В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Петя Оджакова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Петя Оджакова | |
Производството е образувано по жалба на Д.С.С., ЕГН …, с.П., общ.Р., обл.П. ул."…"№… срещу НП №23/ 4.07.14г. на кмета на ОБЩИНА Ч., с което му е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 35 ал.1 от ЗОСИ. По съображения за незаконосъобразност и неправилност предвид нарушение на процесуалния и материалния закон, в жалбата се иска отмяна на НП и присъждане на разноски. В с.з. жалбоподателят чрез пълномощника му поддържа жалбата, пледира за отмяна на НП, за което излага подробни съображения. Въззиваемата страна ОБЩИНА Ч. чрез пълномощника си оспорва жалбата, пледира за потвърждаване на НП поради липса на процесуални нарушения и спазване на материалния закон; претендират се разноски. Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 001 от 23 май 2014г. срещу С. в качеството му на земеделски производител и овцевъд за това, че на 23 май 2014г. в С. в присъствие на свидетели очевидци А., Х. и К. е констатирано, че овце, собственост на С. пашуват свободно в ливади, наети с договор и собственост на тези свидетели, с което е нарушил Заповед 110/ 24.03.2014г. на кмета на ОБЩИНА Ч. и чл. 35 ал.1 от ЗОСИ. В АУАН е посочено още, че са причинени щети на лицата К.К. от село Х. и К.Х. от гр.Ч., изразяващи се в изпасване на ливади /на К. "изпасана собствена ливада", на Х. -"изпасани ливади под наем"/. С АУАН са иззети като доказателства два броя жалби: вх.№ 94-К-67/19.05.14г. и вх.№ 92-00-119/19.05.2014г. АУАН е предявен и връчен на нарушителя, който се е подписал и е получил препис от процесуалния документ. В хода на съдебното следствие по делото, цитираната в АУАН заповед с номер 110 не е приобщена като доказателство. Приета е като доказателство по делото заповед №326/16.08.13г. на кмета на Община Ч., с която К.К. е определен за купувач на имот №… в землище на село М., местност "…" с площ 1,853 дка. С протокол от 10.09.13г. собствеността и владението са предадени на собственика К.; за имота е издадена скица № …/12.04.13г. /л.14 от делото/ и същият имот е трасиран с протокол от 22 май 2014г. /л.15/. Като свидетел по делото е разпитан К.К., посочен като очевидец в АУАН. Същият сочи, че е подал жалба за това, че ливада, закупена от него от Община Ч. е изпасана от овцете на Д.С., намира се в местността "…", с площ е от около 1,8 дка.; на 23 май 2014г. участвал в комисия, която извършила проверка на място, като в момента на проверката пашували овцете на С., на място бил овчарят, С. отказал да говори с него. Св. К.Х. потвърждава, че на 23 май 2014г. заедно с К. и А. били на проверка по ливадите с цел установяване щетите, като в една от ливадите, собственост на К. видели овцете на С. да пашуват. Св. Х. сочи, че подал жалба, тъй като нееднократно молил С. да се договорят кой кога да пашува и кой кога да коси ливадите, тъй като и двамата гледат животни, но последният отказал да говори и с него. Свидетелят сочи, че овцете на С. пашуват в много местности, наето от него с договор, две от тях са " …" и "…", като общо Х. ползва под наем около 160 дка.; свидетелят не може да определи дали ливада с номер 161060 в м. "…" е тази, в която видели овцете на С. на 23 май 2014г.; сочи, че при разговор овчарят /който добре познава/ казал, че никой не му е разяснил в кои ливади не трябва да пашува. Видно от договорите за безвъзмездно ползване /л.18, л.43-л.52 от делото/ е, че св.К.Х. чрез фирма "…" ЕООД-Ч. и Д.С. ползват временно и безвъзмездно земеделски имоти - ливади и пасища в местностите "…", "…", "…", "…""…", "…" и др., всички в землището на село М., община Ч. Актосъставителят А. в с.з. сочи, че по настояване на хората от „…” и с.М. е проведено събрание относно свободното безстопанствено пашуване на овцете на Д.С., последният не е присъствал на събранието, но било взето решение ползването да е на база договори, с посочен срок и посочени местности, за да е ясно кой животновъд къде има право да пашува, както и че имотите на К. и Х. могат да се ползват до месец юни, за да могат след това двамата да ги косят. Актосъставителят сочи, че на 23 май 2014г. на място в имот, собственост на К. намерили овцете на С., последният не бил съгласен на споразумения с цел преустановяване на безразборното пашуване в имоти, които са на трети лица, за което му е съставен акт, предявен и връчен в деня на съставянето. На 04.07.14г. е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв. за това, че на 23 май 2014г. в присъствие на К.Х.-очевидец и К.К.-свидетел при съставяне на акта, овце собственост на Д.С. пашуват свободно в ливади, наети с договор и собствени на свидетелите. В НП се сочи, че е нарушена Заповед №110 от 24 март 2014г. на кмета на Община Ч. и чл. 35 ал.1 от ЗОСИ; посочено е също, че от нарушението са причинени имуществени щети на за К.К. от с. Х., изразяващи се в "изпасана ливада" и за К.Х. от гр.Ч. -"изпасана наета ливада"; при съставяне на АУАН са иззети като доказателства два броя жалби: с вх.№ 94 К-67 от 19 май 2014г. и с вх.№ 92-00-119 от 19 май 2014г.; на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 40 ал.1, т 2 от ЗОСИ на С. е наложена глоба от 500 лв. Жалбата срещу НП е депозирана в срок, изхожда от активно-легитимирана страна, при наличие на правен интерес, пред родово и местно-компетентния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество съдът счита, че е основателна, мотивиран от следното: Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН; спазена е санкционната компетентност на чл. 44 ЗОСИ при издаване на НП, както и компетентността на актосъставителя А.- главен експерт в Община Ч. да издава актове по този закон. Деянието на жалбоподателя има характеристиките на нарушение по ЗОСИ, доколкото се установи, че пашуването се е извършвало в територии, които имат фактическо предназначение на ливади, тоест имат характеристики на "селскостопанско имущество" по смисъла на чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗОСИ - в този смисъл са показанията на тримата свидетели-очевидци, договорите със земеделските производители и обектите за ползване - пасища и ливади; в този смисъл е и Заповед №326 за определяне купувача на ливада в м."…", № 161060, както и скица на този имот. По делото обаче не бе установено в кой точно имот пашуват овцете на С., дали сме изправени пред хипотезата на "преминаване през чужди земи", дали те са "засадени със селскостопански култури, трайни и цветни насаждения", в какво се изразява забраната по Заповед №110, издадена месец преди съставяне на АУАН и дали за нейното съдържание е узнал жалбоподателя, редп. дали той е субект на задължението по нея и по чл. 35 ал.1 от ЗОСИ. Непосочване мястото на нарушението в АУАН и в НП е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правата на нарушителя и обуславящо отмяна на атакувания акт. В случая сме изправени пред такава хипотеза, тъй като нито в първия процесуален документ, с който се образува производството и който очертава рамката на административното обвинение- АУАН, нито в санкционния акт-НП е посочено мястото на нарушението. В НП се сочи, че на 23 май 14г. овцете на С. пашуват свободно в ливади, наети с договор и собствени на Х. и К., от което за двамата са настъпили щети, изразяващи се в изпасани ливади. По делото има множество договори за ползване на имоти от страна на С., както и договор за ползване от страна на св.Х., включително е представена заповед, с която К. е обявен за собственик на имот …, но този имот не фигурира в АУАН и в НП, поради което съдът не би могъл да извърши контрол по отношение на обстоятелството: в този имот ли е извършено пашуването. На следващо място, установяването на имуществени вреди не е елемент от състава на нарушението по чл. 35 ал.1, който текст визира забрана за преминаване през чужди земи, но е елемент от санкционната норма, приложена от наказващия орган - чл. 40 ал.1, т. 2 от ЗОСИ, според който текст се наказва с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който влиза, преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанското имущество. В хода съдебното следствие обаче не се доказа наличието на такава вреда; индиция за наличието и се съдържа в показанията на свидетелите и в жалбите от 19 май 2014г. /л.19 и л. 20/, но установяването на вредите се извършва по реда на глава III от ЗОСИ, в който смисъл доказателства по делото няма. Освен, че не са доказани, в акта и в НП не са конкретизирани тези вреди по характер и размер, съобразно изискванията на ЗОСИ, доколкото посочването: "изпасана ливада" не покрива изискванията на чл.18, а и няма представен протокол за вреди, който въпреки, че има характер на частен свидетелстващ документ, е улеснение при доказването на вредите. Неспазването на процедурата по установяване на вредите по ЗОСИ не означава, че такива не могат да се докажат в общия граждански ред - чл. 5 ал.3 ЗОСИ, но относимият в настоящото административно-наказателно производство извод е, че вреди по смисъла на чл. 40 ал.1, т. 2 от ЗОСИ не се доказаха. Тази норма съдържа и диспозиция и санкция, като правилото за поведение /диспозицията/ е очертано негативно и се изразява в забрана за влизане,преминаване, или пускане на животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без деецът да има право на това, ако по този начин причинява вреди на селскостопанско имущество. В АУАН и в НП е посочено, че овцете на С. пашуват в ливади, наети или собствени на лицата: К. К. и К.Х. От свидетелските показания става ясно, че на място бил овчарят, който работи за С., който не е знаел за забрана за пашуване в конкретни имоти /в този см. показанията на св.К. и св.Х./. Ето защо по делото не се установява по категоричен и несъмнен начин жалбоподателят сам да е пуснал животните да пашуват свободно; възможно е поради проявено бездействие от негова страна /неуведомяване на овчаря, липса на контрол относно мястото на паша и т.н./, животните да са навлезли в чужди имоти, като в такъв случай деянието следва да се квалифицира като такова по чл. 40 ал.1, т. 7 от ЗОСИ. На следващо място, съдът счита, че изпълнителното деяние не е описано по начин, от който да се направи извод дали сме изправени пред хипотезата на чл. 35 ал.1 /забрана за преминаване през чужди земи/ или пред хипотезата на някое от изпълнителните деяния на чл. 40 ал.1, т. 2 от ЗОСИ /влиза, преминава, пуска животни без да има право, с което причинява вреда/. Посочено е само, че „животните пашуват”, което не е достатъчно, за да се установи точното изпълнително деяние; разширително тълкуване в административно-наказателния процес е недопустимо. Изложеното резултатира в отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Искането на жалбоподателя за разноски не следва да бъде уважено, тъй като настоящото производство е като производството по дела от общ характер, при които се брани държавен интерес, но не от прокурора, а от овластен наказващ орган, като при оправдаване на подсъдимия разноските остават така както са направени, разноски в тежест на прокуратурата и в тежест на наказващия орган не се присъждат. Водим от горното ЧРС Р Е Ш И ОТМЕНЯ наказателно постановление №23/04.07.2014г. на кмета на Община Ч., с което на Д.С.С., ЕГН … е наложена глоба в размер на 500 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Смолян в 14-дневен срок от съобщението на страните. |