Решение №
Гр.
Велинград, 02.03.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав,
в закрито заседание четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА И.
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 163 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове по чл.226, ал.З от ЗЗД,вр. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и евентуален по чл.27, вр.чл.30 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца М.И.Т., ЕГН ********** ***, против Д.И.Р.,
ЕГН ********** *** .
Предявен
е конститутивен иск с правно основание чл.226, ал.З
от ЗЗД, вр. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД –за обявяване за нищожен договор за
дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот №62, том I, рег.№ 890, нот. дело
№61/2015г до размера на ½ ид.част от дарения
имот, тъй като дарението
и мотивът, поради който единствено е направено, са противни на закона и на
добрите нрави. При евентуалност е предявен иск по чл.27, вр.чл.30
от ЗЗД -да бъде унищожен, като сключен при заплашване, същия договора за
дарение до размера на ½ ид.част от дарения имот.
Ищецът
твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том I, рег.№890, нот. дело №61/2015г., вписан в Служба по вписванията
гр.Велинград с вх.рег.№331 от 05.03.2015г., акт.№180, том I, д.
137/05.03.2015г. ищецът заедно със сестра си Екатерина И. Радева дарили на
ответника Д.И.Р. (син на Екатерина Радева) собствеността си , а именно: Дворно
място, съставляващо УПИ VI-3688, в кв.150 по
регулационния план на гр.Велинград, цялото с площ по документ за собственост от
500 кв.м, а по скица от 574 кв.м., представляващ имот с пълен кадастрален номер
5013688, заедно с построената в него двуетажна жилищна Сграда, със застроена
площ от 80 кв.м., и построения в двора Гараж с площ от 20 кв.м., находящи се на адрес: гр.Велинград, ул."Николай Хрелков" №10, при условие на запазено от страна на
Гина Илиева Т. с ЕГН ********** (тяхна майка) пожизнено вещно право на ползване
върху дарените имоти, съгласно Договор за делба на съсобствен имот с нот. зав. подписи рег.№101/15.01.1997г. от Георги Шуманов-
нотариус при Районен съд Велинград, вписан на 15.01.1997г., акт.№А-8, т.66,
стр.З0.
Ищецът твърди също, че
негова индивидуална собственост от този имот бил първият жилищен етаж от къщата
и 1/2 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място
с находящите се върху него подобрения, която собственост била придобила на
основание наследяване по закон и делба. Въпросната къща бил домът на родители
й, домът в който била израснала, а етажът който бил собственост на ищеца бил и
единственото й жилище. Поради тази причини никога не била имала намерение, нито
да го продавам, нито да го дарява. Финансовите възможности на ищеца били много
скромни и затова през годините ремонтирала и обновявала жилището си малко по
малко, за да го направи по уютно и удобно за живеене, като с всичко се справяла
сама.
През октомври месец
2013г. сестра й Екатерина Радева заминала за Чехия, където работела няколко
години. След като тя заминала, синът й Д.Р. започнал да разпитва баба си (майка
на ищеца), която била ползвател на имота, дали вторият етаж от къщата е
собственост на майка му. Д. обяснил на баба си, че има намерение да се жени и е
решил да прави ремонт на втория етаж от къщата. До това решение бил стигнал,
след като разговарял с баща си относно неговата къща, но той не се съгласил и
затова е дошъл да разговаря с тях за втория етаж от къщата, който бил
собственост на майка му. Майката на ищцата -Гина Т., която била и баба на Д.,
обяснила на внука си, че вторият етаж от къщата е собственост на майка му, а
първият е на леля му, а дворното място е съсобствено
по 1/2 ид.ч и че те имат нотариален акт. След този
разговор той започнал да прави ремонт на втория етаж от къщата, който е на
майка му. По време на ремонта Иван Бусеров (техен
роднина) разговарял с Д., който му казал: „само да мога ония двете да ги излъжа
да се подпишат", т.е. да му прехвърлим собствеността на имота. Иван
по-късно споделил пред Екатерина Радева и пред жена му Екатерина Бусерова какво е чул от Д.. Пролетта на 2014г. Д. отново
разговарял с баба си относно втория етаж от къщата, като и казал "Аз правя
ремонт, но сигурен ли съм, че това е мое". Баба му отговорила, че е на
майка му и го пита какво повече иска да знае.
Настоява се на това, че
след този разговор ответникът решил, че иска да притежава целия имот и започнал
да ги уговаря да му го прехвърлят на негово име. В началото, когато започнал
разговорите с ищцата, с които целял да получи нейната част от имота, той
обещавал, че ще й помага да ремонтират къщата, ще направи подобрения, че те с
баба му ще останат да живеят на етажа и ще им осигури „спокойни старини".
Като видял, че по този начин няма да я склони да му прехвърли своята част от
имота, променил поведението си и започнал да се държи като собственик на цялата
къща, властнически, грубо и арогантно .
Започна да се
разпорежда за реда на нещата в къщата, като правел забележка относно определени
вещи къде им е мястото. Това негово поведение се превърнало в ежедневие.
Той имал агресивно
отношение и към единствената дъщеря на ищцата, която живеела с мъжа си в
чужбина и рядко се прибирали в България. Така през м.декември 2013г. , когато
дъщеря й била при ищцата на първия етаж, който все още бил нейна собственост,
тя решила да си изсуши мокрите дрехи на сушилника,
който се намирал до печката. Тогава ответникът реагирал, че там не им е
мястото. Когато ищцата влязла в стаята, видяла, че двамата си крещят, а
ответникът бил изхвърлил дрехите, чантата и телефона й през прозореца. Счита,
че не е нормално той да се държи по този начин с дъщеря й в собствения й дом.
През септември 2014г.
имало един ден, в който ищцата се прибрала в къщи, за да обядва. Тогава
работела като пощальон. Били на нейния етаж и седнали да обядват заедно с майка
й и с Д., който тя била поканила за обяд. По време на обяда се обадил по
телефона прекия ръководител на ищцата, за да я пита нещо по служба. Заради
това, че била говорила по телефона по време на обяда Д. реагирал грубо, като
взел чинията й и изхвърлил храната в мивката. Ищцата си премълчала, разстроила
се и тръгнала за работа без да е обядвала.
Цялостното му поведение
към ищцата и майка й било неморално. Той вървял след майка й и постоянно и
правел забележки. Не им разрешавал да си насадят в двора боб, картофи, моркови,
кромид, като ги ограничил до 20 корена домати. За тях това било много
притеснително, защото преди това всяка година си произвеждали зеленчуци, с
които се хранили и така си помагали, за да се издържат.
От както Д. започнал да
ремонтира втория етаж от къщата и да се държи грубо с тях, двете с майка й
започнали да изпитват ежедневни притеснения, което се отразило на здравето им.
От силните емоции и двете вдигнали високо кръвно. Майка й била много крехка и
затова винаги я пазили да не се притеснява. По същото време тя започнала да
боледува и често я хоспитализирали в болницата. Тъй като тя не издържала на
това напрегнато ежедневие, което им го причинявал Д., накарала ищцата да се
обади по телефона на майка му и да я помоли да се върне от Чехия, за да се
разбере с него да спре да ги притеснява.
Сестра й се върнала,
заради молбата им и да се опитала да им помогне. Д. пожелал среща с тях двете.
Срещата се провела на етаж от къщата на ищцата. Сестра й му обяснила, че ще му
прехвърли нейния втори етаж от къщата и че той трябва да спре да притеснява
ищцата и баба си, като и му казала да спре да притиска ищцата. Обяснила му, че
не е редно да настоява да получи частта от имота, която е собственост на
ищцата. Той не приел това тяхно предложение и заканително тропнал с ръка по масата
с думите: "Или всичко, или нищо". Неговото поведение било неочаквано
за сестра й и тя също започнала да се притеснява от случващото се. Тя видяла,
че не може да се разбере с него. Видяла и какво му е отношението му към ищцата,
как преживяват двете с майка им и всичко, което се случвало. Сестра й много се
притеснила, като тези притеснения се отразили на здравето й. Тя също почнала
често да вдига високо кръвно налягане .
Ищцата не издържала
повече на това напрежение и й се искало то незабавно да спре, тъй като виждала
огромна заплаха за своето здраве, здравето на майка й и сестра й. Поради тази
причина решила да се съгласи да прехвърли на ответника своя дял от имота.
Когато отишли при нотариуса, за да се подпише на нотариалния акт, ищцата била
разтроена и силно притеснена. Отишла с огромно нежелание и с надеждата, че ако
му угоди, ще се спре с тормоза от негова страна. След като приключили при
нотариуса си тръгнала със сълзи на очите.
Въпреки че му дарили
имота, ответникът обаче продължил да се държи грубо с тях. Д. решил да сложи
парно в къщата. Поставил котела в стаята, която ползвала ищцата. Нарушил
целостта на основите на къщата, за да сложи външна врата на същата стая, през
която се излизало директно на двора, за да може да вкара парното в стаята и да
има по-удобен вход-изход. Направил ремонта без да се снабди с необходимите
разрешения от компетентните институции, без да съобрази, че къщата е много
стара, че е гредоред и стените са напукани. Ищцата и майка й били против да
прави врата и да слага парно, поради много причини. Обяснили му, че е опасно да
има парно в тази къща, заради конструкцията й и че по начинът, по който е
инсталирано парното може да предизвика пожар. Кюнците на парното минавали близо
до електрическата инсталация и имало опасност от нагряване. Също така, стаята
станала непригодна за живеене и се наложило ищцата да се изнесе от нея, като
дрехите й останали вътре, защото нямало друго място, където да ги премести.
Всичките й дрехи миришели на пушек. В отговор на това, че изразила несъгласие,
ответникът я заплашил, като казал: "Недей много да знаеш, че ще ти сложа
чужди хора да ти тропат и ще ти продам бащинията". Въпреки че баба му била
ползвател на къщата и имали уговорка дрехите им да останат на втория етаж, той
решил, че му пречат и ги донесъл при тях. Станало им много тясно и неудобно на
първия етаж, където живеели с майка й, но си премълчали. В периода, в които
ползвали парното, с майка й живеели под страх да не се запали къщата. Имало и
други притеснителни моменти: въпреки че ответникът знаел, че ищцата изпитва
страх от кучета, докарал в къщи куче да гледат, също донесъл кошери с пчели,
които пречели не само на тях, но и на съседите. Така отново били подложени на
ежедневен стрес и напрежение. Един ден Д. дошъл да помоли майка й да отиде
заедно да сменят партидата на електромера на негово име, тъй като партидата се
водела на нейно име. Тя категорично му отказа. Те разговаряли на двора, след
това тя се прибрала в къщата. Той се ядосал, че баба му отказала да прехвърлят
партидата на негово име и влязъл през прозореца, демонстрирайки сила и
крещейки: „Бабо ти си една голяма лъжкиня". Тя се изплашила от поведението
му и се притеснила да не я принуди и нея да се подпише и да постъпи с нея така,
както постъпил той с ищцата. Тя определено се страхувала от поведението му и
затова отишла при бащата на Д., за да го помоли да поговори със сина си и да го
възпре да постъпва повече така с тях.
Ищцата събрах кураж и
отишла при ответника, на втория етаж, да го помоли да й върне нейния дял от имота
и да махне парното. Сестра й чула разговора им и отишла при тях, за да защити
ищцата. Тя помоли ответника да върне на ищцата нейната част от имота и да спре
да ги тормози. Той отново не се съгласил с тях и реагирал бурно, като бутнал
сестра й по стълбите надолу. След тази постъпка от негова страна, сестра й
решила, че трябва да остане да живее при тях, за да пази ищцата и майка им и
имота от сина си. На 18-ти септември 2018г. Д. се изнесъл от къщата и спрял да
ги тормози.
Ищцата твърди, че не е
искала да дарява имота си на Д.. Подписала се на нотариалния акт с огромна мъка
и нежелание, но го направила, защото изпитвала страх от Д. и неговото
поведение, от това че тя, майка й и сестра й били подложени на ежедневен стрес
и напрежение, което се отразило зле на здравето им. Надявала се, че той ще се
успокои и ще спре да ги тормози, след като получи имота.
Тъй като била принудена
от Д. да му дари процесния имот, а дарението от нейна страна било направено въз
основа на страхови представи, счита че е налице
основанието за унищожаване на договора за дарение на 1/2 ид.ч.
от застроеното и незастроеното дворно място, съставляващо УПИ \/1-3688, в
кв.150 по регулационния план на гр.Велинград, цялото с площ по документ за
собственост от 500 кв.м, а по скица от 574 кв.м., представляващ имот с пълен
кадастрален номер 5013688 и първия етаж от жилищната сграда -къща на два етажа
със застроена площ от 80 кв.м., построена върху дворното място, находящи се на адрес: гр.Велинград, ул."Николай Хрелков" №10 , оформен с нотариален акт за дарение на
недвижим имот №62, том I, рег.№ 890, нот. дело
№61/2015г. по описа на помощник-нотариус по заместване на С.Д.-нотариус, вписан
в регистъра на нотариалната камара под №541, с район на действие-Районен съд Велинград,
поради заплашване.
Също така счита, че
договорът за дарение и мотивът, единствено поради който е извършено дарението,
са противоречащи на закона и добрите нрави, което е основание дарението да бъде
обявено за нищожно.
В молба-уточнение от
11.03.2020г. ищецът твърди, че живее на първия етаж от къщата, находяща се на адреса ул.„Николай Хрелков"№10.
До 02.03.2020г. и майка й Гина Т. живеела на същия етаж, когато и починала. В дома им царяло спокойствие и
разбирателство до момента, в който Д. решил, че иска да притежава целия имот.
Идвал в къщата често, докато правел ремонт на втория етаж, а след като приключил
с ремонта, се настанили със съпругата му да живеят там. Д. и семейството му
живели на втория етаж от къщата до 18.09.2018г. От съседи и техни близки
роднини, с които той коментирал, ищцата разбрала, че той има намерение да
накара нея и майка му да му прехвърлят собствеността на имота. Ответникът
започнал да навлиза в личното пространство на ищцата, като се месел, по
най-грубия начин, на нея и на майка й като определял начина им, по който да
живеят на първия етаж и как да ползват двора, запълнил стаята на ищцата (без
нейно разрешение ) с негови вещи и я лишил от възможността да живее в нея,
държал й сметка с кого разговаря по телефон, който си бил неин и тя си плащала
сметките. Дори се бил снабдил с някаква разпечатка на разговорите й, въпреки че
не и давала съгласието си затова и я размятал пред нея, като й правел проблем,
че много е говорила по телефона (при положение, че етажа и телефона си били
лично нейна собственост). Във всичко, което правели с майка си той виждал
проблем. Проблем било, че на ищцата и на майка й приятелки идвали в дома им на
гости. Д. си е позволил да каже на майка й, в присъствието на една тяхна
приятелка, че ще направи, така че повече да не влизат в къщата техни приятели и
то, при положение, че са били на етаж на ищцата, а майка й е ползвател на
къщата. Във връзка с намерението си да получи имота, той уговарял ищцата лично и чрез майка й, която в
началото го подкрепяла относно желанието му да получи дела на ищцата от имота, като впоследствие, наблюдавайки
неговото поведение, осъзнала, че това е голяма грешка. Д., преди да започне да
разпитва баба си за къщата, имал корено различно поведение, а от този момент
той се променил към тях. Всеки път се държал с тях все едно му пречат. Имал
негативно и агресивно поведение към ищцата, дъщеря й, майка й и сестра й. Това
поведение той проявявал именно в бащината им къща. Чувала го да казва на майка
си, че не желае сега и за в бъдеще Катя (дъщеря й) да му се „мотае" в тази
къща. Ищцата свързвала промяната в поведението му спрямо тях с желанието му да
придобие целия имот. Постоянно им налагал неговия начини на живот и ги карал да
се съобразяват с него. Ищцата започнала да се страхувам от него. Притеснявала
се да покани приятели и близки в къщата, защото не знаела как ще реагира.
Притеснявала се, затова къде ще посрещне дъщеря си, ако тя дойде при нея в дома
й, тъй като не знаела как ще реагира Д. и до къде може да стигне с агресивното
си поведение към нея и ищцата. Като цяло се страхувала да живее в собствения ми
дом по начина, по който била свикнала, по който се чувствала добре и по който
била живяла до този момент, само защото на Д. можело нещо да не му хареса и да
прояви отново агресивно отношение към нея, а през целия й живот никой друг не
се бил отнасял така. Той карал ищцата и майка й, която заедно с баща й били
построили къщата, да се чувстват чужди и нежелани в техния дом. В началото не
искала да споделя на сестра си, че синът й Д. ги тормози психически, за да не я
притесни и нея, тъй като тя била далеч, живеейки и работейки в Чехия, а имала
здравословни проблеми, заради които й изпращала всеки месец от България
лекарства. Тъй като Д. ги притискал постоянно с поведението си, а те с майка й
не можали да се справят, помолила сестра й да се върне в България, за да се
разбере със сина си. Тя не могла да познае сина си, като разбрала какво им
причинява и видяла в действителност какво му е поведението. Сестра й била
съгласна да му прехвърли нейния дял от къщата. А ищцата и майка й си мислели,
че той ще се успокои, като получи втория етаж от къщата, на който правел
ремонт, но сгрешили. Когато ищцата разбрала, че той настоява да получи целия
имот и видяла, че и майка му не може да се справи с агресивното му поведение,
решила, че трябва да направи каквото иска, тъй като искала с майка й да живеят
спокойно в дома си и се надявала той да спре да ги тормози. Тъй като
напрежението ескалирало и ответникът бил непредвидим в поведението си към тях,
ищцата изпитвала огромно притеснение да не причини по-лоши неща на нея, майка й
сестра й и дъщеря й. Всички негативни емоции, които преживяли покрай него дали
своето отражение на здравето им, чувствали се зле, като ищцата майка й и сестра
й започнали да вдигат високо кръвно налягане. Тъй като ищцата, майка й и сестра
й винаги се били разбирали добре, били загрижени една за друга и се подкрепяли,
затова и поведението на Д. много ги притеснявало и трите. Майката на ищцата
боледувала често и се налагало да постъпва в болница и поради тази причина
ищцата също се притеснила и за нея, че целият този стрес и напрежение може да
се отрази на здравето й. Чувствала се притисната от поведението на Д. и затова
решила да му прехвърли своя дял от имотите с единствения мотив: да спре да ги
тормози психически (нея, майка й и сестра й) и да спре напрежението, което се
отразявало зле на здравето им. Мислела, че като получи имота ще ги остави да
живеят спокойно на първия етаж, както преди. Не се случило така, както го
мислела, защото той продължил да ги притеснява. След като получи имота, той я
заплашил, че може да го продаде и да вкара чужди хора да живеят в имот.
Отправената заплаха притеснила всички, тъй като ищцата и майка й нямали друго
жилище и предвид възрастта им било непосилно да се справят с този проблем.
Другата заплаха, която получила от него била, когато й заявил, че ако си
потърси правата по съдебен ред, ще й спретне голям скандал. И до днес изпитвала
страх, когато го види. Но от както се изнесъл от къщата им на 18.09.2018г., той
спрял да ги притеснява.
Настоява се на това, че
съгласно разпоредбата на чл.226, ал.З от ЗЗД, ако дарението или мотивът,
единствено, поради който е направено дарението са противни на закона, дарението
е нищожно. Предвид обстоятелството, че дарението е направено под натиск и
единственият мотив, поради който ищцата го е направила бил да спре да ги
тормози психически (нея, майка й и сестра й) и да спре напрежението, което се
отразявало зле на здравето им, счита че дарението и мотивът са противни на
закона, което от своя страна е основание да бъде обявено за нищожно.
В следващата
молба-уточнение ищцата твърди, че не е имала желание да се разпореди с имота,
което е било действителната й вътрешна воля, а до формирания външен израз на
воля се е стигнало чрез принуда. Това говорело за пълно несъответствие между
вътрешната и изразената външна воля за извършеното дарение. Предвид начина
(натиск и психически тормоз), по който се е стигнало до извършване на дарението
и нарушаването на принципа на автономия на волята, следвало да се приеме, че
дарението е извършено при липса основание. В конкретния случай не се касае за
проява на щедрост, а единственият мотив, поради който
ищцата била направила дарението, бил да престане ответника да ги тормози
психически (ищцата, майка й и сестра й) и да спре напрежението, което се
отразявало зле на здравето им.
Настоява се на това, че
съгласно разпоредбата на чл.226, ал.З от ЗЗД, ако дарението или мотивът,
единствено, поради който е направено дарението са противни на закона или на
добрите нрави, дарението е нищожно. Предвид обстоятелството, че дарението било
направено под натиск, при нарушаване на принципа на автономия на волята, то това
и водело до липса на основание и единственият мотив, поради който е извършено е
да престане психическия тормоз и да спре напрежението, което се отразяваше зле
на здравето им. Поради това и счита, че дарението и мотивът са противни на
закона и на добрите нрави, което от своя страна е основание да бъде обявено за
нищожно.
Въз
основа на така очертаната обстановка, се иска от съда да постанови решение, с
което на основание чл.226, ал.З от ЗЗД, да бъде обявен за нищожен договор за
дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот №62, том I, рег.№ 890, нот. дело
№61/2015г. по описа на помощник-нотариус по заместване на С.Д.-нотариус, вписан
в регистъра на нотариалната камара под №541, с район на действие- Районен съд
Велинград, с който ищцата е дарила на Д.Р. следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от застроеното и незастроеното дворно място,
съставляващо УПИ У1-3688, в кв.150 по регулационния план на гр.Велинград,
цялото с площ по документ за собственост от 500 кв.м, а по скица от 574 кв.м.,
представляващ имот с пълен кадастрален номер 5013688 (кадастрален район
петстотин и първи, имот планоснимачен номер три
хиляди шестстотин осемдесет и осми), при съседи по документ за собственост: н-ци Карови, н-ци Ушеви и от две
страни-улици, при съседи по скица: 10450.502.644, 10450.502.3004,
10450.502.3005, 10450.502.643, ведно с Първия етаж от жилищната сграда -къща на
два етажа със застроена площ от 80 кв.м. (осемдесет кв.м.), построена върху
дворното място, находящи се на адрес: гр.Велинград,
ул."Николай Хрелков" №10, на някое от следните
основания: поради липса на основание; поради причината, че дарението и мотивът,
поради който единствено е направено, са противни на закона и на добрите нрави.
При
евентуалност, ако не са налице основание да обявяване за нищожно направеното
дарение, се иска на основание чл.З0 от ЗЗД да бъде унищожен, като сключен при
заплашване, същия договора за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот №62, том I, рег.№ 890, нот. дело №61/2015г. по описа на помощник- нотариус по
заместване на С.Д.-нотариус, вписан в регистъра на нотариалната камара под
№541, с район на действие-Районен съд Велинград, с който е надарен Д.Р. със
следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от застроеното и
незастроеното дворно място, съставляващо УПИ \/1-3688, в кв.150 по
регулационния план на гр.Велинград, цялото с площ по документ за собственост от
500 кв.м, а по скица от 574 кв.м., представляващ имот с пълен кадастрален номер
5013688, при съседи по документ за собственост: н-ци
Карови, н-ци Ушеви и от две страни-улици, при съседи
по скица: 10450.502.644, 10450.502.3004, 10450.502.3005, и първия етаж от
жилищната сграда -къща на два етажа със застроена площ от 80 кв.м. (осемдесет
кв.м.), построена върху дворното място, находящи се
на адрес: гр.Велинград, ул."Николай Хрелков"
№10.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника с който се
взема следното становище: Не оспорва фактите че: М.Т. и Екатерина Радева
са сестри (близначки), като тяхна майка Гина Т. е починалата на 02.03.2020г.;
Екатерина Радева да е майка на ответника Д.Р., респективно - М.Т. негова леля,
а Гина Т. – баба, както и с процесния Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №62/2015г. М.Т. да е дарила на Д.Р. собствените си 1/2 ид.ч.
от дворно място с идентификатор: 10450.502.642, заедно с първият етаж от
построената в имота двуетажна къща със ЗП от 80кв.м., а и със същият нотариален
акт Екатерина Радева да му дарила останалата 1/2 ид.ч.
от имота и вторият етаж от къщата.
Намира искове по чл.26,
ал.2 от ЗЗД и по чл.226, ал.З от ЗЗД за неоснователни, изхождайки дори само от
твърденията в исковата молба, тъй като възприетото от съдебната практика било
следното: „Основанието е обичайната цел на сделката, като при дарение това е да
се прехвърли собствеността върху някаква ценност върху някого без насрещна престация. Въпросът дали това е проява на щедрост, на изпълнение на нравствен дълг или е мотивирано
от други обстоятелства не е въпрос на правно основание по смисъла на чл.
26,ал.2 ЗЗД, а е въпрос на мотив за извършване на дарението. Дарението било
единственият договор, при който мотивът има правно значение. Мотивът на
дарението не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и
морала. Който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите
нрави, следва да докаже тези мотиви“.
В случая ищцата
твърдяла, че мотивите за извършване на процесното дарение са противни на
закона. От обстоятелствената част на исковата молба и двете молби-уточнения
ставало ясно, че според ищцата това е така, защото „...единственият мотив,
поради който съм го направила е да спре да ни тормози психически (мен, майка ми
и сестра ми)..."
За да имал някакво
правно значение за действителността на извършеното дарение, този психически
тормоз следвало да бъде категоризиран като заплашване. Това заплашване, обаче
било основание да се иска унищожаване на договора за дарение по реда на чл.З0
от ЗЗД, в каквато насока бил предявен третият иск, но не било основание за
обявяване на неговата нищожност по реда на чл.26, ал.2 или на чл.226, ал.З от ЗЗД. Разликата между трите хипотези била, че в хипотезата по чл.З0 от ЗЗД чрез
действия на едната страна по сделката, или на трето лице, се възбужда
основателен страх у другата страна по сделката, който деформира нормалния
процес на сформиране на мотива за дарение.
В хипотезата на чл.226,
ал.З от ЗЗД, мотивът за дарението не е опорочен от възбуден у дарителя страх
през време на формиране на мотива. В този случай, неопороченият процес по
формиране на мотива е довел до възникването на мотив за дарение, който обаче по
същността си противоречи на закона и/или добрите нрави.
Заплашването и
психическият тормоз, пък нямали никакво отношение към основанието на дарението
по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, защото реализираното намерение за дарение е
достатъчно основание на тази сделка.
Изхождайки от тези
базисни постановки, в случая следвало да се приеме, че твърденият психически
тормоз от страна на ответника, може да е причинил деформиране на нормалния
процес по сформиране на мотива за дарение у ищцата. Този тормоз, обаче не можел
да придаде на вече създадения мотив за дарение характер на „противоречащ на
закона и/или добрите нрави" или да доведе до извод за липса на основание
на дарението по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, след като сделката е сключена.
Тази невъзможност
обуславяла неоснователност на исковете по чл.26, ал.2 от ЗЗД и по чл.226, ал.З
от ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за дарение. В следствие на това
същите следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.
-Относно
иска по чл.З0 от ЗЗД:
На първо място прави
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по чл.32, ал.2 от ЗЗД за
предявяване на иска по чл.З0 от ЗЗД.
На второ място
ответникът оспорва всички твърдения за извършен психически тормоз и/или
заплашване от страна на Д.Р. срещу ищцата М.Т., нейната сестра Екатерина Радева
и тяхната майка Гина Т..
Оспорва което и да е от
деянията, които ищцата излага и категоризира като „тормоз" и „заплашване"
да е имало за цел формиране на мотив у последната за извършване на процесното
дарение.
В тази връзка
ответникът твърди, че изначално не е имал намерение да придобива собствеността
върху процесния имот чрез каквато и да е прехвърлителна
сделка. Същият не бил искал, подканял или принуждавал нито баба си, нито майка
си и леля си да му даряват имота. Точно обратното - съобразявайки се с
желанието на майка си Гина Т., М.Т. и Екатерина Радева са дарили на Д.Р.
процесния имот, като инициативата за сделката, снабдяването с документите и
организирането на изповядването на сделката при нотариус са били от страна на
трите, а не на Р..
Ответникът бил израснал
в тази къща под грижите на баба си Гина. Той имал много силна емоционална връзка
с нея и двамата винаги били поддържали прекрасни отношения. Със съзряването си Д.
започнал да се нагърбва все повече с „мъжката работа" в къщата, като е
организирал закупуването и внасянето на дървата и въглищата за огрев,
прекопавал е двора, извършвал повечето ремонти в къщата с личен труд, карал е с
автомобила си баба Гина - на лекар, за лекарства, на пазар, на разходки и др.,
а на леля си М. помагал с автомобила му дори да разнася по-обемните и тежки
пощенски пратки, понеже последната е била пощенски служител, но нямала
собствено или служебно превозно средство. На всички семейни празници до
м.09.2018г. Д. бил канил семейството си, включително и ищцата, и всички били
едно сплотено семейство поне до момента, в който през пролетта на 2018г. ищцата
не била дала начало на серия от конфликти.
Възпитанието и любовта
на Д. към неговата баба, леля и майка правели невъзможни в неговите очи
деянията, които му се приписвали с исковата молба. Същият се чувствал
изключително огорчен от написаното в нея и изпитвал истинско разочарование от
факта, че веднага след постъпване на баба му Гина в болница, поради силно
влошеното й здравословно състояние, неговата леля на 26.02.2020г. е подала
исковата молба в съда. Явно тя била чакала момента, в който здравия разум на
Гина Т. няма вече да представлява пречка за завеждане на подобно дело. Само
няколко дни по-късно на 02.03.2020г. последната и починала.
По отделните случки,
визирани в исковата молба и допълнителните молби - уточнения, вземаме кратко становище
в същия хронологичен ред, изложен от ищцата, тъй като повечето от тях не били
описани с конкретни времеви параметри, което ги правело неясно разположени във
времето:
1/Екатерина Радева била
заминала за Чехия не през м.10.2013г., а на 13.09.2013г. Д.Р. се запознал с
бъдещата си съпруга на 21.09.2013г. Т.е., обратно на изложеното в ИМ, нито към
датата на заминаването на майка си (когато не се е познавал с бъдещата си
съпруга), нито към м.10.2013г. (когато са били в съвсем ранен етап на връзката
си) ответникът не е имал формирано намерение да се жени, за да твърди пред баба
си, че по тази причина иска да прави ремонт на втория етаж от къщата.
Не било вярно и, че
преди това Д. е разговарял с баща си, да ремонтира бащината къща с цел задомяване
в нея, но той му бил отказал.
Ответникът знаел от
много време, че вторият етаж на процесната къща е собственост на майка му, а
първият - на нейната сестра близначка. Поради това нямал причина да разговаря
на тази тема с баба си. Такъв разговор реално не се бил провеждал.
Нямало разговор между
двамата и през пролетта на 2014г., в който да е заявил „Аз правя ремонт, но
сигурен ли съм, че това е мое". Такъв израз би се явил преждевременен през
пролетта на 2014г. при положение, че ремонтът е започнат чак през м.06.2014г.
Тъй като такъв втори
разговор също не бил провеждан, нямало и как той да се явява начална точка на
твърдените от ищцата щения на ответника да стане собственик на целия имот.
Не било вярно, че
ответникът е заявявал на Иван Бусеров „само да мога
ония двете да ги излъжа да се подпишат... "Такъв разговор никога не бил
провеждан.
2/Оспорва Р. да е
уговарял баба си и ищцата да му бъде прехвърлен имота и в резултат на получения
отказ от последната да е променил поведението си на „властническо, грубо и
арогантно".
Възразява да е започнал
да се разпорежда с реда в къщата. Той не бил държал сметка на леля си за
сметките й за телефон и не бил правил проблеми, затова, че ищцата и баба Гина
си канят гости вкъщи. Напротив, дори понякога бил канил техни приятелки и тях
да се срещат на обитавания от него втори етаж.
3/ Не било вярно също,
че е имал агресивно отношение към дъщерята на ищцата. По принцип счита, че
отношенията с тази дъщеря са извън предмета на делото, поради което и няма да
излага подробни съображения за тях. Само твърди, че през м.12.2013г. тя не е
била в България, както се твърди в ИМ.
4/ През м.09.2014г. не
било имало случка, при която на обяд ,в работен ден, ответникът да е изхвърлял
храната на ищцата. Към този период ответникът работил в гр.Септември във фирма
„ЦКЛ Монтажи" при пълно работно време, като и пътувал всеки ден. Това не
му позволявало да пътува от гр.Септември до гр.Велинград, за да обядва с баба
си и леля си.
5/Не било вярно, че
ответникът е правел постоянни забележки на баба си и не е разрешавал на нея и
ищцата да си садят зеленчуци в двора. Напротив, както било споменато вече, Р.
дори бил помагал в тези дейности като прекопавал целия двор ежегодно. Дори сам
премахнал стария неизползваем кокошарник, за да се освободи повече обработваема
площ в двора. Освен това поради характера на работата й - пощенски служител,
занимаващ се с разноса на пощенските пратки, ищцата
постоянно твърдяла, че е изморена и затова почти не се била занимавала със
земеделска работа в двора. С тази дейност се занимавала главно баба Гина,
подпомагана от ответника.
6/Не било вярно, че
поради поведението на ответника неговата баба е помолила ищцата да се обади на
майка му, за да се върне от Чехия и да говори с него да спре да ги притеснява.
Първо, такова притеснително
за ищцата и баба Гина поведение, не било имало от страна на ответника. Второ,
Екатерина Радева се била върнала от Чехия без знанието на баба Гина, а не по
нейна молба. Това станало през 2015г. няколко дни преди рождения ден на
ответника, който бил на 24-ти февруари. Идването на Радева било подготвено като
изненада за баба Гина. За целта без да казват на последната, ответникът,
неговия баща - Иван Р. и ищцата отишли заедно с автомобил до автогарата в
гр.Пазарджик, за да посрещнат дошлата си с автобус от Чехия Екатерина Радева и
да я откарат във Велинград. Когато баба Гина видяла Екатерина била силно
развълнувана и щастлива от изненадващата й поява.
В продължение на
горното, напълно невярно било и твърдението, че след връщането й от Чехия между
Радева, майка й и ищцата, от една страна и Д.Р. - от друга, се била състояла
среща, провела се на първия етаж от къщата, на която Екатерина Радева обяснила
на последния, че тя ще му прехвърли своя дял от къщата и двора, но той трябва
да спре да притеснява ищцата и баба си, а ответника не приел с думите „Или
всичко или нищо"
7/Не било вярно и, че
тази реакция на Р. е провокирала ищцата да му прехвърли нейната част от къщата
с двора.
Желанието на баба Гина,
винаги било в къщата да има „мъжка ръка". Това се било знаело винаги в
семейството. Вероятно съобразявайки се с нейното желание, Екатерина Радева и М.Т.
предложили на ответника и в дните около рождения му ден да му дарят целия имот.
Той бил поласкан от предложението и се съгласил. Снабдяването с документите,
нужни за сделката и изповядването й били организирани от майка му и леля му. На
05.03.2015г. сутринта майка му се обадила, че на обяд е насрочен часът за
изповядване на сделката при нотариуса. Ответникът излязъл в обедната почивка,
явил се пред нотариуса, който изчел нотариалния акт пред тримата участници в
сделката и те се подписали. След това Р. се върнал на работа. В това се
изразявало неговото участие в извършването на сделката.
Не било вярно също, че
в деня на сделката, пред нотариуса ищцата била силно разстроена, притеснена с
нежелание да подпише и си тръгнала със сълзи на очи.
8/Не отговаряло на
истината и твърдението, че след сделката ответникът се държал грубо с ищцата и
баба Гина.
9/Не било вярно, че те
двете са били против изграждане на парна инсталация в къщата с котел и
радиатори и са били против обособяването на част от съществуваща стая като
котелно помещение с избиване на самостоятелна врата към него.
На първо място, за да
бъде прокарана парна инсталация къщата подлежала на обследване, включващо и
оглед на място. Такъв оглед бил извършен от служител на фирмата „Сити хот" -гр.Пазарджик на 06.05.2015г., която няколко дни
по-късно направила цялостна оферта за прокарването на инсталацията. Последната
е била завършена на 26.10.2015г., като включвала и двата етажа, а всичко било
заплатено от ответника. През цялото времетраене, от обследването до
окончателното прокарване на инсталацията, ищцата и баба Гина били присъствали в
къщата и никога не били изразявали несъгласие с това прокарване. Винаги
казвали, че това е добре за всички, а в последствие след заработването й
изразявали задоволството си от топлината и комфорта, който им е донесло
парното.
На второ място, не било
вярно, че обитаваната от ищцата стая на първия етаж е била трансформирана на
котелно помещение. Трансформирана е била стая, която не е била обитавана
постоянно от никого, а се е ползвала за склад и трупане на вещи, макар в
миналото това да е било спалня. В котелно помещение била обособена половината
от тази стая, като другата половина
запазила характера си на складово помещение. Обитаваната от ищцата стая
винаги е била съседната на тази стая. Тя не се била пренасяла от една стая в
друга стая, заради котелното помещение. В стаята на ищцата с личен труд и със
средства за материали на последната, Р. бил направил пълен ремонт, като я е
шпакловал, прокарал е нова ел. инсталация и интернет окабеляване, поставил е
контакти и ел.ключове, боядисал я е. Ангажирал е фирма да подмени дограмата на
стаята с нова - ПВЦ. Изобщо ответникът се бил погрижил при ремонта да бъде
подобрено цялостното състояние на къщата и никой да не бъде ощетен, а напротив
- качеството на живот на всички в нея да бъде подобрено.
10/ Не било вярно и, че
ищцата е изразила несъгласие с прокарването на парна инсталация и обособяване
на котелно помещение, в резултат на което, ответникът я бил заплашил, че ще и
продаде бащинията.
11/Вярно било, че
ответникът е взел куче, и е поставил два кошера в двора. Никой, обаче, не бил
имал възражения затова. Баба Гина много обичала животните, а за кошерите
ответникът дори се допитал до съседите дали няма да ги притесняват пчелите.
Никой не е изразил несъгласие с тях.
12/Категорично заявява,
че не е имало случка, при която поради отказ на баба Гина да се прехвърли партидата
на електромера на името на Д., последният да се е обърнал към нея с израза
„Бабо, ти си една голяма лъжкиня", в резултат на което тя се уплашила да
не я принуди да се подпише, както направил с ищцата.
Не било вярно и, че от
страх след тази случка баба Гина е отишла да разговаря с бащата на Д., за да го
моли да възпре сина си от по-нататъшни подобни постъпки.
13/Не било имало и
случка, в която ответникът да е бутал по стълбите майка си от втория етаж.
14/Оспорва твърдението,
че поради поведението на ответника и/или конкретни негови прояви ищцата, баба
Гина или Екатерина Радева са вдигали кръвно.
Оспорва баба Гина да е
постъпвала в болница в следствие на здравословни проблеми, предизвикани от
психически тормоз от страна на ответника. До м.09.2018г., обикновено тя
постъпвала регулярно и планово веднъж годишно в болница, за да и се правят
пълни изследвания и периодични медицински процедури, но не и поради инцидентно
влошаване на здравословното състояние. Ответникът знаел това, защото лично я бил
карал до болницата и я прибирал от там, както бил и ходил с баба си да
закупуват лекарства от аптеката.
15/Вярно било, че на
18.09.2018г. ответникът, заедно с бременната си жена и детето са се изнесли от
процесния имот. Това било станало след скандал, провокиран от ищцата, но в него
нямало бутане по стълби и други подобни.
Счита, че до този
скандал, а вероятно и до настоящото дело, се е достигнало при следните
обстоятелства. В периода м.02.2018г.-м.03.2018г. ответникът и неговата съпруга
отпътували за Австрия, с намерение там да се установят и да работят постоянно.
Плановете им не се реализирали и те се принудили да се върнат обратно в
България. До тогава ищцата, майката или бабата на ответника не му били излагали
каквито и да е възражения, касаещи имота, направените в него ремонти и др.
подобни, които сега се излагали в исковата молба.
През м.04.2018г. ищцата
повикала Д. на първия етаж, явно разстроена, тя размахала копие от нотариалния
акт за дарение от 05.03.2015г. и го попитала защо в него тя не фигурирала като
пожизнен ползвател на прехвърления имот, така както фигурира баба Гина.
Ответникът отговорил, че той нямал отношение към съставянето на нотариалния акт
и, че тя и майка му организирали изповядването на сделката и те трябва да са
наясно със съдържанието на акта. Казал още, че преди подписването му нотариусът
прочел съдържанието му пред всички и не разбира защо сега леля му му задава
такива въпроси. Тя му отвърнала, че нотариусът бил изчел друго съдържание,
различно от изписаното в нотариалния акт. Р. отвърнал, че няма такова нещо.
Баба Гина се намесила, като казала, че М. била там и е следвало да гледа какво
подписва. Тогава ищцата избухнала във викове, че била подведена и, че така
някой ден Д. може да я изгони от имота. Той се опитал да я успокои, като й
казал, че ако наистина се стигне до момент да се говори за напускане на къщата,
той ще бъде първият който ще си тръгне, за да няма разправии в семейството по
този въпрос.
Ответникът решил, че с
това е успокоил леля си и, че тя е разбрала, че той няма намерение да я гони от
имота. Оказало се, че не е така. По-късно същия месец, след като явно ищцата
разговаряла със сестра си, последната също се срещнала с Д.. Тя също го питала,
защо леля му не фигурира, като пожизнен ползвател на имота, а последният
отговорил същото, каквото казал и на леля си. И на майка си казал, че никой
няма за какво да се безпокои и никой няма да бъде гонен от имота, независимо
какво е записал нотариуса в нотариалния акт.
Тези негови уверения,
явно не били достатъчни за двете дарителки, защото на 18.09.2018г., когато в
къщата гостували родителите на Д., ищцата отново направила скандал. Казала, че
не е искала парно в имота, заявила, че си иска имота обратно. В тези й изблици
била подкрепена от сестра си, които вероятно поради това, че са близначки имали
навика да говорят "една през друга", като в крайна сметка и на двете
не можело да се разбира какво казват, поради едновременното им говорене.
Като видял назряващия
скандал, ответникът изпълнил обещаното от него по-рано на леля му и майка му.
Казал на жена си, която към този момент била бременна с второто им дете, да
събере най-необходимото и, че веднага напускат имота, за да няма повече разпри
за него.
Така и станало - още на
същия ден той, жена му и детето напуснали имота.
В края на годината -на
21.12.2018г. двамата закупили друга къща с двор в гр.Велинград и се установили
в нея.
Явно това не е било
достатъчно успокоение за М.Т. и тя завела настоящото дело веднага след
постъпване на майка й в болница.
Няколко дни след
18.09.2018г. ответникът разбрал, че майка му повече не се върнала в дома си,
където живеели от години с неговия баща, а заживяла в процесния имот със сестра
си. Това положение продължавало и досега. Обяснение за поведението й ответникът
не получил нито бащата си, нито брат му, нито той самия.
Иска се възраженията,
изложени в този пункт да се считат за направени и да се вземат предвид при
обсъждане основателността на исковете по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.226, ал.З от ЗЗД, като допълнителни възражения към изложените по този иск.
В обобщение изразява
следното становище: През годините назад ответникът знаел за желанието на баба
му имотът да бъде прехвърлен на него, но никога не бил отправял искане и не бил
настоявал това да се случи. Обичал много и баба си, и леля си, и майка си, и
помагал и на трите с каквото може. Поласкал се е, че в крайна сметка леля му и
майка му са решили, че следва да му се прехвърли имота. Решил да го обнови и
всички да живеят по-добре в него. Нито бил искал нотариалният акт да бъде
съставен по този начин (без запазено право на ползване) нито бил имал намерение
да гони някого от къщата. Той си тръгнал от къщата, за да покаже на леля си и
майка си, че по никакъв начин не иска да ги ощети. Сега ответникът бил в
недоумение как могат да се твърдят толкова неистини по негов адрес. Най-много
го притеснявал фактът, че той е обрисуван като насилник на най-близките си
жени, роднини по кръвна линия, въпреки обичта, която винаги питаел към тях.
Единствената мотивация на ответникът да опонира на леля си в това дело била, за
да се установи, че той не е човекът, обрисуван в исковата молба и за да уважи
волята на баба си.
Поради това се иска и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В
о.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Тетимова,
поддържа иска и иска уважаването му, с подробни съображения в писмена защита.
В
о.з. ответникът лично и чрез пълномощника си адв.П., оспорва иска, поддържа
възраженията си с подробни съображения в писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, както възраженията на ответника, намира следното:
Не се спори, а и от
представения НА № 20/15.01.1997г. се установява, че по силата на дарение
направено от Гина Илиева Табаков дъщерите й М. и Екатерина Табакови са станали
собственици на имотите: 4/6 ид.части от Дворно място,
съставляващо УПИ VI-3688, в кв.150 по регулационния план на гр.Велинград,
цялото с площ от 500 кв.м, ведно с 4/6 ид. части от
построената в него къща на 80 кв.м.
В последствие по силата
на Договор за делба от 15.01.1997г. /л.12/, сключен между съсобствениците -
ищцата М.Т. и Екатерина Т.. По селата на този делба в дял на ищцата е поставен
и тя е станала собственик на Първия етаж от жилищната сграда къща на 80 кв.м., построена в УПИ VI-3688 от кв.150 по план на гр.Велинград,
ведно с ½ ид.чат
от дворното място, а в дял на Екатерина Т. е поставени Втория етаж от къщата,
ведно с ½ ид.част от дворното място.
Не е спорно между страните,
че по силата на НА №62/05.03.2015г. ищеца М.Т., заедно със сес8тра
си Екатерина Т., като дарители, са дарили на ответника Д.И.Р. –племенник на
първата и син на втората, следния свой собствен недвижим имот, а именно: Дворно
място, съставляващо УПИ VI-3688, в кв.150 по регулационния план на
гр.Велинград, цялото с площ по документ за собственост от 500 кв.м, а по скица
от 574 кв.м., представляващ имот с пълен кадастрален номер 5013688, заедно с
построената в него двуетажна жилищна Сграда, със застроена площ от 80 кв.м., и
построения в двора Гараж с площ от 20 кв.м., находящи
се на адрес: гр.Велинград, ул."Николай Хрелков"
№10, при условие на запазено от страна на Гина Илиева Т. с ЕГН **********
(тяхна майка) пожизнено вещно право на ползване върху дарените имоти. А и
същото се установява от представени НА №62/05.03.2015г. /на л.10 по делото/.
Именно в резултата на
това дарение ответникът Д.Р. е станал собственик на целия имот притежаван до
тогава от майка му Екатерина Т. и леля му –ищцата М.Т..
Спорно е по делото дали
при извършването му е бил налице порок на волята у ищцата М.Т., да дари
собствения си имот на ответника Р..
Ищцата твърди, че единственият
мотив, поради който е извършен от нея дарствения акт,
бил за да престане психическия тормоз и да спре напрежението в семейството,
което с поведението си създавал ответникът.
Изслушана по реда на
чл.176 ГПК ищцата заявява, че директни заплахи ответникът не отправял към нея,
но е изпитвала притеснение от него и не е била съгласна да му дари имота си.
Няколко дни преди да се извърши дарението през 2015г. ответникът изявил желание
да получи в собственост целия имот, събрал ги двете със сестра й и казал“ ,“елате тука двете да се разберем“. Тропнал на масата и казал
„Всичко или нищо“. От това станало ясно,
че иска целия имот. Преди това упражнявал натиск върху нея, но не директно, а
чрез натиск на майка й.
Изслушан по реда на
чл.176 ГПК ответникът заявява, че, не е извършвал действия по заплашване.
Никога не е казвал тези думи пред Иван Бусаров, нито
пред някой друг. Не знае дали ищцата е
чувала тези думи от Иван Бусаров. За първи път през април 2018 година чул исканията на ищцата и думите били „защо не фигурирам в нотариалния акт“.
Тормоз за дарението не е имало. Никакви изявления не е имало и до месец април 2018г. не е възразявала за
парното в къщата.
От показанията на
свидетелката Невена Василева – съседка и без родство със страните се установява
следното: Познава страните от 1957г., както и майката на ищцата, тъй като са съседи. Специално ответника познава от
дете, но повече го е опознала от 2011г-2012г., когато започнал да прави ремонт
в къщата на майка си и ищцата. Ремонтирал горния
етаж който бил по НА на майка му, а долния
етаж не. Той не живеел там постоянно, само правел ремонт, а живеел при баща си.
През цялото това време докато правел ремонта, ответникът бил там и се хранел при баба си и при леля си. Неговото
работно време било плаващо - имало дни когато
по няколко дни изобщо не се явявал,
но в свободното си време бил там
и правел ремонт. Даже и приятелката му идвала непрекъснато. После през
м.12.2015г. ответникът направил годеж и се пренесъл да живее в тази къща.
Свидетелката твърди, че лично е видяла, че ответникът е изхвърлил багажа
/дрехите/ на дъщеря на М. през
прозореца, а и след половин час видяла тези неща да са още там. След това
Катето /дъщерята на ищцата/ и ищцата М. й казали, че тя си била проснала дрехите да съхнат, а той това не го приемал и едва ли не, че изпаренията от тях пречили на баба му, както и да ги е
изхвърлил за това, че на тези дрехи не им е било мястото там. Баба му също казала на свидетелката, че ответникът
Митко ги е изхвърлил. Според
свидетелката отношенията между братовчедите
били лоши от години, но не знае каква е причината. Сочи също, че преди
прехвърлянето на имота М. е ходила при
свидетелката и споделила, че ответникът й е изхвърлил яденето и в мивката,
защото говори по телефона с началника си по работа. Това и майката на ищцата -леля Гине й го била разказала. По време на ремонта баба
Гина накарала М., в присъствие на
свидетелката, да се обади на сестра си,
защото Митко както си работил и хвърли
инструмента и казал – „аз бабо правя тук
това, но нямам сигурност, че това ще
бъде мое“. И започвал да притиска баба
си. Баба му накарала М. да се обади на
сестра си да идва да си оправи сина и да му прехвърли имота. Свидетелката твърди
още, че ищцата М. имала психика, че винаги
гледала да защити своите близки.
Винаги гледала да изпълни желанието и на
майка си и желанието на другите, тя просто била човек който винаги им изпълнявал желанията. Преди подписването на дарението ищцата ходила
при свидетелката и плакала, като казвала, че не иска да препише на Митко и
никога не е изразила доброволно воля, че иска да му го препише. Плачела и казвала
„аз не искам да му преписвам имота“. Казвала също, че има натиск от ответника и
от майка й за да даде имота си. Свидетелката
й казала „добре след като видя как се държи с теб и с дъщеря ти защо ще му го преписваш“, а тя й отговорила „но
ти не знаеш на какъв тормоз съм“. Пред свидетелката
ищцата била плакала, вдигнала високо кръвно и дори й била текла кръв от носа.
От повторния разпит на
свидетелката Невена Василева се установява още, че, за първи път е
разбрала, че ответника иска от М.
да му го прехвърли нейния етаж от
комшийката й Румяна Борисова, която й го казала. Тава станало при среща между
мъжа на Борисова, който бил работодател на
ответника и приятелката му. Тогава тя казала така „Митко
прави ремонт, но не сме сигурни, че леля
му ще се съгласи да му го прехвърли етажа“.
Така свидетелката разбрала, че ответника иска целия имот, тъй като
приятелката му казала „дали М. ще се съгласи да
му прехвърли и нейния имот“. Свидетелката твърди още, че два-три дни
преди сделката ищцата отишла при нея и й казала „Митко ни извика и постави
условието, че иска и моя имот – казал е така „или всичко или нищо“. В последствие ищцата отново отишла при нея, плакала,
била с високо кръвно , което
свидетелката й мерила, текло и кръв от
носа. Тогава тя й казала така „аз
направих нещо с което да задоволя майка ми и сестра ми, за да бъдат спокойни“.
Според свидетелката ищцата се е притеснявала
за майка си и за сестра си, защото и тя не била в добро здраве и била принудена за да бъдат те добре. Това
знаела със сигурност, тъй като й била
казала - Аз направих това за да бъдат близките ми добре. Свидетелката твърди
още, че последна воля на баба Гина от 19.02.2020г. , след като била ходила на
черква и се изповядала и се е покаяла, понеже смятала че си отива вече, била че
държи Митко да върне имота на М.. Тогава й казала, че това което му било по
право от майка му, си е тяхна
работа, но на М. да го върне, понеже тя
била на улицата. След това тя се поминала. Същата баба Гина –майка на ищцата,
била казала на свидетелката, че М. е била изнудвана от Митко, а и това било
написана на лист оставен от баба Гина с нейния почерк. Свидетелката твърди още, че Баба Гина и М. не
са й споделяли, но тя сама била виждала поведението на Митко, който влизал и ритал
неща, като казвал „това тук не му е
мястото“. Искала леля Гина да си сложи
второ легло, но той не й разрешавал. Когато
били заедно, ответникът влизал при тях и се карал. Това било след дарението, когато
си подреждали долу стаите М. и леля Гина,
след като им се взела стаята, която преди била спалня на ищцата. Според
свидетелката преди подписването на дарението М. никога не е била съгласна
доброволно да прехвърли имота си, а се била оплакала че Митко е поставил въпроса, че иска да му се
прехвърли всичко, а не само етажа на
майка му. След този случай тя отишла у свидетелката и й казала, че е възмутена
от поведението ми и от условието, което
е поставил - всичко или нищо. Свидетелката сочи, че подготовката на документи
за сделката са били направени, след като
ответникът е поставил условието да му се прехвърли всичко, като е поставил
ултиматум. Баба Гина това всичкото го
разбрала едва след като Екатерина се
върнала от Чехия. Тогава тя разбрала как Митко е тропал на М., и защо са
прехвърлил целия имот. Свидетелката сочи също, че не може да каже дали баба Гине е влизала в болница защото
Митко се е държал лошо с нея, но че била притеснена можела да каже. Преди това тя
повече държала за внука си, тъй като искал той да живее в тази къща. Притесненият на баба
Гина започнали след извършването на сделката, когато тя разбрала че дъщерите и
са на улицата при една нейна евентуална смърт. Тя се притеснила в този смисъл,
а преди това се притеснявала за М..
От показанията на свидетелката Невена Василева Василева- без родство със страните, се установява следното:
Първия етаж от къщата по принцип се
обитавал от М.Т., която била собственичка на този етаж. Някъде след 1990 година,
след като се развела със съпруга си, тя дошла да живее при майка си. От тогава
живеела в този етаж. След това майка й го узаконила и й го прехвърли етажа.
Ищцата се направила ремонт, тъй като
този етаж бил избено помещение, а тя си го оправила първия етаж. Свидетелката
твърди също, че ищцата М. и майка й не били съгласни с поставянето на парното и
заемането спалнята й, която се превърна
в парно. Това те й били казали още преди да се направи ремонта защото знаели,
че горе е гредоред над парното и минават тръбите през комини,
които били компрометирани след земетресението
и тези комините не работели както
трябва. Въпреки това след като ответникът получил целия имот, той направил
ремонт и прекарал парно, като за парното взел от спалнята на ищцата и прекарал
тръби към спалнята и дневната. В спалнята на ищцата се подменил прозореца, но тя
си го заплатила. Преди да се прехвърлил имота от ищцата на ответника, имало спор
относно вещите на втория етаж на къщата.
Там на втория етаж имало един гардероб с вещи -одяла, чаршафи, покривки на М. и
на майка й. Леля Гина била ползвател и тя имала право да си държи вещи там.
Направила била на ответника и забележка да не ги пипат и да не ги ползват за
бърсане на подовете. Но без нейно съгласи един обяд ответникът изхвърлил
всичкия багаж и го натрупал в стаята на ищцата на големи купчини, без да ги
пита. В стаята за парното той изхвърли спалнята.Това било след прехвърлянето.
Твърди също, че М.
не била съгласна по принцип да си
прехвърли имота.
От показанията на
свидетеля на ответника Иван Станоев- първи братовчед на бащата на ответника, се
установява следното: Познава ищцата, нейната майка и сестра й от повече от 40
години, тъй като неговата съпруга има родство с тях. Ответника познава откакто се е родил. Свидетеля
присъствал по време на извършване на ремонта в къщата. До последно не знаел да
има проблеми между тях, а разбрал за
такива едва миналата
година когато му казали че имат претенции към ответника и предявяват иск към
него и във връзка с делото. Свидетелят бил в течение на нещата във връзка с раздора между тях , като знаел да били дигани от
ищцата и сестра й скандали, страните да са се карали и за да няма проблеми
ответникът да бил принуден да напусне къщата. Свидетелят твърди също, че
ответникът го бил поканил да му обясни как да направи ремонтна къщата на
Николай Хрелков.
И тъй като разбирал до някъде от това,
му помагал и бил там. Никога не било имал проблеми нито караници. Бил свидетел и
инициатора се направи парно при ремонта, като свидетелят и сам предложил, на ответника Митко и на баба Гина,
къде да се направи котела, как е
най- удобно, къде е на-практично, а те
се съгласили и се направило парното. На приземния етаж се направил котела на
парното, който се водел първи, но това бил приземен етаж и на равно със земята,
без необходимата височина. Когато била строена къщата, те превърнали призема в обитаемо жилище и си живеели там. Предложих котела
на парното да е в приземния етаж, понеже нямало в етажа къде да се сложи .Свидетелят
бил комуникирал баба Гина, и тя разрешила.
Питал М. и в последствие, а тя се
съгласила. Това станало някъде през лятото на 2014 година. Съгласили се, при положение да се раздели стаята на две
и да се използва едната половина за
дрешник. Прибрали се годните неща от
Митко и от бабата, която си
прибрала лични вещи от там и другото се
прибрало на тавана. Избита била и врата от вън за котелното точно на място на
прозореца, като оставили малко прозорче,
а другата половината прозорец станал на врата. Строителни книжа за тази
работа не било вземано. Свидетелят не знаел че ще трябват такива документи, а и
Митко не ми бил казвал, че за тази работа ще му трябва проект или съгласие.
Писмено съгласие не били искали, а ищцата и майка й се съгласили устно .
Ремонт бил правен само на втория етаж, а на първия етаж се престроило само вода
и канализация и се ремонтирала на първия етаж само на стаята където е парното.
Когато се
започнал ремонта Митко знаел, че етажа е
на майка му, като не бил казвал, че ще има проблем със собствеността на етажа
който ремонтира. Казал, че ще получи разрешение от майка му да направи ремонт,
а и майка му, която е собственик на
етажа му била разрешила да прави ремонт. Този ремонт продължил към две години.
Последното бил направен ремонт на
терасата през есента на 2015 година. Още преди това бил преписан имота на
Митко и
през повечето време той бил там. Работел на смени и когато бил свободен
бил там. А когато той бил там и
свидетелят бил там, но
и понякога ответникът бил сам. Свидетелят твърди, че отношенията между баба му
и леля му били прекрасни. Свидетелят бил непрекъснато в контакт с бабата,
говорили си и тя се радвала, че
Митко ще дойде да живее и ще
разчитат на него. Никога не бил чувал да
се кара ответникът с леля му - тя си ходела на работа и се прибирала след
четири часа и никога не била поставила
пред свидетеля въпроса да е имало пререкания и разногласия. Не е бил и свидетел
за разправии и скандали между Митко, леля му и баба му. Счита, „е ако е имало
такива е щял на другия ден да разбере. Не съм научил също и за случай, когато Митко е
изхвърлил храната на леля си в мивката. Не бил разбрал за такъв случай. Не бил
разбрал и за случай при който Митко е изхвърлил дрехите на дъщерята на М.. Свидетелят
твърди още да разбрал, че майката на ответника идва в отпуска за да решат проблема
със собствеността на на нейния етаж от къщата. В
последствие се били уточнили двете сестри и бабата, че ще пререшат цялата къща
на Митко. Баба Гина била говорила със дъщерите си и им казала да се припише
къщата на Митко. Нищо не го били казали дъщерите й. Това било нейно желание и тя
е предложила на дъщерите си, а те го
приели и за три дена прехвърлили имота.
След това майката на ответника си отишла в Чехия и той показал на свидетеля акта, че вече е
прехвърлено на него. Видял веднъж М. и Катето, че излизат за да движат въпроса
за прехвърлянето. Катето му казала, че отиват да прехвърлят къщата
на Митко, но тогава М. я нямало с нея когато излизала, а М. била тогава
на работа. Не бил видял къде са отишли но чул, че са отишли двете сестри там
където трябва да оправят документите и ще ходят да задвижват въпроса. Това го
чул от Катето.
От показанията на
свидетелката Екатерина Радева- сестра на
ищцата и майка
на ответника се
установява следното: М. живеела в къщата на родителите им от
1992г. след развода си и и живеела на първия етаж с майка им. Тогава първия
етаж се водел на майка им. Майка им прехвърлила през 1996 год. единия етаж –
втория на нея, а първия на сестра й, тъй като те сами така пожелали. М. нямаше
желани да си дава нейният имот на
който и да е бил. Свидетелката заминала на 13.10.2013г.
за Чехия да работи. Върнала се, след
обаждане от сестра си и по молба
на майка си, като й чувала гласа, която казала
„нека да дойде сестра ти да може да си даде нейната реална част на сина си, да
си оправи сина си“. Послушала майка си и се прибрала в България в началото на
февруари с цел да си оправи нещата и да
прехвърли имота си на сина си, защото той имал желание да си прави ремонти и
подобрения. Твърди, че била учудена да научи, че сестра й иска специално нейната част от имота да прехвърли на сина й, затова
казала „ама чакайте, какво става тук Марче“. Тогава ищцата й казала,че от нея искат да си даде
и нейната част от имота, но тя не искала да си даде нейния имот. Тогава
свидетелката разбрала, че сина й иска и частта на сестра й М.. Имало случка,
когато сина на свидетелката – ответникът Д. казал на нея и сестра й „ Я елате вие двете тук за да се разберем“, от което станало ясно че иска среща. Отишли
двете със сестра й М. на срещата, тогава сина й -ответникът Д.- пред тях
тропнал на масата и им казал „Всичко или нищо“, тоест че казал, че иска всичко. Под всичко
свидетелката разбрала, че иска нейната част от имота и имота на леля си, тъй като като прави неговото и всичко останало и влага пари горе или
долу да е сигурен, че това нещо ще го
притежава. Искал етажа на свидетелката,
за което тя казала, че няма проблем. Но като поставил така въпроса да получи целия
имот, му отговорила „ ама как, аз не съм съгласна, и тя не е съгласна. Обещала му
била свето, а не на сестра й. Свидетелката твърди също, че сестра й М. била
страшно притеснена и казвала „я не ме притискайте, защото мога и на друг човек
да го дам“. Свидетелката твърди още, че майка им също указвала влияние върху
сестра й М., тъй като тя искала сестра й
да препише имота си на сина й, понеже
той бил добронамерен към майка й, показвал уважение към нея, а тя от своя
страна го подкрепяла във всичко. М.
обаче не искала да го преписва на
сина й и поради това заявявала „какво е това нещо,
спрете да ме притеснявате“. Сочи също, че двете със сестра й ходихме на всякъде
заедно. Сестра й обаче плачела и вадела документи и казваше, че иска един път да се спре този психически тормоз, защото майка им им давала зор. Тормоза
върху сестра й М. бил главно от
майка им, тъй като тя искала да се препише имота на сина й, а М. не искала да го преписва на него. Майка им просто й приложила натиск за
да й влияе. Свидетелката твърди и, че сестра ми
е притеснителна и страхлива по природа. Знаела това, защото абсолютно
винаги каквото и да стане, каквото и решение да се вземе не я питали нея за нищо -нито майка им, нито
сина й. Решението да се прехвърли целия имот на сина й го била
взе майка им, а сестра й взела това решение под страх, защото постоянно
безропотно се подчинявала на майка си, а и защото ако не се съгласяла да си
даде нейното, а майка им е собственика и
ползвателя и каквото каже така ще
бъде, тоест ти живееш при нея. Отиде да се подпише за да изпълни волята на
майка си, тъй като не смеела да й противоречи. В деня на сделката през цялото време преди нотариуса и при него сестра й казвала „Този
психически тормоз, не мога повече
да го издържам. Тоест, че майка й и
Митко настоявали да получат нейния имот. А като излезли от нотариуса,
сестра й М. била много
разстроена, даже и се насълзявали очите и казвала - Не ме интересува
нищо. Твърди
също, че сестра
й се подписала на сделката поради страх от
майка им и от сина й. Тогава свидетелката не знаела, че
сестра й е била подложена на тормоз от сина й Д.. В последствие и след като
вече прехвърлили със сестра си имота на Д., а свидетелката се върнала окончателно
в България през 2017г., разбрала от споделено й от майка й и сестра й, че сина
се бил държал с тях по различен начин от очаквания: каквото и да искали да си
направят в къщи, или да си преместят нещо, или да си сложат нещо, или да дойде
някой, това трябвало да бъде съгласувано всички, включително с Митко. Нямали
право да си поканят приятелка или комшийка. Майка й й казала че сина й Д. ги ограничавал, като не
давал да си оставят нещо, да си садят в градината, да идват комшийки. Сестра й се оплака, как преди
сделката са имало конфликт между дъщеря и и Д., които от деца
били в конфликт. Конфликт е имало
и когато сестра й имала нещо за говорене по телефона, тъй като някой и се е
обадил от службата и в момента когато
разговаряла и била хвърлена на страна чинията от сина й. Свидетелката твърди
също, че сестра й се подписала при сделката поради страх от майка им и от сина й. Страхувала се от сина й,
защото поведението му лошо и защото насосвал баба си срещу
нея.. Отиде да се подпише за да изпълни волята на майка си. Свидетелката твърди
също, че когато почнал Митко при ремонта
да прави парно в спалнята, правил всичко
без да пита, нито майка й нито
сестра й, като и двете казвали, че не са били съгласни и тогава. Иван Бусаров споделил със свидетелката, като и ми казал така –
Кате, бъди разумна, не можеш ти да настояваш Митко да получи имота на сестра ми,
тя си има дъщеря, което явно майка им била споделила с тях, тъй като свидетелката не била им
казвала такова нещо. Споделил и също, че Митко бил казвал „само ония двете
да се съгласят, ще видиш какво ще направя“ и тогава казал пред него, че
желае целия имот.
От показанията на свидетеля на ответника Христо Р. -брат на ответника
и племенник на ищцата – се установява следното: Знае за сделката, при
която леля му и майка му са прехвърлиха
техните етажи на брат му. Това станало
през 2015г., когато майка му се върнала от Чехия и по време на престоя на майка му.
Според свидетеля повода майка му да се върне бил, за да изненада майка си. Така
била каза пред него. Преди сделката пред
свидетеля никой не бил говорил за нея и не се е споменавало нищо, а той разбра
в последствие за тази сделка, когато се уговаряли кога ще идат за сделката. Свидетелят
твърди, че неговата майка ми му е казвала, че сестра й се противопоставя на
това прехвърляне. Твърди още, че във връзка с това прехвърляне, се случило
семейно събиране на което присъствали той, леля му, баба му и баща му, за това
че се е изповядала сделката. Това се случило след седмица. Майка му тогава вече
била в Чехия. Баба му искала да се разбере и
най вече свидетелят да разбере как седят нещата, за да няма претенции и
да няма дрязги в семейството. Обяда се състоял и кой каквото имало да каже си
казал. Според свидетеля леля му се радвала, тъй като ако не се била радваше нямало да присъства
и щяла да изрази мнение. Освен това казала
„радва се за вас, а ние ще помагаме. Не помни дали нещо друго е казала леля му.
Не знае леля му да е казвала, че не е искала тази сделка. Свидетелят твърди
още, че той е ходил при баба си и леля си, но не съм виждал да има проблеми,
нито е чул да има проблеми. Не знае да
не е била съгласна леля му да прехвърли имота на брат му. Ако имаше такова нещо
щяло се чуе. С/очи също, че леля му и
майка му си имали техните разбирания и неможе да каже коя е доминантна от
двете сестри, но по отношение на баба му те й имали уважението.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи.
По естеството си
добрите нрави представляват морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. Съдържанието на понятието
"добри нрави" следва да се търси в обективните морални категории,
които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са
скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму,
възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно
или материално положение /в този смисъл е Определение № 898 от 21.08.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК/. Според правната теория нищожни
поради противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно
съдържание, по външно установими мотиви за сключване
противоречат на етичните правила, като не е необходимо страните по сделката да
знаят за тези правила /проф. В. Таджер
"Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ", стр. 254/
Противоречие
с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване
законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с
нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се
тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и
норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и
търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа на
справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки
признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално
съчетаване на интересите на отделните субекти.
Дарението
е едностранна сделка и чрез него едно лице се обогатява, т. е. неговото
имущество се увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването на
дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да се
даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за дарение. Дарението е
единственият договор, при който мотивите имат правно значение. Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.3 ЗЗД, ако
мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона
или добрите нрави, дарението е нищожно. Основанието е обичайната цел на
сделката като при дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква
ценност върху някой без насрещна престация като
мотивът и в този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ
на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е
достатъчно основание на тази сделка, а този, който твърди, че тя е сключена с
мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви, т. е.
в случая в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че дарението на процесния имот в полза на ответника, като акт на щедрост е извършено с единствения мотив да пестане психическия тормоз на който е бил подложен дарителя,
поради което то е извършено в противоречие с добрите нрави.
В
конкретния случай такова твърдение е налице, а и съдът намира то да подкрепено
от събраните доказателства, и конкретно от показанията на свидетелите на ищеца,
които съдът кредитира като дадени от лица незаинтересовани от изхода на далото
и лично възприели фактите. Що се отнася до показанията на свидетелите на
ответника, то те от една страна не са знаели за наличие на проблеми между ищеца
и ответника, а от друга показанията им касаят главно периода от време след
извършване на спорния дарствен акт, поради което и са
без значение за предмета на делото, тъй като нямат отражение при формиране на
волята за извършването му.
От
тях се установява да е налице порок при формиране на волята на ищцата да
извърши дарствения акт в полза на ответника, тъй като
се установява въпреки да не била съгласна да дали собствения си имот, е била
подложена на психическо въздействие главно от майка си /баба Гина/, чието е
било желанието имота да бъде придобит от внука й – ответникът Д.. Последния от
своя страна се установява да е имал желание да придобие собствеността върху
целия имот, тъй като правейки ремонт в него е влагал средства. Сблъсквайки се с
нежеланието на ищцата – негова леля да му прехвърли своята част от имота,
ответникът е използвал зависимото положение на ищцата от майка й, факта тя да
не е можела да се противопоставя на волята на майка си, и поради това е
действал опосредено, чрез своята баба и нейна майка,
за да й повлияе и да я накара да вземе решение да му дари имота си, въпреки
нейното нежелание. Освен това от показанията на свидетелите се установява и ответникът
да се държал грубо с ищцата – негова леля, като се е разпореждал какво как и
къде да бъде правено, все едно че къщата е негова, отново използвайки
благоразположението на баба си към него самия, в каквато насока са показанията
на свидетелите на ищеца, най ясно изразени в проявите – изхвърляне на имущество
на дъщерята на ищцата от собствения й първи етаж, изхвърляне на храната на
ищцата, тъй като по време на хранене говори по телефона, изнасяне на багажа на баба
му от втория етаж без нейно съгласие,
изискване за да дойдат приятелки или съседи да, това бъде съгласувано с
него. С това си поведение определено е насаждал страх у ищцата за собственото й
благополучие, нарушавайки привичния й начин на живот. Това негово поведение е
насочено към изпълнени на желанието да стане собственик на целия имот, което си
желание е демонстрирал дори пред съседи, а и изрично е поставил условие на
своята майка и на ищцата, че иска „всичко или нищо“. Съдът намира, че такова поведение то да е
в разрез с общоприетите норми на етично
и морално поведение към близки роднини, на които като по-възрастни се дължи
уважение и зачитане на техните интереси. В противоречие с моралните норми на
поведение е да се използва зависимото положение на едно лице от друго, за да се
въздейства на зависимия да вземе решение, каквото не желае, като надари този
който използва тази зависимост, както е постъпено в
случая от ответника. Освен това упражняването на психическо въздействие както
лично от ответника, така и опосредено от съдействието
на майката на ищцата, каквото се установи да е налице, не може да се приеме за
поведение установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал. Още
повече когато крайния резултата от това е придобиване на собственост върху
недвижим имот чрез дарение и без насрещна престация, каквато собственост не би придобил чрез
наследяване.
Ето
защо и съдът приема, че процесния договорът за дарение накърнява установените в
обществото норми на поведение и общоприетия морал, поради което е нищожен и
искът с правно основание 226, ал. 3, във вр. с чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за обявяване нищожността на договора за дарение обективиран в НА за дарение на недвижим имот №62, том I,
рег.№ 890, нот. дело №61/2015г. е нищожен до размера
на ½ ид.част от дарения имот, тъй като
дарението и мотивът, поради който единствено е направено, са противни на закона
и на добрите нрави и като такъв следва да бъде уважен.
Преди уважаване на главния иск, то не се
сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на предявения от ищеца
евентуален иск, поради което и съдът не се произнася по него.
С оглед изхода от спора
ищецът има право на разноски,претендирал е такива и е представляван от адвокат,
а е представил доказателства за направени разноски в размер на 1500лв. за
адв.възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК и 680лв. –за държавна такса
или общо 2180лв. Тази и сума за разноски ще се осъди ответникът да заплати на
ищеца. С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски, а направените
от него такива остават за негова сметкаС оглед
горното , съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за частично нищожен, на
осн. чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, Договор за дарение, обективиран в НА за дарение
на недвижим имот №62/05.03.2015г., том I, рег.№ 890, нот.
дело №61/2015г., по силата на който М.И.Т., ЕГН ********** *** е дарила на Д.И.Р.,
ЕГН ********** ***, имота: Дворно място, съставляващо УПИ VI-3688, в кв.150 по
регулационния план на гр.Велинград, цялото с площ по документ за собственост от
500 кв.м, а по скица от 574 кв.м., представляващ имот с пълен кадастрален номер
5013688, заедно с построената в него двуетажна жилищна Сграда, със застроена
площ от 80 кв.м., и построения в двора Гараж с площ от 20 кв.м., находящи се на адрес: гр.Велинград, ул."Николай Хрелков" №10, до размера на ½ идеална част от
дарения с него имот.
ОСЪЖДА Д.И.Р.,
ЕГН ********** ***, да заплати на М.И.Т., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 2180,0лв. /две
хиляда сто и осемдесет лева/,
представляваща разноски, направени за производството.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните
заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..........…………