Решение по дело №2603/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1637
Дата: 9 септември 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20193110202603
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2019г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На единадесети юли                                                      две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 2603 по описа за 2019 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба на „МН Блек Сий“ ООД, с ЕИК: ********* против НП №03-010179/08.08.2018г.  на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ за допуснато нарушение по чл. 61, ал.1 КТ.

С жалбата се изразява позиция, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че действително е налице пропуск работника да положи подпис на съответното място в трудовия договор, но той се дължи на обстоятелството, че тя е постъпила на работа в деня на проверката, който е бил натоварен и пропускът се дължи именно на това, като той е отстранен своевременно и не са настъпили неблагоприятни последици за работника. Формулира се искане за  отмяна на  наказателното постановление на основание чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание не се явява представител на дружеството - жалбоподател.

Въззиваемата страна изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и сочи, че издаденото НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.07.2018 г., служители при ДИТ-Варна, сред които и св. Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – ресторант „Сардиния“, находящ се в гр. Варна, Крайбрежна алея, стопанисван от „МН Блек Сий“ ООД.

В хода на проверката на обекта били установени  две лица, които полагали труд, извършвайки дейност по почистване на кухнята.

Едно от лицата било Св.М.М.. Първоначално М. отказала да предостави на проверяващите своите данни, твърдейки че на знае ЕГН-то си, което наложило да бъде потърсено съдействие от органите на полицията за установяване на самоличността й.

            При пристигане на полицейски служители била извършена справка от полицията, след което самоличността й била установена.

            На М. била предоставена за попълване декларация, която била попълнена от трето лице, тъй като тя заявила, че е неграмотна.

            В декларацията М. посочила, че работи за “МН Блек Сий“ ООД на длъжност „хигиенист“,  с работно време от 10.00 ч. до 14.00 ч., при два почивни дни. Посочила още, че в този ден е за втори ден на работа, като почиства ресторант „Сардиния“, като не посочила уговорен размер на възнаграждение. Лицето декларирало още, че  няма сключен трудов, но има граждански договор.

             На 27.07.2018г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа  лицето Св.М.М. като „хигиенист” в обекта , при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.

По преписката постъпили  допълнително възражения, които били преценени като неоснователни, като представен бил и трудов договор с лицето неподписан от същото от дата 13.07.2018г..

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-010179/08.08.2018г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от заетото лице; идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. , както и гласните такива- показанията на св. Д., които съдът кредитира изцяло като взаимно допълващи се и безпротиворечиви.

В показанията си св. Д. изяснява действията на М., която е извършвала дейност по почистване както в кухнята, като същите безспорно могат да бъдат охарактеризирани като такива по изпълнение на трудовите й задължения.

            Самата М. в попълнената под диктовката й декларация сочи на установените параметри на трудово правоотношение, които няма как да са й били известни ако не работи за този работодател.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът възприе от правна страна следното:

            Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

            Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация от работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.

Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията визирани в разпоредбата на чл.61 ал.1 от КТ.

Нещо повече фактът на извършеното нарушение не се оспори и от страна на дружеството-жалбоподател, като обстоятелството дали лицето е постъпило същия или предходния ден на работа, както и какви са били причините то да не се подпише в трудовия договор са ирелевантни за съставомерността на нарушението и наред с това сами по себе си не отличават нищо извършеното нарушение от други подобни от съответния вид, поради което и според съда в случая не са налице основание за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН

            Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път ( или поне по преписката отсъстват данни за наличието на други подобни предходни нарушения) и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което  санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.

 

След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното административно наказание.

            Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е Ш  И:

 

              ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010179/08.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „МН Блек Сий“ ООД, с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000  /три хиляди/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 КТ за допуснато нарушение на чл. 61, ал.1 КТ, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Варна.

                                                                               

                                                                                           

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: