Присъда по дело №2014/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по НОХД №2014/2021г. по описа на
ПРС, ХVІ н.с.

Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу
И. Д. Д. за това че На 04.10.2013 г., в гр.Пловдив, като посредствен
извършител чрез М. Д. Т. ** в Митническа агенция "**" ЕООД гр.П.,
съзнателно се е ползвал пред Митница гр.Пловдив от неистински частен
документ - договор за покупко - продажба на каравана "Бюрстнер" с рама **
от 13.06.2013 Г., когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.l от нк,
както и за това че
- За времето от 04.10.2013 г до 09.10.2013 г., в гр.Пловдив като
посредствен извършител чрез М. Д. Т. ** в Митническа агенция "**" ЕООД
гр.П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ - каравана
"Бюрстнер“, модел 4852, модификация LUX 485 TN, с рама *** на стойност
5402 лева, собственост на И.К. Т. от гр. Ихтиман, / починал/ с наследници
Ж.К. Атанасова – Т., Л. И. Т., И. И. Т. и М. И. Т., която е владеел и пазил -
престъпление по чл.206 ал.1 от НК .

В хода на разпоредителното заседание съдът констатира, че за
обвинението по чл.316 вр. с чл.309, ал.1 от НК е изтекла двността за
наказателно преследване и след искане на защитника адв.Х. и
подсъдимия Д. произодството по делото в тази част бе пракратено,
предвид разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК и чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1,
т.3 от НПК.След даване ход на съдебното следствие производството
продължи досежно само престъплението по чл.206, ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението спрямо
подсъдимият Д. по посочената в обвинителния акт правна квалификация на
деянието поради доказаност както от фактическа, така и от субективна
страна. Пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен за престъпление
по чл.206, ал.1 от НК и след като бъде осъден по реда на чл.54, ал.1 от НК да
бъде приложен чл.66, ал.1 от НК тъй като не е необходимо наказанието да
бъде търпянмо ефективно.
Адв.Х., защитник на подсъдимият Д. оспорва доказаността на
обвинението. Пледира да бъде признат за невинен и оправдан подзащитният
му Д., тъй като вещите предмет на спора не са били обсебени, те са негова
собственост и именно такава е била договорката между него и починалия
пострадал Т..
Подсъдимият Д. не се признава за виновен по предявеното му
1

обвинение. Дава обяснения в насока че устно са имали договорка с Т. за
покупката на караваната и реално той е осигурил пари за нейното
закупуване.Т. много добре е знаел това, въпреки което го е набедил че е
обсебил караваната.Твърди, че не е извършил престъпление и моли съда да
бъде оправдан.
Съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск от страна на
наследниците на пострадалото лице Ж.К. А. - Т. с ЕГН **********, Л. И. Т. с
ЕГН **********, И. И. Т. с ЕГН ********** и М. И. Т. с ЕГН ********** в
общ размер 5402лева срещу подсъдимия И.Д..

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И. Д. Д. е роден на **, жив.с.Б., б., б.гр., средно
образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
През месец май 2013г. подс.Д. спечелил търг за каравана "Бюрстнер“,
модел 4852, модификация ***, с рама ***.Търгът бил извършен с пароли и
акаунт на Т., който доброволни ги предоставил на Д.. Караваната се намирала
в Р Австрия и за целта св. Т., който дължал пати на подс.Д. заедно със своя
познат – св. К. заминали за Австрия с автомобила на последния. В Австрия
към тях се присъединил и подс. Д. тъй като договорката му със св. Т. била той
да е плати в брой, а впоследствие да я вземе Д. и по този начин да изчистят
дъгла на Т. към Д..След като караваната била платена св. К. я регистрирал на
свое име – рег. талон № *** и в тази връзка на същия били издадени от
австрийските власти временни транзитни номера, за да може да се
транспортира до България. Тъй като св. К. бързал да се прибира в България,
той транспортирал караваната до България, с личния си автомобил, а св. Т. и
подс. Д. останали в Австрия, за закупуване на други автомобили. Когато св.
К. се прибрал в България, той оставил караваната пред дома на св. Т. в гр. И..
След известно време св. Т. и подс.И. Д. Д., се прибрали в България, като
последния дошъл в гр.И. и взел караваната, предоставена му от св. Т., ведно с
придружаващите я документи. Д. откарал караваната в с. Б., където живеел.
След известно време отношенията на св.И.К. Т. и подс.Д. се влошили и
Т. започнал да търси Д., за да си получи караваната, тъй като още била на
негово име.
Междувременно подс. Д. изготвил пълномощно, чрез което
упълномощавал митническа агенция „**“ ЕООД – П. да го представлява пред
митническите власти при обмитяване на стоки. Св. Т. работила като *** към
посоченото дружество. През м. октомври 2013 г. обв. Д. предоставил на св. Т.
2

документи – неистински частен документ договор за покупко-продажба на
употребявана каравана за къмпинг, марка "Брюстнер" , модел ,,4852" с рама
**** от 13.06.2013г и талона, с искане да го представлява пред митница
Пловдив за деклариране и обмитяване на инкриминираната вещ, предвид и
пълномощното в тази насока. Св. Т. не се усъмнила в истинността на
договора за покупко-продажба на караваната. В изпълнение на това св. Т. на
04.10.2013 г. депозирала в митница Пловдив искане за обмитяване на
караваната ведно с горепосочените документи. Въз основа на представените
документи каравана за къмпинг, марка "Брюстнер" , модел ,,4852"
модификация ***с рама **** била обмитена, като собственик бил представен
дружеството на Д. "** ЕООД. Дължимото мито било заплатено от Д., в
резултат на което била издадена митническа декларация от 09.10.2013 г.,
която подсъдимият получил от *** – св. Т., която както беше посочено по-
горе била упълномощена от Д. да осъществи цялата процедура по оформяне
на вноса на инкриминираната вещ. С издаването на митническата декларация
от 09.10.2013 г. от Митница – Пловдив се финализирала процедурата по
легализиране на вноса на караваната. Получавайки този документ Д. вече
можел да регистрира караваната в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив на
името на собственото си дружество, тъй като се опасявал, че Т. няма да
изпълни договорката на прехвърли доброволно караваната.
Видно от заключението на изготвената авто-техническа и оценъчна
експертиза марката и модела на пътното превозно средство с рама ***,
предмет на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, вменено на Д. е каравана
"Бюрстнер“, модел 4852, модификация ***, а стойността ва вещта към
инкриминирания период възлиза на 5402 лв.След това И. Т. подал жалба до
органите на реда, че е станал жертва на престъпление и е била присвоена
негова собственост, а именно "Бюрстнер“, модел 4852, модификация ***.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

За да приеме горната фактическа обстановка съдът кредитира
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К., Т. и А.Д.Съдът
не кредитира показанията на пострадалия И. Т. прочетени по реда на чл.281
от НПК.Кредитира се и изготвената оценителна експертиза относно
стойността на инкриминираната вещ.
Преди всичко от кредитираните показания на подсъдимия съдът
достигна до извода, че инкриминиранта вещ никога не е била собственост на
пострадалия Т..Налице е била договорка между двамата след като реално в
търга за нея е участвал Д., да отидат заедно с него до Австрия, Т. да я заплати
и така да погаси дългът си към Д..Все в тази връзка с показанията на св.А. Д.,
който заяви изрично, че караваната е на Д. и не е била никога на Т. и много
добре е запознат съ случая.Свидетелят К., не е категоричен на кой всъщност е
била караваната.Не знае точните договорки между Т. и Д., като заявява, че
той е участвал в превоза и до България, но знае че всъщност е закупена от Д.
на търг.Така описаните показания на свидетелите и подсъдимия са логически
3

достоверни поради следното.Задава се въпроса защо подсъдимия Д.
специално е отишъл в Австрия и е присъствал на вземането на караваната от
лицето което ще я превози К. и неформалния собственик Т..Логичния отговор
на този въпрос е че действително караваната е била негова и лично е искал да
се убеди в нейното състояние преди фактическото плащане от страна на
Т..Няма никаква логика И.Д. да пътува до чужда държава и да присъства на
сделка между други лица, в която той няма никаква намеса.Ето защо съдът
кредитира изцяло обесненията му, които са житейски логични и подкрепени
изцяло от другия свидетел Д..Освен твърденията на Т. няма нито един друг
свидетел, който да потвърди неговата версия в случая.Напротив доказва се
коренно различна фактическа обстановка със свидетелски показания и
логичните действия на подсъдимото лице.Твърдението на пострадалото лице
се явяват изолирани и съдът няма как да ги кредитира.Всъщност на практика
цялото обвинение се крепи основно на тях и изключвайки ги от
доказателсвената съвкупност, то и обнителната теза се явява необоснована.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така приетата фактическа и анализ на доказателствата съдът
присъди, че подсъдимия И.Д. не е извършил вмененото му престъпление по
чл.206, ал.1 от НК.Същото не е извършено от субективна страна тъй като
инкриминираното МПС на практика не е било чужда за него
вещ.Осигурявайки средствата с които е било закупено от Иван Т., който е
следвало да го прехвърли на Д. всъщност прави Т. само формален собственик
и действията на Д. по прехвърляне на МПС на негово име не осъществяват
състава на обсебване, а прекратеното по давност обвинение съдът няма как да
коментира в настоящите мотиви и прави анализ и изводи върху него.
Ето защо съдът след като прие, че И. Т. не е извършил вмененото му
престъпление го оправда изцяло на основание чл.304 от НПК по повдигнатото
обвинение по чл.206, ал.1 от НК.
За пълнота съдът следва да отбележи и следното относно датата на
вмененото деяние обсебване.Твърди се, че същото е извършено като
продължено престъпление от 04 до 09.10.2013г. Настоящия състав на съда се
солидализира частично с теза застъпена от предходния състав при
разглеждане на делото, че така повдигнатото обвинение не е правно
издържано и доколкото личните действия на подсъдимия Д. по евентуалното
фактическо разпореждане – да се обективират действия, че го използва като
свой /на фирмата му/ по предназначение, не се изчерпват само с действията
му по предоставяне на инкриминирания документ, талона и искането към
04.10.2013 г., а се допълват в последователността на времето и от изготвяне
пак от подсъдимия Д. на декларации – за осъществения превоз, и най – вече
от внасяне на дължимите митни сборове – данъци и такси – за нуждите по
митническия внос. На 09.10.2013 г. подсъдимият Д. се явил в Митница
Пловдив, където заплатил митническите такси за вноса на караваната
„Бюрстнер 4852“ с рама № **, като митническият внос бил оформен като
4

била изготвена митническа декларация от същата дата – 09.10.2013 г. – ЕАД
за режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление №
**** г. Така след оформяне на митническия внос на караваната към
09.10.2013 г. подсъдимият Д. вече имал и фактическата и правната
възможност да регистрира каравната на свое име /респ. на името на
дружеството си „***“ ЕООД с. Б./. Тази цялата последователност от лични
действия на подсъдимия Д. – по представяне на договор и талон на св. Т., по
изготвяне на допълнително 2 бр. декларации, и по внасяне на дължимите
данъци и такси, е приключила на 09.10.2013 г. и именно тогава евентуално би
се реализирал състав на престъпление чл.206 ал.1 от НК ако беше доказано,
че именно И. Т. е действителен, а не формален собственик на караваната
„Бюрстнер 4852“ с рама № **.Ето защо дори и обвинението да беше
доказано, то Т. отново следваше да бъде оправдан за това да е извършил
деянието тъй като самото обвинение е от 04 до 09.10.2013г. без последния ден
да е включен в обвинението като след датата се добави поне съкращението
вкл., освен това до самата дата 09 дори и обективно не би могло да бъде
извършено престъпление обсебване, а само приготовление, което не е
наказауемо в случая.Настоящия състав на съда обаче прави различна
преценка на доказателствата и счита, че няма годно доказателство, което да
води до несъмнен извод твърдението на прокуратурата, че Д. е извършил
престъплението в което е обвинен.Касае до граждабско-правно отношения,
които е следвало страните да решат по исков ред по реда на ЗЗД, ако считат,
че правата им са нарушени или Т., ако е имал претенции, че е правил разходи
за транспортиране на караваната до България.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ:

С оглед на този правен извод на съда и изход на наказателното
производство – оправдаване на подсъдимия И. Д. Д. по обвинението му за
престъплението по чл.206 ал.1 от НК, съдът прие да отхвърли като недоказан
и неоснователен предявения и приет за съвместно разглеждане граждански
иск от гражданските ищци Ж.К. А. – Т. с ЕГН **********, Л. И. Т. с ЕГН
**********, И. И. Т. с ЕГН ********** и М. И. Т. с ЕГН ********** против
подсъдимия И. Д. Д. за сумата от 5402 лева, представляваща размер на
причинени имуществени вреди на починалия И.К. Т. ведно с претендираната
законна лихва върху тази сума.
С оглед постановената оправдателна присъда на основание чл. 190, ал. 1
от НПК направените разноски по делото в размер от 400 /четиристотин/, от
които 100/сто/ лева на досъдебното производство и 300 /триста/ лева в хода на
съдебното производство съда постанови да остават за сметка на Държавата.
По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	66
Дата:	25 март 2022 г.
Съдия:	Николай Захариев Петров

Дело:	20215330202014
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 март 2021 г.

Присъда по дело №2014/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите