№ 198
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Иван Киримов
при участието на секретаря ДОНКА М. ШУЛЕВА
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506759 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6759/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ДП „Н.К.Ж.И.” –
УДВГД София – гр.София срещу решение №49777 от 22.02.2021 г постановено по гр.д.
№21239/2020 г на СРС , 144 състав ; с което е уважен иска на Ц.П.А. ЕГН ********** от
гр.София с правно основание чл.357 КТ и е отменена заповед №71 от 28.04.2020 г на
директора на УДВГД София към ДП“НКЖИ“ за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“ . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, защото в искането за
обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи
на изпълнителното деяние , а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено на разбираем език . Нарушението е неспазване на техническите и технологични
правила . Наказващият орган няма задължения да отговаря на обясненията на работника и да
му дава допълнителни указания и пояснения . Не е спазена заповед на работодателя и е
злоупотребено с доверието му .Спазена е процедурата за налагане на наказанието и същото
съответства на извършеното дисциплинарно нарушение .
Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Процедурата по чл.193 КТ реално не е спазена , защото в искането за обяснения не е
посочено нарушението , което евентуално е извършено . И след като работникът е възразил ,
че не е наясно в какво го „обвиняват“ наказващият орган не е уточнил искането си за
1
обяснения . Процесната заповед не е мотивирана и в нея не са описани всички признаци на
деянието , включително и времето на дисциплинарното нарушение , формата на вината и пр.
Визираната заповед №396 от 25.03.2010 г на генералния директор на ДП “НКЖИ“ не е
връчена на ищеца , а и тази заповед противоречи на Конституцията на РБ , относно правото
за изразяване на мнение и свободата на словото . Дадената информация пред медиите не
касае работата в предприятието , а как се е чувствала починала от КОВИД-19 колежка на
ищеца . Не е злоупотребено с доверието на работодателя .
Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на
08.03.2021 г и е обжалвано в срок на 18.03.2021 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че на 31.03.2020 г ищецът е дал изявление пред „Нова
телевизия“ относно починала от КОВИД-19 негова колежка и евентуалните й контакти с
други лица . Работодателят е спазил само формално чл.193 ал.1 КТ , защото искането за
обяснения от ищеца е било неясно и не е направено по разбираем начин . Само на това
основание заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ трябва да се
отмени .
Решението на СРС е правилно. Действително е нарушен чл.193 ал.1 КТ , защото искането
за обяснения е изключително неясно и двусмислено . Нарушението на трудовата
дисциплина на служителя-ищец не е посочено на разбираем език , което е било пречка
същият да даде надлежни обяснения . И след като ищецът е възразил срещу тази неяснота
наказващият орган не е уточнил искането си , а незабавно е издал процесната заповед .
Дори да се приеме , че е спазен чл.193 ал.1 КТ , заповедта е незаконсъобразна и на други
основания . Ответникът не е представил по делото доказателства , че ищецът е бил запознат
със заповед №396 от 25.03.2010 г на генералния директор на ДП “НКЖИ“. Ответникът
твърди , че ищецът трябва да води папка с актуални заповеди на работодателя , но за да води
такава документация съответната заповед трябва да му е връчена/предоставена , а по
делото липсват такива доказателства .
Отделно , разпоредбата на чл.39 от Конституцията на РБ урежда неотменимо
2
конституционно право да се изразява мнение и да се разпространява същото , при
ограниченията на ал.2 , които в случая не са налице . В условията на извънредно положение
е от висш обществен интерес да се установят фактите свързани с евентуално
разпространение на КОВИД-19 сред служители/клиенти на българските железници .
Действията на ответника предизвикват съмнения за политика по прикриване на факти от
широко обществено значение , а такива действия са много по-осъдителни от твърдяното
„злоупотреба с доверието“ на работодателя от страна на ищеца .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 400 лева адвокатско
възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №49777 от 22.02.2021 г постановено по гр.д.№21239/2020 г на
СРС , 144 състав .
ОСЪЖДА ДП „Н.К.Ж.И.” – УДВГД София – гр.София да заплати на Ц.П.А. ЕГН
********** от гр.София сумата от 400 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.3 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3