№ 16514
гр. С, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110134903 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
ул.”С К” № 2, представлявано от М П И и К В, насочени срещу С О, ЕИК ..., с адрес гр.С,
ул.”М” № 33, представлявана от кмета Й Ф за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2703.52 лв., представляваща регресна перетниця за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ... от 2693.52 лв. и 10.00 лв. разходи по
определянето му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
22.06.2023 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 823.08 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 22.06.2020 г. до 22.06.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2019 г. в гр.С, на кръстовището на ул.“Г.Р“ и
ул.“А.Б“, е настъпило ПТП с л.а.А А4 с рег.№ ..., който при разминаване с друг автомобил е
попаднал в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, образувана от
пропаднала шахта със счупен капак, при което поврежда /чупи/ предната и задната дясна
джанта на автомобила и пука предна и задна дясна гума.
Така посочените вреди са описани от застрахователя, след подадено от водача на
МПС уведомление за щета. Ремонтът им е възложен на доверен сервиз на застрахователя, за
което е издадено възлагателно писмо. Отразено е, че стойността на ремонта възлиза на
2693.52 лв., от която сума 2250.79 лв. са заплатени на сервиза и 442.73 лв. на собственика на
увредения автомобил, въз основа на издадени и представени фактури. Отделно от
застрахователя е направил и разходи за определяне на обезщетението в размер на 10.00 лв.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че С О е отговорна за
поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
По същество ответникът оспорва както настъпване на процесното застрахователно
1
събитие, така и описания в исковата молба негов механизъм. Поддържа се становище, че в
процесния участък, в който се твърди да е настъпило произшествието, има шахти,
собственост и поддържани от „В Б“ ЕАД. Поради това се възразява С О да притежава
пасивна материална легитимация по иска.
Ответникът оспорва съставения за процесното ПТП протокол, като обръща внимание,
че в частта, в която е посочен механизма на произшествието и причинените щети, е въз
основа на свидетелски показания, и в тази част не се ползвас материална доказателствена
сила, тъй като не е официален свидетелстващ документ. По същите съображения се оспорва
и представеното уведомление-декларация по щета.
Навеждат се и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
увредения автомобил, поради нарушение от негова страна на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че са налице основанията за
ангажиране деликтната отговорност на ответника, се иска да бъде намалено претендираното
обезщетение. В тази насока се правят оплаквания за завишаване размера на претендираните
щети.
Претендираната лихва за забава се оспорва поради липсата на доказателства за
поставяне на ответника в забава.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на
ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателства комбинирана застрахователна полица
№ ... е видно, че между ищцовото дружество и „П Л БГ“ ЕООД е сключен договор за
застраховане на л.а.А А4 с рег.№ ..., с валидност на полицата от 0.00 ч. на 09.12.2018 г. дo
23.59 ч. на 08.12.2019 г.
Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за застраховка на МПС
/”Каско”/, от които се установяват покритите застрахователни рискове и изключенията от
тях.
На 26.06.2019 г., около 12.00 ч. е настъпило ПТП с процесния автомобил, който на
кръстовището на ул.“Г.Р“ и ул.“Ал.Б“, попада в необезопасена шахта на пътнот оплатно със
счупен капак. За произшествието е съставен протокол № .../26.02.2019 г.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 26.02.2018 г., водачът му е подал
до ищеца уведомление-декларация за щета по застраховка “Каско на МПС”. От страна на
застрахователното дружество са съставени 2 опис-заключения по щета № ... – от 26.02.20019
г. и от 15.03.2019 г. и 2 описа на щетите по претенция № ... – от 28.02.2019 г. и от
18.03.2019 г.
С възлагателно писмо от 28.02.2019 г. ремонтът по процесния автомобил е възложен
на автосервиз „П И А БГ“ , от където е приет от представител на собственик без
възражения, съобразно издадения приемо-предавателен протокол от 14.03.2019 г.
Стойността на ремонта е отразена във фактура № **********/20.03.2019 г. и фактура №
2
.../13.03.2019 г. След изготвена калкулация-ремонт № .../19.03.2019 г., ищецът е заплатил на
сервиза дължимите суми с 2 бр. преводни нареждания – от 29.03.2019 г. и от 20.05.2019 г.
С писмо, входирано под № .../01.08.2019 г. при ответника, ищцовото дружество е
предявило 52 бр. регресни претенции, сред които и процесната, описана под № 38.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св.И. С. А., се
установява, че си спомня за две произшествия в процесния пътен участък. След предявяване
на подаденото от него уведомление-декларация за щета, свидетелят разказва на съда, че се
касае за случай, при който е преминал върху шахта, разположена на пътното платно. Според
А. обаче, капакът на същата е бил счупен и той е пропаднал в нея. Свидетелят обяснява, че
инцидентът е настъпил в тъмната част на деня и при разминаване с друг автомобил.
Уточнява, че шахтата и била на В и не е имало знаци, които да указват за проблема.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява механизмът на
настъпване на произшествието, а именно л.а.А А4 с рег.№ ... по време на движение по ул.“Г
Р“, след кръстовището с ул.“Проф.А Б“, преминава през несигнализирана и необезопасена,
находяща се на пътнот оплатно, шахта без капак /счупен капак/, вседствие на което
автомобилът получава увреждане.
Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по процесния автомобил на
2 640.35 лв., изчислена по средни пазарни цени към дата на ПТП, като отбилязва, че от
техническа гледна точка всички те, така като са описани и възстановени от застрахователя,
се намират в причинно-следствена връзка с изяснения механизъм на осъществяване на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявенитe в настоящето производство искове са с правно основание чл.410 от КЗ
вр. чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Главният иск е иск на суброгирал се в правата
на увредения, застраховател срещу прекия причинител на вредата. За възникване на
регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за
деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна,
възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено
увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор
за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на
вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в
обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица № ...), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите и при
представени доказателства за изплащане на застрахователната премия. В същото време
настъпилото застрахователно събитие е част от поетите от ищеца рискове. Последните са
определен по метода на изключването, т.е. застрахователят поема всички рискове от даден
вид, с изключение на изрично посочените. Случаите като този, предмет на настоящия иск,
не са изрично изключени в р.ІV от Общите условия, поради което следва да се приеме, че се
покриват от ЗАД “А” АД.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към сервиза, на който е
възложен ремонта на увредения автомобил.
От ангажираните от ищеца доказателства пък с категоричност се установи както
настъпването на процесното ПТП /протокола за ПТП и показанията на свидетеля А./, така и
неговия механизъм /показанията на свидетеля А. и заключението по автотехническата
експертиза/. Безспорно в случая е, че именно ответникът е стопанин на пътя, където е
настъпило произшествието. Извод в тази насока се налага и от разпоредбите на чл.8, ал.3 от
Закона за пътищата и пътищата и §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА.
3
Съобразно предвиденото в ЗДвП и ЗП, собственикът пътя, а именно ответната
агенция, чрез своите служители, е натоварена да сигнализира за неизправности на пътя и да
поддържа пътя в изправност. В случая не се установи ответникът да е изпълнил
задълженията си по чл.3, ал.1 ЗДвП и чл.167 ЗДвП, като не е сигнализирал препятствието и
организирал движението по начин, осигуряващ безопасността му по реда, предвиден в чл.3,
ал.2 ЗДвП чрез съответни светлинни сигнали, пътни знаци и пр. Според изричната норма на
чл.167, ал.1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Според § 1, т.37 от ДР на ЗДвП и § 1, т.19 ППЗДвП, "препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая уврежданията по
застрахования при ищеца автомобил са получени при попадане в дупка, образувана от
счупен капак на шахта. Това безспорно представлява препятствие по смисъла на посочената
разпоредба, което създава опасност за движението, като според чл.52, ал.1 ППЗДвП, пред
препятствие на пътя се поставя пътен знак Г11, когато водачите могат да заобиколят
препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. В случая няма данни
ответникът е спазил цитираната норма и да е обозначил препятствието на пътя. С оглед на
това и установеното, че законът създава задължение за поддържането и ремонта на пътя за
неговия собственик, а последния е проявил бездействие, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на С О за процесните увреждания по л.а.А А4 с
рег.№ ....
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на задълженията му по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, което съдът намира за неоснователно. Цитираната разпоредба обаче касае
поведение при наличие на препятствие на пътя, което трябва да произтича от естеството на
действията, извършвани от участниците в движението и неговата организация, а не от
предмети и обекти, които по принцип нямат връзка с пътната обстановка и като такива са
непредвидими. Освен това, в случая от събраните гласни доказателства чрез разпита на
св.А. се установи, че по време на настъпване на процесното произшествие, той се е
разминавал с друг автомобил, поради което не е имал въззможност за реакция чрез
заболикаляне или избягване по друг начин на дупката, доколкото това би създало опасност
както за водача на увредения автомобил, така и за другите участници в движението.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че за увредения е възникнало право
срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане. В случая се установи
наличието и на трите предпоставки за уважаване на иска в установения от вещото лице
размер от 2640.35 лв., към който се добавят и 10.00 лв. разноски за застрахователя по
определяне на обезщетението. За разликата до пълния предявен размер от 2703.52 лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
От страна на ищеца се претендира и обезщетение за забава в размер на 823.08 лв. за
периода от 22.06.2020 г. до 22.06.2023 г. В тази насока следва да се отбележи, че на л.32 от
делото е приложена регресна покана, с която ищцовото дружество е поканило ответника да
му възстанови заплатените застрахователни обезщетения по 52 бр. щети, сред които под №
38 е посочена и процесната. Поканата е изведена от деловодството на ищеца с №
.../30.07.2019 г. и входирана при ответника на 01.08.2019 г. С поканата е даден 7-дневен срок
за доброволно изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава от
08.08.2019 г. В случая ответникът претендира обезщетение от по-късен момент, а именно от
22.06.2020 г., чийто размер до края на заявения период – 22.06.2023 г., възлиза на 824.96 лв.,
определен с помощта на специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена
по делото, поради което и доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер - 823.08
лв., предявеният иск се явява изцяло основателен.
4
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има всяка от страните. От данните по
делото се установи, че ищецът е заплатил 158.14 лв. за държавна такса, 350.00 лв. за депозит
на вещо лице и 50.00 лв. за депозит на свидетел. Освен това претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът съобразно фактическата и правна сложност на делото, обема
събран доказателствен материал, броя проведени съдебни заседание, действително
осъществените от пълномощника на ищеца действия по защитата му, определи в размер на
150.00 лв., съобразявайки и нормата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, приложима на основание чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.78, ал.8 от ГПК.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъди сумата от 697.46 лв.
На ответника по изложените по-горе съображения следва също да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., от което да се присъдят 2.26 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета Й А Ф,
да заплати на “А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”С К” № 2,
представлявано от М П И и К В, следните суми: сумата от 2650.35 лв., представляваща
регресна перетниця за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ... от
2640.35 лв. и 10.00 лв. разходи по определянето му, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 22.06.2023 г., до окончателното изплащане на дължимото,
както и сумата от 823.08 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.06.2020 г. до
22.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до
пълния предявен от 2703.52 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета Й А Ф,
да заплати на “А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”С К” № 2,
представлявано от М П И и К В , сумата от 697.46 лв., представляваща направени от ищеца
разноски по делото, събразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “А” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”С К” №
2, представлявано от М П И и К В, да заплати на С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33,
представлявана от кмета Й А Ф, сумата от 2.26 лв., представляваща направени от ответника
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5