№ 263
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100511852 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.04.2021 г. по гр.д. № 22249/19 г., СРС, ГО, 68-ми с-в е
осъдил „К.П.”ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район "Средец", ул. *******, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
„******* ет.******* чрез адв. Н.М. да заплати на „Т.“ ЕООД , ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. ****** *******, със съдебен
адрес: гр. П., ул. *********, чрез адв. Х.С., следните суми: 3 410,11 лв.,
представляващи сбора от възнагражденията с включен ДДС, дължими на основание
чл.266,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.268,ал.1 ТЗ за извършените от ищеца ремонти на
притежавания от ответника автомобил „Опел Мовано”, per. № ******* през
месеците март и април 2018г., за които са издадени три фактури №
**********/28.03.2018г., № **********/16.04.2018г. и №
**********/24.04.2018г., и 326,95 лв, представляващи сбор от мораторни лихви по
чл.86,ал.1 ЗЗД върху възнагражденията по посочените три фактури общо за
периода от 29.03.2018г. и от датата на падежа на всяка следва фактура до
16.04.2019г. , заедно със законовата лихва върху главницата от датата на
предявяването на исковата молба- 17.04.2019г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 887,39 лв,
1
представляващи част от направените от ищеца разноски по настоящото исково
дело- платените държавна такса за исковата молба, депазит за съдебно-
счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение, пропорционално на
уважената част от исковете, и сумата от 467,24 лв., представляваща част от
направените от ищеца разноски по обезпечителното производство по ч.гр.д. №
1029/2019г. по описа на Районен съд - П., Гражданска колегия - платените
държавна такса , адвокатско възнаграждение и такса за ЧСИ, пропорционално
на уважената част от исковете. Отхвърлил е в останалата му част осъдителния
иск по чл.266,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.286,ал.1 ТЗ до пълния предявен размер от 3
720,11 лв. и за възнагражденията по фактури № **********/ 20.07.2018г. и
№ **********/ 24.07.2018г. Осъдил е „Т.“ ЕООД , ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.П., ул. ****** *******, със съдебен адрес: гр. П., ул.
„*******, чрез адв. Х.С. да заплати на „К.П. ООД, ЕИК *******, ссъ
седалище и адрес на управление: гр.София, район "Средец" , ул. *******, със
съдебен адрес : гр. София , ж.к. „******* ет.******* чрез адв. Н.М., на
основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 38,30 лв., представляваща част от
направените от ответника разноски по настоящото исково дело-платеното
адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „К.П.”ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район "Средец", ул.
*******, ап.3, чрез пълномощника по делото адвокат Н.М. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „******* ет.******* чрез адвокат Н.М. с
мотиви, изложени в нея. Твърди, че ищецът не е установил по делото
наличието на валидно договорно правоотношение между него и „К.П.” ООД,
поради което не може да се приеме, че е възникнало задължение за „К.П.” ООД да заплати
работите по издадените фактури. Не са налице безспорни доказателства за уговорена между
страните престация на завършен продукт, който ищецът да изработи на свой риск и със свои
средства, както и доказателства за уговорки определящи обема на работата и срок за извършването
им. Не е анализиран и факта, че съществуват разминавания между фактурите и съответните
спецификации/ във фактура от 28.04.2018 г. на поз. 2-Динамо е посочена ед. Цена и стойност
259,50 лв. а в съответстваща й спецификация от 16.03.2018 г. ед. Цена е 346 лв. и обща стойност
311,40 лв. Не е обсъдено направеното в хода на висящия процес възражение за неточно
изпълнение, предпоставящо намаляване на дължимото възнаграждение. Моли решението да бъде
отменено изцяло. Претендира разноски
Въззиваемото дружество/ищец „Т.“ ЕООД , ЕИК *******, със седалище и
2
адрес на управление: гр.П., ул. ****** *******, със съдебен адрес: гр. П., ул.
„******* не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.286, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т." ЕООД твърди, че през периода от месец март 2018г. до
месец юли 2018г. е извършвал ремонти на притежавания от ответника
автомобил „Опел Мовано”, per. № СА ******* , за които били издадени пет
фактури № **********/ 28.03.2018г. (за 2 161,10 лв) , № **********/
16.04.2018г. (за 1 144,51 лв) , № **********/ 24.04.2018г. (за 104,50 лв), №
**********/ 20.07.2018г. (за 280 лв) и № **********/ 24.07.2018г. (за 30 лв)
съгласно спецификации към всяка от тях, но ответникът не платил
дължимите възнаграждения за извършените авторемонти, поради което ги
дължи заедно с лихви за забава , както следва - по фактура №
**********/28.03.2018г. - 198,70 лв ; по фактура № **********/ 16.04.2018г.-
100,46лв; по фактура № **********/24.04.2018г.-8,88 лв; по фактура №
**********/ 20.07.2018г. - 17,11лв и по фактура № **********/ 24.07.2018г.-
1,80 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3 720,11 лв,
представлавяща сбора от дължимите възнаграждения с ДДС за извършените от ищеца
ремонти на притежавания от ответника автомобил „Опел Мовано”, per. № СА
3
******* през периода от месец март 2018г. до месец юли 2018г., за които са
издадени пет фактури № **********/ 28.03.2018г„ №
**********/16.04.2018г., №**********/24.04.2018г., №
**********/20.07.2018г. и № **********/ 24.07.2018г. , както и сумата от
326,95 лв. представляващи сбора от мораторните лихви върху възнагражденията по същите
фактури общо за периода от 29.03.2018г. и от датата на падежа на всяка
следва фактура до 17.04.2019г.
Ответникът „К.П.”ООД оспорва исковите претенции. Твърди, че
процесното МПС е било предадено на ищеца за ремонт на водната помпа,
подгревното тяло и други „дребни ремонтни работи”, които са били
изпълнени и са били издадени две фактури **********/09.01.2018г. за 30 лв и
№ **********/06.02.2018г. за 262 лв., които са били платени на ищеца. Сочи,
че процесното МПС е било предадено на ответника и през месец март 2018г.
за „отстраняване на констатирани нередности в процеса на експлоатация”,
както и за смяна на маслото на двигателя, след което ответникът „започнал да
получава описаните в исковата молба фактури” , които според него са за
извършени ремонтни работи, които не са договаряни и съответно не са били
извършвани. Изтъква несъответствие между фактура от 28.04.2018г., като
фактура с такава дата няма и спецификация от 16.03.2018г.
Като писмени доказателства по делото са приети три фактури - №
**********/28.03.2018г. (за 2 161,10лв) , № **********/ 16.04.2018г. (за 1
144,51 лв) и № **********/24.04.2018 г., а не посочения № **********/
24.04.2018г. (за 104,50 лв), всяка от които е издадена за удостоверяване на
изброените авторемонтни дейности, чийто общ размер е 3 410,11 лв с ДДС.
Тези фактури са подписани само от представител на „Т.” ЕООД като
„издател”, не и от представител на ’’К.П.”ООД като „получател”, но според
приетото в заседанието на 12.03.2021 г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза/ ССЕ/, неоспорено от страните, тези три фактури са осчетоводени
и от ищеца, и от ответника съгласно разпоредбите на Закона за
счетоводството и са включени в „Дневника за покупки ” и „ Дневника за
продажби ” за месеците на издаване на фактурите, както и в „ Справките -
Декларации по ЗДДС”, подадени от страните за същите месеци в съответната
ТД на НАП и за тях е ползван данъчен кредит. Тези констатации на вещото
лице не са оспорени от ответника.
Ответникът не е оспорил получаването на тези три фактури видно от
изявленията в отговора на исковата молба, както и че през месец март е
предал на ищеца за ремонт притежавания от него автомобил „Опел Мовано”,
4
per. № *******.
От правна стана:
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
въззивникът обжалва решението в цялост, но в отхвърлителната му част, за
същия не е налице правен интерес от обжалване.
Нормата на чл.258 сочи, че с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение, а съгласно чл.266, ал.1,
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако
възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява
при приемането на работата. Този договор е консенсуален, двустранен и
възмезден договор. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че
договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита
за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи-работата, която възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което
възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване
на договора за изработка. Поради това не съществува пречка условията на
договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно
предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на
отправеното предложение с конклудентни действия от поръчващия, като
например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на
срок за завършване на работите, предоставяне на материали или на
техническа документация, необходима за извършване на работите,
предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в
офертата на изпълнителя. Законът задължава поръчващия да приеме
изработеното - чл. 264, ал.1 ЗЗД. Приемането като правно действие
представлява съвкупност от фактическо получаване на изработеното и
признанието, че то съответства на поръчаното.
Както бе посочено по-горе, трите фактури **********/28.03.2018г. (за 2
161,10лв) , № **********/ 16.04.2018г. (за 1 144,51 лв) , №
**********/24.04.2018 г. (за 104,50 лв), всяка от които е издадена за
удостоверяване на изброените авторемонтни дейности, представляват
5
първичен счетоводен документ, който е бил надлежно осчетоводен, видно от
приетата ССЕ, като и за обективираните в него облагаеми доставки е
упражнено правото на данъчен кредит от страна на ответника. Настоящата
инстанция приема, че по този начин ответникът е признал сключването на
договора, по който в изпълнение на задължението на изпълнителя е получил
осъществената работа, предмет на това облигационно правоотношение - арг.
чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно водените
търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство
между търговци за установяване на търговски сделки. Както бе посочено по-
горе, от приетата по делото ССЕ се установява, че процесните три фактури са
осчетоводени в дневниците за покупки и дневниците за продажби на
дружествата, по тях е ползван данъчен кредит по смисъла на ЗДДС, поради
което осчетоводяването им от ответника представлява признание на
задължението и доказва неговото съществуване, като в този смисъл е налице
трайна съдебна практика.
Относно претендираните суми за останалите две фактури от 20.07.2018 г.
за 280 лв. и 24.07.2018 г. за 30 лв., то за визираните в тях суми искът е
отхвърлен, като съдът е взел предвид, че те не са подписани от представител
на ответника и не са осчетоводени от ответното дружество.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, задължението за заплащане на
дължимото възнаграждение по договор за изработка не е със законово
уговорен падеж, поради което и с оглед липсата на друга уговорка между
страните, длъжникът изпада в забава за изпълнение на паричното си
задължение при условията на чл. 84, ал. 2 ГПК след покана. Съгласно
константната съдебна практика, издадената и приета фактура има действието
на покана за плащане на изискуемото възнаграждение - чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
следствие на което е изпадането на длъжника в забава. Ето защо предявеният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за заявения от ищеца период от
29.03.2018 г. и от датата на падежа на всяка фактура до 16.04.2019 г. Съдът е
извършил изчисление по реда на чл.162 ГПК, получил е по-голяма сума, но
предвид диспозитивното начало е присъдил претендираната такава от 326,95
лв.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
6
Настоящата инстанция констатира допусната от СРС ОФГ, състояща се
в изписване в диспозитива на неправилен номер на фактура, а именно
**********/24.04.2018г., като това е номерът на спецификацията, а не на
фактурата. Правилният номер на фактурата е **********/24.04.2018 г.
Ето защо делото следва да бъде върнато на СРС за провеждане на
процедурата по реда на чл.247 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.04.2021 г. по гр.д. № 22249/19 г. на
СРС, ГО, 68 с-в.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 68-ми с-в за провеждане на процедурата
по реда на чл.247 ГПК съобразно мотивната част на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7