№ 747
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Т.
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233110109374 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на
„Топлофикация - ****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ******, с която против Х. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, като
наследник на И. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, б.ж. на гр. ****,
починал на 26.11.2011 г., са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, за заплащане на следните суми: 446,02 лева,
представляваща главница – стойност на потребена и незаплатена топлинна
енергия, доставена до обект с адрес: гр. *****, аб. №****, за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и 71,87 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
03.01.2020 г. до 05.06.2023 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
права:
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който ищецът е предоставял на ответника – клиент на топлинна
енергия за битови нужди по см. на чл.153, ал.1 ЗЕ, а абонатът се е задължил да
заплаща ползването на същата. Ответникът е битов клиент - купува
1
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия,
които се изготвят от ищеца и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в 30-
дневен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите.
С уточнителна молба ищецът заявява, че ответникът е придобил по
наследство, правото на собственост по отношение на процесния имот, след
смъртта на наследодателя Т.Х.П.., който от своя страна е единствен наследник
на брат си - И. Х. П.. Поради това, той е клиент на „Топлофикация-****“ АД,
по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и дължи суми за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент, находящ се на
адрес: гр. *******.
Сочи, че относимите Общи условия от 2007 г. са публикувани във
вестник „Нощен труд“ от дата 1314.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр.
239/13.12.2007 г. С раздел VII ОУ от 2007 г. „Заплащане на ТЕ“ са определени
редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението
на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Намира, че
кой е титуляр на правото на собственост върху процесния обект може да се
установи чрез представената по делото декларация по чл.14 ЗМДТ.
Твърди се, че за процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си
за предоставяне на услуги, но същите не са заплатени от ответника. С оглед
допуснотото неизпълнение в срок, ищецът претендира и лихва за забава.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител,
2
депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността
на предявените искове. Въвежда възражение за изтекла кратка погасителна
давност. Оспорва страните да се намират в облигационно правоотношение.
Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е наследник на И. Х. П., както
и че е собственик или ползвател на недвижимия имот, до който се твърди, че
се доставя топлинна енергия. Оспорва ищецът да е изпълнил задълженията си
за доставка на топлинна енергия. Сочи, че наследодателят е починал през 2011
г., поради което не е ползвал ТЕ след 2011г.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.318
ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл.86 ЗЗД, при действие на
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация ****” EАД, одобрени с Решение № ОУ-067/03.12.2007 г. на
ДКЕВР /сега КЕВР/. Същите са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им.
В процесния случай, взаимоотношенията между страните се регулират
от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ при
субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената облигационна
връзка възникват права и задължения за всяка от двете страни. Поради това,
изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от изпълнението
на задължението на другата страна. Съществуването на облигационно
правоотношение между страните е уредено съгласно чл.150 ЗЕ, където е
указано, че топлопреносното предприятие продава топлинна енергия при
публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за
потребителите, които купуват топлинна енергия от снабдителя, без изрично
писмено приемане. В този смисъл възражението на ответника, че относимите
Общи условия не го обвързват, тъй като не са му били съобщение, е
неоснователно.
Разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация ****” EАД, въздига в задължение
на потребителя да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. На
основание чл.31, ал.1 ОУ, клиентът е задължен ежемесечно да заплаща
3
стойността на фактурираната топлинна енергия, за битови нужди, в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвидено е, че при
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 1, купувачите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия /чл.30, ал.6 ОУ/.
Видно от споразумителен протокол №3/75 от 27.09.2002 г., сключен
между „Топлофикация - ****“ ЕАД, като доставчик на топлинна енергия и
ТАЕС „Нелбоинженеринг“ ООД, като изпълнител, второто търговско
дружество поема задължението да извършва разпределението на топлинната
енергия между абонатите от абонатна станция №075, находяща се на адрес:
************, въз основа на сключения с абонатите договор №
064075/27.09.2002 г., препис от който е приет и приложен по делото.
Представени са писмени счетоводни документи за начисляване на
претендираните в настоящото производство суми.
Съгласно заключението на проведената по делото съдебно-техническа
експертиза, разпределението на топлинната енергия, потребена през
процесния период, в процесния обект, е извършено правилно.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза,
от заключението на която се установява, че главното задължение по
издадените от ищеца фактури, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2023 г., е в
размер на 446,02 лева, а дължимата лихва за забава – 75,61 лева, изчислена до
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2023 г.
От изготвените служебни справки, от РС – ****, се установява, че
титулярят на партидата – И. Х. П. е починал на 26.11.2011 г., като към датата
на смъртта си същият не се е намирал в граждански брак и не е имал
низходящи наследници. Установено е, че единствен наследник на И. П. е
синът на неговия брат Т.Х.П.. (починал на 15.03.2011 г.), който е и ответник в
настоящото производство.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за
плащане, в тежест на ищеца е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: че страните се намират във валидно
облигационно отношение, в т.ч., че ответникът е бил абонат за посочения
адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период ищецът е
4
доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената
стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен период, период
и размер на обезщетението за забава.
В процесния случай липсва още първата предпоставка за уважаване на
исковете, доколкото ищецът не доказа, че ответникът е потребител на
топлоенергия в процесния обект. При данни, че наследодателят на ответника и
титуляр на партидата, е починал на 26.11.2011 г., а сумата от 446,02 лева се
претендира за незаплатена топлинна енергия, начислена за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2023 г., то следва извод, че задължението за заплащане
на сумата не е част от наследствената маса на наследодателя, открита към
датата на смъртта му /26.11.2011 г./, поради което същата не може да бъде
претендирана за плащане от ответника, на основание чл.60, ал.1 ЗН, в
качеството му на наследник на починалото лице.
По делото не се събраха доказателства, че наследодателят на ответника е
бил ползвател на топлинна енергия, в процесния обект, като в тази връзка
ищецът не ангажира каквито и да е доказателства, чрез които по безспорен
начин да се установи качеството му на потребител на енергийни услуги, по
смисъла на §1, т.41б ДР на ЗЕ, за обект с адрес: гр. *****. Не се установи
същият да е бил собственик или ползвател на процесния имот, към датата на
смъртта си. Сумите не се претендират за плащане от ответника, в качеството
му на собственик/ползвател на имота, а и по делото не се събраха
доказателства той (или неговият наследодател), да е титуляр на правото на
собственост върху имота или да е ползвател на същия.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на особения
представител на ответника, за погасяване на предявените искове, поради
изтекъл тригодишен давностен срок, е частично основателно. Исковата молба
е подадена в РС – **** на 27.06.2023 г., поради което, главният иск е погасен
по давност за периода от 01.11.2019 г. до 26.06.2020 г. и за сумата от 97,18
лева, начислена по фактури с падеж от 06.01.2020 г. до 02.06.2020 г.,
респективно, претенцията за осъждане на ответника, да заплати лихва за
забава, е погасена по давност, за периода от 03.01.2020 г. до 26.06.2020 г.
При горните доводи, съдът намира, че ищецът не доказа наличие на
облигационна връзка с ответника, а и с неговия наследодател, поради което
предявеният иск за заплащане стойността на доставена топлинна енергия, за
5
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2023 г. се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне. Поради неоснователност на главния иск, на отхвърляне подлежи
и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава в изплащане на главното
задължение.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът
имат право на разноски по делото, но доколкото същият се представлява от
особен представител, разноски в негова полза не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация - ****“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, против Х. Т. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. ******, като наследник на И. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, б.ж. на гр. ****, починал на 26.11.2011 г., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, за заплащане на следните суми: 446,02 лева,
представляваща главница – стойност на потребена и незаплатена топлинна
енергия, доставена до обект с адрес: гр. *****, аб. №****, за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и 71,87 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
03.01.2020 г. до 05.06.2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6