№ 691
гр. Перник, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720100910 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Йетел България“ ЕАД с ЕИК
*********, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу С. М. Г. с ЕГН:
**********, ****************** е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3207/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
Твърди, че на 19.08.2019 г. между страните е сключен договор за мобилен номер
******************, както и Допълнително споразумение от ******************
като абонатът избира ползването на абонаментна програма ******************, с
уговорен срок на действие 24 месеца до 11.05.2023 г.
Впоследствие бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 26.05.2020 г.
сключен за мобилен номер ****************** и Допълнително споразумение от
09.02.2022 г., като абонатът избира ползването на абонаментна програма ******+ 25.99
лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 15.99 лв., с уговорен срок па
действие 24 месеца до 09.02.2024 г. Ответникът бил сключил и Договор за лизинг от
дата 10.12.2020 г., по силата па които е получил мобилно устройство
****************** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 1.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 18.79 лв. да придобие собствеността върху
лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
На същата дата - 10.12.2020 г., абонатът сключва втори договор за лизинг за
базови аксесоари, по силата на който абонатът е взел пакет от 5 бр. базови аксесоари,
както следва да бъдат изплатени посредством 23 месечни лизингови вноски в размер
на 2.70 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както
и с правото след изтичане на 23-месечния срок па договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 2.70 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /
чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Бил сключен и Договор за мобилни услуги от 11.08.2020 г. за мобилен номер
1
****************** за ползването на абонаментна програма Интернет 15.99 лв., с
промоционален месечен абонамент в размер на 13.99 лв., с уговорен срок на действие
24 месеца до 11.08.2022 г. С оглед сключения двугодишен абонамент, на абоната е
предоставено за ползване мобилно устройство ****************** за сумата от
206,16 лв. с отстъпка (243.74 лв) от страндарната цена, която е 449.90 лв.
Бил сключен и Договор за мобилни услуги от 10.12.2020 г. за мобилен номер
****************** за ползването на абонаментна програма ******+ 16.99 лв., с
промоционален месечен абонамент в размер на 13.99 лв., с уговорен срок на действие
24 месеца до 10.12.2022 г. Ответникът бил сключил и Договор за лизинг от същата
дата - 10.12.2020 г., по силата на които е влез мобилно устройство
****************** изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер
на 2.49 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както
и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 2.49 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /
чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Бил сключен и Договор за мобилни услуги от 11.01.2021 г. за мобилен номер
****************** за ползването на абонаментна програма Интернет за дома 19.99
лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 11.01.2023 г. С оглед сключения
двугодишен абонамент, както и с оглед избрания абонаментен план. на абоната е
предоставено за ползване устройство ****************** видно от т. 7 от Договора.
Бил сключен и Договор за мобилни услуги от 12.01.2021 г. сключен за мобилен
номер ****************** за ползването на абонаментна програма
****************** за 9.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 12.01.2023 г.
С оглед сключения двугодишен абонамент, на абоната е предоставено за ползване
мобилно устройство ****************** за сумата от 0.00 лв. с отстъпка (149.99 лв)
от страндарната цена, която е 149.99 лв.
Ползваните услуги били фактурирани под клиентския номер на абоната
****************** и ******************.
Твърди, че ответникът не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 164.51
лева за периода м.07 до м. 08/2022 г., поради което на основание т. 11 от процесния
договор за услуги, във връзка с чл. 75. вр. с чл. 196) от ОУ на мобилния оператор,
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти били едностранно
прекратени.
След прекратяване на отношенията ищецът издал крайна фактура
****************** и ******************, в които са начислени суми дължимите
суми към момента па прекратяване на договорите.
Били начислени и незаплатени лизингови вноски в размер на 117.41 лв.
Била начислената и неустойка за предсрочно прекратяване на процесиите
договори за мобилни услуги в размер на 396.7 лева на основание т. 11 от договора за
мобилни услуги, която е уговорена съобразно постигнатата с КЗП СПОГОДБА от
11.01.2018г., по която страна е неговия праводател ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД.
Твърди, че след датата на деактивация на процесния абонамент, на ответника е
изпратена и доставена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът
на общата стойност на задълженията, последният е поканен в 10-дневен срок от
последната да заплати доброволно сумата, като му е указана и последицата от
неизпълнение, че процесиите договори за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги
ще бъде прекратен/и.
Подробно излага правното си разбиране относно приложимото право и
отговорността на ответника за неизпълнение на доставените му услуги, както и
2
относно начислените неустойки във връзка с твърдяното прекратяване на описаните
договори, позовавайки се на т. 11 от Договора за мобилни услуги, съгласно който в
случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане па уговорения срок по
вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по
договора или приложения/документи свързани е него, същият е длъжен да заплати за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при
предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок
в размер на всички най - високи според условията на плана месечни абонаменти, но за
не повече от ТРИ месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти, ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи и възстановяване на част от
разликата между най - ниския и най - високия месечен абонамент за плана,
съответстваща па оставащия срок до края па договора; и (б) в случаите, в които на
абоната е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към
момента па сключване па договора и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства
на оставащия срок на договора.
Пояснява претенцията за неустойката в общ размер на 396.70 лева която се
формира, както следва:
За абонаментен план ****************** за мобилен номер
****************** се дължи неустойка в размер на 6.00 лв., - 3 месечни
абонаментни такси без ДДС.
За абонаментен план ****** + 25.99 лв., с промоционален месечен абонамент в
размер на 15.99 лв. за мобилен номер ****************** се дължи неустойка в
размер на 95.67 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без
ДДС, сбора от 21.66 лв. х 3 = 64.97 лв. и разликата до претендирания размер
представлява ползвана отстъпка от абонаментния план, подлежа на връщане- раздел
III, т. 2, б.“а“ предл. последно от Допълнително споразумение от дата 09.02.2022 г.;
За абонаментен план Интернет 15.99 лв., с промоционален месечен абонамент в
размер на 13.99 лв. за мобилен номер ****************** се дължи неустойка в
размер на 22.70 лв., представляваща стойността па 3 месечни абонаментни такси без
ДДС, или 13.32 лв. х 3 = 39.97 лв., като разликата до претендирания размер е с оглед
оставащия срок на договора, или по-малко от 3 месеца.
Към абонаментен план Интернет 15.99 лв., с промоционален месечен абонамент
в размер на 13.99 лв. за мобилен номер ****************** е начислена и неустойка
за ползване на устройство ****************** в размер на 12,53 лева,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой. без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
За абонаментен план ******+ 16.99 лв., с промоционатен месечен абонамент в
размер 13.99 лв. за мобилен номер ****************** се дължи неустойка в
размер на 54.74 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 14.16 лв. х 3 = 42.47
лв., като разликата до претендиралия размер представлява ползвана отстъпка от
абонаментния план, подлежа на връщане - т. 11, б.“а“ предл. последно от Договор за
мобилни услуги от дата 10.12.2020 г.;
Към абонаментен план ******+ 16.99 лв., с промоционален месечен абонамент в
3
размер на 13.99 лв. за мобилен номер ****************** е начислена и неустойка за
ползване на устройство ****************** в размер на 0.04 лв., представляваща
такава част от разликата между стандартната цена па устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
За абонаментен план Интернет за дома 19.99 лв. за мобилен номер
****************** се дължи неустойка в размер на 49.98 лв., представляваща
стойността па 3 месечни абонаментни такси без ДДС, или 16.66 лв. х 3 = 49.98 лв.
Към абонаментен план Интернет за дома 19.99 лв. за мобилен номер
****************** е начислена и неустойка за ползване па устройство
****************** в размер на 96.00 лв., представляваща фиксирана неустойка
фиксирана неустойка за предоставено за ползване и невърнато устройство, съгласно т.
11 от договора за мобилни услуги от дата 11.01.2021 г.;
За абонаментен план ****************** zа мобилен номер
****************** се дължи неустойка в размер на 24.96 лв., представляваща
стойността па 3 месечни абонаментни такси без ДДС, или 8.32 лв. х 3 = 24.96 лв.
Към абонаментен план ****************** за мобилен номер
****************** е начислена и неустойка за ползване па устройство
****************** в размер на 34.08 лв., представляваща такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Твърди, че, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12. ал. 2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната устройства са обявени за предсрочно изискуеми. Тъй като
ответникът продължава да ползва устройствата той дължи и незаплатени лизингови
вноски, както следва:
- 13.50 лв. по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 10.12.2020 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер ******************, но силата
на който абонатът е взел пакет от 5 бр. базови аксесоари па изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 2.70 лв. всяка. Длъжникът не е заплатил 4 бр.
лизингови вноски на обща стойност в размер на 10.80 лв., дължими за периода от
месец 8/2022 г. до месец 11/2022 г., пито е върнал мобилното устройство на
Лизингодателя при условията на чл.1. ал. 3 от договора за лизинг, поради което е
дължима и допълнителната сума в размер на 2.70 лв. по чл.1, ал.2 от договора.
- 93.95 лв. по Договор за лизинг от дата 10.12.2020 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер ******************, по силата на който абонатът е
взел мобилно устройство ****************** на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 18.79 лв. всяка. Длъжникът не е заплатил 4 бр.
лизингови вноски на обща стойност в размер на 75.16 лв., дължими за периода от
месец 8/2022 г. до месец 11/2022 г., нито е върнал мобилното устройство на
Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е
дължима и допълнителната сума в размер па 18.79 лв.
- 9.96 лв. но Договор за лизинг от дата 10.12.2020 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер ******************, по силата па който абонатът е
взел мобилно устройство ****************** на изплащане посредством 23 месечни
4
лизингови вноски в размер на 2.49 лв. (два лв. и 49 ст.) всяка. Длъжникът не е заплатил
3 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 7.47 лв., дължими за периода от
месец 8/2022 г. до месец 11/2022 г., нито е върнал мобилното устройство на
Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е
дължима и допълнителната сума в размер на 2.49 лв. но чл. 1, ал. 2 от договора. Общо
дължимата от длъжника сума възлиза в размер на 9.96 лв.
С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи сума в общ размер на 514,11 лева, от които 117,41 лева неизплатени лизингови
вноски и 396,70 лева неустойки за предсрочното прекратяване на договорите.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер. Намира клаузите за начисляване на неустойка за недействителни
като неравноправни и поради противоречието им с добрите нрави.
Оспорва договорите да са надлежно прекратени, както и че не е уведомяван за
това твърдяно обстоятелство.
Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за падежиралите
лизингови вноски.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира молба, с която
пояснява претенцията по пера, вкл. Заявява, че е сторнирал част от задължението
поради връщане на устройство в хода на процеса от ответника и представя
доказателства относно твърдението си, че договорите са развалени, за което съдът му е
разпределил доказателствена тежест.
Ответникът се представлява като поддържа своите възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ по сключени договор за доставка на електронни
съобщителни услуги и лизинг.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
било да докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание
(включително клаузата за неустойка), че е изпълнил своето основно договорно
5
задължение за предоставяне на услугите/предал е вещите, поради което неговото
вземане е възникнало по основание и размер. По отношение на иска за присъждане на
неустойка следва да докаже, че е възникнало правото му на същата, като надлежно е
развалил/ прекратил договора.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързано с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298,
ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел, съгласно приложената по делото допълнителна декларация,
озаглавена „Декларация - съгласие“.
Настоящият състав приема за установено, че страните по делото са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по силата на сключените между тях договори
за мобилни услуги и лизинг. Това е така, защото представените и приети като писмени
доказателства договори носят подписа на ответника, чиято формална доказателствена
сила не е оспорена от него по надлежен ред. При тези обективни данни, удостоверени
в представените по делото писмени доказателства следва извода, че „Теленор
България“ ЕАД е задължило да предостави: електронни съобщителни услуги и
лизингови вещи, а ответникът се е задължил да заплати цена на предоставените услуги
и лизингови вноски, съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и
стойност на вещта.
Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши
задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има
право да прекрати едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в
размер на дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от
три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС. с добавени: 1) част от стойността
на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от
страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги
(в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой).
В конкретния случай, макар и да се твърди, че има непогасени задължения за
доставка на услуги и абонаментни такси, тези вземания са извън предмета на
настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Характерът на
неустойката позволява на страните да я уговорят свободно, но това правило не може
да се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на повелителните норми на
закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав намира, че тази клауза е
валидна, тъй като не противоречи на изискването за добросъвестност по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне обаче вземането на ищеца против ответницата за претендираните
неустойки следва ищецът да установи, че процесният договор за мобилни услуги е
предсрочно прекратен преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор.
Действително, по делото е безспорно установен факта на допусната от
ответницата забава при изпълнение на задължението й за заплащане на конкретни
6
суми за исковия период. Ищецът се позовава на подписаните от страните Общи
условия. Действително разпоредбата на чл. 11 от Общите условия на договор за
лизинг урежда едностранно прекратяване на договор за лизинг от "Теленор България"
ЕАД, вкл. хипотеза при изпадане в забава (т. 2). Предвиден ред, по които това да бъде
сторено – едностранно писмено изявление от изправната до неизправната страна.
Налице е уговорка, че за лизингодателят не съществува задължение да определя
допълнителен срок за изпълнение.
В случая ищецът твърди, че е отправил писмено предизвестие до ответницата, в
което е посочена дата на изготвяне 05.07.2022 г. Представена е и кореспонденция с
пощенския оператор „Български пощи“ ЕАД от 05.03.2025 г., в което подробно се
разяснява, че непрепоръчаните пратки не се предават срещу подпис, а само до
пощенска кутия, че категорична информация не би могла да бъде дадена.
Същевременно се заключава, че пратката е доставена.
За да настъпи ефекта на разваляне на договора трябва да се установени
предпоставките по чл. 87, ал. 1 ЗЗД - надлежно е упражнил правото да се развали
договора поради виновно, съществено по отношение на договора неизпълнение от
страна на ответниците, като се даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Ал. 2 от
същата разпоредба допуска изключение от горното правило - без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време, такава хипотеза по делото не се установява, а не се
и твърди.
В конкретния случай изявлението на ищеца е оспорено от ответника. По делото
липсват данни то да е достигнало до него преди докладването му по делото.
„Заключението“ на „Български пощи“ ЕАД, че пратката е доставена не се кредитира от
съда. Пощенския оператор може да удостоверява конкретен факт, но не и да изразява
мнение за евентуалното му осъществяване, особено след разясненията, че не носи
отговорност за непрепоръчани пратки. Също така, в писмото до ответницата ищецът
не прави конкретно изявление за разваляне на договорите, а условно заявява, че ако
не бъде заплатена сума от 210,62 лева (за предоставени услуги, каквито не се
претендират в настоящото производство), договорът ще бъде прекратен, а не че ще се
счита за прекратен след изтичане на срока.
В исковата молба се сочи, че ответникът не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 164,51 лева за периода м.07 до м. 08/2022 г., а представеното писмо е
посочено, че е от 05.07.2022 г. като задължението е различно по размер и за
неустановим период. Претенциите за лизингови вноски също е за период след това
писмо (ако дата бе приета за достоверна).
В конкретния случай, съдът приема, че волята на страните не може да бъде
изведена от съдържанието на сключения между страните Договор за лизинг или
Общите условия към него. Съдът не счита, че е налице съгласие за връчване на
посочен в договора адрес, чрез оставяне на съобщението в пощенската кутия. Ако
такова съгласие е било налице, то е следвало да бъде посочено по ясен и недвусмислен
начин. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, което е
допълнителен довод, че е недопустимо връчване чрез оставяне на съобщението в
пощенската кутия.
Не би могло да бъде възприето като изявление в тази насока и предявяване на
процесните искове, тъй като към тази дата всички договори са с изтекъл срок.
При тези обективни данни съдът приема, че информацията по посоченото писмо
7
не съдържа необходимите реквизити за точния размер на претендираните парични
вземания, за основанието, от което произтичат, изрично изявление, че договорът ще се
счита развален след изтичане на конкретния срок, липсват данни за достигането му до
ответницата, поради което предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД –
вземане за неустойки при предсрочно прекратяване на договори, се явява недоказан по
основание и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По същите съображения неоснователна е и претенцията за заплащане на
разликата между промоционална и стандартна цена на лизинговата вещ,
предоставени на ответника. С подписването на договор за мобилни услуги
ответницата е декларирала (чл. 4), че е получила устройствата, предмет на договора,
поради което ищецът е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ. Не е упражнено
обаче надлежно правото му да развали договора, следователно претенцията е
основателна до общ размер от 93,43 лева (75,16+10,80+7,47) – незаплатените
лизингови вноски, но не и за разликата до 117,41 лева. Без правно значение е дали те
са обявени за предсрочно изискуеми или не, тъй като към датата на приключване на
съдебното дирене договорите са изцяло падежирали.
По делото е допусната и приета ССЕ, която съдът кредитира доколкото вещото
лице е установило, че изчисленията на ищеца по пера кореспондират със сключените
между страните договори. Вещото лице е изчислило, че претенцията за незаплатени
лизингови вноски вкл. разликата между промоционална и стандартна цена е в общ
размер на 117,41 лева, като съдът вече изложи съображения защо счита същата за
основателна до размер от 93,43 лева.
По отношение на неустойката съдът изложи своите правни съображения,
поради което експертизата в тази част не следва да се анализира в детайли, а само да
се посочи, че вещото лице е установило задължение за неустойка в по – нисък размер
от първоначално предявения. Посочил е, че е било налице частично плащане в размер
на 96,00 лева по данни от ищеца. С молбата, депозирана за съдебно заседание ищецът
е заявил, че редуцира претенцията за неустойка поради връщане на конкретно
устройство, а не поради плащане, която информация не е била предоставена на вещото
лице при изготвяне на експертизата. Причината за редуциране на това задължение
обаче е ирелевантна при правния извод за недължимост на неустойката.
Ответникът е твърдял плащания в рамките на процеса, представяйки множество
касови бонове. Същевременно само два от тях мога да бъдат отнесени към абонатните
му номера. Другите са неотносими, като касаят договор с лице, различно от ответника,
както е установено и от ССЕ. Видно от двата относими касови бона, е че те касаят
плащания по конкретни фактури, като само единият бон е относим към задължение,
включено в исковия период – този за ф-ра ****************** на стойност от 26,23
лева, платени на 05.08.2022 г. В ССЕ се установява обаче, че това плащане е отчетено
от ищеца и не е част от исковата претенция. Ето защо съдът намира, че ответникът не
установява погасяване на процесно задължение, с представените касови бонове.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че предявените искове за
лизингови вноски следва да бъдат уважени, а тези за неустойка и разликата между
промоционална и стандартна цена на лизинговата вещ отхвърлени.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 855,00 лева в исковото производство, от
които следва да му бъдат присъдени 155,38 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
8
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски в размер
на 505,00 лева, на ищеца се дължат 91,77 лева, които също следва да му бъдат
присъдени.
При този изход от спора ответникът също има право на разноски. Такива са
доказани я общ размер на 760,00 лева (за исково и заповедно производство), от които
следва да бъдат присъдени 621,88 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД че В ПОЛЗА на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес
парк, сграда 6 ЕИК №********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу С. М. Г.,
ЕГН: **********, ****************** за сумата в размер на 93,43 лева -
представляваща непогасена част от задължения за лизингови вноски за: 1. 5 бр.
базови аксесоари по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 10.12.2020 г,
дължими за периода от месец 8/2022 г. до месец 11/2022 г., 2. мобилно устройство
****************** по Договор за лизинг от дата 10.12.2020 г., дължими за периода
от месец 8/2022 г. до месец 11/2022 г. и 3. мобилно устройство ****************** по
Договор за лизинг от дата 10.12.2020 г., дължими за периода от месец 8/2022 г. до
месец 11/2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (14.06.2024 г.) до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 3207/2024 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ за
признаване за установено, че С. М. Г. дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД сума за
разликата над 93,43 лева до пълния предявен размер от 514,11 лева, представляваща
неустойки по Договорите и разликата между промоционална и стандартна цена на
лизинговите вещи.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. М. Г. да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, суми в размер на 155,38 лева, разноски в рамките на исковото
производство и 91,77 лева разноски в рамките на заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД да
заплати на С. М. Г. сума в общ размер на 621,88 лева, разноски в рамките на
исковото и заповедното производства, съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9