Р Е Ш Е Н И Е
№ 2401 /30.12.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2741 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
„В.С. Ко Пауър“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***№ 75 срещу Наказателно постановление № 03 – 009063 от
24.01.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1700 лева за това, че на 02.11.2017 г. дружеството „В.С. Ко Пауър“
ООД, в качеството си на работодател, видно от представените график за работа за
месец ноември 2017 г. и присъствена форма за явяване/неявяване на работа за
месец ноември 2017 г. е допуснал лицето Г.Г.К., с
ЕГН: **********, на длъжност „продавач – консултант“ в обект: магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Поп Харитон“
№ 71, стопанисван от „В.С. Ко Пауър“ ООД, да полага
труд при установено сумирано изчисляване на работното време в работна смяна, по
– дълга от 12 часа, тъй като на 02.11.2017 г. е работила в работна смяна от
10:00 часа до 00:00 часа, т.е 14 часа – нарушение на
разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател „В.С.
Ко Пауър“ ООД – гр. Варна намира издаденото
наказателно постановление за неправилно и постановено в нарушение на
административно – процесуални норми и материалния закон, като представя
подробни аргументи в защита на своето становище. Оспорва констатацията на
административно – наказващия орган, че служителката Г.Г.К.
е полагала труд в продължение на 14 последователни часа, като навежда
твърдения, че също така не е било уведомявано от който и да е служител за това,
че служителката Калчева е работила в продължение на 14 последователни часа.
Акцентира, че в хода на административно – наказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
невръчване на законен представител на дружеството на акта за установяване на
административно нарушение, което е довело до нарушаване на правото му на
защита. Също така посочва, че отчитането на работното време в търговския обект,
стопанисван от дружеството е месечно и липсват доказателства за констатацията
на административно – наказващия орган. Поради гореизложените съображения,
дружеството моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
28.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2741 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „В.С. Ко
Пауър“ ООД се представлява от своя процесуален
представител адв. С.С. от
АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че
работодателят е установил сумарно изчисляване на работното време, като от
графика за отчитане на положения труд се констатира, че сборът на отработеното
време е не повече от 168 часа на месец.
В проведеното на 28.10.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 2741 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Д.О., която моли
за потвърждаване на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята
пледоария, че нарушението е безспорно доказано и се установява по категоричен
начин от представената присъствена форма за явяване/неявяване на работниците/
служителите в обекта през месец ноември 2017 г.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
На 03.01.2018 г. св. Д.Н.Д. –
началник отдел БТКД в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършила
проверка по спазване на трудовото законодателство в магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Поп Харитон“
№ 71, стопанисван от „В.С. Ко Пауър“ ООД.
В хода на проверката св. Д.
установила, че в търговския обект по трудово правоотношение работи на длъжност
„продавач – консултант“ лицето Г.Г.К., като св. Д.
констатирала, че на 02.11.2017 г. работничката/служителката Калчева е положила
труд в рамките на 14 последователни часа, считано от 10:00 часа до 00:00 часа в рамките на една работна смяна.
Тъй като в търговския обект,
стопанисван от „В.С. Ко Пауър“ ООД било въведено
сумирано изчисляване на работното време, св. Д. преценила, че със своето
поведение на 02.11.2017 г. дружеството „В.С. Ко Пауър“
ООД е нарушило разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда, поради което
и на 18.01.2018 г. му съставила акт за установяване на административно
нарушение, с който го санкционирала за нарушение на посочената нормативна
разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, като на 24.01.2018 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда, наложил на дружеството „В.С. Ко Пауър“
ООД „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева за нарушение на чл. 142, ал. 4
от Кодекса на труда.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
частично основателна, поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
В тази връзка, съдът не може да сподели възражението, че препис от съставения
АУАН не е бил връчван на представител на въззивното
дружество – напротив, на 18.01.2018 г. (датата на съставяне на АУАН) препис от
него е връчен на лицето Цветанка Дечкова Румешкани, която притежава законно учредена представителна
власт от управителя на „В.С. Ко Пауър“ ООД да
представлява дружеството пред Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, за което
свидетелства приложеното към административно – наказателното производство
пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа на законния представител на санкционираното
дружество.
Според съда са налице
достатъчно доказателства, които установяват извършеното нарушение.
На първо място съдът изцяло
кредитира и дава вяра на показанията на св. Д.Н.Д., която подробно обясни за
своите констатации в хода на извършената проверка на търговския обект, находящ се на ул. „Поп Харитон“ №
71, стопанисван от „В.С. Ко Пауър“ ООД. В случая
показанията на св. Д. се подкрепят изцяло от представените в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства, поради
което и съдът ги кредитира напълно.
Съгласно Заповед № 3 от
17.12.2014 г. на управителя на дружеството „В.С. Ко Пауър“
ООД, в дружеството е въведено сумирано изчисляване на работното време. Този
факт се потвърждава и от приложената декларация от г-н. Веселин Тодоров Тодоров в качеството си на законен представител на
дружеството, в който той потвърждава, че в обекта на ул. „Поп Харитон“ № 71 е въведено сумирано изчисляване на работното
време.
Съобразно приложената към преписката
присъствена форма за явяване/неявяване на работа на служителите в търговския
обект на ул. „Поп Харитон“ № 71 е видно, че Г.Г.К. е работила втора смяна на 02.11.2017 г., като съгласно
приложените документи, втората смяна в магазина започва в 10:00 часа и
продължава до 00:00 часа. За това свидетелстват
декларацията от г-н. Веселин Тодоров Тодоров в
качеството си на законен представител на дружеството, както и самата информация
на присъствената форма за явяване/неявяване на работа на служителите в
търговския обект.
Съдът би желал да подчертае,
че цитираните писмени доказателства са били предоставени именно от въззивното дружество в хода на административно –
наказателното производство. По своята правна
същност представляват частни свидетелстващи документи, но доколкото съдържат
неизгодни за оспорващия факти и изхождат от него, се ползват с материална доказателствена сила.
Предвид гореизложените
съображения, съдът намира за доказано, че на датата 02.11.2017 г. Г.Г.К. е изпълнявала служебните си задължения в търговския
обект на ул. „Поп Харитон“ № 71, като е полагала труд
от 10:00 часа до 00:00 часа, т.е. „изкарала“ е една
втора смяна, която е с установена продължителност.
Разпоредбата на чл. 142, ал.
4 от Кодекса на труда предвижда, че максималната продължителност на работна
смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им
работно време.
Според разпоредбата на чл.
151, ал. 2 от Кодекса на труда почивките не се включват в работното време.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от
Кодекса на труда не регламентира продължителност на работното време, а
продължителност на работната смяна, която включва освен работното време и
осигурените почивки по чл. 151, ал. 1 от Кодекса на Труда - в този смисъл
дефинициите в чл. 2, пар. 1, 2, 5 и 6 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време.
Поради тези причини, съдът
намира, че действително на датата 02.11.2017 г. дружеството „В.С. Ко Пауър“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от
Кодекса на труда, доколкото в качеството си на работодател е допуснало лицето Г.Г.К., с ЕГН: **********, на длъжност „продавач –
консултант“ в обект: магазин, находящ се в гр. Варна,
ул. „Поп Харитон“ № 71, стопанисван от „В.С. Ко Пауър“ ООД, да полага труд при установено сумирано
изчисляване на работното време в работна смяна, по – дълга от 12 часа, поради
което и правилно е била ангажирана неговата административно – наказателна
отговорност.
По отношение вида и размера
на наложеното административно наказание.
Същевременно съдът намира, че
наведеното възражение в условията на евентуалност по отношение на размера на
наложената имуществена санкция е напълно основателно. Наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на
административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за
извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „В. С. Ко Пауър“ ООД да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна
налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на
съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към
минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 009063 от
24.01.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до
предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда минимум от
1500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
Наказателно постановление № 03 – 009063 от 24.01.2018 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „В.С. Ко Пауър“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***№ 75, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева за това,
че на 02.11.2017 г. дружеството „В.С. Ко Пауър“ ООД,
в качеството си на работодател, видно от представените график за работа за
месец ноември 2017 г. и присъствена форма за явяване/неявяване на работа за
месец ноември 2017 г. е допуснал лицето Г.Г.К., с
ЕГН: **********, на длъжност „продавач – консултант“ в обект: магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Поп Харитон“
№ 71, стопанисван от „В.С. Ко Пауър“ ООД, да полага
труд при установено сумирано изчисляване на работното време в работна смяна, по
– дълга от 12 часа, тъй като на 02.11.2017 г. е работила в работна смяна от
10:00 часа до 00:00 часа, т.е 14 часа – нарушение на
разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500
лева (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: