Решение по дело №580/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

 

Образувано е по предявен иск от ** В.П.М. понастоящем изтърпяващ наказание ** в **, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 1500 лева за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му на 05.09.2024 г. при престоя му в помещение за * *, намиращо се на първия етаж, в зона за повишена сигурност в **. Ищецът твърди, че в това помещение **, условията са *, с изобилие от ** по стените, пода и предмети, *******************************по съответен номер на съдебни дела. Освен, че в помещението липсват изградени ВИК и **,  ** чакат с часове в него и не биват допускани до другите *, а едва в района на съда може да се използва *. Уточнява, че на 05.09.2024 г., в който ден е бил призован като свидетел в Административен съд - Монтана по адм. дело № 190/2024 г. е чакал около два часа от 07,15 до 09,30 часа в същото помещение, през което време не бил допуснат до ** и до *, бил * от ** били * него и багажа му, не му предоставили ** под никаква форма. Почувствал се*, * и смята, че отношението към него е било *. Същите условия и чувства изживял през месец септември 2024 г., когато бил конвоиран до АдмС -Видин, където участвал като страна, в качеството на касатор по адм. дело 308/2024 г. на АдмС - Видин.

В с.з. ищецът участва чрез дистанционна видеоконферентна връзка със **, като поддържа исковата си молба и моли ответникът ГДИН да бъде осъден за бездействията по отношение на извършването на СМР на цитираното помещение, в което се настаняват ** за конвоиране, както и изчакване без достъп до **.

Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище гр. София, в писмен отговор, чрез надлежно упълномощеният си процесуален представител ***, оспорва изцяло предявения иск , като неоснователен и недоказан. Поддържа становище, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, действията на администрацията са изцяло съобразени със ЗИНЗС и Правилника за неговото прилагане, а ищецът не е доказал настъпването на твърдените вреди, които да са пряка и непосредствена последица от престоя му в това помещение. Излага, че неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на доказване на общо основание, като ищецът не е представил докадателства, които да установяват наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Представителят на ОП – Враца дава мотивирано заключение за допустимост но неоснователност на предявения иск. Излага, че жилищната площ, достъпа до питейна вода и тоалетна е изискване по отношение на спалните помещения, а не на всички такива помещения намиращи се в **. ************************ в Правилника за прилагане на закона, и в него също изрично е посочено, че това е свързано със спалните помещения. Безспорно е установено по делото, че соченото от ищеца помещението * не е **, а е с друго предназначение. Липсват доказателства по делото, какви са точно претърпените вреди, както по отношение на тяхното конкретно посочване, така и по отношение на интензитета на тяхното изтърпяване. Налице е противоречие в показанията на свидетелите, например по отношение на достъпа за ** в помещението, възможността да се отваря прозореца, както и по отношение на времетраенето на престоя. С оглед конкретните цели на това помещение и времетраенето му, намира че не е налице противоречие с изискванията на чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС за поставяне в неблагоприятни условия, поради което исковата претенция се явява неоснователна и недоказана.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представената по делото медицинска справка /л. 19/ се установява, че ** В.м. е с диагноза: *****. Последно пролежаване в ПО при СБАЛЛС - *** през 2010 г. На 16.11.2011 г. е консултиран с *от ОДПЗС-***.

Обективно: Мисловен процес ускорен с ***.

От консултацията – ДИАГНОЗА****.

ДД: ****.

Дадено мнение за стационарно лечение в ПО-*** поради отказ от доброволно такова.

На 17.01.2018г. ** е консултиран с психиатър ***.

*****************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************

******************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************

**********************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************

Приложена по делото е и справка от системата на ИСИН, от която се установява, че на 05.09.2024 г. ** В.М. *** и предаден на служители от ОЗО ***в 08.35 ч., за превеждане по делегация за дело в АдмС - Монтана. В докладна записка с вх. № 4788/07.04.2025 г. /л. 86/ се посочва, че помещение *** ***, точно срещу стаята за разпределителна комисия и се използва като стая за обиск. Същата се намира и точно до **, оборудвана е с три броя маси /тип чинове/ и три броя столове. Стаята се използва за обиск и проверка на багаж на ** отиващи и връщащи се от делегация,* и др. В помещението няма **. Такива могат да се използват при изявено желание в съседни помещения.

По искане на ищеца по делото са допуснати и разпитани онлайн, чрез дистанционна видеоконферентна връзка Ц.Ч.Е.,*** и Д.О.И. ***. Свидетелят Е. посочва, че 05.09.2024 г. е бил в това помещение, заедно с ищеца, другия свидетел и още **, докато чакали да бъдат конвоирани до АдмС - Монтана. Описва помещението като доста малко и неприятно за обитаване. Според него е около 5 кв. и има три чина около 1,20 м на 50/60 см и един радиатор, който е с две ребра. В помещението ****************************************** Вътре в самото помещение няма **. Има прозорец, но няма дръжка с която да се **. Като ***, ***. В самото **************************** било така. Спомня си, че не разрешили на ищеца да си вземе **, защото можело да има проблеми, а му казали, че може да си ***, като представи касовата бележка.

Свидетелят И. не си спомня в колко часа е влязъл в помещение ** на същата дата 05.09.2024 г., но чакането му се сторило цяла вечност. Според него помещението е с големина 2/4 метра и в него има два *** *. Има един прозорец 50 см на 1 м, само през едното крило влиза въздух. Помещението постоянно е затворено. ** не могат да излизат извън това помещение. Тогава **. Трима били ***, който за един час изпушил две кутии цигари. В помещението няма вода и санитарен възел.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният  иск е допустим, тъй като  е предявен от  лице,  което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията ***. Съдът намира, че  ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е. той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито действия  се твърди, че са произлезли вредите.

По силата на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на ** и задържани под стража  от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че ** и ** не могат да бъдат подлагани на *, на жестоко, ***, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни хипотези, сред които и липсата на достатъчно жилищна площ, осветление и проветряване.

С разпоредбата на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се докаже само осъществяване на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност у **.

От приобщените по делото писмени и гласни доказателства, анализирани по отделно и в тяхната взаимовръзка и съотнесени към релевантните законови и подзаконови разпоредби, не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в **, които да са довели до твърдяното от ищеца нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.

Установи се, че процесното помещение **, действително е малко, макар в това отношение да е налице противоречие в показанията на двамата свидетели - според Е. е 5 кв. м, а според И. е 8 кв. м – 2/4 м. Свидетелите си противоречат и по отношение проветряването, като според ** Е. има прозорец, но няма дръжка, а според И. за проветряване се отваря само едното крило на този прозорец.

Абсолютно безспорно е обаче, че в това помещение няма ** и **, което обстоятелство се установява, както от твърденията на ищеца и свидетелските показания, така и от писмените доказателства, като в приложената по делото докладна записка с вх. № 4788/07.04.2025 г. изрично се посочва, че в помещението няма **. Също така безспорно се установи, че помещение *** няма предназначение за жилищни или битови нужди на **, а се използва за обиск и проверка на багажа на тези от тях, които, отиват или се връщат от делегация, лечение и др.

Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки ** не може да е по-малка от 4 кв. м, а съгласно ал. 5 от същата законова разпоредба количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и **, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.

Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване; „количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

От анализа на така цитираните норми, може да се обоснове категоричен извод, че ответникът – ГДИН не е имал нормативно установено задължение да осигури цитираните условия във всяко помещение в *, независимо от предназначението му, а само и единствено в спалните помещения, каквото помещение ** не е.

Предвид изложеното се не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника, които да са в нарушение на чл.3 ЗИНЗС, поради което липсва първата от трите кумулативни предпоставки, обосноваващи основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от същия нормативен акт, което е достатъчно съдът да се освободи от произнасяне по останалите.

За пълнота на изложеното, обаче съдът намира за необходимо да отбележи, че ищецът не доказа настъпването на каквито и да било вреди, както по отношение на тяхното конкретно посочване, така и по отношение на интензитета на тяхното въздействие. Дори да се приеме за вярно твърдението на ищеца за ** и наличие на * във въпросното помещение, то периодът, в който той е прекарал в него - около час /по данни от системата на ИСИН, от която се установява, че на 05.09.2024 г. ** М. *** и предаден на служители от ОЗО * в 08.35 ч., за превеждане по делегация за дело в АдмС – Монтана/ показва, че *, който твърди че е изпитал не е достигнал онова ниво на *, даващо възможност за определяне обезщетение, на основание чл. 284, вр. чл. 3 ЗИНЗС. От друга страна не е проявено и дискриминационно отношение спрямо ищеца, тъй като същият не е поставен в условия различни или по-неблагоприятни от тези, в които са били останалите **, докато са чакали превеждане по делегация в същото това помещение. Липсват и твърдения в тази насока.

Независимо от обстоятелството, че пенитенциарните заведения не са с развлекателно-увеселителен характер и за целите на наказанието ** търпят редица ограничения в правната си сфера, то не се установи по несъмнен начин, включително от свидетелските показания, че твърдените от ищеца ** са в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, с оглед на което, искът за вреди се явява недоказан и неоснователен.

В случая не се установи неизпълнение на нормативно предвидено задължение за фактическо действие или въздържане от такова от страна на административен орган или длъжностно лице от ответната администрация, нито се доказа настъпването на неимуществени вреди, поради което не са осъществени елементите от фактическия състав на отговорността по  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и исковата претенция на посоченото фактическо основание следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от   ЗИНЗС, съдът

 

                                РЕШИ:  

 

ОТХВЪРЛЯ  исковата  молба  на ** В.П.М. понастоящем изтърпяващ наказание ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 1500 лева за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му на 05.09.2024 г. при престоя му в помещение за ***, намиращо се на ****.

Решението подлежи на оспорване, чрез АдмС - Враца пред тричленен състав на АдмС - Враца в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

            На страните да се изпрати препис от решението.