№ 7926
гр. С., 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110116487 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от ответницата П. С. М. за допълване в частта за разноските на
Определение № 1041/09.01.2024 г., като й бъдат присъдени сторените разноски в общ
размер на 1 106 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството по
отмяна на влязло в сила решение.
В законоустановения срок ищците изразяват становище за неоснователно на
искането, защото не е представен списък с разноски.
Съдът намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и е допустима.
Касае се за искане за допълване в частта за разноските на прекратително определение, а не за
изменението му относно разноските. Предвид мотивите към т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, пропускът на съда да се произнесе по своевременно
направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен
списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е
предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част. Следователно
представянето на списък по чл. 80 ГПК не е процесуална предпоставка за допустимост на
молбата за допълване на определението в частта за разноските.
По отношение основателността на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът намира
следното:
Настоящото производство е образувано след частична отмяна на основание чл. 303,
ал. 1, т. 5 ГПК на Решение № I-32-29/21.03.2014 г., постановено по гр. д. № 16311/2011 г. по
описа на СРС, 32 състав.
С Определение № 1041/09.01.2024 г. производството по делото е прекратено частично
– по отношение на П. С. М.. В определението съдът е пропуснал да се произнесе по
претендираните от нея в отговора на исковата молба разноски, сторени в производството по
1
отмяна на влязло в сила решение, който пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл.
248, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно
решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. В
мотивите е прието следното: „Решението, с което е уважена молба за отмяна и е
възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не
формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебният
спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса чрез отмяна на
неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените
хипотези на чл. 303 ГПК. От разгледания ред е въведено изключение само по отношение
основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, при което с отмяната на неправилното решение
приключва производството, а с решението за отмяна се присъждат и разноски за
производството. Във всички останали хипотези основателността на молбата за отмяна води
до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата
на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е
постановено отменителното решение по чл. 303 ГПК. Следователно и разноските при
новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 ГПК.“.
В случая при новото разглеждане на делото производството между първоначалните
страни е приключило с определение за прекратяване поради извършената замяна на
ответника, съчетана с отказ от иска срещу досегашния ответник, а съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. При този изход на делото
между ищците и М. съдът счита, че тя има право на разноски. В случая претендираните от
нея разноски се свеждат единствено до разноски в производството по отмяна на влязло в
сила решение. Те са доказани и възлизат на сумата от 1 106 лв., включваща: 1 000 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, и 106 лв. – държавна такса.
По изложените съображения молбата за допълване в частта за разноските на
определението за частично прекратяване на производството е изцяло основателна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 1041/09.01.2024 г., постановено
по гр. д. № 16487/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОСЪЖДА Й. М. К., ЕГН
**********, и К. П. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., ж.к. „АДРЕС", да
заплатят на П. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „АДРЕС", на основание чл. 78, ал.
4 ГПК сумата от 1 106 лв. – разноски в производството по гр. д. № 2819/2022 по описа на
ВКС, IІ ГО, 3 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1-седмичен
2
срок от връчването му на Й. М. К., К. П. К. и П. С. М..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3