Решение по дело №1026/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „Андромеда-7“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, представлявано от управителя К. С. П., против ЗППАМ № 25-0281-000138/30.04.2025 г., издадена от началник група Т. Г. С. в РУ-Карлово при ОДМВР-Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че водача на товарния автомобил, собственост на жалбоподателя, е правоспособен водач със свидетелство за управление на МПС от Великобритания.

Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от управителя на „Андромеда-7“ЕООД по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата не взема становище по нея.

За Окръжна прокуратура Пловдив се дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 13.05.2025 г., а самата жалба е подадена на 20.05.2025 г./ и при наличието на правен интерес, а по същество за основателна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0281-000138 по чл.171 т.2а б.А от ЗДвП от 30.04.2025 г., издадена от Т. Г. С., началник група към ОДМВР-Пловдив, РУ Карлово, упълномощен със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят допуска управлението на собственото на дружеството МПС от М. Б. Н., който по време на проверката представя СУМПС, издадено от Великобритания с номер *****с валидност до 07.12.2028 г. като водачът е пристигнал в РБългария на 31.10.2024 г., съответно е превишен разрешения тримесечен срок за управление на МПС от датата на влизането му в страната.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но е незаконосъобразна по следните съображения:

Между страните не се спори, че водачът е притежавал СУМПС, английски образец, в срока на неговото действие. В настоящия случай спорният въпрос се изразява в това – притежаваното от Н. свидетелство за управление на МПС валидно ли е, съответно водачът правоспособен ли е, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че българските граждани могат да управляват МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. Негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. "а" от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария. В случая СУМПС на Н. е валидно до 07.12.2028 г., издадено от Обединено Кралство Великобритания.

Великобритания не е член на ЕС, считано от 01.02.2020 г., като е изтекъл и "преходния период" до 31.12.2020 г., в който законодателството ще се прилага изцяло по отношение на и в Обединеното кралство /Великобритания/.

По силата на Споразумението за оттегляне приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства е приложимо и във Обединеното кралство Великобритания до края на преходния период – 31.12.2020 г., от което следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединеното кралство Великобритания взаимно признават издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата от 08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединеното кралство Великобритания.

Преценката за валидност на СУМПС, издадено от Обединеното кралство Великобритания е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС.

На официалната страница на Министерство на вътрешните работи на Република България е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период, в РБ, СУМПС издадено от Обединеното кралство Великобритания, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея. В действащото си законодателство Република България няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените от Обединеното кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. В съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период, компетентният орган – Министерство на вътрешните работи публично е огласил, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава. Правната уредба, касаеща правата и задълженията на водачите на автомобили, относно свидетелствата за право на управление на МПС се намира в Конвенцията за пътното движение, подписана на 08.11.1968 г. във Виена. Според чл. 41, § 1, б. "а" от Конвенцията всеки водач на автомобил трябва да притежава свидетелство за правоуправление. Съгласно § 2 на същата разпоредба, договарящите страни ще признаят: а/ всяко свидетелство за управление, преведено на техния език или на един от техните езици, или ако не е преведено на един от тези езици, придружено със съответния превод; в/ всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция; с/ или всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 7 на настоящата Конвенция като валидно за движение на техните територии за превозно средство, съответстващо на категориите, за чието управление е издадено свидетелството за управление, при условие, че въпросното свидетелство е във валиден срок и че е издадено от някоя друга от Договарящите страни или от техните териториални подразделения, или от организация, упълномощена за тази цел от името на друга Договаряща страна или от едно от нейните подразделения. Аналогичен е текстът на чл. 161, т. 1 от ЗДвП, според който свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията.

В случая, към момента на проверката – 29.04.2025 г. свидетелството за управление на МПС на водача Н. е със срок на валидност до 07.12.2028 г. и Великобритания е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата.

С оглед изложеното и по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г., официалното обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, процесното свидетелство е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че е доказано наличието на основание за прилагане на ПАМ по отношение на МПС – собственост на жалбоподателя. Представянето на данни в хода на проверката относно правоспособност на Н., които не са оспорени по надлежния ред от административния орган, който носи тежестта на доказване на фактическите и правни основания за издаването на оспорения административен акт, отпада и условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което настоящият състав приема, че не са били налице материалните предпоставки за издаване на процесната заповед. Оспорената в настоящото производство заповед се явява материално незаконосъобразна и следва да се отмени.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0281-000138 по чл.171 т.2а б.А от ЗДвП от 30.04.2025 г., издадена от Т. Г. С., началник група към ОДМВР-Пловдив, РУ Карлово.

Решението е окончателно.