дори и
тълкувателно решение, че човек не може да свидетелства за нещо, което е узнал
във връзка с работата си. Тоест, за мен тези свидетели, имам предвид С. Х. А. и
Х. Д. В., въобще не трябва дори да ги коментираме, макар, че техните показания,
макар и косвени, са в кориците на делото. Не знам, може би просто да има повече
свидетели. Но техните показания едно, че са косвени, друго, че те свидетелстват
за нещо, за което са разбрали във връзка с работата си, същите са служители на
…-то РУ П. и в тази връзка считам, че липсва обоснованото предположение за
каквато и да е съпричастност на обвиняемата Ф.К. към така повдигнатото й
обвинение.
Пак казвам, склонен съм да отсея спорното от
безспорното. Безспорно същата е осъждана, но е спорно нейното участие в
инкриминираното деяние относими точно към тези 6,31 грама хероин, за което е
повдигнато обвинение. Целта, както казах, е субективно понятие, то се
обективира с действието, т.е. целта за разпространение по никакъв начин не е
обективирано от някакво действие на Ф.. Самата тя нито е знаела за това
количество, нито е знаела къде е , ще видите по делото. Синът й К. е казал къде
държи инкриминираното вещество, но тя не е знаела. К. чистосърдечно си
признава, че е негово, за лична употреба и други неща, които специално моята
подзащитна не я касаят.
Считам, че взетата най-тежка мярка не е, за
да постигне целите на закона, а да обезпечи една бъдеща осъдителна присъда и
спрямо Ф.. Макар и бързо производство, предполагам, че ще бъде преобразувано и
със задържане от няколко месечно задържане, Ф. няма да има шанс да се бори за
оправдателна присъда, то и няма да има смисъл. Тя вече си е изтърпяла повечето
от евентуалното наказание, което би било наложено с осъдителната присъда. В
тази връзка ви моля да наложите друга по-лека мярка, която да даде шанс на
обвиняемата както да подготви защитата си, така и да не бъде предрешено самото
производство. В тази връзка считах, че „Домашен арест“ би постигнал целите на
закона, но с оглед днешната практика на настоящия състав, си позволявам да
помоля дори и за парична „ГАРАНЦИЯ“, която да е съобразена със самото състояние
на подзащитната ми. Все пак същата макар и на социални помощи, те не са
европейски, те са български помощи, в левове се изплащат, вярно ежемесечно, но
не са такава голяма сума, от която тя да
може да отдели за да плати по-голяма гаранция.
Така че считам, че една разумна “Гаранция“ също би постигнала целите на
закона.
От друга страна не мисля, доколкото мога да
преценя, че Ф. е човек, който може да се укрие. Всички ставаме свидетели какви
хора могат да се укрият. Може В. Б. да се укрива, Ц. В. да се укрие, но Ф. не може да се укрие.
Затова моля да се произнесете с една
справедлива мярка, която хем да постигне целите на закона, хем ненужно да
усложнява живота на обвиняемата.
ОБВИНЯЕМАТА Ф.К. /за лична защита/: Съгласна
съм с казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, пред
вас се атакува определение на Окръжен съд Пловдив за вземане на мерки за
неотклонение спрямо двамата обвиняеми Задържане под стража.
Съдът се е произнесъл с един съдебен акт, в
който са идентични всички основания и факти по чл. 63 ал. 1 т. 1 НПК и
изискванията по чл. 64 НПК. Абсолютно за двамата са в сила обстоятелствата, че
същите са извършили тежко престъпление и то при условията на опасен рецидив.
Обоснованото предположение и за двамата се гради на идентични доказателства -
веществени доказателства иззети, свидетелски показания, не само на полицейските
служители, става въпрос не само за снемане на обяснения от уличено лице, но и
за показанията на тримата свидетели С., Е. И Д.
За да постанови съдът този акт, той правилно
е приел, че е налице опасност от извършване на друго престъпление, тъй като
самият закон е предпоставил, че такава опасност е налице, когато са осъждани за
друго умишлено престъпление и то не е отложено по реда на чл. 66 от НК, но те
са осъждани за същите престъпления, търпели са наказание Лишаване от свобода и
в съвсем кратък срок, вкл. в срока на УПО, са извършили идентично престъпление.
Това сочи на опасността да извършат такова престъпление в един бъдещ момент,
ако спрямо тях не бъде постановена мярка за неотклонение Задържане под стража.
Считам, че определението на първоинстанционния
съд е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като жалбата
срещу определението бъде оставена без уважение.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.К.: Госпожо съдия, господин
прокурор, искам да се обърна и към прокурора. Когато съм излезнал от Затвора,
гледайте ми досието, аз от 20 години съм наркоман. Аз когато съм бил дилър,
постоянно съм признавал. Знам, виновен съм, но това е за лична употреба и е за
мен. Продадох си златото. Имах злато, пръстен имах и продадох си го и си вземах
стока. Майка ми не ги знае какви са. А пък той, травестит ли е, какъв ли е тоя,
искаше да краде парите и стоката и затова го бих. Искам по-лека мярка, защото
съм психично болен.
ОБВИНЯЕМАТА Ф.К.: И аз искам по-лека мярка.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след
тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Като съобрази
доводите на страните и след проверка на атакуваното определение на Окръжен съд
- Пловдив, настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
В случая са
налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане спрямо обвиняемия на най-тежката мярка за
неотклонение задържане под стража, като изложените подробни мотиви във връзка с
наличието на всяка една от тях няма да бъдат преповтаряни дословно, тъй като се
споделят от настоящата инстанция. Правилно е било отбелязано, че двамата
обвиняеми са привлечени за деяние с правна квалификация по чл. 354а, ал. 2, т.
4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК - тежко умишлено
престъпление със законоустановен специален минимум на долната граница на
наказанието лишаване от свобода и висок максимум, както и кумулативно
предвидено наказание глоба в немалък размер. Известно е, че предвиждането на
по-тежко наказуем квалифициран престъпен състав и подобна санкционна рамка
разкрива и високата степен на обществена опасност и укоримост на деянието като
престъпно поведение от гледна точка на законодателя. Защитата оспорва държането
на предмета на престъплението като съвместно притежание на двамата обвинени в
претърсения обект, като се атакува и тезата на обвинението това да е било
сторено със специална цел предвид установената наркозависимост на обвиняемия
К.. Тези аргументи не могат да бъдат споделени при цялостната оценка на
събраните материали и най-вече, в контекста на количествата иззето наркотично
вещество и показанията на разпитаните свидетели, употребяващи търгуваните от
обвиняемите вещества. Показанията на тези свидетели са еднопосочни, конкретни и
корелират помежду си, като намират подкрепа в останалата доказателствена маса,
поради което не могат да бъдат игнорирани, както предлага защитата. От тях е
безспорно установено, че всеки един от обвиняемите е бил ангажиран с търговията
с наркотични вещества. Съобразно извършената експертиза приобщените като
веществени доказателства вещества и предмети са били дефинирани като наркотични
– хероин.
Настоящият
съдебен състав споделя и становището, застъпено от Окръжен съд – Пловдив по
отношение на преценката на останалите предпоставки, необходими за изпълнението
на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемите,
изведено въз основа на данните за тяхното съдебно минало, високото ниво на
организираност и конспиративност, както и каузалните особености на случая. Не
може да бъде споделено оплакването на защитата, че първият съд неправилно
отчел, че е налице опасност обвиняемите да извършат престъпление и да се
укрият. Тези оплаквания са неоснователни, тъй като се касае за продължавана
престъпна дейност от дейци осъждани няколкократно за престъпления с предмет
наркотични вещества. Това само по себе си означава, че личността на всеки един
от дейците се отличава с висока степен на обществена опасност – обвиняемите не
просто са били въвлечени в престъпната ситуация, а напротив сами, целенасочено
я създавали, преследвайки доходи.
Отделно от изложеното е налице активност на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 1
от НПК като опасностите от укриване и рецидивираща дейност се предполагат
поради привличането на обвиняемите за престъпления, квалифицирани като опасен
рецидив. В тази връзка правилно първият съд е приел, че най-адекватно на
приетите опасности, които се извличат и независимо от законовата презумпция, ще
бъде спрямо обвиняемите да се изпълнява най-тежката мярка за неотклонение–
„задържане под стража“.
В заключение,
обжалваната мярка за неотклонение е била взета по отношение на всеки от двамата
жалбоподатели при наличие на изискуемите предпоставки за това, като са били
съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и именно тя е в състояние
изпълни целите по чл. 57 НПК.
Воден от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 279, постановено в съдебно заседание
на 29.02.2020 г. по ЧНД № 437/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, с което спрямо К.С.К. с ЕГН: ********** и Ф.А.К. с ЕГН: ********** – обвиняеми по
досъдебно производство (бързо производство) № 119/2020 година по описа на … РУ
при ОД на МВР гр. П., е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Протоколът се изготви в
съдебно заседание.
Заседанието се
закри в 14:50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: