Р Е Ш Е Н И Е 260022/28.8.2020г.
№ 28.08.2020 година град Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV граждански състав
На 25.08 2020 година
В публично
заседание в състав
Председател: Марина Христова
при
секретаря Й.П.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 798 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба предявена от „БПН Париба
Пърсънъл файненс“С.А- клон
България против В.К.А. , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от общо 7384, 20 лв. представляващи главница , възнаградителна и мораторна лихва за посочени периоди по договор за кредит от 18.09.2015 год., както и разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че между
страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит от 18.09.2015 год., по който ищецът бил изправна страна,
със съответните съществени уговорки, Длъжникът преустановил плащанията на
20.08.2017 год., като към тази дата били погасени 22 вноски. Предвид забава в
плащанията, договорът бил обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът
бил уведомен по предвидения в договора начин. Иска се уважаване на претенциите,
както и присъждане на разноски в производството.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Твърди,
че не е надлежно уведомен за настъпила предсрочна изискуемост, за което излага
съображения. Оспорва да е получил сумата по договора. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Твърди, че процесния
договор за кредит е нищожен, като противоречащ на посочени разпоредби от ЗПК.
Оспорва начисления лихвен процент. Оспорва дължимостта
на претендираните – застраховка и такса ангажимент.
Иска се отхвърляне на претенциите, както и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание страните не изпращат представители.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата
молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представено е копие от договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта, сключен между страните на
18.09.2015 год., по силата на който на ответника е отпусната сумата от 5600
лв., при уговорен фиксиран годишен лихвен процент и ГПР, със задължението да
върне същата на 60 равни месечни
погасителни вноски, или да върне общата сума от 14 544, 60 лв. В договора
е инкорпориран погасителен план.
Приети са и условия по договора, сертификат за
застраховане от 18.09.2015 год., ОУ по застраховка „Защита на плащанията“,ОУ за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитна карта“, като
ответникът не е оспорил, че е положил
подпис на всяка една страница от тези документи.
Прието е искане за откриване на сметка, оспорено от
ответника, както и Извлечение по кредит.
От приетото заключение на
назначената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по процесния кредит е усвоена сума в
размер на 5600 лв., както следва – 140 лв. такса ангажимент и 5460 лв. превод
по сметка на ответника на 23.09.2015 год. С оглед постъпилите плащания, вещото
лице е определило размера на дължимите суми по кредита към датата на подаване
на исковата молба и към датата на изготвяне на заключението.Видно от изготвената
таблица, не са били погасени дължимите попорасителния
план вноски от 20.08 и 20.09.2017 год.
Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно осн. чл. 79
ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Според
съда безспорно се установи от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства,включително неоспорената ССЕ, че между страните е сключен валиден
договор за кредит, по който ищецът е изправна страна, т.е. реално е предал на
ответника сумата по кредита така, както е уговорено в същия.
На следващо място не се споделят възраженията на ответника,
че не му е съобщена настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Изпадането на длъжника
в забава по отношение на периодичните
платежи, не прави автоматично целия кредит предсрочно
изискуем, съобразно сключения договор за кредит и действащото
към този момент законодателство. Забавата на длъжника е условие, при настъпването
на което кредиторът трябва
да упражни предоставеното му
с договора право да превърне целия
кредит в предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на
цялото вземане е право, предоставено в полза на кредитора и за да възникне, то
трябва да бъде упражнено. В случая съдът приема за безспорно доказано, че ищецът е предявил предсрочната изискуемост на кредита с връчване на преписа от исковата молба. В този смисъл съдът съобразява Решение № 161/08.02.2016 г. по
т.д.№ 1153/2014 г. на ВКС, ТК, второ отделение, постановено по реда на чл. 290
от ГПК, в което е възприето разрешение, че исковата молба може да има характер
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с
връчването на препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Безспорно се установява от назначената
експертиза, че на падежната дата 20.08.2017 год. не е погасена дължимата
месечна вноска, не е погасена и
следващата дължима на 20.09.2017 год., поради което и съдът приема, че е
настъпило основанието на чл. 5 от Условия към договора за кредит.Тук е мястото
да се посочи, че посредством полагането на подпис под всяка страница от ОУ
/неоспорен от ответника факт/, същите са приети от кредитополучателя и той е
запознат със съдържанието им.ОУ , тълкувани в съвкупност с договора според съда
съдържат ясни и точни клаузи, който определят , както задължението за заплащане
на такса ангажимент, така и застрахователна
премия по уговорена застраховка.
Неоснователно е и позоваването на ответника на изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната
главница и лихви.От датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем до
датата на исковата молба не е изтекъл нито краткия тригодишен давностен срок, нито петгодишният такъв.
Не
се споделят и възраженията за нищожност на договора поради противоречие с
посочени в отговора клаузи от ЗПК. Договорът между страните, който е за
потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора, включително Условията към него, са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия размер
на кредита, начина на усвояването му , посочен е годишния лихвен процент ,
посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата дължима от ответника сума; посочен е
срока за издължаване на кредита- 60 бр. погасителни вноски с крайна такава на
20.09.2020 год. , в същият е инкорпориран погасителен план с точно посочване на
падежната дата, размерът на погасителната вноска и остатъчната сума по
договора, като в Условията е определено и съдържанието на същата. Договорен е и
фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било необходимо
посочване на методика за изчисляване на лихвата. В допълнение следва да се
отбележи и че в Условията към договора е предвидено, че с подписването им ответникът е заявил, че
своевременно е получил преддоговорната информация в
съответствие със ЗПК и екземпляр от договора.
По отношение клаузата за договорна лихва и по – специално твърдението
за противоречието й с добрите нрави:
Съгласно чл. 9 ЗЗД – страните могат
свободно да определят съдържанието на договора доколкото не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В момента в действащото
българско законодателство не е регламентиран максимален размер на договорната
лихва, посочен в чл.10,ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната
лихва, каквато е и процесната. Т.е. няма повелителна
норма, която да ограничава размерът на лихвите по договорите. В практиката на
ВКС е прието, че максималният размер на договорната лихва, била тя възнаградителна или за забава е винаги ограничен от втората
хипотеза на чл. 9, касаеща добрите нрави.За противоречащи
на добрите нрави се приемат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг и др. Прието е и, че
противно на добрите нрави е да се уговаря лихва надвишаваща трикратния размер
на законната лихва.
В
случая по делото не е установен трикратният размер на законната лихва за
забава. Освен това възнаградителната
лихва е възнаграждението на кредитора за
предоставяне на капитал – парична сума и риска, който поема да отпуска кредити
без обезпечение и на рискови клиенти, без гаранция дали и кога ще получи сумите
обратно. В случая е меродавна волята на страните, само ако тя не надвишава най
– високия размер, допустим от чл.19, ал.4 от ЗПК. От друга страна, предвид
принципа на свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД, страните са се съгласили да
уговорят предвидения в договора годишен
лихвен процент. Ответникът се е съгласил с тази цена на кредита при преддоговорния етап, както и към момента на сключване на
договора, както и поради факта, че не се е възползвал от правото да се откаже
от сключения договор. Поради всичко изложено до тук, възражението се приема за неоснователно.
Освен това процесният
договор и по-специално Условията към него т.10, съдържат информация относно
условията за предсрочно погасяване на кредита, включително правото на отказ от
същия, поради което и тези възражения на ответника се преценяват като
неоснователни.
По делото не са ангажирани
доказателства за извършено пълно, точно и навременно плащане по договора. С оглед на изложеното съдът приема, че така предявените искове са основателни до размера посочен в неоспореното заключение
на вещото лице, а именно 4764,46 лв.
– главница, 2120,13 лв. – договорна лихва и 495, 01 лв. – мораторна лихва.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
настоящата инстанция, в общ размер на 573,03 лв.-заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице,
съобразно уважената част от исковете.Въпреки, че в списъка по чл. 80 ГПК са
посочени разноски за заповедно производство, такива не се присъждат, т.к.
такова не е проведено.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 0, 50 лв. – адвокатско възнаграждение по
чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА
В.К.А., ЕГН **********
да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А
клон България, ЕИК *** , сумата от
4764, 46 лв., представляваща
просрочена главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта от 18.09.2015 год.,
в едно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.04.2020 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 2120,13
лв. договорна лихва за периода 20.08.2017
– 20.09.2020 г., сумата от 495, 01 лв.
– мораторна лихва за периода 24.03.2019 – 31.03.2020
год., като претенцията за мораторна лихва за
горницата над сумата от 495, 01 лв. до пълния предявен размер от 499,61 лв.,
като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.К.А., ЕГН ********** да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А
клон България, ЕИК *** сумата от 573, 03 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България, ЕИК *** да заплати на адв.
Н. И. И. от САК сумата от 0, 50 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: