Р
Е Ш Е
Н И Е
No 94
гр. Ботевград, 15.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 455 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по молба по чл. 8, т. 1 вр. чл. 3, т. 2 от Закона за защита от домашно
насилие.
Молителят- П.Р.Т. *** е сезирал съда с искане за издаване на заповед за
защита срещу Е.П.Л., живущ ***, с когото живеят във фактическо съпружеско
съжителство. В молбата си твърди, че ответникът е извършила спрямо
него актове на домашно насилие, както следва: на 30.03.2020 г. в квартирата на
страните в Лондон, Великобритания, ответницата му наложила психически тормоз,
изразяващ се в истерични викове, плюене и опит за физическа саморазправа,
тръгнала да му посяга, да се бие и да го хапе; на 17.04.2020 г. в квартирата им
в гр. Ботевград ответницата си събрала багажа и с вик му наредила: “И утре като дойда, да няма
номера!”. Сочи, че у него е останала
тревога, която за момента е непреодолима. Моли съда да издаде заповед за
защита, с която да наложи следните мерки спрямо ответника: Да забрани на
ответника да приближава молителя, жилището му в гр. Ботевград, до офис-кабинета
му, до жилището, в което живее неговата майка в гр. Бургас, както и да спре да
ги притеснява по телефоните.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН молителят П.Р.Т. е посочил, че спрямо него е извършен акт на
домашно насилие от лицето Е.П.Л.. Декларацията е подписана от молителя с дата 30.04.2020
г.
В съдебното заседание молителят поддържа молбата.
Ответникът- Е.П.Л.
***, в депозирана писмена молба-становище и в съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. *****оспорва молбата като неоснователна. В
молбата-становище сочи, че действително с молителя са живеели във фактическо
съжителство около 4 години, като известно време са живели в гр. Лондон,
Великобритания, откъдето се завърнали на 30.03.2020 г., но оспорва като неверни
твърденията му за извършено от нея насилие. Описва извършени от молителя спрямо
нея действия на насилие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН едномесечен срок от извършване на актовете на домашно насилие. Същата е
подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 2
от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с
което е във фактическо съпружеско съжителство. Последното обстоятелство не е спорно между страните.
По делото като доказателство е приложен e диск, съдържащ направени от молителя звукозаписи, като
записът с номер на файла 0295 е изслушан в съдебно заседание в присъствие на
страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица, които могат
да търсят защита по него, като в т. 2 са посочени като такива лицата,
пострадали от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било
във фактическо съпружеско съжителство. В случая безспорно е установено, че
страните са във фактическо съпружеско съжителство, следователно попадат в кръга
от лица, легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които
молителя твърди да са извършени от ответника спрямо него, а именно на
30.03.2020 г. в квартирата на страните в Лондон, Великобритания, като
ответницата му наложила психически тормоз, изразяващ се в истерични викове,
плюене и опит за физическа саморазправа, тръгнала да му посяга, да се бие и да
го хапе; на 17.04.2020 г. в квартирата им в гр. Ботевград ответницата си
събрала багажа и с вик му наредила: “И утре като дойда, да няма номера!”
В случая процесните актове на домашно насилие, изразяващи се в описаните
по-горе действия на ответника, не бяха установени по делото.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански
правоотношения, в което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и
изрично посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН.
В това производство доказателствената тежест да установи наличието на
извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя, като това
изрично му е указано от съда с разпореждане No 1632/14.05.2020 г. Провеждането
на това доказване е до голяма степен улеснено от законодателя, доколкото
съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава
заповед за защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от
закона. За целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни,
свързани с установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на
чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел
никакво оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията. В случая, по
делото не се събраха доказателства за извършването от страна на ответника на
твърдените от молителя действия, съставляващи акт на домашно насилие. От
единственото ангажирано от молителя доказателство, а именно приложен диск,
съдържащ направени от него звукозаписи, не може да се установи извършването от
страна на ответника на твърдените от молителя действия на ответника от
30.03.2020 г. От посочения звукозапис не може да се установи нито авторството
на деянието, а именно принадлежността на гласа на определено лице и конкретно,
че това е гласът на ответника по делото и същата е направила съответните
изявления, нито може да се установи датата, на която са направени изявленията, респ. самият звукозапис. С оглед липсата на доказателства относно
извършване от страна на ответника на сочените от молителя действия, съдът
намира молбата за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН за
неоснователна, и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.
На следващо място съдът намира, че така описаните от молителя действия,
които твърди да са извършени от ответника, не съставляват акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Нито едно от посочените действия не
съдържа белези на насилие - на упражнена принуда, поради което и не могат да се
квалифицират като домашно насилие. Така описаните от молителя действия не
съставляват целенасочено деяние, извършено от ответника и насочено към
молителя, с което да са нанесени вреди в правната му сфера, надхвърлящи тези,
свързани с крайно влошените междуличностни отношения на страните преди тяхната
раздяла, и което би обосновало нужда от защита по реда на този закон, а оттук –
и основателност на молбата. Чрез прилагането на мерки за защита по реда на ЗЗДН
на пострадалите лица се дава защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено
към накърняване на лично или имуществено тяхно благо, а извършителите понасят
съответните санкции. Тежестта на тези санкции обосновават необходимостта от
преценка тежестта на деянията, като са неприложими към незначителни или
инцидентни актове. Именно като такова може да се квалифицират и действията на
ответника, описани от молителя - истерични викове, плюене и опит за физическа
саморазправа. Другото твърдяното действие на ответника – отправено от същата
към молителя изявление: “И утре като дойда, да няма номера!”, не съдържа никакви характеристики на акт на насилие, като възприемането
му от молителя като емоционален и/или психически тормоз не променя този извод и
не е основание на ответника да бъдат наложени ограничителните мерки по ЗЗДН със
съответните последици. Целта на специалния закон за защита от домашно насилие е
да се даде закрила на пострадалите от насилие лица, които се намират в
посочените в чл. 3 от закона близки семейни отношения с извършителя, т.е.
следва да е налице извършено насилие, а не просто субективно възприето като
неприятно за едно лице поведение на друго лице, тъй като в последния случай
налагането на мерки за защита би се превърнало в недопустима държавна, респ.
съдебна намеса в междуличностните и семейни отношения на хората. Както беше
посочено по-горе, за да може да се квалифицират дадени действия или поведение
като домашно насилие и конкретно в хипотезата на психическо и емоционално
насилие, то следва същите да съдържат елемент на принуда, каквато принуда в
случа не се установи да е налице. И на
това основание съдът намира молбата за издаване на заповед за защита по реда на
ЗЗДН за неоснователна, която като такава следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да заплати
дължимата за производството по делото държавна такса в размер на 25.00 лв.
Въпреки изхода на спора съдът не присъжда разноски в полза на ответника,
поради липса на направеното искане за това.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.Р.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, за издаване на заповед за защита срещу Е.П.Л., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
заповед за защита за извършено на 30.03.2020 г. в квартирата
на страните в Лондон, Великобритания, и на 17.04.2020 г. в квартирата им в гр.
Ботевград, от Е.П.Л. домашно насилие спрямо П.Р.Т., с ЕГН **********,
изразяващо се в емоционално и психическо насилие.
ОСЪЖДА П.Р.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН
да заплати в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет държавна
такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, както и 5.00 лв. /пет лева/
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :