РЕШЕНИЕ
№ 21484
гр. [*******], 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110115728 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от В. Д. В., с която са предявени искове по чл.
49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лева –обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие
подхлъзване и падане във вътрешния басейн на [*******] в [*******], в резултат
от което е получил травматични увреждания – счупване на китката /лява гривнена
става/, както и за сумата от 60 лева – обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди – разход за извършване на медицински преглед, поради
виновно неизпълнение на вменени нормативни задължения на служители на
ответника, на които е възложена поддръжката по безопасен за потребителите на
предоставяните в минералната баня, собственост на [*******], услуги.
Ищецът твърди, че на 16.12.2022 г., около 16:00 часа, посетил [*******] в
[*******], със статут на Спа център с многобройни функции и помещения за
релакс и изграден /реставриран/ вътрешен минерален басейн. При излизане от
басейна, стъпвайки на плочките, ищецът се подхлъзнал, загубил равновесие и с
цялата си тежест паднал по гръб върху мокрите плочки. Твърди, че не могъл да се
изправи, усещал много силна болка по цялото тяло и най-вече в лявата ръка, като
впоследствие било установено, че са налице счупване на китката, синини и
кръвонасядания по ръцете, краката и хълбоците. Ищецът посочва, че при излизане
от басейна е бил бос, без джапанки, а настилката била мокра и хлъзгава. Поради
силните болки, посетил [*******], където след направена снимка било
констатирано счупване на китката на лявата ръка и на ищеца била поставена
гипсова шина за срок от един месец. Преди поставянето на гипса била извършена
1
болезнена манипулация по наместване на счупените кости на китката, като
въпреки поставената упойка, ищецът имал силна чувствителност. След
поставянето на гипса, болките и страданията на ищеца не стихвали. Твърди, че
бил принуден да изтърпи затруднения и неудобства в процеса на лечение и
възстановяване и редица ограничения във всекидневието си, тъй като не могъл да
се обслужва сам. Посочва, че освен физическите страдания, изпитал и сериозен
психически стрес, изразяващ се в страх и напрежение за здравето му относно
настъпването на евентуални последици от увреждането. Твърди, че ограничил
социалните си контакти, самочувствието му се влошило, усещал неувереност и
страх при придвижване, страдал от безсъние, а при хващане на по-обемни
предмети, изпитвал болка в дланите и пръстите. За психическия стрес допринесло
и обстоятелството, че увреждането настъпило преди коледните празници. Ищецът
сочи, че след свалянето на гипса ръката в областта на китката продължавала да го
боли, да е зачервена и подута като движел пръстите си с болка, което състояние
продължавало и към момента на подаване на исковата молба. Ищецът депозирал
молба до [*******] – дружеството, управляващо [*******] в [*******], но не
получил отговор. Излага съображения, че за ответника – [*******], съществува
задължение да управлява общинската собственост с грижата на добър стопанин,
като се твърди, че в случая е допуснато нарушение на [*******] от 9 октомври
2019 г. за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен (Медикъл СПА)
център, „СПА център“, „Уелнес център“ и „Таласотерапевтичен център“,
изразяващо се в това, че настилката около басейна не била обезопасена от
подхлъзване и падане съгласно нормативните изисквания. Ищецът допълва, че
липсвал и парапет за придържане на последното стъпало при излизането от
басейна, което било допълнителна предпоставка за подхлъзване, падане и
нараняване. Ето защо моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и за сумата от 60 лева обезщетение за имуществени вреди - разходи за
медицински преглед, ведно със законната лихва от извършването на разхода
/[*******] г./ до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от [*******], с който са
направени възражения за недопустимост на исковете, поради липса на правен
интерес у ищеца и липса на пасивна процесуална легитимация за ответника.
Поддържа, че ответникът е учредил с договор от 21.09.2022 г. безвъзмездно право
на ползване в полза на [*******], като по силата на същия това дружество се
задължавало да обезщети вреди, възникнали при ползването на имота. Исковете
са оспорени и по основателност с доводи, че статутът на процесната баня е
„[*******]“, а не на СПА център, като басейнът бил запазен в максимална степен
в автентичния си вид съгласно становище на Министерство на културата и
заповед [*******] на министъра на културата относно „Техническо задание за
проектиране на обект: Консервация, реставрация и социализация на [*******]“.
Сочи, че МК е съгласувало всички части на проекта с оглед статута му на
паметник на културата, като съгласно одобрения проект басейнът е бил
възстановен в автентичния му вид, като в максимална степен са запазени
настилките и стенните плочи. Последното е било извършено при съобразяване с
2
изискванията на Наредба № 4/21.12.2016 г. за обхвата и съдържанието на
документации на недвижими културни ценности, съгласно която помещенията
следвало да се запазят с автентичната си настилка, както и било сторено в случая.
Оспорва се басейнът да има статут и да е част от спа център. Същият се намирал
на партерен етаж, зона „Термална“ на ЦМБ в [*******] и същият не бил включен
в спа центърът, който бил на сутеренния етаж. Оспорва да е установено с
категоричност, че увреждащото събитие е настъпило, мястото на настъпване,
както и причинната връзка на уврежданията с описания механизъм, като се
допълва, че същите са настъпили поради невнимание и несъобразителност,
проявени от страна на ищеца. В отговора се посочва, че при излизане от басейна е
налице възможност мраморната ограда да се използва като опора за хващане,
което не било сторено от ищеца. Твърди се, че в помещението, където е басейнът,
е била поставена табела с надпис „Подът е мокър“, която предупреждавала
гражданите да внимават. Оспорва размера на иска за обезщетение за
неимуществени вреди и като прекомерен.
Третото лице помагач на страната на ответника [*******] оспорва исковете
по основание и размер по подробно изложени в депозираното преди първото
съдебно заседание писмено становище. Оспорва описания в исковата молба
механизъм на получаване на травмата и това да се е случило на територията на
минералната баня в [*******]. Поддържа, че сградата на банята е била изцяло
реновирана съгласно изготвения и одобрен от компетентните държавни органи
проект, насочен към запазване автентичния вид на сградата. Не отрича, че в
негова полза е учредено безвъзмездно право на ползване върху обекта до
приключване на концесионна процедура за същия. Сочи, че на територията на
банята са били взети всички необходими мерки за безопасност, като са били
поставени указателни табели, предупреждаващи, че подът е хлъзгав и обръщащи
внимание на посетителите да спазват мерки за безопасност. Отрича банята да е
СПА център, съответно да важат правилата на [*******]/09.10.2019 г. Оспорва да
е изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане и за ищеца да е
възникнало право на обезщетение, доколкото не било налице никакво
противоправно поведение на което и да било лице. Оспорва иска за обезщетение
за неимуществени вреди и като прекомерен по размер.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните
в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетата по делото медицинска документация, че ищецът е
бил прегледан на 16.12.2022 г. в 18:35 ч. в спешен кабинет по ортопедия и
травматология на [*******] [*******], като след рентгенография на лява гривнена
става е бил извършена репозиция на счупването и е поставена гипсова шина.
Ищецът е насочен за контролен преглед на 24.12.2022 г.
По делото е прието съдебномедицинско удостоверение [*******], издадено
на [*******] г. от съдебен лекар при [*******]. Съгласно съдържанието му към
момента на прегледа е констатирано наличие на обширен оток, обхващащ лява
гривнена става и част от предкитковата област. Движенията в лявата киткова
става са установени като видимо болезнени и частично ограничени, в резултат от
счупването на долния край на лъчевата кост, реализиращо медико-биологичния
3
признак трайно затруднение на движението на горния ляв крайник.
Не е спорно също така, че след настъпване на процесното травматично
увреждане и преди предявяването на претенциите по исков ред ищецът е изпратил
покана за доброволно уреждане на отношенията до третото лице помагач, което е
отказало да определи и да изплати такова обезщетение.
Установено е от приетите като доказателство фактура №
**********/[*******] г. и касов бон, че за издаването въз основа на извършен
медицински преглед на съдебномедицинско удосотверение ищецът е заплатил на
[*******] г. сумата от 60,00 лева.
Не е спорно между страните, че с договор за учредяване на безвъзмездно
право на ползване върху недвижим имот частна общинска собственост от
21.09.2022 г. [*******] в качеството си на собственик е учредила в полза на
[*******] безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот частна
общинска собственост, представляващ балнеолечебница на два етажа с тавански и
избени помещения с идентификатор [*******]по КККР със застроена площ 1792
кв.м. с предназначение: сграда за битови услуги, разположена в поземлен имот с
идентификатор [*******], който попада в [*******] по плана на [*******].
Следователно и съдът приема, че ответникът е собственик на сградата на
минералната баня в [*******], а третото лице помагач се легитимира като
ползвател на същата.
С разрешение за ползване № [*******] на началника на ДНСК е въведен в
експлоатация строеж „Консервация, реставрация и социализация на [*******] с
възложител [*******], като е констатирано, че строежът е бил изпълнен в
съответствие с одобрените инвестиционни проекти, разрешение за строеж
[*******] и относими заповеди.
Установено е на следващо място, че издадените виза за проектиране, идеен
архитектурен проект, техническото задание, инвестиционен проект за извършване
на реставрацията на [*******] в [*******] са били съгласувани с Министерство на
културата, доколкото сградата притежава статут на единична [*******] с висока
културно-историческа стойност.
Видно е от съдържанието на приетата по делото строителна документация,
че в хода на нейното съгласуване с Министерство на културата е предвидено при
осъществяване на ремонтните дейности същите да отговарят на следните
изисквания: „пълна консервация на първи етаж на сградата и на галерията на
втория етаж, пълна консервация с реставрация на компрометирани елементи,
фрагменти, участъци от интериора и екстериора на сградата, фасадна пластична
декорация, оригинална дървена и метална дограма, интериорно обзавеждане
(мебели, осветителни тела, часовници, радиатори, табели, дървена ламперия,
стенна декорация и др.), санитарно обзавеждане (кранове, ръкохватки, фаянс и
др.)“.
По делото е приета част „Архитектурна“ към технически проект за
проектиране, консервация, реставрация и социализация на [*******] в [*******],
като въз основа на същата в относимата й към предмета на спора част, съдът
намира, че пространствата около басейните са оценени като забележително
архитектурно решение: в план представляват шестоъгълник с обособени ниши с
4
душове и чешми. Покрити са с купол, а на второ ниво има галерия с мраморен
парапет и балюстри. Басейните са с диаметър 6,30 м. и вместимост 35 куб.м. вода.
В част състояние на интериора (стр. 12 от част „Архитектурна“) е установено
лошо състояние на оригиналните подови настилки с декоративни плочки, наличие
на участъци с подменена настилка, несъответстваща на оригиналната. С оглед
високата културно-историческа стойност на централното фоайе и залите с
басейните в двете крила на сградата, за тези интериорни пространства е
предвидено цялостна реставрация и консервация на запазените интериорни
елементи в тези помещения и възстановяване на липсващите декоративни
елементи по оригинален образец, възстановяване на липсващите участъци и
консервиране на оригиналните подови настилки в главното фоайе и прилежащите
помещения чрез почистване и пастиране на керамичните плочки, възстановяване
на липсващите участъци и консервиране на оригинални подови настилки в
коридори, зони кръгли басейни, душови помещения, двете царски вани, две от
индивидуалните вани чрез почистване и пастиране на керамичните плочки.
Предвидено е липсващите или повредени плочки от оригиналната настилка да се
заменят с други здрави, от други части на сградата, предвидени за демонтаж или с
нови, изработени по оригинален образец.
Не е спорно между страните, че с Решение № 153/24.02.2012 г. за обявяване
на списък на курортите в РБ и определяне на техните граници съгласно чл. 79 ЗЗ
на МС, обнародвано в ДВ, като балнеолечебен курорт с национално значение е
обявен [*******].
В хода на първоинстанционното прозводство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. К. Д., М. В.ов В. и П.В.С..
Свидетелят Д., служител на третото лице помагач и управител на [*******]
[*******], установява в хода на разпита му пред съда, че не е запознат дали банята
притежава лиценз като Спа център. Известен му е инцидент с ищеца, като
свидетелят разбрал за същия, когато г-н В. отишъл при него лично с писмено
искане. Не си спомня дали това се е случило в деня на инцидента или в друг ден.
Следва да се подчертае, че на въпросите на процесуалния представител на ищеца
свидетелят заявяваше, че не си спомня почти нищо във връзка с процесния
инцидент. По отношение на обезопасяването на басейна заяви, че е имало табели
за хлъзгав под, два броя - едната на входа при влизането в самия басейн, другата
на изхода при излизане. Имало и парапет, разположен на стъпалата по средата,
както и перила около самия басейн. Свидетелства, че на около 3-4 метра
отстояние от басейна се намирла автентичният хидромасажен душ. Водата от него
се оттичала в сифон, който е до душа.
От разпита на свидетеля М. В., син на ищеца, се установява, че 16.12.2022 г.
следобед с баща му отишли в банята в [*******]. Първо били в басейна.
Свидетелят първи излязъл и отишъл на хидродушовете. След известно време баща
му, който също бил в басейна, тръгнал да излиза и се насочил да си обува чехлите,
които били отстрани на басейна, на равната повърхност. Там плочките били много
хлъзгави. Имало и локва. На около половин до 1 метър от края на басейна се
подхлъзнал точно до чехлите си. За да омекоти удара, подложил ръката си и
паднал върху нея. Ръката му бързо се подула и личало, че е счупена. Заедно със
спасителя му помогнали да се изправи и да излезе от басейна. Спасителят
5
споделил, че се е случвало и други хора да падат, както и че настилката не е
сменяна от едно време. Свидетелят описва, че за излизане от басейна е бил
монтиран парапет на стъпалата, но там където баща му се подхлъзнал, нямало
парапет. Свидетелят не е видял табели, указващи за хлъзгав под. Не е видял и
никакви противохлъзгащи съоръжения или приспособления. След инцидента
отишли до рецепцията, където се намирали две служителки и управителя Д.,
който предложил на баща му обезщетение - 10 безплатни посещения. Ищецът
поискал от управителя да му даде писмен документ за събитието, но тогава, както
и по-късно, не му дали такъв. От показанията се установява още, че ищецът и
свидетелят живели в едно домакинство в [*******]. След като си счупил ръката и
бил с гипсова шина, ищецът трудно си връзвал обувките, трудно поддържал
домакинството и свидетелят трябвало да се грижи за всичко – почистване,
подреждане готвене. Свидетелят му помагал и за личната хигиена. В началото
след инцидента свидетелят не усетил някаква промяна в баща си, но след това той
започнал да се депресира, не му се говорело с приятели, започнал да се оплаква.
След като му свалили гипса, започнал да си раздвижва ръката, да се обслужва сам,
но все още ръката била подута и имало оток. За периода, докато ръката била
гипсирана, ищецът не могъл да върши работата си като видеооператор и отказвал
ангажименти. Във връзка с депресивното състояние, което свидетелят описва,
споделя, че баща му е бил един или два пъти при лекар специалист, но не му е
известно да е приемал някакви медикаменти.
Въз основа на показанията на свидетеля С., работил като заместник кмет на
[*******], съдът приема за установено, че свидетелят е осъществявал надзорни и
ръководни функции при реставрирането на банята. След като бил въведен в
експлоатация строежът, работел само единият басейн. Имало изискване басейнът
да се използва с бански костюми, а вътре в помещенията да се ходи с чехли. При
изготвянето на проекта за реставрация решението е било подовите настилки, в т.ч.
и плочките около басейна, да се запазят в автентичния им вид от 1907 г.Според
свидетелските показания на този свидетел, излизайки от басейна по стълбите
човек можел да се държи с едната си ръка за парапета, който е по средата на
стъпалата, а с другата си ръка за мраморната ограда, която опасва басейна и
свършва в началото на стъпалата. За инцидента с ищеца С. разбрал от управителя
на басейна (св. Д.), който му споделил, че посетител е паднал, както и че табелите
за хлъзгав под са били поставени. От показанията на свидетеля става ясно, че
подът около басейна е мокър и ако човек е без чехли, може да се подхлъзне.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р
М. М. въз основа на наличната по делото медицинска документация и извършен
преглед на ищеца за целите на експертизата. Въз основа същото, съдът приема за
установено, че се касае за вътреставно счупване в областта на дисталната част
на лявата лъчева кост с разместване. Вещото лице подробно е изяснило
механизма на причиняване на травмата, както и че същият е свързан с
възникването на три фрактурни линии – диафаза на лъчева кост, скафолунатна
артикуаяция, която разделя скафоидната от лунатната ямка и трета фрактурна
линия, разпространяваща се през ямката на лунатната кост в хоризонтален план,
придружена със сублуксации. Налице е било трайно нарушена функция на левия
6
горен крайник за период по-голям от 30 дни. Обичайното лечение включвало
наместване и обездвижване чрез поставяне на гипсова лонгета за период от 30
дни. След сваляне на шината следвал период на възстановяване с рехабилитация,
физиолечение и при необходимост балнеолечение. Възстановителният период
вещото лице е посочило, че е около 100 дни. При прегледа е констатирано
правилна конфигурация на лява гривнена става с възстановени активни движения
и захват. Установен е дефицит в субпинацията от 10 градуса, както и дефицит от
10 градуса в палмарната флексия. Според експерта лечението е постигнало целите
си.
По реда на чл. 200 ГПК вещото лице д-р М. е пояснило заключението си в
проведеното на 30.11.2023 г. открито съдебно заседание. Съдът приема, че
остатъчният дефицит при ищеца при завъртане на предмишницата навън и при
пускане на дланта надолу е в резултат от счупването и същият подлежи на
подобряване, ако пациентът провежда физиолечение, рехабилитация и т.н. и
прояви упоритост в тази насока.
Възражението на ответника, въведено чрез процесуалния му представител,
по отношение на описания в заключението на вещото лице по СМЕ механизъм с
твърдения, че съществува (според ответника) вероятност ищецът да е загубил
равновесие и да се е подхлъзнал поради „прекомерно стоене в минералната вода,
която е с температура 37 С и проблеми с кръвното налягане“, съдът намира за
неоснователно. От една страна такива данни по делото не се съдържат, нито пък
от страна на ответника своевременно в производството са били въведени такива
фактически твърдения. Индиции в тази насока не се съдържат нито в
заключението на медицинската експертиза, нито вещото лице е изразило
предположение да е налице такава вероятност. Обратно, подробно беше изяснено,
че няма данни на ищеца да му е прилошало и това да е причината за загубата на
равновесие. От друга стрна съдът съобразява, че нормаланата телесна температура
на човешкото тяло е около 37 С, с оглед което и температурата на водата в
басейна в минералната баня, която съгласно публично достъпната информация
([*******]) е около 36,5-37 C, не предполага да предизвика „колабиране“,
„прилошаване“ и т.н.
Изслушано и е прието в производството и заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. К., въз основа на което
съдът приема за установено по делото, че процесният басейн е разположен на
първия етаж вляво от входа (в лявото крило на сградата). Басейнът е кръгъл с
дълбочина 1,20 м. и външен диаметър 6,70 м. с парапет от мраморни балюстри,
завършени с мраморни колони и обрамчващи стълби с ширина 2,10 м. Плочките
около басейна са керамични с виненокафяв цвят, запазени автентични. Достъпът
до басейна се осъществява посредством 7 бр.стъпала. Последното стъпало на
басейна е с други плочки – синьозелени, изтъркани и със стара фуга. Покритието
на басейна е с нови сини плочки, с каквито са облицовани и останалите стълби без
последната. От вътрешната страна на басейна по целия диаметър е монтирана
месингова ръкохватка, свършваща на 45 см. от ръба на колоната, която е край на
ограждащия парапет. Стълбите за достъп са разделени по средата с парапет,
започващ от първото стъпало на откъм вътрешността на басейна и завършващ до
предпоследното стъпало. В момента на огледа около басейна е било мокро. Имало
7
е поставена табела „Внимание мокър под“. Вещото лице е извършило проверка в
регистъра на балнеолечебните центрове и не е открило данни банята в [*******]
да е регистрирана там. При извършена от вещото лице проверка в регистъра,
воден от СРЗИ, е установено, че в този регистър [*******] в [*******] фигурира и
видовете дейности, които се предвижда да се извършват там, с оглед намиращите
се съоръжения са: плувен басейн – 1 брой, проточен басейн – 1 бр., детски басейн
– 1 бр., хидромасажни басейни – 2 бр., парна баня – 2 бр., финландска сауна – 1
бр., билкова сауна – 1 бр. Вещото лице е посочило, че наличието на вода върху
всички плочки, увеличава възможността за подхлъзване. Експертът не е
установил наличие на обезопасителни и противохлъзгащи се съоръжения или
обработване на зоната около басейна с някакъв препарат с такава цел. По мнение
на вещото лице парапетът следва да завършва на последното стъпало, като от
извършения оглед обаче не е установила парапетът някога да е завършвал там. За
мраморната ограда около басейна според вещото лице човек, излизащ от басейна,
не може да се придържа. На колоните няма ръкохватки, а широчината на стълбите
е 2,10 м. Парапетът е по средата на стълбите, т.е. вещото лице е приело, че за да
излиза човек от басейна и да се държи с едната си ръка за колоните, а с другата –
за парапета, би трябвало да върви с разтворени ръце, което съдът намира, че дори
от гледище на мерки за безопасност, не би могло да се възприеме като удобен и
адекватен начин за излизане от съоръжението. Съгласно приложения по делото
проект не е предвидено обектът да функционира като СПА център.
Съдът дава вяра на заключенията на вещите лица по СМЕ, като цени
съответствието им със събраните писмени и гласни доказателства по делото, а
също и като съобрази, че експертизите в пълнота и компетентно са отговорили на
стоящите за изясняване въпроси. Заключенията са изготвени от лица,
притежаващи необходимата компетентност и знания из областта на съответните
науки и доколкото не възникват съмнения относно правилността на изводите на
експертите, съдът ползва същите при изграждането на изводите си за
правнорелевантните за спора факти.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на
предявения иск и формулурания петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция
с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи в
производството наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
8
работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно
доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
С оглед наведените с отговора на исковата молба възражения в тежест на
ищеца е било да установи, че инцидентът е настъпил в обект, собственост на
ответника, по отношение на който и във връзка с извършваните в него дейности за
ответника е било налице нормативно задължение да поддържа в изправно и
безопасно за ползване състояние, а в тежест на ответника е да установи
насрещните си възражения – че басейнът и територията около него се ползват със
статут на архитектурен паметник на културата, че същият, с оглед липсата на
статут на СПА център, не попада в обхвата на сочените от ищеца с исковата молба
нормативни разпоредби, че е изпълнил задълженията си да обезопаси зоната
около басейна, че е налице основание за изключване отговорността на ответника
като собственик на съоръжението. В тежест на ответника също е да докаже
конкретните си възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от
страна на ищцата – че е проявил несъобразителност и невнимание, като не е
използвал оградата около басейна при излизане от същия.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства
настоящата инстанция приема за установено, че са налице всички предпоставки
на визираната правна норма /чл. 49 ЗЗД/, обуславяща възникването на
отговорност за ответника в случая: причинени вреди, които са в причинно -
следствена връзка с процесното събитие – подхлъзване от страна на ищеца на
мокрия под около басейна в [*******] в [*******], собственост на ответника, в
резултат от което последният е загубил равновесие, паднал е и при падането си е
получил травма, източник за имуществени и неимуществени вреди, доколкото по
отношение на ответника е съществувало нормативно задължение да поддържа
площта около басейна в безопасно състояние, предвид безспорното
обстоятелство, че същата е част от обект, собственост на общината.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от свидетелските
показания на разпитаните свидетели се установява, че на посочената в исковата
молба дата, ищецът е посетил заедно със сина си (св. М. В.) собствения на
ответника обект, ползвал е басейнът, като на излизане от същия и преди да стигне
до чехлите си, и по причина, че подът е бил мокър и хлъзгав, се е подхлъзнал,
загубил е равновесие (не е успял да се задържи на краката си), паднал е върху
лявата си ръка и е получил травматичното счупване, описано в заключението на
СМЕ. Последното му е причинило имуществени вреди (разходи за извършен
преглед) и неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства от битово
естество, отказ от служебни ангажименти, поради невъзможност същите да бъдат
поети, които съдът приема, че са в рамките на обичайните вреди и които са
отшумяли в хода на възстановителния период. Въз основа на заключението на
съдебно-медицинската експертиза съдът намира, че възстановяването от травмата
е протекло без усложнения, като здравословното състояние на ищеца от
9
процесния инцидент е било почти напълно възстановено за период от 100 дни
след настъпване на травматичната увреда, а прогнозата за напълно възвръщане на
всички способности на крайника е благоприятна.
За пълнота и във връзка с установяване на неимуществените вреди следва
да се посочи, че съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел В., като
преценявайки същите с повишена критичност по реда на чл. 172 ГПК не намери
основание да не ги кредитира, с изключение на частта, че ищецът е изпаднал в
депресия. На първо място, както се посочи, показанията на свидетеля не
противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства по делото. На следващо
място, те пресъздават личните впечатления на лицето, което освен че е очевидец
на инцидента, е възприел лично и претърпените от ищеца болки, страдания,
безпомощност, неудобства и дискомфорт, като житейски обяснимо е именно най-
близките /членовете на семейстовото, роднините, доверените приятели/ да са
свидетели на несгодите и да имат непосредствени възприятия за хода на
събитията и ествеството на преживяното. В трайната си практика ВКС приема, че
самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е
предпоставка, достатъчна за да дискредитира свидетелските показания и да
послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на
изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото. Така напр. с решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК,
дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава
хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от
спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а
е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички
доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и
показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със
страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността
на изнесеното от тези лица. Показанията на този свидетел не се опровергават и от
показанията на останалите разпитани свидетели. Макар свидетелят Д. в хода на
разпита си да заяви неколкократно, че не си спомня редица обстоятелства околко
инцидента с ищеца, от показанията на свидетеля С. стана ясно, че именно Д. му е
разказал за инцидента с ищеца, който се е случил в минералната баня.
Съдът приема, че ищецът се е възстановил почти напълно от процесния
инцидент в срока съгласно заключението на вещото лице по СМЕ /до 100 дни/.
Следва да се посочи също, че през периода на домашно лечение, макар да е
изпитвал болки, по делото не са ангажирани доказателства да се е наложил прием
на обезболяващи медикаменти, да са настъпили усложнения или ежедневието,
ритъмът на живот на пострадалия да са се променили съществено след
премахването на гипсовата лонгета. По отношение на показанията на свидетеля
В., че ищецът е изпаднал в депресия във връзка с процесния инцидент, следва да
се посочи, че не е установено свидетелят да разполага със специални знания, за да
установи такова състояние, а от друга страна не са ангажирани други
доказателства в тази насока. Не са установени по несъмнен начин твърденията на
ищца, че във връзка с процесния инцидент е имал проблеми със съня, изпитвал е
безпокойство, страх дали ще се възстанови от травмата. При липсата на
10
доказателства, установяващи тези твърдения, съдържащи се в исковата молба,
съдът приема, че тези неимуществени вреди не са установени, с оглед което и
същите не подлежат на обезщетяване.
По отношение на неправомерното поведение на ответника като
предпоставка за основателността на предявения иск, съдът подчертава, че с оглед
установения статут на обекта на паметник на културата с национално значение и
приобщената в производството строителна документация, то и превес следва да
бъде отдаден на императивните норми на Глава осма „Консервация и реставрация
на културни ценности“ на Закона за културното наследство (ЗКН). Ето защо и при
наличие на съгласувани с представители на Министерство на културата
строителни книжа, не може да се приеме, че за ответника е било налице
задължение да приведе съоръженията в собствения му обект в съответствие с
изискванията на [*******].09.10.2019 г., която съдът намира, че не е приложима в
случая, доколкото е подзаконов нормативен акт и се касае за сграда със статут на
паметник на културата. Не следва да се обсъжда по задълбочено въпроса относно
лицензирането на банята в [*******] по реда на тази Наредба, доколкото е
установено, от една страна, че сградата е паметник на културата, а от друга страна
– не е доказано да притежава лиценз на СПА център.
Не могат да бъдат споделени обаче възраженията на ответника и на третото
лице помагач, че в случая са били взети всички необходими и разумни мерки за
осигуряване безопасното ползване на процесното съоръжение, още повече
предвид особеностите на автентичната подова настилка, която не е променяна от
1907 г. насам, както е установено в производството.
Съгласно § 1, т. 93 от ДР на Закона за туризма (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)
"Плувен басейн" е изкуствено създадено и обособено съоръжение, предназначено
за обществено ползване, с една или повече водни площи, предназначени за плуване
или други физически дейности, свързани с вода . Плувният басейн е самостоятелен
обект или прилежащ към място за настаняване или към балнеолечебни (медикъл
СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове и
е вписан в публичния регистър на обектите с обществено предназначение по чл.
36, ал. 3 ЗЗ.
Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗЗ регионалните здравни инспекции създават и
поддържат публичен регистър на обектите с обществено предназначение при
условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
СРЗИ поддържа такъв регистър и басейнът в [*******] в [*******]
фигурира в същия. В този смисъл е заключението на вещото лице по СТЕ К., а и
тази информация е публично достъпна[*******]Регистрацията е извършена към
м.10.2022 г. съгласно данните в регистъра.
Чл. 78а, ал. 1 ЗЗ предвижда, че за опазване на живота и здравето на хората и
превенция на водния травматизъм се извършва обезопасяване на водните площи и
басейните за обществено ползване и се организира водноспасителна дейност, а
съгласно ал. 2 изискванията към водноспасителната дейност и обезопасяването на
водните площи и басейните за обществено ползване се определят с наредба на
Министерския съвет.
С Постановление на МС № 182/1996 г. е приета Наредба за
11
водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Чл. 2 от същата
предвижда, че на обезопасяване подлежат плувните басейни, които се използват
за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при използване на
плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел. Според чл. 10, ал. 1 от
Наредбата плувните басейни и участъците около тях подлежат на максимално
обезопасяване, т.е. установено е нормативно изискване за полагане на максимални
усилия за предотвратяване на травми при ползването на басейните. На отделно
основание е регламентирано задължение за предоставяне на безопасни услуги на
потребителите в чл. 69 и 74 ЗЗП.
В случая ответникът, чиято бе тежестта да установи това по делото, не е
доказал в конкретния ден по отношение на собствения му обект да са били
предприети всички мерки за максимално обезопасяване на басейна. Свидетелят
Д., който не си спомня добре конкретния ден и има бегли спомени за инцидента,
убедено е заявил в показанията си, че двете налични табели, предупреждаващи за
мокър под, са били разположени около басейна. Същевременно свидетелят В. е
заявил, че не е видял табела за мокър под около басейна на 16.12.2022 г. Дори
табели да е имало, последното по мнение на настоящия съдебен състав, не е
равнозначно на осигуряване на безопасна среда за посетителите, които ползват
съоръжението, по следните съображения:
Както се посочи и по-напред, запазването на автентичния вид на подовата
настилка около басейна е извършено по предписание и при съгласуване на това
действие с МК и с разпоредбите на ЗКН. Доколкото обаче плочките от 1907 г. са
били запазени в автентичния им вид, а в зоната след излизане от басейна не е
предвидено никакво обезопасяване (вероятно във връзка със запазване на
автентичния вид на банята) в тежест на собственика на обекта, респ. на
ползвателя, е било да създаде такава организация за почистване и подсушаване на
зоната около басейна, че да не се образуват локви и мократа настилка около
басейна, за която е налице нормативно изискване за максимално обезопасяване, да
не създава предпоставки за инциденти, като случилия се с ищеца. Както се посочи
и по-горе, от показанията на разпитания свидетел В., а и косвено от показанията
на другите свидетели, също и заключението на вещото лице К., в производството
е установено, че пространството около басейна е мокро. В деня на инцидента
съгласно показанията на свидетеля В. пред басейна се е образувала локва, вода се
е стичала и от намиращите се в близост душове. От показанията му става ясно
също, че спасителят на басейна му е споделил, че настилката е много хлъзгава и
се е случвало и друг път (за краткото време откакто банята е била отворена за
посетители) хора да падат около басейна. При това положение и предвид, че в
тази част подовата настилка предивд запазването й в автентичен вид, не е
противохлъзгаща се, нито са поставени допълнително други съоръжения с такива
функции, то е следвало зоната около басейна, за да бъде максимално обезопасена,
да бъде често почиствана и подсушавана до степен, че да се осигури безопасното
ползване на басейна от посетителите. В тази насока ответникът не е ангажирал
никакви доказателства по делото. Следователно и съдът приема, че е налице
неизпълнение на това нормативно вменено на ответника задължение и по-
конкретно негови служител, който е бил натоварен с почистването и
подсушаването на площта около басейните, не е изпълнявал надлежно тези си
12
задължения. Случай, сходен на настоящия, е разгледан напр. в Определение №
50424 от 18.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1529/2022 г., I г. о., ГК, с което ВКС не е
допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 65 от 13.10.2021 г. на ОС
- [*******] по в. гр. д. № 365/2021 г., с което съдът е констатирал неизпълнение на
задължението за осигуряване на здравословна и безопасна среда при ползване на
водни площи.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесния
инцидент, от който е получила травматичните увреждания, описани в исковата
молба.
От събраните и обсъдени и по-горе доказателства: писмени, гласни и от
заключението на СМЕ, се установява, че причинените на ищеца телесни
увреждания са наложили посещение на спешен кабинет в деня на инцидента,
където е оценено състоянието му, извършена е репозиция (наместване) на
фрагментите и крайникът е обездвижен чрез поставяне на гисова шина, след което
е насочен за домашно лечение. Няма данни за оперативни интервенции, за
усложнения през възстановителния период и за провеждана специализирана
рехабилитация. Както се посочи и по-напред, съдът намира, че в производството
не се установява да са налице невъзстановени съществени функции на ръката или
трайни увреждания на крайника за период след посочения от вещото лице по
СМЕ, като остатъчният дефицит следва да бъде дефиниран като преодолим във
времето при полагане на усилия от страна на ищеца.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
отчита още, че през възстановителния период предвид увреждането и
обездвижването на крайника от пръстите до лакътя, ищецът несъмнено се е
нуждаел от чужда помощ в ежедневието си. Съдът отчита обаче, че в
производството не е установено да се касае за травма на водещата ръка. Наред с
изложеното съдът отчита, че към датата на инцидента ищецът е лице в пенсионна
възраст /73 г./, без данни да е бил постоянно трудово ангажиран, макар да е
отказвал ангажименти като видеооператор през периода, през който ръката му е
била обездвижена. От друга страна инцидентът се е случил непосредствено преди
коледните праници, като с положителност същият е повлиял в негативен аспект на
организацията и посрещането им.
При горните фактически констатации, съобразявайки съдебната практика
при случаи, сходни на настоящия /напр. Решение № 95 от 28.09.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 609/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 157 от 15.03.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 3125/2021 г., IV г. о., ГК, и др./ и спецификите на казуса, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца във връзка с
процесния инцидент неимуществени вреди при отчитане на стандарта на живот и
социално-икономическите условия към м.декември 2022 г. е сумата от 8 000 лева.
За разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Законна лихва за забава ищецът претендира от датата на увреждането
/16.12.2022 г./, като това искане следва да се уважи /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/.
По отношение на претендираните имуществени вреди, съдът намира, че е
13
установено наличието на причинна връзка между извършения разход и инцидента,
доколкото при посещението си за прегледа са констатирани наличие на обширен
оток, обхващащ лява гривнена става и част от предкитковата област, а движенията
в лявата киткова става са установени като видимо болезнени и частично
ограничени. Съдът отчита също, че този преглед е бил извършен в рамките на
възстановителния период съгласно заключението на СМЕ, с оглед което и
претенцията за обезщетяване на имуществените вреди също следва да се уважи,
като се присъди законна лихва от деня на увреждането до окончателното
плащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно
на уважената, респ. отхвърлената част от иска.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сума в
размер на 1995 лева от общо претендирани 2490 лева – разноски за държавна
такса, депозити за свидетел и за вещи лица и адвокатско възнаграждение, което не
надхвърля минималния размер съгласно предвиденото в Наредба № 1/2004 г.
Ответникът има право на разноски в размер на лева от общо сторени в
размер на 310,15 лева – за депозит за вещо лице и за адвокатско възнаграждение.
На третото лице помагач не се следват разноски за производството (чл. 78,
ал. 10 ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [*******], ЕИК [*******], с адрес: гр. [*******], [*******] и
съдебен адрес: гр. [*******], [*******] да заплати на В. Д. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. [*******], [*******], на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от телесното увреждане на ищеца, изразяващо се в счупване
в областта на дисталната част на лявата лъчева кост с разместване, в резултат от
падане на 16.12.2022 г. на мокър хлъзгав под до басейна на [*******] в [*******],
с адрес: [*******], [*******], ведно със законната лихва от датата на увреждането
(16.12.2022 г.) до окончателното плащане, както и сумата 60 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди (разходи за медицински преглед), свързани
със същото телесно увреждане, ведно със законната лихва от извършването на
разхода ([*******] г.), като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА [*******], ЕИК [*******], с адрес: гр. [*******], [*******] и
съдебен адрес: гр. [*******], [*******] да заплати на В. Д. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. [*******], [*******], сумата 1995 лева, представляваща
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. [*******],
[*******] да заплати на [*******], ЕИК [*******], с адрес: гр. [*******],
[*******] и съдебен адрес: гр. [*******], гр. [*******], [*******], на основание
14
чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 310,15 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач [*******], ЕИК
[*******], на страната на ответника [*******].
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до
Софийски градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15