Номер 32115.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РусеТрети състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
Секретар:Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20204500500528 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община Русе против решение №404/09.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№7702/2019 г. на Русенския районен съд, с което е осъдена да заплати
на ЗД ЕВРОИНС АД- гр.София сумата в размер на 236.88 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за причинени
имуществени вреди на МПС- лек автомобил БМВ с рег.№ Р 7887 КА- собственост на
Ю.Г.Й. с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихваи направените
разноски за производството. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на
ново, с което искът се отхвърли. Претендира и направените разноски за производството.
Община Русе е обжалвала и определение № 3262/28.07.2020 г., постановено по делото,
с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на
чл.248 от ГПК. Излагат се оплаквания за неправилност и се иска отмяната му и
постановяване на ново, с което молбата бъде уважена.
Ответникът по жалбата ЗД ЕВРОИНС АД- гр.София счита жалбата за неоснователна
по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Застрахователното дружество
дава становище и за неоснователност на обжалваното определение и иска и двата съдебни
акта да бъдат потвърдени. Претендира направените разноски за въззивното производство.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
1
правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
І. По отношение на въззивната жалба:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявеният от ЗД Евроинс АД-София против
жалбоподателя суброгационен иск с правно основание чл.410 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя по
имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на вредите, следва да са
налице следните елементи от фактическия състав на цитираната правна норма: наличие на
валиден договор за имуществено застраховане, сключен с увреденото лице с период на
покритие към момента на настъпване на застрахователното събитие, възникнало право на
застрахования срещу причинителя на вредата и извършено валидно плащане от
застрахователя.
По делото в доказателствена тежест на застрахователя е да установи осъществяването
на елементите от фактическия състав на цитираната правна норма.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и с приетата в
първоинстанционното производство експертиза е установено, че 07.05.2019 около 13 ч. в
гр.Русе по ул.“Котовск“ в посока към ул.“Петрохан“ водачът на МПС с рег.№ Р Р7887КА-
собственост на Ю.Й. преминава през неравности на пътя/ дупка/, за което е съставен
протокол за ПТП при посещение на място от служител на МВР-Русе В протокола са описани
щетите от ПТП- 2 бр. десни гуми.
Към момента на ПТП за МПС е налице валидна застраховка „Каско “, сключена с
ответника по жалбата със застрахователна полица №00500100256568 със срок на покритие
20.06.2018 г. до 19.06.2019 г. Въз основа на уведомление за щета застрахователното
дружество е извършило опис и оценка на причинените материални щети на МПС и с
платежно нареждане от 28.05.2019 г. е изплатило на собственика на застрахованото МПС
застрахователно обезщетение в размер на 295.99 лв. До жалбоподателя е изпратена регресна
покана за заплащане на процесната сума, връчена на 21.06.2019 г.
С приетата по делото експертиза е установен механизмът на ПТП, както и фактът, че
2
причинените имуществени вреди са в причинно- следствена връзка от ПТП като същите са
остойностени на 221.88 лв. С експертизата е установено също, че при движение по пътното
платно със установената скорост за конкретната пътна обстановка, водачът не е имал
техническа възможност да направи точна преценкаи размерите на неравността и да я
заобиколи или спре.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск по
съображения, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени материални щети на
застрахованото имущество, се дължи на проявеното бездействие от страна на
жалбоподателя да поддържа пътищата в добро състояние и е прието за неоснователно
възражението за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на правилата за движение от
страна на водача на застрахования автомобил- управление на МПС с несъобразена скорост.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения,
правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния
закон.
Правилно първоинстанционният съд е приел за установени заявените в исковата молба
факти и въз основа на тях законосъобразно е приел, че е налице настъпил застрахователен
риск по валидно сключена застраховка Каско на МПС. Правилно е прието, че
застрахованото МПС е получило увреждане на 2 бр. десни гуми при преминаване през
неравност на пътното платно- дупка, както и че извършеното от застрахователя плащане е
валидно, тъй като е в съответствие с договора за имуществено застраховане и ОУ към него.
Механизмът на увреждането е установен с представеният от застрахования протокол за
ПТП и с приетата по делото експертиза, установена е и причинната връзка между
увреждането и преминаването на автомобила през дупката, както и стойността на вредите,
поради което доводи на жалбоподателят за недоказаност на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане са изцяло неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят се е суброгирал в правата на увредения и законосъобразно е
уважил предявеният иск до размера на вредите, установени с експертизата.
Жалбоподателят е навел доводи, че съдът не е съобразил наличието на съпричиняване,
за което е направил възражение.
Доводите са изцяло неоснователни. В процеса в доказателствена тежест на
жалбоподателя е да установи фактите, които да имат характер на съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба жалбоподателят е навел само твърдения за наличие на
3
съпричиняване, поради неспазване на правилата за движение на водача на застрахованото
МПС, изрязаващи се в несъобразяване на скоростта на движение в нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП.
Цитираната правна задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на
движение, наред с другите фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да
спрат пред всяка предвидимо препятствие,
Правилно първоинстанционният съд е приел, че това възражение за съпричиняване е
неоснователно. С приетата по делото експертиза е установен по категоричен начин
механизмът на ПТП, че автомобилът се е движил със скорост от 20 км/ч, както и че в
конкретната пътнотранспортна ситуация водачът на МПС не е имал техническа възможност
да предотврати ПТП чрез спиране.
Със заключението на експерта категорично е оборено възражението на жалбоподателя,
поради което правилно е прието, че същото е неоснователно и следователно не е налице
основание за намаляване размера на дължимото обезщетение.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в полза на застрахователя се дължат и
ликвидационни разноски и е присъдил същите в обичайния размер.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото като
правилно следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбаподателя. Същият следва да заплати на ответника по жалбата направените
от него разноски в размер на 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По отношение на частната жалба:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановеният
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение районният съд е отхвърлил искането на Община Русе за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по съображения, че
юрисконсултското възнаграждение за процесуалния представител на застрахователното
дружество е съобразен с разпоредбите на чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП.
Определението е правилно.
Данните по делото сочат, че и двете страни по спора са били представлявани от
4
юрисконсулти, поради което съгласно чл.78, ал.8 от ГПК на същите следва да се определи
възнаграждение съобразно правилата на ЗПП и Наредбата за заплащането на правната
помощ. Размерът от 300 лв. е определен всяка от страните и е включен в общият размер на
разноските по делото. С оглед изхода от спора съдът е определил съответната част от
разноските за всяка от страните и след извършване на служебна компенсация правилно е
посочил, че жалбоподателят дължи разноски в размер на 89.74 лв. и 153.40 лв.-
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това искането по чл.248 от ГПК е
неоснователно и правилно е отхвърлено с обжалваното определение.
Определението като правилно следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №404/09.03.2020 г., постановено по гр.д.№7702/2019 г. на
Русенския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3262/28.07.2020 г., постановено по гр.д.№7702/2019
г. на РРС, с което е отхвърлено искането по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на ЗД Евроинс АД-София сумата в размер на 50
лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5