РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1468
гр. Пловдив,
06.08.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 557 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „ТЕХНО БИО ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Ручей“ № 15, бл. 23, ет. 5, ап. 95,
представлявано от управителя П.Г.К., със съдебен адрес:***, офис 1, против
Ревизионен акт № Р-16001619000512-091-001/29.08.2019 г., издаден от А.Д. –
началник сектор, възложил ревизията, и Т.К. – главен инспектор по приходите в
ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение
№ 61/10.02.2020 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на
66 167,40лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 847,53лв. и
допълнително начислени лихви за данъчен период м. 12.2018 г. в размер на
155,71лв.
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. В жалбата е посочено,
че неправилно е прието от ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган, че не са изпълнени
фактурираните доставки на услуги от „Ем Консулт 2016“ ЕООД, доколкото са
представени съпътстващи доставката документи, включително такива за приемо – предаване, подписани от двете страни и за
наличието на кадрова обезпеченост за изпълнението им, чрез ангажиране на 5 лица
по граждански договори. При позоваване на съдебна практика на ВАС и Съда на ЕС
се иска отмяна на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки от
пълномощника адв. В..
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юр. Б., е на становище,
че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил в посочената по-горе
част. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат
и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По
същество:
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед № Р-16001619000512-020-001/25.01.2019
г., издадена от началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с
предмет прилагане на ЗДДС за периода от 01.01.2018г. до
31.12.2018г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца,
считано от датата на връчване на ЗВР, което е направено на 29.01.2019г. (разписка
на л. 1084). С последващи ЗИЗВР № Р-16001619000512-020-002/29.01.2019г. и Р-16001619000512-020-003/26.03.2019г., връчена надлежно
на РЛ са променени член на ревизиращия екип, обхват на ревизираните задължения,
като са включени такива за ДДС за периода от 01.01.2019г.
до 28.02.2019г. и е определен краен срок до 30.04.2019г. С последващи
ЗИЗВР № Р-16001619000512-020-004/24.04.2019г.
и Р-16001619000512-020-005/23.05.2019г.
крайният срок на ревизията е продължен до 29.06.2019г. Преди изтичане на
крайния срок, със заповед № Р-16001619000512-023-001/06.06.2019г. ревизионното производство е спряно за срок до
06.07.2019г. и в последствие със заповед Р-16001619000512-143-001/08.07.2019г.
е възобновено, считано от 08.07.2019г. и е определен нов краен срок до
31.07.2019г.
Ревизията е възложена от надлежно
упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по
приходите, съгласно представена по делото заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена и допълнена със заповеди №№
РД-09-21/10.01.2017г. и РД-09-1230/11.07.2017г. (л. 4 – 8). Същата е проведена
от надлежно оправомощен ръководител на ревизията,
съгласно заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив (л. 11 – 12), изменена със заповед № РД-09-104/29.01.2019г. (л. 21).
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001619000512-092-001/12.08.2019 г., в срока по чл.
117 от ДОПК, подписан от членовете на ревизиращия екип с валидни квалифицирани
електронни подписи (л. 22 – 24). Против констатациите в РД не е подадено
възражение и в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е
издаден и процесният РА № Р-16001619000512-091-001/29.08.2019
г.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК.
През ревизираните данъчни
периоди основната дейност на жалбоподателя е производство и търговия с машини
за производство на пелети и извършване на други
ремонтни дейности, която се извършва в собствена производствена база в гр.
Велинград, ж.к.
Индустриална зона № 3, с площ около 600
кв.м., включваща ремонтна работилница с площ 70 кв. м.
През ревизираните данъчни
периоди е приспаднат данъчен кредит за услуги по 25бр. фактури, изчерпателно
изброени на стр. 13 – 14 от РД издадени от „Ем консулт 2016“ ЕООД, с предмет на
доставката ремонтни дейности, съгласно приемо –
предавателен протокол. Разплащането по фактурите е извършено в брой, съгласно
прикрепени към фактурите ФБ от ЕКАФП, с изключение на ф-ра
№ 0…2023/11.11.2018г. с ДО в размер на 145 000лв.
и начислен ДДС – 29 000лв. За разплащането по доставката по посочената
фактура са представени договор за цесия и споразумение за отложено плащане от
15.11.2018г., съгласно което плащането е отложено за срок до 31.12.2021г. Към
23бр. от фактурите са представени приемо –
предавателни протоколи, двустранно подписани от управителите на доставчика и
получателя (изпълнителя и възложителя), съгласно съдържанието на които се
приема без забележки изпълнението на СРР, описани по мярка, количество,
единична цена и стойност без ДДС.
От жалбоподателя е представен
договор от 30.06.2018 г., с предмет: строително – ремонтни работи по вид,
количество, качество и при условията, подробно описани в приложенията,
неразделна част от договора. Изпълнителят „Ем консулт 2016“ ЕООД изпълнява
поръчката по проект на възложителя „Техно био импорт“ ЕООД, с материали, осигурени от възложителя,
освен в случаите, когато е уговорено друго. Резултатът от извършената работа се
приема между страните чрез подписване на протоколи обр.
19. Представени са и 6бр. приложения към договора, с описани видове СМР, мярка,
количество и единична цена, които следва да се изпълнят на обектите
„Административна сграда“ и „Метално хале“ с материали, осигурени от
възложителя. В обхвата на СМР дейностите са включени: шлайфане и полиране на
мозайка и бетонови настилки, преместване на електроинсталация, попълване и
изравняване на бетонен покрив, пренареждане на греди и керемиди на бетонен
покрив, пренареждане на етернитови плоскости, подравняване на дворно място, шпакловане
на външна изолация, обръщане на первази на прозорци, пребоядисване на стени,
грундиране, изолация на септична яма, почистване на канализационна система и
ремонт на шахти, пренареждане на метален покрив, преместване на водопроводна инсталация,
профилактика на силова ел. инсталация и главно разпределително табло, подмяна
на осветителни тела, ремонт на улуци и водоскоци на покрив, ремонт на тротоари,
почистване на парково пространство, изхвърляне на отпадъци, ремонт на сервизни
помещения, подмяна на спирателни кранове и батерии, ремонт на външно
осветление, подмяна на осветителни тела.
При преглед на съпътстващите
доставката документи, с които е отчетен резултатът от изпълнение на описаните в
договора и приложенията към него СМР, при които са констатирани следните
непълноти и несъответствия:
-към процесните фактури №№
10…1097/30.09.2018 г. и 10…1098/30.09.2018 г. са представени актове обр. 19 за извършени СМР, подписани единствено от
изпълнителя „Ем консулт 2016“ ЕООД, чрез представляващото го лице Огнян
Григоров. В актовете за приемане на видовете и количествата работи е посочено,
че са изпълнени с материали на изпълнителя, без да е посочен техният вид,
количество и качество;
-към процесните фактури №№
0…2022/06.11.2018 г. и 0…2023/11.11.2018 г. са
представени актове обр. 19 за извършени СМР, в които
е посочено, че са изпълнени с материали на изпълнителя, отново без
конкретизация на вид, количество и качество.
На следващо място, е извършена
проверка относно закупени материали от възложителя „Техно
био импорт“ ЕООД, които да бъдат предоставени на
изпълнителя „Ем консулт 2016“ ЕООД, за да бъдат вложени в изпълнението на
договорените СМР. Съгласно данните в представените счетоводни документи за 2018
г. – главна книга, оборотна ведомост, счетоводна справка за разходвания на
материални запаси за обекти и документи – обобщена няма информация за закупени,
заприходени и изписани при влагане строителни
материали по материални сметки от гр. 30, както и за изписани такива по
разходни сметки от гр. 60. През годината са налице данни за закупени и вложени
други материални запаси – бензин, дизел, ножодържачи
със сменяема пластина, матрици, калъпи и др. подобни.
Извършено е посещение на място
на производствената база на жалбоподателя в гр. Велинград, кв. „Индустриален“ №
3, документирано с протокол сер. АА № 1477545 от
30.05.2019 г. от ревизиращите органи по приходите, при което е установен
извършен на място ремонт на административната сграда: ремонт на покрив, външна
изолация, демонтаж на стени, полагане на ел. кабели, боядисване, полагане на
бетон в склад, изолация и боядисване на склад, измазване на первази около врати
и прозорци, пренареждане на метален покрив, монтаж на скари за кабели.
Извършена е насрещна проверка на
доставчика (изпълнителя) по доставките „Ем консулт 2016“ ЕООД, документирана с
протокол № П-16001619039433-141-01/27.03.2019 г. В указания в ИПДПОЗЛ срок не
са представени изисканите документи и писмени обяснения, като такива са
депозирани след изготвяне на протокола – съответно на 23.05.2019 г. и на
04.06.2019 г. Първоначално са представени заверени копия на процесните 25бр.
фактури, придружени с приемо – предавателни протоколи
за извършените СМР дейности. Депозирани са писмени обяснения от управителя на
доставчика, съгласно съдържанието на които в приемо –
предавателните протоколи са посочени конкретния обект, на който са извършени и
адресът, на който се намира. Приблизителният период на извършването на всяка
дейност е тридесет календарни дни, като датата, посочена в приемо
– предавателния протокол, е датата на приключването им. За изпълнението на
работите са използвани материали за сметка на възложителя, като са от такова
естество, че не е необходимо използването на специални машини или оборудване.
Разплащането по фактурите е извършено изцяло в брой и е документирано с
фискални бонове от ЕКАФП.
При анализ на представените
документи, ревизиращите органи по приходите са направили извод, че доставчикът
не разполага с технически и кадрови ресурс за изпълнение на доставките. От една
страна, не са представени каквито и да било доказателства за закупуване на
строителни материали гипсова шпакловка, циментова замазка, фаянс и теракота,
изолация за стени, фасаген и латекс, водопроводни
тръби и части, кабели и разпределителни кутии, осветителни тела, които са посочени
в приемо – предавателните протоколи от 30.09.2018 г.,
26.10.2018 г. и 11.11.2018 г., че са за сметка на
изпълнителя. От друга страна, естеството на изпълняваните СМР предполага
участието на работници, но при доставчика на 01.08.2018 г. са прекратени
трудовите правоотношения с 3 лица, заемащи длъжностите „общ работник в
строителството“ и „монтажник на дограма“.
В последствие, са представени
5бр. граждански договори, сключени от „Ем консулт 2016“ ЕООД с лицата П.Д.Н., Н.П.Н., О.Г.В., В.А.А., К.П.Н., за изпълнение на СМР на обектите
„Административна сграда“ и „Метално хале“ в гр. Велинград, ул. „Индустриална“ №
3. При извършените им насрещни проверки посочените лица са потвърдили, че са
изпълнявали СМР на обекти в гр. Велинград по граждански договори с възложител
„Ем консулт 2016“ ЕООД. Извършени са допълнителни проверки относно декларирано
осигуряване на лицата при друг работодател, при които е установено, че П.Н. и В.А.
са осигурявани, считано от 01.07.2018 г. във фирма „Деста
С“ ЕООД, Н.Н. е осигуряван за цялата 2018 г. във
фирма „Енергоремонт – Бобовдол“ АД, а за О.В. и К.Н.
няма подадена информация за осигуряване.
При
извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че дружеството –
доставчик не е подавало справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на
физически лица по извънтрудови правоотношения за 2018
г., както и самите лица не са подали ГДД за получените доходи по извънтрудови правоотношения за годината. „Ем консулт 2016“
ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 12.11.2018 г., поради установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. 23бр. от процесните фактури, издадени през м.
11.2018 г. с поредни номера от 0…2002/01.11.2018 г. до 0…2023/11.11.2018 г. не са включени в дневника за продажби за данъчен
период м. 11.2018 г.
При анализ на събраните доказателства,
ревизиращият екип е направил извод, че фактурираните доставки на СМР услуги,
съгласно 25-те бр. процесни фактури не са изпълнени
от доставчика „Ем консулт 2016“ ЕООД, тъй като дружеството не представя
доказателства за закупени/предоставени от възложителя строителни материали,
необходими за изпълнението им, както и не разполага с кадрови потенциал за
изпълнението им. На основание разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка
с чл. 9 от ЗДДС на „Техно био
импорт“ ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на 66 167,40лв. за данъчни периоди м. 09 и 12.2018 г.
На следващо място, в хода на ревизията
е констатирано, че жалбоподателят, като наемодател, е предоставил под наем на
наемателя „Техно био
експорт“ ЕООД недвижим имот офис помещение, склад и работилница в гр.
Велинград, „Индустриална зона“ № 3 съгласно договор за наем № 20/01.07.2016 г.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора за наем наемодателят има право да получава
сумата за наема всеки месец, не по-късно от 30-то число или в края на всяка
календарна година. Предвид посочените две дати на плащане на наема, ревизиращият
екип е направил извод, че е налице доставка с периодично изпълнение по смисъла
на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, но не е налице нарушение при издаването на фактура №
0010…136/25.12.2018 г. с ДО 57 000лв. и ДДС 11 400лв.
По отношение фактура №
0010…137/12.02.2019 г. с ДО 57 000лв. и ДДС 11 400лв. е констатирано,
че същата е с предмет наем по договор за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018
г. и е следвало да бъде издадена най-късно до 31.12.2018 г. За периода от
15.01.2019 г. до 13.03.2019 г. е дължима лихва върху главницата от
11 400лв. в размер на 183,68лв.
Горестоящият
административен орган е намерил изводите на ревизиращите органи по приходите за
правилни, но е вменено задължение в по-малък размер – 155,71лв. Предвид
забраната по чл. 155, ал. 8 от ДОПК обжалваният РА е потвърден, в тази си част.
В
хода на съдебното производство са събрани следните нови доказателства: 6бр.
фактури за закупени различни видове и количества строителни материали от
доставчика „Шулев 68“ ЕООД от мм. 02, 09 и 12.2018г.,
без опис (л. 1103 – 1108) и хронологии на счетоводни документи, на базата на
които е изготвено заключението на вещото лице, без опис (л. 1124 – 1127).
В
съдебно заседание на 16.07.2020 г. е прието заключение по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице И.С., без направени възражения
от страните по делото. След анализ на данните в представени по делото
доказателства и проверка в счетоводството на жалбоподателя, както и
допълнително използвани оборотна ведомост на сметка 401 Доставчици, партида „Ем
консулт 2016“ ЕООД за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача
1: към всички процесни фактури са издадени приемо – предавателни протоколи, обобщени в таблица № 1 на
л. 1119 – 1120);
-задача
2: в таблица № 2 (л. 1121) е обобщена информацията за извършените разплащания
по фактурите. Направено е пояснение, че всички процесни
фактури, с изключение на фактури №№ 1097/30.09.2018 г., 1098/30.09.2018 г. и
2023/11.11.2018 г. са платени в брой с фискални
бонове, издадени на 03.02.2019 г. Фактура № 2023/11.11.2018
г. не е платена, тъй като е сключено споразумение за отложено плащане от
15.11.2018 г. и дължимата сума от 174 000лв. е договорено да бъде платена
до 11.12.2021 г. Фактури №№ 1097 и 1098/30.09.2018 г.;
-задача
3: налице е осчетоводяване на процесните фактури в счетоводството на
жалбоподателя, като в таблица № 3 (л. 1121 – 1122) е обобщена информацията за
извършените разплащания и взетите счетоводни операции – дебит сметка 602
Разходи за външни услуги, дебит сметка 453.1 Начислен ДДС на покупките, кредит
сметка 501 Каса. По отношение отложеното плащане по фактура № 2023/11.11.2018 г. е взета счетоводна операция дебит сметка 602 Разходи
за външни услуги, дебит сметка 453.1 Начислен ДДС на покупките, кредит сметка
401 Доставчици;
-задача
4: процесните фактури съдържат задължителни реквизити съгласно чл. 114, ал. 1
от ЗДДС, чл. 78 от ППЗДДС и чл. 7 от ЗСч.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Спорът между страните се свежда до обстоятелството
дали процесните доставки са изпълнени именно от издателя на фактурите, при
условията в договора от 30.06.2018 г. и приемо –
предавателните протоколи, при наличие на закупени съответните видове и
количества строителни материали и при наличието на кадрова обезпеченост при
доставчика.
Настоящият съдебен състав намира, че
ревизиращият екип правилно е приложил разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по
отношение непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните
доставки. Не се формира спор между страните по делото, че жалбоподателят е
собственик на производствена база в гр. Велинград, състояща се от няколко
сгради, за извършване на ремонти в които са издадени процесните фактури. Следва
да бъде отбелязано, че по естеството си фактурираните СМР услуги са с
комплексен характер, т.е. за изпълнението им е необходимо закупуването на
определено количество и вид строителни материали и използването на труд от
работници.
По делото са представени граждански
договори, сключени с 5бр. лица за извършване на определен вид СМР за определен
период. Единствено в тези граждански договори се съдържа информация за
времетраенето на изпълнението на определени видове СМР от лицето, ангажирано по
конкретния граждански договор, тъй като този времеви период не е посочен с
точност в депозираните писмени обяснения на управителя на дружеството –
доставчик.
Същевременно, обаче, за изпълнението на СМР
е необходимо закупуване на определени по вид строителни материали от
възложителя или от изпълнителя, които да са на разположение на лицето, престиращо работна сила, към времевия момент, в който
следва да бъде изпълнена услугата. Не е спорно по делото, че доказателства за
закупуване на строителни материали не са представени от доставчика, независимо,
че в приемо – предавателните протоколи от 26.10.2018
г. и 11.11.2018 г. е посочено, че услугите следва да
бъдат изпълнени с материали, осигурени от него. От страна на жалбоподателя са
представени фактури за закупени строителни материали едва при съдебното
обжалване, което е препятствало проверка от страна на органите по приходите
относно наличността им при възложителя на поръчката към момента на сключване на
гражданските договори с лицата, фактически изпълнители.
Правилно е прието от ревизиращия екип,
че не са представени доказателства
възложителят да е изпълнил задължението си да предостави на изпълнителя
необходимите за изпълнението на услугите материали. Изводите им се основават на
анализ на данните в предоставени от самото РЛ счетоводни документи, в частност
материални сметки от гр. 30 за заприхождаване на
закупени материали или стоки и от гр. 60 за изписването им като разход. Може да
се предположи, че разходът за покупка на материали е включен в крайната цена на
услугата, разходът по която е отчетен по сметка 602, но това представлява само
предположение, тъй като в заключението на вещото лице не се съдържат такива
експертни изводи.
При
проследяване на датите на фактурите за закупуване на строителни материали,
представени едва при съдебното обжалване и съпоставката им датите на изпълнение
на СМР от отделните лица, наети по граждански договори, се установява следното:
първоначално строителни материали са закупени от жалбоподателя през м. 02.2018
г. по три броя фактури, с включена в тях услуга по транспорт, за следните
видове: вар мазилка, лепило, тухли четворки, цимент, гипсокартон,
гипс, електроди, различни видове боя и четки и валяци за боядисване; през м.
09.2018 г. по 1бр. фактура за различни видове фибран
и шпакловка за топлоизолация и през м. 12.2018 г. по 2бр. фактури, в които
освен закупени строителни материали от посочените по-горе видове са и керемиди,
мрежа за топлоизолация, капак, ъгъл, тръби, шкурка, ролетка, лента. Тези
строителни материали следва да бъдат използвани от всяко едно от наетите по
граждански договори лица именно за извършване на работите, посочени в
конкретния граждански договор, но следва да бъде отбелязано, че част от
строителните материали са закупени през м. 12.2018 г., а крайният момент на
приключване на услугите по гражданските договори е 10.11.2018 г., съответно
датата, на която е издадена последната процесна
фактура е 11.11.2018 г., т.е. не може да се приеме,
че закупените строителни материали през м. 12.2018 г. са вложени в изпълнение
на СМР, приключили повече от месец по-рано. Следва да бъде отбелязано, че СМР
по ф-ри №№ 1097/30.09.2018 г., 1098/30.09.2018 г., 2021/06.11.2018 г.,
2022/06.11.2018 г. и 2023/11.11.2018 г. следва да бъдат изпълнени с материали на
изпълнителя, за които не са представени доказателства за закупуване, точно
обратното – представени са фактури за закупени стоки боя, четки и валяци,
тръби, осветителни тела и фасаген от възложителя. Предвид
констатираните несъответствия между съпътстващите доставката документи –
фактури за закупени строителни материали и приемо –
предавателни протоколи за извършената работа, не може да се направи несъмнен
извод за изпълнението на СМР по начина, посочен в договора между възложителя и
изпълнителя, конкретизиран в допълнителните приложения към договора.
На
следващо място, не са ангажирани доказателства за пребиваването на наетите лица
по граждански договори на обекта, на който са извършвани СМР, както и
съвпадането във времево отношение на изпълнението с период, в който три от
лицата са наети по трудови правоотношения с други работодатели. Касае се за
изпълнение на дейности както в работни, така и в почивни дни, което предполага
най-малкото лицата П.Н., Н.Н. и В.А. да ползват
разрешен им от този работодател отпуск. В депозираните от тях писмени обяснения
липсват подобни твърдения, а се твърди, че са получили посочените в
гражданските договори възнаграждения. Последното твърдение не е доказано,
доколкото при ревизията са събрани доказателства, че доставчикът „Ем консулт
2016“ ЕООД не е подал справка за изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2018 г.,
както и получилите ги лица не са подали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените
суми през 2018 г.
В тази връзка, настоящият съдебен състав
намира за правилни изводите на ревизиращия екип, че дори да се приеме за
изпълнени на място видове СМР като тези, посочени в процесните фактури, актове обр. 19 и приемо – предавателни
протоколи, не може да се направи несъмнен извод, че са изпълнени именно от
издателя на фактурите. В заключението на
вещото лице се съдържат експертни изводи само и единствено за неспорни между
страните обстоятелства, а именно: за идентичност на процесните фактури и съпъстващите доставката документи с тези, представени от
ревизията, както и извършените разплащания по доставките. В заключението
липсват каквито и да било констатации относно фактите на закупени строителни
материали, датите на закупуването им, както и евентуалната им обвръзка с дейностите, описани в приемо
– предавателните протоколи, като съпътстващи доставките документи.
По изложените аргументи, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваният РА е правилен и законосъобразен и в
частта си на непризнат данъчен кредит в общ размер на 66 167,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
847,53лв. по фактури, издадени от доставчика „Ем консулт 2016“ ЕООД през
данъчни периоди м. 09 и 11.2018 г.
По
отношение противоречието на направените изводи от ревизиращия екип и горестоящия административен орган с актуалната съдебна
практика на ВАС и Съда на ЕС следва да бъде посочено следното: съгласно
практиката на СЕС данъчният кредит е налице, когато е налице дължим и платен
данък за получени стоки и услуги, а при ревизията е установено, че данък не е
дължим. Това е така, защото няма доказателства посоченият доставчик да е
доставил материали за извършване на ремонтите, нито да е извършил фактурираните
дейности чрез ангажиране на лица по граждански договори, част от които в същия
времеви период се намират в трудови правоотношения с друг работодател.
Жалбоподателят, като лице, което се сочи като получател и претендира данъчен
кредит по фактурите, по които не е получил нищо от сочения за доставчик, не
може да не знае този факт.
В
случая, с включване на процесните фактури в дневника за покупките и
приспадането на данъчен кредит по тях, жалбоподателят се е опитал да реализира
данъчно предимство, като приспадне данъчен кредит, който е неправомерно
начислен. В процесното решение е отбелязано, че
съгласно практиката на СЕС по този повод в Решение по дело C-255/02, HALIFAX
PLC, т. 81 съдът приема, че при определяне на действителната същност и значение
на сделките може да се отчете чисто изкуствения характер на тези сделки и
връзката от правен, икономически и/или личен характер между участващите
оператори в схемата за намаляване на данъчното бреме. В диспозитива на
същото това решение е казано, че Шеста директива трябва да се тълкува като преклудираща всяко право на данъчно задълженото лице да
прихване входящо ДДС, когато сделката, от която произтича това право,
представлява злоумишлена практика.Борбата срещу избягването на данъци и
евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В
това отношение Съдът на ЕО безспорно е постановил, че правните субекти не могат
с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на
Съюза /Решение от 3 март 2005г. по дело Fini H, C-32/03, Recueil, стр. І
-1599, точка 32, Решение по дело С-255/02 Halifax и
др., точка 68 и Решение по обединени дела C-439/04 и C-440/04 Kittel и Recolta Recycling, точка 54/.
Поради това националните административни органи следва да откажат да признаят
право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това
право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба /Решение по дело Fini H, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, точка 55 и Решение от 29 март 2012г. по дело Veleclair, С-414/10, точка 32/.
Неправилно е и позоваването на
съдебна практика – такава на Съда на ЕС и на ВАС по отношение непризнаване
правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. В случая, нито при
ревизионното производство, нито при съдебното обжалване на РА от жалбоподателя
са представени несъмнени доказателства, че посоченият му пряк доставчик е
изпълнил доставките с предмет стоки и услуги, съобразно предмета на процесните
фактури. Не е достатъчен фактът на счетоводно отразяване на предмета на
доставката при получателя, за да се приеме, че е фактически изпълнена от
издателя на фактурите.
По отношение констатацията в
обжалвания РА за дължими лихви в размер на 155,71лв. за несвоевременно начислен
ДДС по издадени от жалбоподателя фактури с предмет наем, в жалбата не се сочат
конкретни възражения, а при съдебното производство не се ангажират
доказателства. Съдът намира за правилни изводите на горестоящия административен
орган относно дължимостта на тези лихви, включително по отношение техния
размер. Обжалваният РА е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден
и в тази му част.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото
възлиза на 2 545,12лв. (две хиляди петстотин четиридесет и пет лева и
дванадесет стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕХНО БИО ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Ручей“ № 15,
бл. 23, ет. 5, ап. 95, представлявано от управителя П.Г.К., със съдебен адрес:***,
офис 1 против Ревизионен акт № Р-16001619000512-091-001/29.08.2019 г., издаден
от А.Д. – началник сектор, възложил ревизията, и Т.К. – главен инспектор по приходите
в ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с
Решение № 61/10.02.2020 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в
общ размер на 66 167,40лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
847,53лв. и допълнително начислени лихви за данъчен период м. 12.2018 г. в
размер на 155,71лв.
ОСЪЖДА „ТЕХНО БИО ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Ручей“ № 15, бл. 23, ет. 5, ап. 95,
представлявано от управителя П.Г.К. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на 2 545,12лв. (две хиляди петстотин
четиридесет и пет лева и дванадесет стотинки), представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: