№ 127
гр. Пазарджик, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20225200900090 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по искова молба вх. № 3464/27.05.2022 г.
от Н. Г. Н., действащ в качеството си на ЕТ „НОК-95-Н. Н.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.Н. Ц., чрез адв. М. П. (**) против
„Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Овча Купел, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, чрез клон
Тополница, ЕИК 8311600780108, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул. „Пловдивска“ № 3.
Въведеният петитум по реда на чл.439 ГПК е да се признае за
установено, че ищецът не дължи на „Напоителни системи”ЕАД, чрез клон
Тополница, ЕИК 8311600780108 сумите, присъдени в полза на ответника със
съдебно решение по гр.д.№*** г. по описа на PC П., а именно: 29 838.04 лв.,
представляваща непогасена част от задълженията по Договор №*** г.,
Договор №**** г. и Договор №*** г., ведно със законната лихва върху този
размер, считано от датата на подаване на ИМ - 28.04.2011г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2 479,53 лв.,
за което е издаден изпълнителен лист от 09.03.2012 г., поради погасяването на
това вземане по давност.
В исковата молба се твърди, че по молба на ответника срещу ищеца
било образувано изп.д.№ *** по описа на ЧСИ Д. С., рег.№**, с район на
1
действие ПзОС. След справка по посоченото дело и след получаване на
запорно съобщение от работодателя му, ищецът установил, че
изпълнителното производство е било образувано въз основа на изпълнителен
лист по гр.д. №*** г. на РС-П., съгласно който длъжникът бил осъден да
заплати на „Напоителни системи” ЕАД, чрез клон Тополница следните суми:
29 838,04 лв., представляваща непогасена част от задълженията по три
договора - Договор №*** г., Договор №**** г., Договор №*** г, ведно със
законната лихва върху този размер считано от датата на подаване на ИМ -
28.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски в размер на 2479,53лв.
Твърди се, че вземанията на ответника, основани на така издадения ИЛ
е погасено по давност и към момента не подлежи на принудително
изпълнение.
С молба вх. № 5834/01.09.2022г. ищецът е уточнил, че Решение №
1065/07.12.2011г. по цитираното гр.д. №*** г. на РС-П. е влязло в сила на
07.12.2011 г.
Излагат се съображения, че през 2012 г. въз основа на същия ИЛ
ответникът образувал срещу ищеца изп.д. №*** г. по описа на ДСИС при PC-
П.. По това дело били правени различни справки и искания, наложени били
запори, но последното изпълнително действие датирало от 2012 г., като
оттогава не били искани и предприемани никакви изпълнителни действия.
Сочи се, че това изпълнително дело било прекратено с Постановление от
20.09.2017 г. на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК поради факта, че взискателят
не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2
години. Твърди се, че последното изпълнително действие дело било
предприето през месец юли 2012 г. (запор на банкови сметки, като нямало
изпълнение поради закрити сметки), откогато започнала да тече и новата
погасителна давност. От този момент до образуването на новото изп.д. №***,
по описа на ЧСИ Д. С., не били предприемани каквито и да са действия, които
биха прекъснали давността. Последното обстоятелство се доказвало и от
факта, че връщането на ИЛ било изискано от ответника с молба от 18.02.2021
г., който му бил върнат на 22.02.2021 г., видно от отбелязването на самата
молба и едва тогава било образувано изп.д. № ***.
Предвид на изложеното се аргументира тезата, че на основание чл.116,
2
б. „в“ и чл.117, ал.2 от ЗЗД и т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №
2/2013 г. давността по това вземане е изтекла още през 2017 г., поради което
към момента то не подлежи на принудително изпълнение и е недължимо.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК от ответника не е
постъпил писмен отговор на ИМ. Поради тази причина не е развила и
процедурата за двойна размяна на книжата по реда чл.372 и чл.373 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован, но не изпратил представител в
първото по делото съдебно заседание, проведено на 07.11.2022 г., както и не е
изразил становище делото да се гледа в негово отсъствие.
В същото о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази данните по делото и по повод направеното искане
по реда на чл.238, ал.1 ГПК приема следното:
Налице са формалните предпоставки, съгласно чл.238, ал.1 ГПК, за
удовлетворяване искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. В тази насока съдът намира, че са изпълнени и
изискванията на чл.239, ал.1 ГПК, която урежда материалноправните
предпоставки за постановяване на такова решение: на ответника са указани
последиците от неспазване срока за подаване на отговор и от неявяването му
в съдебно заседание. Ответникът е бил редовно уведомен и призован за
първото по делото заседание, като ясно са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа, в т.ч и от неявяване в съдебно заседание,
при което ищеца може да поиска постановяване на решение по чл. 238 и сл.
ГПК.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приетите
писмени доказателства се налага извода, че по същество предявената
претенция с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК е вероятно основателна.
При тези данни съдът ще следва да се постанови неприсъствено
решение, без съдът да се мотивира по същество, като се приеме за
установено, че ищецът не дължи на „Напоителни системи” ЕАД описаните в
ИМ суми.
Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото ищецът основава
претенция си на погасяване на правото на принудително изпълнение поради
изтекла давност, то в тежест на ответника–взискател беше да установи, че са
3
били налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД - за прекъсване или
спиране на течащата в полза на длъжника погасителна давност.
Видно е в тази връзка, че съдебно решение № 1065 по гр.д. № *** г. на
ПзРС, въз основа на което е издаден процесния ИЛ от 09.03.2012 г., е влязло в
сила от 07.12.2011 г. От приетото като доказателство изп. дело № *** г. на
ДСИС при РС-П. се установи, че процесният ИЛ действително е издаден за
принудително събиране на сумите, описани от ищеца в петитума на ИМ.
Видно е, че последното изпълнително действие по образуваното изп. дело №
*** г. на ДСИС при ПзРС е извършено на 10.07.2012 г. и същото се изразява в
наложения запор върху банковите сметки на длъжника, като след това не са
извършвани никакви други изпълнителни действия, прекъсващи давността. С
Постановление от 20.09.2017 г. въпросното изп. дело е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. С молба
от 18.02.2021 г. взискателят е поискал връщане на оригинала на ИЛ от
09.03.2012 г., като същият е получен от него на 23.02.2021 г., след което е
образувано и изп. дело № *** по описа на ЧСИ Д.С.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.10 на горепосоченото ТР
№2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №2/2013 г., ОСГТК, в случая новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие, т.е. считано от наложеният запор от 10.07.2012 г.
Това означава, че вземанията на ответния взискател по издадения срещу
ищеца-длъжник изпълнителен лист от 09.03.2012 г. по гр.д. № 3150/2021 г. на
ПзРС, са били погасени след изтичане на общия 5-годишен давностен срок по
чл.110 от ЗЗД, което е станало след 10.07.2017 г.
С оглед изхода на спора и съобразно представения списък по чл. 80
ГПК, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца стойността на
направените разноски в общ размер на 2792.70 лв., от които от които 1292,70
лв. – платена ДТ по делото и 1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 от ГПК, че
ищецът Н. Г. Н., ЕГН ********** , действащ в качеството си на ЕТ „НОК-95-
Н. Н.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.Н. Ц., НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Овча Купел, бул. „Цар Борис
ІІІ“ № 136, чрез клон Тополница, ЕИК 8311600780108, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул. „Пловдивска“ № 3, сумите, присъдени съгласно
съдебно решение по гр.д. № *** г. по описа на PC-П., а именно: 29838.04
лв., представляваща непогасена част от задълженията по Договор №*** г.,
Договор №**** г. и Договор №*** г., ведно със законната лихва върху този
размер, считано от датата на подаване на ИМ - 28.04.2011 г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2 479,53 лв.,
за които е издаден изпълнителен лист от 09.03.2012 г., поради погасяването
на тези вземания по давност.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Овча Купел, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Н., ЕГН **********, действащ в качеството си на
ЕТ „НОК-95-Н. Н.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.П.,
ул.Н. Ц. сумата от общо на 2792.70 лв. - разноски по делото, от които от които
1292,70 лв. – платена ДТ по делото и 1500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е неприсъствено и неподлежи на обжалване на основание чл.
239, ал.4 ГПК.
На основание чл. 240 ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5