№ 649
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20221100901861 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.З. и З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ****, с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 86 ЗЗД – за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 68 335 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, обективирана в полица №
Е20990004875/01.04.2020 г. с период на застрахователно покритие 07.04.2020 г. – 06.04.2021
г. и направени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., за нанесени вследствие на
виновно и противоправно деяние от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника вреди на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № СВ
**** КК по вина на водач на МПС – автомобил „Рено Канго“ с ДК № СВ **** НА, при
ПТП на 02.10.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 14.10.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 02.10.2020 г. в гр. София, на кръстовището на ул.
„Петко Момчилов“ и ул. „Инж. И. И.ов“ настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Рено
Канго“ с ДК № СВ **** НА А. Г. А., при което били причинени увреждания на МПС марка
„Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № СВ **** КК. Твърди се, че последното било застраховано
при ищеца по договор за застраховка „Автокаско“, обективиран в полица №
Е20990004875/01.04.2020 г. с период на застрахователно покритие 07.04.2020 г. – 06.04.2021
г. Автомобил „Рено Канго“ с ДК № СВ **** НА бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Ищецът изплатил по
образуваната щета застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 68 320 лв.
По предявената към ответника регресна претенция в размер на платеното застрахователно
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, последният отказал плащане.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника, с който се
оспорва иска. Оспорва се настъпването на пътно-транспортно произшествие, описано в
исковата молба. Оспорват се механизма на ПТП, вината на водача на автомобил „Рено
Канго“ с ДК № СВ **** НА, причинените щети и причинната им връзка с произшествието.
Въведени са възражения, че вина за произшествието има водачът на лекия автомобил
1
„Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № СВ **** КК, който се движел с превишена скорост, навлязъл
в кръстовището без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост. Наведено е и
възражение, че се е движел в насрещната пътна лента. Оспорва се и размера на
претърпените вреди, като се възразява, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. Оспорва
се отговора. Поддържа се, че от протокола за ПТП, който е официален документ, се
установяват настъпването на ПТП, участниците в него и видимите щети по двата
автомобила. Поддържа се, че вина за настъпване на произшествието има водачът на
застрахования при ответника автомобил. Сочи се, че размерът на вредите е определен
съобразно действителната стойност на автомобила, който към датата на ПТП е бил на 4
години. Като неоснователно се определя възражението на ответника, че е налице тотална
щета, тъй като пазарната стойност на автомобила е 110 000 лв. Иска се отделяне като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач, наличието на
валидна застраховка „Каско“ между ищеца и пострадалия, както и изплащането на
застрахователно обезщетение от ищеца на пострадалото лице в размер на 68 320 лв.
В срока за допълнителен отговор по чл. 373 ГПК е постъпил писмен такъв от
ответника. Поддържат се изложените възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Прието е неоспорено от страните заключение на съдебна автотехническа експертиза
(САТЕ).
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
02.10.2020 г. в гр. София е настъпило пътно – транспортно произшествие (ПТП) с участието
на два автомобила – лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № СВ **** КК,
управляван от Д. П. З. и лек автомобил „Рено Канго“ с ДК № СВ **** НА, собственост на
Силвестър Г. Славчев, управляван от А. Г. А.. Видно от представения Протокол за ПТП №
1751096 от 02.10.2020 г., мястото на произшествието е посетено от органите на ОПП –
СДВР. Описани са обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното
произшествие и е изготвена схема на ПТП, в която са отразени съответното място на
настъпване на произшествието, позициите на двете превозни средства преди, по време на
настъпване на удара между тях и позицията на превозното средство № 2 - „Мерцедес ГЛЕ
350Д“ с ДК № СВ **** КК при настъпването на последващ удар в крайпътно дърво. На
схемата е отбелязано и наличието на пътен знак „Б1“-Пропусни движещите се по пътя с
предимство, поставен преди кръстовището, в посоката на движение на автомобила „Рено
Канго“. Отбелязано е също, че е взето административно отношение към участник 1 - А. Г.
А., на когото е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 307310.
Видно от приобщената по делото административно-наказателна преписка, на водача
А. Г. А. е издадено Наказателно постановление № 20-4332-018239 от 16.10.2020 г. за това, че
на 02.10.2020 г. около 06:00 часа в гр. София, на ул. Арх. Петко Момчилов като водач на лек
автомобил „Рено Канго“ с ДК № СВ **** НА, с посока на движение от ул. Гюешево към
ул. Костенец и на кръстовището с бул. Инж. И. И.ов, движейки се срещу пътен знак Б-1 не
пропуска и реализира ПТП с движещия се по път с предимство автомобил „Мерцедес ГЛЕ
350Д“ с ДК № СВ **** КК, с което виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП – не съобразява
поведението си с пътните знаци и маркировка, за което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.
179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр. 1 и 2 му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 26.11.2020 г.,
видно от поставения върху него щемпел.
Към датата на произшествието автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № СВ
2
**** КК е бил застрахован по имуществена застраховка „Автокаско“, обективирана в
полица № Е20990004875/01.04.2020 г. с период на застрахователно покритие 07.04.2020 г. –
06.04.2021 г., за което между страните не се спори.
Водачът уведомил ищцовото дружество за настъпилото застрахователно събитие, при
което в дружеството е заведена ликвидационна преписка по щета № ********** от
02.10.2020 г., видно от Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ от 02.10.2020
г. Автомобилът е огледан и са описани повредите. Изготвени са Опис на щета, Доклад по
щета № 200302928801/28.10.2020 г. и Доклад по щета № 200302928802/25.01.2021 г., видно
от които е определено застрахователно обезщетение в размер на общо 68 320 лв. С
платежни нареждания от 03.11.2020 г., 11.11.2020 г., 16.11.2020 г., 20.11.2020 г. и 19.01.2021
г. ищцовото дружество заплатило на «А.К.» ЕООД общо сумата от 68 320 лв. за извършения
ремонт от сервиза.
Не се спори между страните, че лек автомобил „Рено Канго“ с ДК № СВ **** НА е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното ЗАД
„Д.Б.З. и З.“.
Видно от писмо изх. № РС08-001362/2022-01, ищецът поканил ответника да му
заплати сумата от 68 320 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение,
както и сумата от 15 лв. ликвидационни разноски.
С писмо изх. № 3300/04.07.2022 г. ответното застрахователно дружество отказало
плащане по регресната претенция на ищеца с мотив, че е установено несъответствие между
механизма на уврежданията и описаното в уведомлението застрахователно събитие, поради
което не е налице причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи в
качеството на свидетели.
Свидетелят Д. П. З. – водач на автомобила „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ казва, че се движел
с около 30-40 км/ч. Видял отляво светлини на фарове, в следващия момент другото превозно
средство приближило много и той се опитал да избегне удар, като навил волана на дясно
инстинктивно, но въпреки това последвал удар. След това автомобилът му се ударил в
дърво в дясната част на пътя. Казва, че той се движел по пътя с предимство, тъй като бил
дясностоящ на другия автомобил. Обадил се на телефон 112, като дошлите полицаи
направили оглед на мястото и съставили протокол. Казали, че ще съставят акт на другия
водач. Свидетелят дава показания, че уврежданията на автомобила, който управлявал, били
в лявата и в предната част. Казва, че от двете страни на улицата имало паркирали
автомобили, като в дясната те били в локалното платно, а в лявата му част – върху пътното
платно. Движел се в неговата пътна лента. Ударът настъпил в средата на кръстовището. От
мястото на удара с другия автомобил до дървото, в което впоследствие се ударил
разстоянието било около 5 метра.
Свидетелят А. Г. А. – водач на автомобила марка „Рено Канго“ казва, че виновен за
произшествието бил той, тъй като отнел предимството на другото превозно средство. Казва,
че не видял другия автомобил, тъй като видимостта му била ограничена от паркирани на
платното автомобили. След като ударил другия автомобил, последният продължил и се
ударил в дърво, намиращо се в дясната страна на пътя. Казва, че карал бавно, но в
последния момент забелязал другия автомобил, който също се движел бавно.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, от събраните по
делото доказателства се разбира следния механизъм на ПТП: произшествието е настъпило в
гр. София, на ул. «Инж. И. И.ов» на прав пътен участък в кръстовището с ул. «Акад.
П.Момчилов». Ул. «Инж. И. И.ов» се състои от едно платно и е предназначена за
двупосочно движение, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието с добра метеорологична ивдимост. Кръстовището е
регулирано с пътни знаци, като за направлението от ул. «Акад. П.Момчилов» е поставен
пътен знак «Пропусни движещите се по пътя с предимство». Отляво и отдясно върху
платното за движение на ул. «Инж. И. И.ов» обикновено се използва за паркиране на
3
автомобили успоредно на платното за движение. Лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350Д“
„Мерцедес ГЛЕ 350Д“ се е движел по ул. «Инж. И. И.ов» в средата на платното за движение
с посока към ул. «Костенец» със скорост около 40 км/ч. Приближавайки към кръстовището с
ул. «Акад. П.Момчилов», в същото време автомобил „Рено Канго“ се е движил по ул.
«Акад. П.Момчилов», от ляво на дясно за посоката на движение на л.а. „Мерцедес ГЛЕ
350Д“. Преди да премине през кръстовището л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“, водачът на
автомобил „Рено Канго“ е предприел изпълнение на маневра десен завой, за да се включи в
движението по ул. «Инж. И. И.ов», като с предната ли лява част достига до средата на
платното за движение, при което с предната си лява част удря л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ в
лявата му задна част странично. Водачът на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“, за да предотврати
настъпването на удара е реагирал със завъртане на кормилното колело на дясно, вследствие
на което автомобилът се е отклонил на дясно и е напуснал платното за движение в дясно,
където се ударил челно в крайпътно дърво. Вещото лице дава заключение, че всички
описани увреждания на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ се намират в зоните на двата удара на
автомобила от т.а. „Рено Канго“ и в крайпътното дърво, и са в причинна връзка с
произшествието. Скоростта на движение на т.а. „Рено Канго“ непосредствено преди ПТП и
към момента на удара е била около 15 км/ч., а на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ около 40 км/ч,
като ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“. Максимално
допустимата скорост на движение в участъка е 50 км/ч. От техническа гледна точка причина
за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на „Рено Канго“,
който е навлязъл в кръстовището от улица, на която е бил поставен пътен знак „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ в момент, в който от дясната му страна по пътя с
предимство е приближавал л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“. Стойността на вредите по средни
пазарни цени към датата на произшествието, при отчитане цена на труд от 20 лв. на час, при
каквато цена е извършен ремонта на автомобила, е 80 274.48 лв. Стойността на вредите по
средни пазарни цени към датата на събитието, вкл. средни пазарни цени на труда, е
76 316.28 лв. с ДДС. Вещото лице дава заключение, че средната пазарна стойност на
автомобила към датата на събитието е 79 983.33 лв. С оглед на това вещото лице заключава,
че за л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ е настъпила т.нар. тотална щета, при която размерът на
обезщетението, определено като разликата между пазарната цена на автомобила към датата
на увреждането от 79 983.33 лв. и стойността на запазените части от 20 235.78 лв., възлиза
на 59 747.55 лв.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност"
на причинителя на вредата /делинквент/ е свързано с установяване на следните кумулативни
предпоставки:
1. Валидно възникнало облигационно правоотношение между увреденото лице и
застрахователното дружество /ищец/ по застраховка "Автокаско";
4
2. Валидно възникнало правоотношение по договор за имуществена застраховка
"Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното дружество;
3. Заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя по имуществената
автомобилна застраховка "Автокаско";
4. Предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-
следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки
на исковата претенция.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от който черпи изгодни за себе си правни
последици, вкл. различен от описания в исковата молба механизъм на ПТП, противоправно
поведение на водача на МПС марка „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № СВ **** КК и
възражението си за съпричиняване от него на вредоносния резултат.
Съдът е приел без възражения от страните, че между тях са безспорни наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и деликвента, „Каско“ между ищеца и увреденото лице, настъпване на описаното
в исковата молба ПТП, плащане от ищеца на увреденото лице на сумата от 68 320 лв.
застрахователно обезщетение.
По делото се установиха обстоятелствата за наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ответника и делинквента, настъпване на ПТП, представляващо
покрит застрахователен риск, в срока на застрахователното покритие. Изплащането на
застрахователно обезщетение от ищеца в посочения размер не е спорно между страните и се
установява от представените доказателства.
Доказани са и останалите предпоставки за възникване на регресното право на ищеца –
настъпилото събитие се определя като ПТП; ПТП е покрит от конкретната полица
застрахователен риск; механизмът на ПТП и събраните по делото доказателства сочат, че
вина за настъпването му има водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована по
договор с ответното дружество; щетите са настъпили в резултат на това ПТП, налице е
причинна връзка между поведението на водача А. Г. А. и настъпилите вреди.
От събраните по делото доказателства – Протокола за ПТП, показанията на
свидетелите З. и А., констатациите в изготвения АУАН и издаденото Наказателно
постановление, както и от неоспореното заключение на САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, се установява, че вина за настъпване на произшествието има
водачът на товарен автомобил „Рено Канго“ с ДК № СВ **** НА А. Г. А., който нарушил
правилата за движение по пътищата, като при навлизане в кръстовището не е съобразил
поведението си с пътните знаци и конкретно – с пътен знак „Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, отнел е предимството на увредения л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“, в
резултат на което е настъпил удар между двете превозни средства. Съдът приема и че
вследствие поведението на водача на т.а. „Рено Канго“ и настъпилият удар между
автомобилите, водачът на „Мерцедес ГЛЕ 350Д“, в опит да избегне такъв, е отклонил
превозното средство на дясно, не е имал възможност да реагира със задействане на
спирачната система на автомобила и в резултат на това е настъпил и последващият удар в
крайпътно дърво. Не се установяват по делото обстоятелства, които биха могли да бъдат
квалифицирани като съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.
„Мерцедес ГЛЕ 350Д“. Той се е движел по път с предимство, поради което не е имал
задължение да пропусне другия автомобил. Не се установява да се е движел с превишена
или несъобразена с пътните условия скорост. Видно от показанията на свидетелите и
заключението на вещото лице, скоростта му на движение е била около 40 км/ч и е по-ниска
от максимално допустимата в участъка – 50 км/ч. Не се установяват някакви особености на
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
5
средство, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост,
които да са налагали този водач да се движи с по-ниска от избраната скорост на движение от
40 км/ч, поради което не може да се приеме, че се е движил с несъобразена скорост.
Съгласно чл. 20, ал.2, изр. последно от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, но при
конкретните обстоятелства не може да се приеме, че водачът З. е нарушил това свое
задължение, доколкото видно от заключението на вещото лице, той не е имал време да
реагира. Неоснователно е и възражението на ответника, че л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д“ се е
движел в насрещната пътна лента. Видно от заключението на вещото лице и показанията на
свидетеля З., той се е движел в пътната лента в неговата посока на движение, по-близо до
средата на пътното платно. От доказателствата по делото се установява, че причина за
настъпване на произшествието е не поведението на водача З., а обстоятелството, че другият
водач е отнел предимството му в нарушение правилата по чл. 6, т.1 от ЗДвП, като не е
спазил предписанието на пътен знак и в резултат на това е създал непосредствена опасност
за движението и настъпването на ПТП. Тези изводи се подкрепят изцяло от събраните по
делото доказателства. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила относно
установените на място от съставителя обстоятелства и констатации, вкл. наличието на пътен
знак Б-1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Тази материална
доказателствена сила не се опровергава от събраните по делото доказателства.
Съдържанието му се потвърждава от показанията на свидетелите и от заключението на
вещото лице, както и от влязлото в сила наказателно постановление, с което е установена
вината на водача на товарен автомобил „Рено Канго“ с ДК № СВ **** НА. Съгласно чл.
189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното.
Относно размера на обезщетението:
За установяване на това обстоятелство по делото е прието заключение на
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като
обосновано и компетентно. От заключението се установява, че за отстраняване на
уврежданията е необходима сума, надвишаваща 70% от действителната пазарна стойност на
автомобила към датата на събитието, поради което неправилно обезщетението е било
определено от ищеца в размер на действително направените разходи за ремонт на
увредените части в сервиз. Вещото лице е определило размера на дължимото обезщетение
на сумата от 59 747.55 лв. - като разлика между действителната стойност на автомобила към
датата на увреждането от 79 983.33 лв. и стойността на запазените части от 20 235.78 лв.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите, респ.
срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", са изрично
определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на
договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора
застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи действително настъпилата
вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която застрахованото имущество
от същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното
събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. Съгласно чл. 390, ал.2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
6
от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз
проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка - при
изплащане на парично обезщетение. При тотална щета дължимото застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден
автомобил следва да е равно на действителната пазарна стойност на увредената вещ към
датата на събитието, която не следва да надвишава уговорената застрахователна сума, в
случая 110 000 лв., от която следва да се приспадне стойността на запазените части. Както
се каза по-горе, в случаите когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 68 320 лв., което не се оспорва от ответника, но се е суброгирал в
правата на увредения до размер на действително претърпените вреди по средни пазарни
цени, които се определят при тотална щета като разликата между цената на автомобила и
стойността на запазените части, т.е. съобразно неоспореното заключение на вещото лице -
до сумата от 59 747.55 лв., както и за направените обичайни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15 лв. – общо до размер на 59 762.55 лв. В този размер искът е
основателен и доказан, а над него – до предявения от 68 335 лв. следва да се отхвърли.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателното
изплащане, предвид обусловеността му от изхода на спора по иска за главното вземане.
По отношение на разноските:
Ищецът е направил разноски по делото за платена държавна такса в размер на
2 733.40 лв., депозит за вещо лице 300 лв., депозит за свидетел – 50 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 7 400 лв. Общо разноските възлизат на 10 483.40 лв. На
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от
9 168.28 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски в размер на 500 лв. депозит за вещо лице, 30 лв.
депозит за свидетел и му се дължи юристконсултско възнаграждение, което съдът определя
на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП в размер на 300 лв. – общо
разноски в размер на 830 лв. С оглед отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 104.12 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд в настоящия си състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 86 ЗЗД „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.З. и З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. **** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** сумата от 59 762.55 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско”, обективирана в полица № Е20990004875/01.04.2020 г. с период на застрахователно
покритие 07.04.2020 г. – 06.04.2021 г. и направени ликвидационни разноски в размер на 15
лв., за нанесени вследствие на виновно и противоправно деяние от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника вреди на МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес ГЛЕ 350Д“ с ДК № СВ **** КК по вина на водач на МПС – товарен автомобил
„Рено Канго“ с ДК № СВ **** НА, при ПТП на 02.10.2020 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 14.10.2022 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените по делото
разноски в размер на 9 168.28 лв., съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
7
иска над уважения размер до предявения от 68 335 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Д.Б.З. и З.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** сумата от 104.12 лв. за направени по
делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8