Р Е Ш Е Н И Е
№285
гр.
Велико Търново, 10.01.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
При секретаря М. Н.и прокурора от ВТОП Н.
Орманджиева разгледа докладваното от председателя касационно НАХД №10282/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от приложимата
редакция на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на Д.Й.Д. *** чрез *** В.Д. от ВТАК против Решение №496/14.10.2021
г. по НАХД №1159 по описа за 2021 г. на ВТРС, с което е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение Серия К №4249828, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново (ЕФ), с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на касатора е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв..
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
се иска отмяната му и отмяната на ЕФ. Касаторът възразява срещу мотивите на
въззивния съд относно приложението на чл. 10, ал. 3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата). Той счита, че цитираната норма предвижда задължително
прилагане на снимка на местонахождението на ползваната система за контрол,
което в случая не е сторено и възпрепятства определянето на разположението и
периметъра на контрол на устройството. Поддържа, че поради неправилната
експлоатация на автоматизираното техническо средство не може несъмнено да бъде
установен обектът на контрол, тъй като на снимката от нарушението освен лек
автомобил „Хюндай“ е налице и мотоциклет. Според касатора изброените пороци са
довели до пряко накърняване на правото му на защита. На последно място, претендира,
че в нарушение на чл. 16, ал. 5 от Наредбата липсва яснота относно установената
скорост на управление и отчетения толеранс, което е от значение за законосъобразното
определяне на санкционната норма.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не взема
становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата,
като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 1, пр. второ от
приложимата редакция на ЗАНН, административният съд разглежда касационните
жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК.
Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
Въззивната инстанция
правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:
На 06.12.2020 г. в 12:48 ч. в Община – Велико Търново при км 135+500 на
ПП I-4, до заведение „Оазис“, в посока гр. София, с МПС „Хюндай“ с peг. №*** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 №11743CB (преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации),
като при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е
установена скорост на движение на посоченото МПС – 103 км/ч, а след приспадане
на възможната грешка – 100 км/ч, и превишение от 40 км/ч. Заснетият автомобил бил
в процес на приближаване към системата. Използването на системата е
удостоверено с Протокол рег. №1275р-7463/07.12.2020 г., а от разпечатката на
нарушението са видни координатите на местоположението на мобилната система. За
установеното нарушение против Д.Й.Д. в качеството му на законен представител на
„Диком“ ЕООД – собственик на моторното превозно средство, е издаден Електронен
фиш Серия К № 4249828, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00
лева.
В законния срок фишът е оспорен пред ВТРС, който го е потвърдил като
законосъобразен, тъй като е намерил, че от формална страна съдържа всички
задължителни реквизити, при съставянето му не са допуснати съществени пороци,
не противоречи на закона и правилно ангажира отговорността за Д., доколкото е
доказано авторството и извършването на деянието.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за
съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният
съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността
на ЕФ, като касационният състав споделя мотивите на ВТРС и намира, че не следва
да ги повтаря, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК препраща към тях.
По конкретните възражения, заявени в касационната жалба,
съдът намира следното: На първо място, неоснователни са оплакванията относно липсата на
заснемане на разположението на АТС. Действително, разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от Наредбата изисква към всеки протокол да се изготвя снимка на разположението
на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката и най-вероятно не е
изготвена. Налице е соченото от касатора нарушение, но по характера си то е
такова, че не препятства установяването на местоположението на мобилната
система и не води до недоказаност на административнонаказателното обвинение. Локацията
на уреда е индивидуализирана достатъчно точно в протокола за използване на
техническото средство, имащ характер на официален документ със съответната
доказателствена сила. Изчерпателно са изброени конкретното място за контрол,
посоката и периметърът, в които е осъществяван същият, режимът на измерване и
посоката на задействане, началото и края на работната смяна и номерата на
първия и последния запис. Сведенията в протокола относно местонахождението на
АТС в пълна степен кореспондират с тези, идентифицирани във фотоизображението,
установяващо нарушението, както и в крайния акт на производството – ЕФ. Данните
в протокола ведно с приобщения снимков материал от записа, генериран от
мобилната АТС, доказват, че нарушението е установено в границите на
контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия, въведена с
пътен знак В-26, от 60 км/ч. Тоест, мястото на временното разполагане на
мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за
да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно мястото
на нарушението. В този смисъл правилен е изводът на въззивния съд, че
изискването протоколът за използване на АТС да бъде съпроводен със снимка на
разположението на уреда, не нарушава правото на защита на санкционираното лице,
поради което не е основание за отмяна на електронния фиш, а и не води до
отпадане на задължението на водача да съобразява скоростта си на движение с
вертикалната сигнализация. За пълнота на изложението
трябва да се отбележи, че по този въпрос практиката на АСВТ по касационни дела
е постоянна и непротиворечива – вж. например Решение №6 от 25.01.2021 г. на
АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. №10294/2020 г., Решение №37 от 27.02.2020
г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. №10037/2020 г., Решение №75 от
24.04.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. №10013/2019 г., Решение
№137 от 27.09.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. №10210/2019 г. и други.
На следващо място, неоснователно и в
противоречие със събраните по делото доказателства е твърдението, че не е
безспорно доказано, че установената скорост е на автомобила, а не на
мотоциклета, разположен на по-предно място в контролирания периметър и на
снимката. Правилно въззивният съд се е позовал на указанията за употреба на
системата и спецификациите на същата. Видно от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126 използваното в случая устройство е тип ARH
CAM S1 и представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера. Съгласно
указанията същата измерва скоростта посредством лазерен скоростомер. В средата
на страните на всяка генерирана снимка има маркери (стрелки), при свързването на които се
проектира лъч върху полето на наблюдението на камерата. Пресечната точка на лъчите
указва с точност местоположението на контролираното МПС. От приложената по делото
снимка е видно, че в зоната за безопасност, където се пресичат лъчите (вж. фиг. 3 от указанията за употреба – т. 3), попада само автомобилът с рег. №***. Това е единственото
превозно средство с автоматично идентифициран регистрационен номер, което без
съмнение е индикатор, че именно това е обектът, чиято скорост е измерена. Тоест,
изискването в зоната за сигурност на измерването да попада само един автомобил
не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването,
независимо, че на снимката (но извън зоната на безопасност) са налични повече
едно от МПС. Фактическата обстановка е правилно установена от ВТРС, а
аргументът на касатора, че скоростта на движение е спорна, тъй като са заснети
автомобил и мотоциклет, и скоростта е възможно да е на всеки един от тях, е
неоснователен.
Накрая, несъстоятелно е и последното възражение на касатора
относно установената при нарушението скорост, приспаднатия толеранс и
определеното превишение, обуславящо приложението на санкционната норма. От
доказателствата по делото (вкл. приложена снимка на л. 10 от АНД №1159/2021 г.
на ВТРС) безспорно може да бъде направен извод за нарушаване на разрешената
максимална скорост от 60 км/ч извън населено място, като засечената от АТСС
скорост на движение на МПС е 103 км/ч. Според техническите и метрологичните
характеристики на системата за контрол по т. 8 от Протокол за проверка
№75-С-ИСИС/22.10.2020 г. при реални условия на измерване на скорост при полеви
тест максимално допустимата грешка до 100 км/ч е +/- 3 км/ч, а над 100 км/ч е
+/- 3%. От описанието на нарушението по несъмнен начин се установява, че
вписаната в ЕФ скорост на движение на МПС от 100 км/ч е след като е приспаднат
толеранса от 3%, съответстващ на допустимото отклонение на показанията в полза
на водача. Тоест, технически предвиденият толеранс от 3% над 100 км/ч е
коректно отчетен в полза на водача и санкционната норма е правилно приложена. Процесният ЕФ определя
наказанието на касатора по вид и размер на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП.
В заключение касационният състав намира, че при постановяване на
процесното решение законът е приложен правилно. По същество извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
установената в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава
установените и сигнализирани с пътен знак стойности. В случая става въпрос за
движение в пътен участък извън населено място, за който с пътен знак В-26 е
установено ограничение на скоростта от 60 км/час. Извършена е правилна
квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение
наказание в предвидения от закона абсолютен размер. Процесното нарушение е
типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред
на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, при което не
обосновава приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Като се е произнесъл в този смисъл и
е потвърдил електронния фиш, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
Предвид
горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са
формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се
оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като такова следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 496/14.10.2021 г. по НАХД № 1159
по описа за 2021 г. на ВТРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.