Определение по дело №367/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 240
Дата: 23 юли 2020 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20205001000367
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 240

 

гр. Пловдив, 23.07.2020 година

 

 

Пловдивският апелативен съд, първи състав, търговско отделение, в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

       ЕМИЛ МИТЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов частно търговско дело № 367 по описа за  2020  г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.229, ал. 1, т.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба от А.И.К., подадена чрез пълномощника й Адвокатско дружество „Б. и С.“, против  определение № 267 от 14.05.2020 г., постановено по т. д. № 148 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е спряно производството по делото до отпадане на процесуалната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - установяваване на обстоятелството, извършено ли е или не престъпление от Д.А.Г., за което  е образувано ДП № 1420/22.12.2018 г. на РУ-МВР-П..

Частният жалбоподател чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното определение е незаконосъобразно,  поради което моли същото да се отмени и делото се върне на Пазарджишкия окръжния съд за продължаване на производството.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответника по иска „Д.О.з.“ ЕАД, както и от третите лица - помагачи.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството по т.д. № 148 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявени от ищцата против ответното дружество иск с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за спора лице, застраховано в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За да спре производството по делото, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че въз основа на протокола за ПТП се разкривали престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на разглеждания граждански спор за отговорността на застрахователя, както и че въз основа на данните, съдържащи се в този протокол, е било образувано дознание по ДП -1420/22.12.2018 г., намиращо се във фазата на предварителното производство. 

Предвид тези констатации и при образувано досъдебно производство за същото деяние на водача на застрахования при ответника лек автомобил, първоинстанционният съд е приел, че са налице условията по чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото.

Пловдивският апелативен съд не открива подобна зависимост между двете производства, поради следното:

Неправилно първоинстанционният  съд е приел, че е налице основание за спиране на производството по делото по  чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Посочената хипотеза изисква преди всичко констатацията на съда за наличието на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство.

Наказателното производство не е преюдициално за гражданското дело, доколкото предявените искове в случая са насочени към реализиране отговорността на застрахователя за всички вреди, пряка и непосредствена последица от причиненото увреждането от застрахования делинквент, чиято наказателна отговорност се търси в наказателното производство.  Доколкото отговорността на застрахователя е функционална по отношение на деликтната отговорност, предпоставките за възникването й са установяване факта на деликта от страна на застрахования, както и наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност”. В тези случаи всички елементи от състава на непозволеното увреждане могат да бъдат установени самостоятелно в гражданското производство, съответно да бъде установена деликтната отговорност на застрахования,  дори и когато противоправното му поведение, предпоставящо тази отговорност, не съставлява престъпление и не обуславя наказателната му отговорност, доколкото няма тъждественост между противоправното поведение в гражданското право и виновното поведение в наказателното право, като елементи от съответните фактически състави.

Освен това, според трайната практиката на ВКС, извършването на проверка в досъдебното производство при наличието на данни за извършено престъпление, само по себе си не обуславя наличието на основанието по чл.229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото. В случая, в удостоверението на Окръжна прокуратура П. съдържа единствено данни за извършване на определени процуални действие по образувано досъдебно производство, като е посочена единствено квалификацията на деянието, без да са посочени конкретни противоправни действия, а и конкретно обвиняемо лице.

Предвид изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че в случая не са били налице процесуалните предпоставки по чл.229, ал.1 т.5 ГПК за спирането на производството по делото. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Пазарджишкия окръжен съд за продължаване на производството.

Съобразно изложеното, Пловдивският апелативен съд

 

                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТМЕНЯ определение № 267 от 14.05.2020 г., постановено по т. д. № 148 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Връща делото на Пазарджишкия окръжен съд за продължаване на производството.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: