Решение по дело №539/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

                                  

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бяла Слатина, 29.04.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 01 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД.№ 539/2020г.по описа на РС-Б.Слатина

            За да се произнесе, взе предвид следното: 

            Ц.В.З. с постоянен адрес:***8, с ЕГН **********, е обжалвала НП № 20-0248-000820/06.10.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Враца, РУ - Бяла Слатина, с което са й  наложени административни наказания глоба в размер на 200лв., на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП, за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на осн. чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

            ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.

            В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като  издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.  Поддържа се, че жалбоподателката не е извършила посочените административни нарушения по ЗДвП. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

           В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител - адв.Даниел Николов от ВрАК, които поддържат жалбата.

            Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

            Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции, и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

            Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 16.09.2020г. служителят при РУ гр.Б.Слатина – св.Ц.Д.М. бил редовна смяна на работа на територията на гр.Бяла Слатина, когато получил от  дежурен при РУП гр.Бяла Слатина сигнал за пътно-транспортно произшествие в същия град, на ул.”Х.Б.”, пред дом № 9, на паркинг, където паркиран автомобил „Дачия“, с рег.№ , собственост на Общино Бала Слатина, е ударен от друг автомобил, който напуска местопроизшествието. Преди това свидетелят Т.Ц.Т. ***/ изглежда видеоматериала заснет от охранителна камера и установява, че вследствие на маневрите на автомобил „Ауди“, техният е ударен-закачен в предна лява част, като автомобилите се заклинили. След това двама мъже слезли от Ауди-то и го избутали с ръце назад, за да ги разклинят, след което водачът потеглил. От друга камера, намираща се срещу банка ДСК, установява и номера на автомобила „Ауди“ – ВР 6408 ВТ. След представяне видеозаписите и св.Ц.Д.М. изглежда видеоматериала, заснет от камерата и установяват, че лек автомобил „Ауди“ при извършване на маневра за напускане реда от паркирали автомобили предизвиква ПТП. Към преписката бил приложен и снимков материал от камерите. От направена справка било установено, че автомобилът „Ауди“ е собственост на А.А. от с.Гложене. При проведен телефонен разговор със собственика, същият обяснил, че автомобилът се ползва от лица от с.Малорад. Със съдействие на  полицейски служители от Участък Борован установили евентуалният водач на автомобила „Ауди“ - Ц.В.З.. Същата била призована да се яви на 25.09.2020г. в сградата на РУ Бяла Слатина. На посочената дата жалбоподателката се явила в сградата на РУ. Свидетелят А.К.Д. ***/ въз основа на заявеното му от св.М. и снимковия материал съставил против жалбоподателя АУАН № 963375/25.09.2020г. за нарушения на чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 16.09.2020г., около 18.40 часа, в гр.Б.Слатина на ул.„Х.Б.“, пред дом № 9, на паркинг управлява лек автомобил „Ауди“ А6, с рег.№ ВР 6408 ВТ, собственост на А.А. от с.Гложене, като извършва неправилна маневра – излизане от парко място и блъска паркирано ППС с рег. № ВР 1505 СХ и причинява ПТП с материални щети. Напуска мястото на ПТП, без да изчака и уведоми органите на МВР. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите Ц.Д.М. и Т.Ц.Т., и в присъствието на жалбоподателя, който е получил препис на акта, подписан от него без възражения.

Въз основа на така съставения акт, началникът на РУ - Бяла Слатина е издал обжалваното НП против жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 963375/25.09.2020г., НП № 20-0248-000820/06.10.2020г., Заповед № 8121з – 515/14.05.2018г. на МВР, снимки – 8 бр., справка за нарушител/водач както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите А.К.Д. – мл.автоконтрольор /актосъставител/, Ц.Д.М., Т.Ц.Т. и Ц.Д. Ангелов.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:

Разпоредба на  чл. 25, ал.1 от ЗДвП, гласи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При правилно установени нарушения и с посочване на точната им правна квалификация, според съда наказващият орган не е съобразил коректно санкционната норма по отношение на първото от тях. Сочи се в наказателното постановление, че за нарушението по  чл. 25, ал.1 от ЗДвП се определя наказание на основание чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Последната разпоредба визира наказване на водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие. В разпоредбата на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП пък са отразени няколко различни хипотези на нарушения, а именно по отношение на водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В случая, нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочена конкретно някоя от изброените хипотези, нито като текстово описание, нито като цифрово изражение на квалификацията, а в наказателното постановление не е отразено кое предложение на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП се визира от наказващия орган. Не може да се счете, че с поведението си, осъществило състав на нарушение по  чл. 25, ал.1 от ЗДвП водачът е нарушил предписанието на някои от средствата за сигнализиране, или изрично посочените правила за разминаване, предимство, изпреварване или заобикаляне, доколкото и в АУАН, и в наказателното постановление са описани различни негови действия, реализирали състав на нарушение, а именно извършване на маневра в нарушение изискванията по  чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

Описаното противоречие между сочената като нарушена разпоредба и санкционната такава води до незаконосъобразност на наказателното постановление, доколкото, от една страна, така не може да стане ясно за какво именно бива наказван жалбоподателя и се засяга правото му на защита, а от друга страна, не е спазено изискването, изводимо от текста на чл. 2, ал.1 на ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се прилага съответното определено от закона за него наказание. Изложеното според съда налага отмяна на наказателното постановление в тази му част.

            Независимо от това, съдът счита, че следва да разгледа въпросите и по съществото на делото.

            По делото не се установява по несъмнен и безспорен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателката е осъществила съставите на вменените й административни нарушения на чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

           Актът е съставен от св.А.К.Д., който по твърдение  на св.М. и снимковия материал жалбоподателката била извършила административно нарушение, но от така събраните доказателства не се установява безспорно, че именно тя е нарушила правилата за движение. Свидетелите Ц.Д.М. и Т.Ц.Т. заявяват в с.з. при дадените от тях показания, че не са лично възприели и видели на записите, че именно жалбоподателката е управлявала автомобила „Ауди“ А6, с рег.№ ВР 6408 ВТ, собственост на А.А. от с.Гложене. Установява се, че свидетелят М. само е предполагал, че жалбоподателката е управлявала този лек автомобил, тъй като от разговор със собственика на автомобила разбрал, че същият се ползва от лица от с.Малорад, а след това бил установен и призован евентуалният водач-жалбоподател. Не е ясно и няма писмени доказателства по преписката как е установен този евентуален водач, след като собственика на автомобила му заявил, че го предоставил на лица от с.Малорад. При съставяне на акта дори актосъставителят не е бил очевидец на соченото административно нарушение, а е съставил АУАН във връзка със заявеното му от св.М., но от свидетелските показания на М. не може безспорно да се приеме, че жалбоподателката е извършител на административното нарушение. По преписката не са разпитани свидетели - очевидци, включително собственикът на автомобила, за да се установи на точно на кого е бил предоставил автомобила „Ауди“ А6, с рег.№ ВР 6408 ВТ. Не е  извършен оглед, за да се установят причини за ПТП, в какво точно се се изразява тази маневра. По преписката не е приложен и съставен протокол за ПТП, в който да е отразено схематично местопроизшествието. От приложените снимки – 8 бр., също не е видно да са налице щети по автомобилите, както и не се виждат регистрационни номера на автомобилите, нито че има някакво съприкосновение между автомобилите, така също и кой е управлявал автомобила. Не са събрани доказателства относно това дали по пътното платно са се движили и други автомобили, някой участник в движението попречил ли е на движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, имал ли е възможност да реагира. При така установената по – горе фактическа обстановка съдът счита, че е основателно възражението на жалбоподателката, че не е извършила визираните в НП деяния. Това се установява и от показанията на св.Ц.Д. Ангелов, че на посоченото място и време не е настъпвало ПТП.

           Основателно е и възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, като от материалите по преписката, така и в АУАН и НП, не става ясно и не са посочени и какви точно са материалните щети, за да се приеме, че е настъпило ПТП с материални щети. Както се посочи по-горе от приложените снимки – 8 бр., също не е видно да са налице щети по автомобилите. В хода на административнонаказателното производство не са събрани каквито и да било доказателства за възникване на ПТП с материални щети. От показанията на актосъставителя се установява, че лично той не е станал свидетел на извършване на нарушението, а също така и не е възприел повреди по автомобилите, няма данни такива повреди да са възприели и посочените двама свидетели в АУАН, тъй като от показанията им става ясно, че не са оглеждали автомобилите. Единствените данни в тази насока се съдържат в даден сигнал за ПТП, но по отношение на този съставомерен факт не са събирани никакви доказателства. Вземайки предвид липсата на безспорни доказателства, съдът намира, че възникването на ПТП с материални щети на посочената дата 16.09.2020г. и участието на жалбоподателя в него не е безспорно установено. За да се приеме, че е възникнало ПТП с материални щети следва да се установи, че в процеса на движение е възникнало събитие, което е довело до повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

           Същият извод явно е направен и от актосъставителя и от наказващия орган предвид на обстоятелството, че в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление са посочени две взаимноизключващи се хипотези – създаване на опасност за движението и причиняване на ПТП с едни и същи действия. Разпоредбата на чл.179 ал.1т.5 и ал. 2 от ЗДвП дава основание на съда да намери, че законодателят е поставил тези две хипотези в съотношение на изключване.

           Поради гореизложеното не се установява по несъмнен и безспорен начин и наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, че именно наказаното лице е следвало да не напуска мястото на ПТП, да уведоми органите на МВР и изчака пристигането им.

           При тази неустановеност на извършване на административни нарушения от жалбоподателката, съдът счита, че НП се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

            Иначе, относно съставяне на акта и издаване на НП, съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно упълномощени.

           Във връзка с измененията на чл.63, ал.3 ЗАНН и поисканото от защитника на жалбоподателя – адв.Николов да му бъдат присъдени направените по делото разноски, то съдът, с оглед изхода на делото, намира, че следва да осъди ОД на МВР-Враца да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 100.00 лева. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

                                                        Р    Е    Ш    И :          

 

 

           ОТМЕНЯ  НП № 20-0248-000820/06.10.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Враца, РУ - Бяла Слатина, с което на Ц.В.З., с постоянен адрес:***8, с ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 200лв., на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП, за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на осн. чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           ОСЪЖДА ОД на МВР-Враца да заплати на жалбоподателя Ц.В.З., с постоянен адрес:***8, с ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 100.00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.            

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: