Решение по дело №364/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. А. М., [ЛНЧ], гражданин на С., с посочен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1100/30.01.2025г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Направено е позоваване на чл.9, ал.1 от ЗУБ и е посочено, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят посочва, че за него е налице риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание и не може да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Твърди, че изпитва опасения за живота си поради възникналите нови обстоятелства след свалянето на Б. А. от власт. Посочва, че в практиката си ЕСПЧ приема, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата, като по силата на член 3 Държавата носи отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу [държава]. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание С. А. М. посочва, че сега в неговата държава няма никаква сигурност, има много бунтовници и групировки, които създават големи проблеми. Поддържа, че неговото завръщане е невъзможно в момента, тъй като е от областта Д. З., която е между кюрдската и сирийската държава, и няма никакъв контрол като контактна между двете точки.

Ответникът – П. на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет в писмен отговор, чрез ст. юриск. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата.

За допустимостта:

Решението е връчено на жалбоподателя на 11.02.2025г., за което в самото решение е направено нарочно отбелязване (л. 14), а жалбата е подадена чрез ответния орган на 12.02.2025г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, следното:

С молба подадена рег. № УП 34099/22.08.2024г. (л. 65) до ДАБ, С. А. М. гражданин на С. е поискал закрила от [държава].

С Решение № 2689/21.08.2024г. (л.47) жалбоподателят е настанен в РПЦ - [населено място].

Жалбоподателят е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34099/22.08.2024 г. като С. А. М., гражданин на С., роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. Д. А., с постоянен адрес в [държава], [населено място], обл. Д. А., етническа принадлежност – а., религия – м.,с., професия – бояджия, с начално образование, [семейно положение], без документи за самоличност и без други документи. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: съпруга, единадесет деца, майка, баща, трима братя и две сестри. На С. А. М. е издадена регистрационна карта на чужденец, представена с жалбата (л. 8-9).

На жалбоподателя са връчени на арабски език Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в [държава], както и Указания относно компетентен орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в [държава], за което същият е положил подписа си на 21.08.2024г. (л. 56 и л. 61). Жалбоподателят е подписал и Допълнение към указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в [държава] във връзка с чл.29, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (л. 54).

С Покана рег.№ УП-34099/22.08.2024г. (л. 46), С. А. М. е уведомен, чрез преводач, че на 11.11.2024г. с него ще бъде проведено интервю.

С Писмо рег. № УП-34099/26.08.2024 г. (л. 40), Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата от С. А. М. молба за закрила. В писмо с рег. № М-16708/08.10.2024 г. (рег. № УП-34099/02.10.2024 г. в ДАБ при МС) от Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. [държава] на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ (л.32).

В проведеното на 11.11.2024г. интервю С. А. М. е заявил, че е роден в [населено място], общ. Албукамал, обл. Д. А. и е живял там. Посочил е, че напуснал [държава] на 25.06.2024г. и нелегално преминал в [държава] с личната си карта, която представил и на интервюиращия орган. М. е заявил, че искал да отиде в [държава], но бил задържан в [държава]. В [държава] влязъл на 6 или 7 август 2024г. и за първи път в [държава] подава молба за закрила. Посочил е, че е бил арестуван преди войната за около 45 дни, но установили, че не е този който търсят, а е съвпадение на имената. Декларирал е, че не е бил осъждан. Като причини да напусне страната си М. е посочил, че е заради войната и освен това децата му не могат да учат. Изложил е, че [населено място] се намира на изток от Д. А. и на 100 кв. от границата с [държава], а Алкатаа е на 25 кв. от Абукамал. Когато напускал [държава] в [населено място] имало сражения и бомбардировки, като редовната армия, под чийто контрол са се бие със Свободната армия и с кюрдските сили. Посочил е, че сега ирански военни бомбардират в областта, има вечерен част и училищата не работят. М. е декларирал, че не е влизал във взаимоотношения с представители на редовната армия, не е имал проблеми в [държава] за това, че е а., нито във връзка с религията си, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка, не е имало заплаха отправена лично към него и не му е оказвано насилие. Посочил е, че с официалната власт в страната си не е имал проблеми освен, когато го арестували преди войната и му забранили да излиза от [държава]. С. М. е декларирал, че е напуснал страната си заради бъдещето на децата му и че ако се завърне в страната си ще го арестуват от редовната армия, защото е избягал от [държава]. Посочил е, че иска да живее в [държава] и да доведе семейството си.

По делото е приложено становище на интервюиращия орган (л. 15), с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1100/30.01.2024 г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. М., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 11.02.2024 г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с текста на същото на език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач. Ответният орган е приел, че за С. А. М. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, като М. не е направил твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване". Според ответния орган, сочените от кандидата причини за напускането на страната му заради войната и заради бъдещето на децата си са неотносими към разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Органът се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, според които „преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, което не се установява в конкретния случай. Изложено е, че други изявления за осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ молителят не е споделил. Не са обсъждани предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като М. не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в [държава]. Ответния орган се е позовал на справка на Дирекция „Международна дейност" (ДМД) на ДАБ при МС с вх. № МД-02-20/14.01.2025 г. за обстановката в [държава], според която въпреки настъпилите нови обстоятелства в страната на произход на кандидата за закрила, не се установява съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите и да са налице предпоставки за преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Така е отхвърлено искането за предоставяне на статут на бежанец.

Според ответния орган за С. А. М. липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, доколкото няма основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне страната си на произход - [държава], поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция" - тежки посегателства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. След позоваване на тълкувателно решение на СЕС от 17 февруари по дело № С- 465/07 е изложено, че понятията "смъртно наказание“, „екзекуция“, „изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание" наложени на молителя в страната му на произход, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ, обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство, а спрямо М. не са били не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Разгледана е възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт", но с оглед бежанската история на С. А. М. е прието, че не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в страната му на произход.

Позовавайки се на пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на съда в [държава], ответния орган е приел, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото не е и не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Така според органа за М. не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като липсват данни за отрицателни предпоставки по чл. 9, ал. 4 и 5 от ЗУБ.

В оспорения административен акт е посочено, че за кандидата липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в [държава] и за него не са налице условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 от ЗУБ), тъй като не се позовава на причини от хуманитарен характер.

В заключение в оспорения административен акт е посочено, че за кандидатът е неприложим принципа за забрана за връщане "non-refoulement" по чл.4 ал.3 от ЗУБ, като при евентуалното му завръщане в [държава], където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот.

По делото са приложени справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС относно С. А. Р. с вх.№ МД - 02-20/07.01.2025 г., вх.№ МД - 02-12/10.01.2025 г., вх.№ МД - 02-78/03.02.2025 г. и вх.№ МД - 02-98/13.02.2025 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в [държава].

Решение е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, като в него са изложени както фактически, така и правни основания за издаването му. Ответният орган подробно и поотделно е изложил съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил бежанската история на жалбоподателя, така и обстановката в страната му на произход.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството пред административния орган чужденецът е запознат с правата, които има в производството, връчени са му писмени Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в [държава], като текстът на указанията са преведени на чужденеца на разбираем от него език. В хода на административното производство по общия ред с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол (л.25– 28), като интервюто е проведено в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. Ответният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на С. А. М. за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа и с което не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на обстоятелствата за това.

Административната преписка е попълнена и с достатъчно доказателства, въз основа на които органът е постановил решението си.

Административният акт е издаден в съответствие с чл.35 от АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Административният орган е спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като последователно, обективно и обосновано е извършил преценка относно наличие на основания предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, като е изпълнил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, при произнасянето по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.

Решението е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като изведените правни изводи за липса на основания по чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства. При издаване на оспореното решение, административният орган е анализирал подробно и задълбочено бежанската история на чужденеца, както и справката на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ относно Сирийска арабска република, с отчитане на общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Изследвайки бежанската история на жалбоподателя и приобщените доказателства към административната преписка, съдът счита, че липсват предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя М.. Правилни и обосновани са изводите на административния орган, че в бежанската история на чужденеца, не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл.8 от ЗУБ понятие „основателно опасение от преследване", нито се твърди спрямо С. М. да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход – [държава]. Както е посочено и в мотивите на оспореното решение от цялата бежанска история става ясно, че от жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Не се установява срещу него да са налице посегателства, чиято системност и мащабност достигат до границата на преследване.

Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за основателно опасение от преследване. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично или да е било обект на репресии. В хода на интервюто чужденецът не твърди да е бил системно преследван, постоянно да му е било упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват. Пред интервюиращия орган, М. е заявил, че не е влизал във взаимоотношения с представители на редовната армия, не е имал проблеми в [държава] за това, че е а., нито във връзка с религията си, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка, не е имало заплаха отправена лично към него и не му е оказвано насилие. Посочил е, че с официалната власт в страната си не е имал проблеми освен, когато го арестували преди войната и му забранили да излиза от [държава]. Твърдението, че в случай, че М. се завърне в [държава], ще бъде арестуван от редовната армия, не обосновава извод за преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, а и липсват каквито и да е данни и доказателства, в подкрепа на това твърдение.

Заявената от жалбоподателя информация е съобразена от административния орган и правилен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Ответният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценка по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно [държава], като е приел, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава], с отчитане влиянието на международни организации на територията на [държава], които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности.

Жалбоподателят не излага твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 от ЗУБ. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива други причини от хуманитарен характер не се сочат от търсещия закрила.

Съгласно чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. С оглед динамичната и променяща се политическата и икономическа обстановка в [държава], по делото са представени нови справки от Дирекция "Международна дейност" ДАБ при МС: вх.№ МД-02-20/07.01.2025 г., вх.№ МД-02-12/10.01.2025 г., вх.№ МД-02-78/03.02.2025 г. и вх.№ МД-02-98/13.02.2025 г.

От приетите и неоспорени справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС представени от ответника се установява, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката групировка "Хаят Тахрир ал Шам" (HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите А. (Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна [държава], в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат А. (Х.), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третият по големина град в [държава], Х. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от НTS, навлизат в Дамаск, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия. Според справките на 9 декември 2024 г. Администрацията за военни операции на сирийските опозиционни сили, ръководена от "Хаят Тахрир ал Шам" (НTS) обявява амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на сирийския президент Б. А.. В изявление, публикувано ден след свалянето от власт на А., посочената администрация обявява амнистия и заявява, че животът на войниците ще бъде в безопасност и че последните не трябва да бъдат нападани.

Според справките, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в [държава], които данни се основават на публични изявления на приемащите страни, на контакти с имиграционните служби от вътрешността на [държава], както и на граничен мониторинг, извършван от ВКБООН и партньорски организации (посочено в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г.). Посочено е още, че след идването си на власт новото ръководство на [държава] се ангажира да защитава правата на малцинствата, а в началото на януари 2025 г. Министерството на образованието на преходното правителство обявява нова учебна програма за всички възрастови групи, която отразява по-силно ислямската гледна точка и премахва всички препратки към ерата на А. от всички учебни дисциплини. Според пратеник на ООН в [държава], докато ситуацията със сигурността в някои региони се подобрява, безредиците продължават в крайбрежните региони, Хомс и Хама. От 26 ноември 2024 г. насам екипите за обезвреждане на взривни боеприпаси са идентифицирали 120 минни полета и точки на наличие на боеприпаси в Идлиб, А., Хама, Дейр ал Зор и Латакия и са извършили 516 операции по разчистване на 914 експлозивни предмета. Към 29 декември 2024 г, 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. На 6 януари 2025 г. Световната здравна организация (СЗО) осъществява първата за 2025 г. трансгранична мисия на ООН в Северозападна [държава], провеждайки обучение за парамедици в Азаз, С. А..

Вярно е, че според справките, нестабилната ситуация със сигурността продължава да прекъсва хуманитарните операции в много части на [държава], особено в североизточната част, включително И. А., Дейр ал Зор, Ракка и крайбрежната зона, но от друга страна ВКБООН съобщава, че повече от 125 000 сирийци са се завърнали в страната си на произход за период от един месец след падането на правителството на А. на 8 декември м.г., включително над 52 000 от [държава], 5 000 от [държава] и 2 000 от [държава], като основните райони на завръщане са А., Ракка и Дараа, а ВКБООН и неговите партньори присъстват на няколко гранично-пропускателни пункта.

На 25 януари 2025 г. медиите са съобщили, че трима бойци на Сирийските демократични сили (БОР) загиват в провинциалните райони на Дейр ал Зор в сблъсък с въоръжени племена, за които се твърди, че запазват лоялност към преходното правителство в Дамаск, но няма данни за наличие на повсевместен въоръжен конфликт и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. А отделно от това С. М. е посочил, че семейството му продължава да живев в област Дейр ал Зор.

Съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила.

От данните в приетите в хода на съдебното производство справки от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ при МС се установява, че генералният секретар на ООН потвърждава ангажимента на ООН да подкрепя [държава] през предстоящия преходен период, а хуманитарната реакция в [държава] също ще се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима. ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища, в по-стабилните райони. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗУБ.

Не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", заложен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и отразен в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в [държава] има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение.

В настоящия случай органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75, ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и правилно е преценил, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Поради изложеното, съдът счита, че обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. М., [ЛНЧ], гражданин на С., с посочен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1100/30.01.2025г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на [държава] в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.