Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 10.07.2019 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав :

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия ЧЕУЗ гр. дело № 10 856 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът “Х.А.Р.А.Б.” ООД твърди, че на 15.04.2008 г. между него и ответницата Р.Ю.П. е сключен договор за финансов лизинг с предмет лек автомобил „Ауди А8” с рег. № ******. За обезпечаване на вземанията на лизингополучателя били подписани пет броя записи на заповед от същата дата, всяка за сумата от по 14 779, 20 евро. Първата от тях била с падеж на 01.05.2011 г. и поради неплащане на този падеж било инициирано производство по чл. 417 от ГПК респ. издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Вземането по издадената заповед било и съдебно установено в рамките на производство по реда на чл. 422 от ГПК. Твърди се, че на 14.02.2008 г. отново между тези страни бил сключен още един договор за лизинг с предмет лек автомобил „БМВ Х5” с рег. № ******като за обезпечаване на вземанията по него били подписани отново пет броя записи на заповед от тази дата, всеки от тях за сумата от по 13 137, 12 евро. Първата от тях била с падеж на 01.03.2011 г. и поради неплащане на този падеж било инициирано производство по чл. 417 от ГПК респ. издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Вземането по издадената заповед било и съдебно установено в рамките на производство по реда на чл. 422 от ГПК. Твърди се, че на 22.06.2017 г. ответницата Р.Ю.П. прехвърлила на ответника „Г.2.” ЕООД притежаваните от нея идеални части от поземлен имот с планоснимачен номер 1150, парцел 4, с площ от 1 331 кв.м., находящ се в гр. София, местност „Дъбо”, кв. „Драгалевци”, Първа част – Ботаническа градина, бул. „Черни връх”, кадастрален лист 642, идентификатор 68134.1971.1150, за което били съставени два нотариални акта за замяна респ. покупко-продажба на имота и двата сключени с втория ответник. Твърди се, че тези разпоредителни действия били извършени със знанието, че уврежда ищеца – кредитор.

С оглед на тези твърдения е мотивиран правен интерес и от съда се иска да обяви относителната недействителност по отношение на ищеца на разпоредителните сделки. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответницата Р.Ю.П., редовно уведомена, не заявява писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва исковете в открито съдебно заседание.

Ответникът „Г.2.” ЕООД, редовно уведомен, оспорва исковете в срока по чл. 131 от ГПК в писмен отговор с наведени подробни възражения. Претендират се разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. С..

Възраженията на ответника – ЮЛ се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Й..

Възраженията на ответника – ФЛ се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..

Съдът след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно със становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си сделка респ. друго действие, с които длъжникът го уврежда. Законодателят не е въвел ограничение досежно вземането на кредитора и от това право може да се възползва както кредитор на парично вземане, така и такъв за непарично / ППВС 1/1965 г./. Самото право възниква в патримониума на кредитора, когато сделката или действието е увреждаща и е безвъзмездна респ. същата е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Правото възниква и когато увреждащата сделка или действие е извършена преди възникване на вземането, но е предназначена от длъжника и третото лица да увреди кредитора / в този смисъл решение 552/15.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 171/2009 г. /.

С оглед на горните съображения, за да бъде уважен искът по чл. 135 ал.1 от ЗЗД  е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно - ищецът да има качеството на кредитор, наличие на увреждаща кредитора сделка, знание /съзнаване/ на длъжника – прехвърлител за увреждането при разпореждането с имота. С оглед на обстоятелството, че процесния по делото договор е възмезден законодателят поставя изискване за знание за увреждане и по отношение на приобретателя – трето лице. В нормата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД е въведена оборима презумпция за знание по отношение на лицата, визирани в същата с оглед близката им родствена връзка с прехвърлителя по разпоредителната сделка. Визираните три предпоставки от фактическия състав на нормата са в съотношение на кумулативна предвиденост.

Качеството „кредитор” по смисъла, заложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника. Законодателят не поставя други изисквания вън от действителността на вземането т.е. то може да не е ликвидно или изискуемо /решение 4/26.01.2011 г. по гр.д. 551/2010 г. на Трето ГО на ВКС/ респ. възникването на правото не е обусловено и от установяване на вземането със сила на присъдено нещо. В производството по Павлов иск съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение /решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009 г./. В настоящата хипотеза няма данни претенцията на ищците, обуславяща качеството им на кредитор, да е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, което настоящият съдебен състав следва да съобрази, с оглед цитираната по-горе задължителна съдебна практика.

В тежест на ищеца е да установи само качеството си на кредитор, имащо характер на материална предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които черпи правен интерес. В този смисъл е и решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III ГО. Право на свободна преценка на ищеца е да съедини Павловият иск с иска за вземането и тогава предмет на спора ще бъдат и правоотношенията по повод съществуването на вземането. Кредиторът обаче може да предяви и само Павловия иск, без да предявява вземането си респ. да предяви същото в рамките на отделно производство, каквато е и настоящата хипотеза. В този случай настоящият съдебен състав не може да извършва преценка относно съществуването на вземането, неговото погасяване по давност респ. други правопогасяващи или правопрепятстващи възражения досежно същото.

.Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е кредитор на ответницата П. с оглед представените по делото договори за финансов лизинг респ. записи на заповед. Първото вземане на кредитора – ищец с оглед данните по делото е станало ликвидно и изискуемо на падеж 01.03.2011 г. /падежа на първата запис на заповед/, който като времеви отрязък предхожда процесната по делото разпоредителна сделка. Фактът на съдебното установяване на вземането е ирелевантен в настоящото производство, предвид обстоятелството, че има значение с оглед установяване на размера на вземането, за който на същия е предоставена възможност за принудително удовлетворяване, но не касае моментът на възникване на самото вземане /решение 566/18.06.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 1473/2009 г./.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена първата от фактическите предпоставки на състава на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

Не се спори по делото, че на 22.07.2017 г. първата ответница се е разпоредила в полза на втория ответник с описания по-горе в решението недвижим имот. Не е част от спорния предмет, че договорите са  сключени в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма, поради което е произвел целеният вещно-транслативен ефект т.е. притежава характеристиките на разпоредителна сделка по смисъла на закона. Прехвърлителната сделка по естеството си представлява акт на длъжника, който е увреждащ за кредитора, тъй като със същия се намалява длъжниковото имущество, което служи за общо обезпечение на кредитора т.е. намалява се възможността на кредитора – настоящ ищец да се удовлетвори от имуществото му/ в този смисъл решение 45/01.06.2011 г. на Трето ГО на ВКС по гр. д. 450/2010 г./.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена и втората предпоставка на фактическия състав на нормата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД.

Третата предпоставка касае субективният елемент на състава, а именно знание за увреждането у прехвърлителя респ. приобретателя, предвид възмездния характер на сделката. Настоящият съдебен състав намира, че същата при доказателствена тежест на ищеца не е установена по отношение на приобретателя. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - решение № 264/18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012г. на ВКС, IV ГО, какъвто е и разглеждания случай.

Купувачът по разпоредителната сделка не е лице от кръга, визиран в чл. 135 ал.2 от ЗЗД. Твърденията на ищеца за наличие на знание у купувача, обосновани с факта на подписване на пълномощно от страна на управителя на дружество „ГДК 2008” ООД, с което същият е упълномощил адвокат за извършване на правни и фактически действия по повод закупуване на съществуващи вземания на ищеца срещу Р.Ю.П. не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав с оглед изводите на вещото лице по допуснатата съдебно почеркова експертиза – Д.В., че подписът за „упълномощител” под това пълномощно не е поставен от лицето, сочено за негов автор. Други доказателства за установяване на този субективен елемент от фактическия състав на чл. 135 ал.1 от ЗЗД при доказателствена тежест на ищеца не са ангажирани. С оглед липсата на предпоставка от този фактически състав заявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника – ЮЛ се следват разноски в размер на 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно пълномощно на стр. 150, а на ответницата – ФЛ сумата от 1 430 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно пълномощно на стр. 157.

 

Водим от горното, съдът

 

                            Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.А.Р.А.Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД срещу Р.Ю.П., ЕГН **********,***, офис 14 – адв. Ч.Д. и „ГДК 2008” ООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. С.Й. за обявяване относителната недействителност на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт вх. рег. № 39342/22.06.2017 г., рег. № 38879, том 88, акт 186 и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт с вх. рег. № 39342/22.06.2017 г., рег. № 38888, том 88, акт 192  и двата с предмет недвижим имот с идентификатор 68134.1971.1150 като неоснователни.

ОСЪЖДА „Х.А.Р.А.Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Р.Ю.П., ЕГН **********,***, офис 14 – адв. Ч.Д. сумата от 1 430 лв. – разноски.

ОСЪЖДА „Х.А.Р.А.Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ГДК 2008” ООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. С.Й. сумата от 1 500 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено пред Софийски апелативен съд.

 

                                     СЪДИЯ: