Р Е Ш Е Н И Е № 205
гр. ВРАЦА, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 12.06.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 276 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 5029/29.03.19 г. от ЕАД "Банка
ДСК" гр. София срещу решение на районен съд гр. Враца № 192/05.03.19 г.,
постановено по гр. дело № 1328/18 г. по описа на същия съд, с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявените от банката обективно, кумулативно съединени,
главен и акцесорни искове срещу длъжника-ответник М.А., както следва: - иск с
пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 240, ал. 2
от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК за признаване за установено, че ответницата
дължи на банката сумата 15 590 лв. представляваща главница по договор за
обединяване на кредити за общо погасяване от 03.02.17 г., заедно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по заповедното производство;
- иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл.
240, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата 1 057.79 лв.
представляваща договорена възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 04.02.17 г. до 13.12.17 г.; - иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата 37.97 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 16.02.17 г. до13.12.17 г.; - иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а от ЗПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 104.04
лв. представляваща заемни такси и разноски, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 5662/17 г. по описа
на районен съд гр. Враца.
Банката-въззивник е изложила подробно пороците на атакувания акт, който
намира за неправилен и постановен в нарушение на процесулни правила. Според
банката е спазена т. 18 от ТР № 4/134 г. на ВКС и длъжникът М.А. е била
надлежно уведомена, преди иницииране на процесното заповедно производство, че
тя /банката/ счита кредита по договор за обединяване на кредити за общо
погасяване от 03.02.17 г. за предсрочно изискуем. Това си становище, банката
въззивник обосновава с факта, че към м. ноември 2017 г., на осн. чл. 19 от ЗННД
нотариусите в страната са имали достъп само до национална база данни
"Население" и до "Национален регистър на българските лични
документи", като на нотариусите не е осигурена възможност да извършват
служебно справки за местоработата на лицата. В този смисъл нотариус П.Ц. с р-н
на действие районен съд гр. Враца, е извършил, при връчване нотариалната покана
на банката до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, всички
справки, които е имал възможност на извърши. Въззивникът намира, че при
връчване на нот. покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
процесния кредит, са спазени изискванията на чл. 47 от ГПК и изводите на
районен съд в обратния смисъл са направени в нарушение на процесуални норми. В
подкрепа на становището си, въззивникът твърди, че по делото има данни, че
длъжника М.А. няма регистриран сключен трудов договор от 1.09.16 г. Същата е
била безработна към момента на връчване на нот. покана и не е било възможно
връчване на поканата по месторабота, при което не може да се приеме, че правата
й с нарушени.
По изложените съображения, банката моли за отмяна на обжалвания акт и
решаване спора по същество с уважаване на предявените искове.
Ответницата М.А., чрез особения си представител адв. Л. назначен при
предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК, представя отговор, в който мотивира
становище за неоснователност на жалбата.
И двете спорещи страни заявяват искане за присъждане на съдебни
разноски.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
в срок, от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт от
категорията на обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалба на частично
основателна при следните съображения:
Производството пред първостепенния районен съд гр. Враца е образувано
по повод искова молба на ЕАД "Банка ДСК" със седалище гр. София и ЕИК
***, с която се иска съда да признае с решение дължимостта от страна на
ответницата М.Л.А. с ЕГН ********** *** в полза на банката-ищец на суми,
оспорени в производството по ч. гр. дело № 5662/18 г. по описа на районен съд
гр. Враца, а именно: незплатена главница в размер на 15 590 лв. по договор за
обединяване на кредити от 03.02.17 г. сключен между страните по спора; сумата 1
057.79 лв. представляваща договорна лихва за периода от 04.02.17 г. до 13.12.17
г.; лихва за забава от 37.97 лв. за периода от 16.02.17 г. до 13.12.17 г. и
сумата 104.40 лв. заемни такси и разноски, както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че банката ищеца е предоставила на
ответницата М.А. четири кредита на текущо потребление и един кредит във вид на
кредитна карта с лимит от 1 000 лв. по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит за физически лица, подробно описани в исковата молба.
Кредитите били усвоени изцяло от ответницата, както и лимита по кредитната
карта. Според банката кредитите не били редовно погасявани от ответницата,
което наложило обединяване на актуалните остатъци от същите и рефинансирането
им чрез сключване на нов договор за кредит между банката и ответницата М.А.,
при което действието на първоначалните договори за кредит се прекратило и
остатъците от кредитите формирали главницата по новия договор за кредит. Чрез
новия кредит се погасявали предходните задължения на кредитополучателя М. А..
Банката твърди, че на 03.02.17 г. бил сключен новия договор за обединяване на
кредити за общо погасяване, според който главницата била в размер на 15 590 лв.,
а останалите 5 договора за кредит описани в исковата молба, се погасявали
изцяло. Приети били общи условия неразделна
част от новия договор, определена била падежна дата за плащане на новия кредит
15 число на месеца и договорен срок за издължаване 120 месеца. Банката твърди,
че длъжника М.А. отново допуснала нередовности при изплащане на погасителните
вноски /главница и лихви/ над 90 дни, което довело до предсрочна изискуемост на
вземането на осн. т. 18.2 от ОУ на банката. В исковата молба се описва броя и
размера на незаплатените падежирали вноски. Банката уведомила длъжника, че
счита договора за кредит за предсрочно изискуем с надлежно връчване на нот.
покана при предпоставките на чл. 47 от ГПК от нотариус П.Ц. с р-н на действие
районен съд гр. Враца, след което инициирала заповедно производство за издаване
на заповед за незабавно изпълнение с правно осн. чл. 417, ал. 2 от ГПК. Пред
районен съд гр. Враца било образувано ч. гр. дело № 5662/18 г. и издадена
заповед за изпълнение № 3831/15.12.17 г. и изп. лист за установените вземания
срещу длъжника М. А. според извлеченията на счетоводните книги на банката към
датата на подаване на заявлението - 14.12.17 г., а именно: главница от 15 590
лв.; договорна лихва от 1 057.79 лв. за периода от 04.02.17 г. до 13.12.17 г.;
лихва за забава от 37.97 лв. за периода от 16.02.17 г. до 13.12.17 г.; заемни
такси и разноски от 104.40 лв. и разноски в заповедното производство - 335.80
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Банката заявител
предявила срещу ответницата М.А. процесните искове с правно основание чл. 422
от ГПК за установяване вземанията си в хипотезата на чл. 515, ал. 1 т. 2 от ГПК. В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства от банката, претендират
се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. А. е депозирала отговор чрез
назначения й от районен съд на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител
адв. В. Л. от ВрАК, в който въвежда възражения за недействителност на сключения
договор за обединение на кредити за общо погасяване от 03.02.17 г. поради
противоречие с добрите нрави и ЗПК и ЗЗП.
При заявеното в исковата молба, според окръжен съд правното основание
на предявените искове е по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
След като съобрази становищата на страните и данните по делото, окръжен
съд намира за установено следното по спора:
По делото е приет като доказателство договор за обединяване на кредити
за общо погасяване от 03.02.17 г., сключен между ЕАД "Банка ДСК" и
ответника М.А. за сумата 15 590 лв., който заемателят А. се задължава да върне
за 120 месечни равни месечни погасителни вноски, като падежната дата на
месечните погасителни вноски е 15 число на
всеки месец, първата падежна дата е 15.02.17 г. В т. 3.1 от договора е
отразено, че размерът на месечната вноска кредиторът ще определи в първия
работен ден, следващ падежната дата и ще предостави кредитополучателя нов
погасителен план при неговото явяване в банката. В т. 2 от договора е посочено,
че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7.937% годишно,
който подлежи на промяна в сроковете и при условията посочени в ОУ, като крайния
лихвен процент не може да бъде по нисък от 7.61%. В т. 7.1 от ОУ е посочено, че
кредитите в левове се олихвяват с променлив лихвен процент, който е зависим от
стойността на лихвените индекси 6 месечен SOFIBOR. Този променлив лихвен
процент се променя от кредитора два пъти в годината на 15 януари и на 15 юли,
като промяната е в зависимост от котировката на 6 месечния SOFIBOR и се обявява
два работни дни преди 15 януари и 15. юли на интернет страница на БНБ. В т.
7.3.2 от ОУ е посочено още, че във вр. с изменението на променливия лихвен
процент, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и му предоставя актуализиран погасителен план при явяването му в
поделение на Банката. А в т. 2.2 от процесния договор от 03.02.17 г. е посочено,
че ГПР по кредита е 8.22% и може да бъде
пременян при предпоставките предвидени в общите условия. В договора не е
посочен размер на общ размер на всички плащания, също така към договора не е
представен погасителен план съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и как точно
се формира, тоест какво включва всяка от дължимите погасителни вноски.
По делото не се оспорва, че банката ищец е изправна страна доколкото
главницата по процесния договор за обединяване на кредити за общо погасяване преведена
ответницата. Това потвърждава и вещото лице С.Р. по приетата по делото и
неоспорена от страните счетоводна експертиза - основно и допълнителни
заключение. От заключението на експерта Р., на стр. 124 от делото, се
установява, че от кредитополучателя А. са постъпили само две суми за погасяване
задълженията по договора от 03.02.17 г., а именно: на 26.10.17 г. сума в размер
на 16.50 лв. и на 08.12.17 г. сума в размер на 15.60 лв., с които са погасени
част от договорната лихва, лихвата за забава и таксите по кредита. Според
вещото лице, съгласно предоставената от банката-ищец информация, дължимите суми
по договора за обединяване на кредити за общо погасяване от 03.02.17 г. към
14.12.17 г. /датата на подаване от банката до РС Враца на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение/ са както следва: - главница от 15
590 лв.; дължима договорна лихва 1 019 лв. за периода от 04.02.17 г. до
13.12.17 г.; дължима лихва за забава от 31.77 лв. за периода от 16.02.17 г. до
13.12.17 г. и такси и заемни разноски от 104.40 лв.
По делото е приложено и ч. гр. дело № 5662/18 г. на районен съд гр.
Враца, от чието съдържание се установява, че по заявление на банката-ищец има
издадена по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2
от ГПК № 3831/15.12.17 г., която е разпоредено длъжникът М.Л.А. за заплати на
заявителя посочените по-горе суми.
При така установено, от правна
страна окръжен съд намира следното:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано
производството по гражданско дело № 1328/18 г. по описа на районен съд гр.
Враца, против длъжника М. А. в заповедното производство по ч. гр. д. № 5662/2018
г. също по описа на РС гр. Враца, е подадена в едномесечния срок от
уведомяването, съгласно чл. 415 от ГПК и указанията, дадени от заповедния съд с
опр. № 463/28.02.2019 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и
същият се явява допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за паричен
заем /кредит/ заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума
пари, срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че договорът се счита за
сключен от момента на предаване на сумата и за успешно провеждане на
предявените искове е необходимо ищецът да установи основанието, от което
произтича претенцията му, а именно наличието на валидно правоотношение по
договор за заем, по който е изправна страна поради предаване на заемната сума,
както и наличието на уговорка за връщане на заетата сума и нейния размер, а
така също и размера на претендираните от него лихва и неустойка за посочените
периоди.
В настоящия казус, представеният писмен договор от 03.02.17 г. за
обединяване на кредити за общо погасяване не се оспорва по автентичност от
процесуалния представител на ответника, който въвежда възражения за
недействителност на договора поради противоречие със ЗПК, нищожност на отделни
негови клаузи поради противоречие с добрите нрави и други, но не и възражение
за оспорване възникването на заемното правоотношение и реалното предаване на
главницата по договора.
Въведените от ответника възражения съдът намира за основателни с оглед
следното: Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит под
формата на заем, както и страните по него – юридическо лице банкова институция
и ответникът – физическо лице, което при сключване на договора действа извън
рамките на своята професионална компетентност, изводът, който се налага е, че
договорът има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение
следва да намерят правилата на действащия ЗПК, в глава трета, от който са
уредени изискванията за форма и съдържание.
Съгласно императивните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.9, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. Според окръжен съд, без значение дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив, в казуса е променлив, следва в договора за кредит да да се посочени
условията /начините/ за прилагането му или поне от цялостното съдържание на
договора и погасителния план към него да може непротиворечиво и без съмнение да
се изведе какъв е начинът на начисляване на лихвения процент съобразно
главницата по договора. Това изискване в казуса не е изпълнено. Нещо повече, в
конкретния случай, по делото изобщо не е представен придружаващ договора за
кредита от 03.02.17 г. погасителен план.
С оглед на изложеното, тъй като
ответницата А. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК,
процесният договор от 03.02.17 г. е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9,
т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като няма изискуемо по закон съдържание – липсва
информация относно това с всяка отделна вноска каква част от задължението за
главница, лихви и други разходи се погасява, т. е. разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент.
Това от своя страна води до неговата недействителност, по аргумент от
текста на чл. 22 от ЗПК и извод за приложение на чл. 23 от ЗПК, съгласно който когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност и не дължи лихва и други разходи по кредита,
включително и неустойки. В настоящия казус чистата стойност на кредита е в
размер на 15 590 лв. и с оглед признанието от страна на банката-ищец на
неизгодния за нея факт на плащане от страна на ответника на сума в размер на 32.10
лв., то изводът който се налага е че искът за главница е основателен и доказан
в размер на 15 557.90 лв. лева и до тази сума следва да се уважи. Върху
уважената част от главната претенция ответникът дължи и законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 14.12.2017 г. до
окончателното й изплащане.
За горницата до претендирания размер от 15 590 лв. главница и за
законната лихва върху тази горница, начиная от 14.12.17 г., както и за сумата
от 1 057.79 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.03.2017 г. до 13.12.2017
г.; сумата от 104.40 лв, представляваща заемни такси и разноски и сумата от
37.97 лв. лихва за забава за периода 16.02.2017 г. до 13.12.2017 г., искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
В заключение, при несъвпадение правните изводи на първостепенния районен
съд и настоящата инстанция обжалваното решение следва да се отмени в
отхвърлителната част за главницата по договора за обединяване на кредити за
общо погасяване от 03.02.17 г. в размер на сумата 15 557.90 лв. и за тази сума
исковата претенция с правно осн. чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК следва да бъде уважена, заедно със законната лихва от
подаване на заявлението за незабавно изпълнение на 14.12.17 г. по изложените
по-горе съображения. Останалата част от решението на районен съд, с което
обективно съединените искове за заплащане на главница за сумата над 15 557.90
до сумата 15 590 лв.; договорна лихва от 1 057.79 лв.; лихва за забава в размер
на 37.97 лв. и заемни такси и разноски от 104.04 лв. са отхвърлени, същото
следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството окръжен съд намира следното:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на банката- ищец следва да
се присъдят направените в настоящото въззивно производство деловодни разноски
/д. т. от 386.80 лв. и внесен депозит за особен представител 550 лв./,съразмерно
на уважената част от иска, като същите възлизат на сума в размер на 868 лв.
Съдът съобразява тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен
диспозитив и за разноските по заповедното производство /335.80 д. т. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/, които съразмерно на уважената част от иска
възлизат на сумата от 357 лв., които следва да се присъдят също на банката-ищец.
Съдът съобразява тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен
диспозитив и за разноските по исковото производството проведено в районен съд
гр. Враца /437.80 лв. т. д., внесен депозит за особен представител 550 лв., 220
лв. депозит за вещо лице, 120 лв. депозит за допълнително заключение на в. л. и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение/, които съразмерно на уважената част от иска
възлизат на сумата от 1 323 лв. и следва да се присъдят в полза на банката-ищец.
На ответницата М.А. не следва да се присъждат разноски при
предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК - съразмерно отхвърлената част от
исковете, доколкото няма доказателства за направени такива от нейна страна.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 192/05.03.19 г. постановено
по гр. дело № 1328/18 г. в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за
признаване за установено, че ответницата М.А. дължи на банката ищец ЕАД
"Банка ДСК" гр. София сумата 15 557.90 лв. представляваща главница по
договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 03.02.2017 г., заедно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение 14.12.2017 г., до окончателното
изпащане на сумата и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че ответницата М.Л.А.,
ЕГН **********,***, с адрес ж. к. "Дъбника" бл. ***дължи на ищеца ЕАД "Банка
ДСК" с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 15 557.90 лв., представляваща неплатен остатък от главница по договор за
обединяване на кредити за общо погасяване, сключен на 03.02.2017 г. г., между
страните по делото, както и законната лихва върху главницата от 15 557.90 лв.,
считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на 14.12.2017 г. до
окончателното й изплащане, което вземане съставлява част от предмета на заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с №
3831/15.12.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 5662/2017 г. по описа на РС гр.
Враца.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата отхвърлителна част цитираното решение на
районен съд гр. Враца за горницата до предявения размер на иска за главница от
15 590 лв., за законната лихва върху тази горница, начиная от 14.12.2017 г. и
за сумите оспорени в производството по ч. гр. дело № 5662/2017 г. по описа на
РС гр. Враца, а именно: - сума в размер на 1 057.79 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 04.02.2017 г. до 13.12.2017 г.; сумата от 104.40 лв.,
представляваща заемни такси и разноски; сумата от 37.97 лв. представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 16.02.2017 г. до 13.12.2017 г.
ОСЪЖДА М.Л.А. с ЕГН **********,***, с адрес ж. к. "Дъбника"
бл. ***да заплати на ищеца ЕАД
"Банка ДСК" с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
сумата от 1 323 лв. представляваща
направени в исковото производство пред първостепенния районен съд разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Л.А. с ЕГН **********,***, с адрес ж. к. "Дъбника"
бл. ***да заплати на ищеца ЕАД
"Банка ДСК" с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
сумата от 357 лв. представляваща направени в заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Л.А. с ЕГН **********,***, с адрес ж. к. "Дъбника"
бл. ***да заплати на ищеца ЕАД
"Банка ДСК" с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
сумата от 868 лв. представляваща
направени пред настоящата въззивна инстанция съд. разноски, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението е окончателно и неподлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК.
Председател .... Членове:
1....... 2.........