РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Варна, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000314 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на С. К. С. от гр.Варна
срещу решение № 84 от 20.02.2022г. по търг.дело № 460/22г., по описа на
Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея
срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания и негативно психическо отражение от получени телесни
увреждания и емоционални преживявания вследствие на настъпило ПТП на
11.07.2021г. по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег.№ В
2456 ВТ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество за разликата над 35 000лв. до 50 000лв. и
по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София срещу същото
решение, но в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати на
ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за разликата
над 25 000лв. до присъдените по 35 000лв., ведно със законна лихва.
В жалбата на С. К. С. от гр.Варна се твърди че решението в
обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно.
1
Оспорва определения от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди, като твърди че същото не отговаря на принципа на
справедливост. Излага че вследствие на ПТП е получила счупване на тяло на
лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период от около 4.5 – 5 месеца. Излага подробно
проведеното лечение. Сочи че вследствие на получените травматични
увреждания е търпяла силни болки и страдания в един продължителен период
от време, претърпяла е силен емоционален стрес, съпроводен с негативни
психични изживявания. Излага, че всички твърдения в исковата молба са
доказани от събраните по делото доказателства. Твърди че определеното от
съда обезщетение не отговаря на действително претърпените от нея болки,
страдания, негативни психически изживявания и емоционален стрес.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част
и и да уважи изцяло предявения от нея иск за обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законна лихва. Претендира направените по делото разноски
за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
застрахователното дружество на въззивната жалба на С..
Във въззивна жалба на застрахователното дружество срещу решението в
осъдителната му част за разликата над 25 000лв. се твърди че съдът е
определил и присъдил завишен размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Излага че най-тежката травма на пострадала е фрактура на лакътна
кост и увреда на екстензорно сухожилие на палеца на същата ръка, както и че
към момента на изготвяне на експертизата функцията на засегнатия крайник е
възстановена в рамките на обичайния възстановителен период от около 4 - 5
месеца при подобна травма. Твърди че определеното обезщетение е
прекомерно и е в нарушение на принципа за справедливост. Твърди че
същото е прекомерно и по сравнение със съдебната практика за подобни
събития от същия период. Твърди че обезщетението не е съобразено и със
събраните по делото доказателства.
Излага че по делото е останало недоказано твърдението за
изключителен срив на психиката на ищцата, който да даде основание за
присъждане на обезщетение в по-висок размер. Позовава се на обясненията на
експерта в съдебно заседание, че не може да се направи разграничение дали
2
установените психически травми са вследствие на претърпяното ПТП или на
загубата на съпруга и.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част
за разликата над 25 000лв. и да постанови друго, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена над този размер. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от С. К. С.
на въззивната жалба на застрахователното дружество.
Въззивникът С. К. С. в съдебно заседание, чрез процесуален
представител, поддържа своята жалба и оспорва въззивната жалба на
насрещната страна.
Въззивникът ЗК „Лев Инс“ АД в съдебно заседание, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата на ищцата и поддържа своята жалба.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от С. К. С. срещу
ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50
000лв. и имуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 11.07.2021г., причинено виновно от К.Д.Р. при управление
на лек автомобил с рег.№ В 2456 ВТ, при сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със
законна лихва. Решението в частта му, с които е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди до размера на сумата 25 000лв. и имуществени вреди е
влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на
първоинстанционния съд само в частите му, с които искът е уважен за
разликата над 25 000лв. до 35 000лв. и с която е отхвърлен предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35 000лв. до 50 000лв.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 11.07.2021г., механизмът на произшествието
и вината на водача Риферт за него. Не е спорно, че между застрахователното
дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-
3
транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на
пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на
застрахователя за причинени от Риферт вреди при управлението на товарния
автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
По размера на обезщетението:
Не е спорно пред въззивна инстанция, че пострадалата С. е била пътник,
седяща от дясно на водача, като пред настоящата инстанция не е спорно, че е
била с правилно поставен обезопасителен колан. При пътно-транспортното
произшествие С. е получила следните травми: фрактура на тялото на лява
лакътна кост и увреда на екстензорното сухожилие на палеца на същата ръка.
Фрактурата е лекувана оперативно чрез поставяне на реконструктивна плака
със седем отвора за фиксация на костните фрагменти, като към настоящия
момент металната остеозинтензна конструкция не е отстранена от костта. За
увредата на сухожилието на разгъвача на палеца е извършена операция,
включваща тенопластика с преместване на части от сухожилията на другите
пръсти на ръката. Хватателната функция е била трайно засегната в
продължение на 4 – 5 месеца, колкото е обичайния възстановителен период
при подобни травми. Не са установени отклонения във възстановителния
процес. Проведен е курс рехабилитация и физиотерапевтични процедури през
м.октомври 2021г. Към момента функцията на крайника е възстановена,
движенията са в пълен обем. Налице е леко намалена сила на захвата с ръката
и ограничения в максималните ъгли на завъртане на засегната предмишница
спрямо здравата. Възможно е на по-късен етап да се наложи отстраняване на
металната плака от костта. Всичко това е установено от заключението на
приетата от първата инстанция съдебно- медицинска експертиза, обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло.
От приетото заключение на съдебно-психиатрична експертиза,
обективно и компетентно дадено, и кредитирано от въззивния съд изцяло и от
обясненията на експерта, дадено в съдебно заседание, въззивният съд приема,
че след претърпяното ПТП пострадалата С. е развила разстройство в
адаптацията като реакцията на траур/протрахирана реакция на скръб с
4
характеристиката на тежък депресивен епизод. Посочено е от експерта, че
състоянието е било с изразена тежест на симптомите повече от година и е
оказало значително влияние върху личността и начина на живот на С..
Посочено е от експерта в съдебно заседание че е много трудно да се
разграничат психичните травми като следствие от загубата на съпруга или от
получените увреждания, но водещо според експерта е загубата на съпруга и,
непосредсвено след ПТП. Това е едно драматично събитие, станало внезапно,
в нейно присъствие и реакцията на траур е водеща. Но успоредно с него
съществуват и симптоми, които са свързани с чисто телесния и дискомфорт в
резултат на травмите.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. К. Т., сестра на
пострадалата, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и
убедително и кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК,
въззивният съд приема за установено че С. е била прегледана в болница
непосредствено след инцидента, върната за една вечер в дома и, приета
отново в болница и оперирана. След няколко дена е направена и втората
операция. Свидетелката разказва и за смъртта на съпруга и, докато тя е била в
болницата за операция. След връщането и в къщи пострадалата не е искала да
контактува с никого, оплаквала се е на сестра си че не може да спи и не се
чувства добре, била е срината писихически. След време е започнала да се вози
в колата на сестра си, като първоначално се е стряскала от движението на
колите, което впоследствие е преодоляла.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 40 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от С. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на
претърпяното на 11.07.2021г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищцата е била на 45 години. За да определи този размер съдът
изхожда от получената травма – фрактура на тялото на лява лакътна кост и
увреда на екстензорното сухожилие на палеца на същата ръка, претърпените
5
от ищцата две оперативни интервенции, както и възможната трета за
отстраняване на металната плака от костта. За да определи този размер съдът
отчита, че възстановяването е протекло в рамките на обичайния за подобни
увреди период от около 4 – 5 месеца, без усложнения, както и че към момента
функцията на засегнатия крайник е възстановена. Въззивният съд намира, че
така определеният от него размер обезщетява пострадалата за всички болки и
страдания, в резултат на получените при ПТП травми.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира искът за
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от С. болки и страдания
за доказан и основателен до размера на сумата 40 000лв., до който следва да
бъде уважен. Поради което и обжалваното решение в частта му, с която е
отхвърлен иска срещу застрахователното дружество за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 35 000лв. до 40 000лв. следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което искът за този размер на
бъде уважен. В частите на решението, с които искът за неимуществени вреди
е уважен за разликата над 25 000лв. до 35 000лв. и в частта му, с която искът
за разликата над 40 000лв. до 50 000лв. е отхвърлен, същото следва да бъде
потвърдено.
Върху присъдената от въззивния съд сума следва да бъде присъдено
обезщетение за забава съобразно направеното от страната искане от датата на
уведомяването на застрахователя - 29.10.2021г.
С оглед изменения от въззивния съд размер на уважената част от иска
от въззивния съд следва да бъдат изменени и дължимите за първа инстанция
разноски. Дължимото в полза на процесуалния представител на въззивницата
С. адвокатско възнаграждение за първа инстанция по реда на чл.38 от ЗА за
иска за неимуществени вреди е в размер на сумата 3 720лв., поради което и
следва с настоящето решение да му бъде присъдена още сумата 326.11лв.
Дължимите в полза на застрахователното дружество разноски за първа
инстанция са в размер съобразно отхвърлената част от исковете са в размер
на сумата 70лв., поради което и решението на съда, за разликата над тази
сума до присъдените 101.63лв. следва да бъде отменено.
Дължимото по реда на чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение
съобразно предмета на въззивно обжалване и изхода на спора пред въззивна
инстанция и което следва да бъде възложено на насрещната страна е в размер
6
на сумата 1 590лв. В полза на застрахователното дружество следва да бъде
присъдена сумата 480лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция, съобразно предмета на въззивно обжалване и изхода на
спора.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и поставеното
осъдително решение от въззивния съд следва да бъде присъдена дължима
държавна такса за първа инстанция още в размер на 200лв. и за въззивна
инстанция в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 84 от 20.02.2022г. по търг.дело № 460/22г., по
описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения
от С. К. С. от гр.В. срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания и негативно психическо отражение от получени
телесни увреждания и емоционални преживявания вследствие на настъпило
ПТП на 11.07.2021г. по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с
рег.№ В 2456 ВТ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество за разликата над 35 000лв. до 40 000лв.,
и в частта му, с която С. К. С. е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД
разноски за разликата над 70лв. до присъдените 101.63лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.”Самоковско шосе“ № 67А, ЕИК *********, да
заплати на С. К. С. от гр.В., ЕГН **********, още сумата 5 000лв. /пет хиляди
лева/ /разлика над 35 000лв. до 40 000лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от
11.07.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.10.2021г. до окончателното плащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 20.02.2022г. по търг.дело №
460/22г., по описа на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които е отхвърлен
предявения от С. К. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
7
страдания и негативно психическо отражение от получени телесни
увреждания и емоционални преживявания вследствие на настъпило ПТП на
11.07.2021г. по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег.№ В
2456 ВТ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество за разликата над 40 000лв. до 50 000лв.,
и в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати на ищцата
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за разликата над 25
000лв. до присъдените по 35 000лв., ведно със законна лихва.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.”Самоковско шосе“ № 67А, ЕИК *********, да
заплати на да заплати на адвокат С. Б. С. от адвокатска колегия – Варна на
основание чл.38 ал.2 от ЗА още сумата 326.11лв. /триста двадесет и шест лева
и единадесет стотинки/, дължимо адвокатско възнаграждение за първа
инстанция и сумата 1 590в. /хиляда петстотин и деветдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция за
процесуално представителство на С. К. С..
ОСЪЖДА С. К. С. от гр.В., ж.к.“В. В.“ бл.ХХХ вх.Х, ет.Х, ап.ХХ, ЕГН
**********, да заплати на ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София, ЕИК
*********, сумата 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.„Самоковско шосе“ № 67 А, ЕИК *********, да
заплати по сметка на Апелативен съд – Варна сумата 200лв. /двеста лева/,
представляваща дължима държавна такса за първа инстанция, и сумата 100лв.
/сто лева/, представляваща дължима държавна такса за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8