Р Е Ш
Е Н И Е
№ 138
гр. Кубрат,
23.07.2014 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен
съд в публично заседание на осми юли, две
хиляди и четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Албена
Великова
при секретаря В.Д. като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 147 по описа
за 2014
год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
предявени искове с правно
основание чл.127, ал.2 във вр. с
чл.143 от СК и чл.127а, ал.2 от СК.
Ищцата Г.А.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, действаща като
майка и законен представител на малолетните М.А.А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, като твърди, че от окончателната раздяла с А.А.Х.,
единствено тя е издържала сина и дъщеря си, и е полагала непосредствени грижи
за отглеждането им, без да получи каквото и да било съдействие от ответника,
моли съда да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на
родителските права по отношение на малолетните М. и А. и да определи
местоживеенето им при нея, а на бащата да определи подходящ режим на лични
отношения, да го осъди да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер
на 90.00 лева, считано от 09.04.2014 год. – датата на подаване на исковата
молба в съда до настъпване на условията
за нейното изменение или прекратяване, да даде разрешение вместо ответника за
издаване на документи за самоличност на малолетните, както и разрешение
малолетните да напускат и да се завръщат в страната само със съгласието на
майката до навършване на пълнолетие.
Ответникът А.А.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.Кубрат, обл.Разград, ул. Александър Стамболийски №
25 като твърди, че от датата на раздялата с Г.А.Х. на 18.05.2013г., за роденото
от съвместното им съжителство дете М. непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието полага той подкрепян от своите родители, а малолетния А. – останал
да живее при майката в гр. Завет, че последната е препятствала възможността
бащата да се види с малолетния си син, моли съда да постанови решение, с което
определи местоживеенето на детето М. при него, а на майката определи режим на
лични отношения всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в неделния
ден с преспиване, 20 дни несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата и по
два дни през новогодишните, религиозните и специалните празници на детето; да
предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния А. на
майката, а на бащата определи режим на лични отношения с детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в
неделния ден с преспиване, 20 дни несъвпадащи с платения годишен отпуск на
майката и по два дни през новогодишните, религиозните и специалните празници на
детето; майката да бъде осъдена да заплаща по 80.00 лева месечна издръжка за
детето М., а бащата да бъде осъден да заплаща по 80.00 лева месечна издръжка за
детето А..
Кубратският районен
съд, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното: Страните са родители на
децата М.А.А., ЕГН
**********, род. на ***г. и А. А. А.,
ЕГН **********, род. на ***г., видно от
съставените
за раждането им акт
№ 224/15.11.2002 год., изд. от
Община - Кубрат и акт № 1236/11.08.2010
год., изд. от Община – Русе, чието съдържание е възпроизведено в приетите като
доказателства
по делото Удостоверения
за раждане от ***
год. и от 11.08.2010 год.
От събраните по делото гласни
доказателства и извършеното
от социалните служители анкетиране, изложено в Социален доклад изх. № ЗД 11-0015/ 09.05.2013 год. на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Кубрат и Социален доклад № ЗД-11-032/26.06.2014 год. на Дирекция „Социално
подпомагане” - гр. Кубрат
се установи по несъмнен начин,
че страните са живяли на семейни начала, но съжителството им
било съпроводено с чести скандали, раздели, след което страните отново се
събирали. От показанията на разпитаните по делото свидетели, както сочените от ищцата,
така и от ответника, се установява, че още в самото начало отношенията им не се
развивали нормално. Честите скандали в семейството, неразбирателството,
употребата на алкохол от страна на ответника, рефлектирали на семейната им
връзка, ищцата изпитвала и страх от съжителя си, защото той проявявал спрямо
нея физическо и психическо насилие, за което свидетелства и издадената заповед
за защита по гр. дело № 20/2011г. по описа на РС гр. Кубрат. На съдебния състав
е служебно известно, че същият е и осъждан за това, че е нарушил издадената
заповед за защита и признат за виновен в престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Окончателно страните се разделили през 2013 год., като А. останал да живее при
нея в гр.Завет, а момиченцето М., която през учебната 2013/2014г. била ученичка
в V клас, по време на учебните занятия живеела в дома на родителите на
ответника, а през почивните дни била при своята майка в гр. Завет.
От извършеното анкетиране се установява, че и ищцата, и ответникът, живеят
в жилища, които не са тяхна собственост, но
в които има добри хигиенно-битови условия, електрифицирани и
водоснабдени. Ищцата твърди, че започнала работа в бензиностанция в гр. Завет,
ползва се от подкрепата на своя чичо, в чийто дом живеят с децата. Бащата е
безработен, но се ползва от помощта на своя баща и жената, с която живее на
семейни начала. И двамата родители са привързани към децата си.
Изслушана в съдебно заседание дъщерята
на страните по делото заявява, че желае да
живее при ищцата.
От изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат
и от представеното удостоверение № 597/05.02.2014г. се установява, че М.А.А. е
на 13 години и през учебната 2013/2014 год. е ученичка в V-ти клас на СОУ
„Христо Ботев” гр. Кубрат, а момченцето – А. А. А. е на 3,6 години. От
представените по делото 7 броя епикризи се
установява, че момченцето е със заболяване и водеща диагноза: Глухота свързана
с нарушение в провеждането на звука и нервно-сензорна загуба на слуха. Видно от
Решение на ТЕЛК № 1609/165 от 01.10.2013г. до 01.10.2015г. детето е с призната
90% инвалидност с чужда помощ.
Ищецът
и ответницата нямат
задължения към други свои деца. Никой от тях няма
собствено жилище, като всеки живее при добри битови условия и добра хигиена.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК
Предявеният от Г.А.Х. иск за упражняване
на родителските права и определяне местоживеенето по отношение на малолетните им деца М.А.А., ЕГН **********, род. на ***г. и А.
А. А., ЕГН
**********, род. на ***г., е допустим, основателен и доказан, поради което следва
да бъде уважен.
Искът по чл. 127, ал. 2 от СК е единственият правен способ за
разрешаване на разногласията между родителите относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя
характер представлява съдебна администрация на граждански отношения,
съдът не се ръководи от
желанията на единия или другия
родител, а от интересите на децата.
Решението за предоставяне упражнението на родителските права следва да
се основава на интересите на
децата, преценени с оглед следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители
и между децата; помощ на трети лица
и др.
От събраните по делото доказателства
е безспорно установено, че майката има желание и възможност да се грижи за
отглеждането и възпитанието
на своите дъщеря и син. При постановяване на решението си съдът
следва да следи преди всичко
интереса на децата и да го постави
в тази семейна среда, която би
била най благоприятна, в дадения момент, за неговото
физическо и духовно развитие. Ирелевантни са обстоятелствата досежно вината на единия или
другия родител за прекратяване на семейното им
съжителство. Поради това родителските права следва да
се предоставят за упражняване на майката, която вече е осигурила нормални битови условия и семейна среда подходящи
за отглеждане на децата. В тази насока съдът изцяло
кредитира и изготвения по делото социален
доклад.
Съдът намира, че с
оглед възрастта на децата както и предвид заболяването на момченцето, майката
се явява биологически по-подходящия родител да полага непосредствени грижи за
тях, така както го е правила и докато страните са живеели съвместно. А. е на
ниска възраст, има нужда от непосредствени майчини грижи, в това число за
осигуряване както на личната си хигиена така и тази на битовата среда. От друга страна детето М. е от женски пол, което също е
предимство в полза на пригодността на майката да се грижи и за него, предвид
физиологичните промени, които настъпват при момиченцата с израстването им.
Изследвайки и съобразявайки всички факти и
обстоятелства от значение за интереса на децата - пол; възраст; привързаност
към и лични грижи от страна на родителите; техните възпитателски качества,
морал и авторитет; домашни условия, бит и манталитет на родителите и
обкръжението им, съдът счита, че на майката следва да се възложи
упражняването на родителските права, включващо и представителна власт, по отношение
на малолетните.
С оглед изложеното
до тук следва, че претенцията на ответника той да упражнява родителските права
по отношение на малолетната М. се явява неоснователна и недоказана. В
допълнение към изложеното, съдът следва да отбележи, че не са налице основания
децата да бъдат разделени, тъй като емоционалната връзка помежду им е силна и
това не би било в техен интерес.
На бащата на децата – А.А.Х. следва да се
определи подходящ режим на лични
контакти с тях с право
да ги вижда
и взема всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа
в неделния ден, със задължение да
ги връща в дома им в гр. Завет, по два дни през коледните, великденските и
специалните празници на децата, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката.
По иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК
Родителските права се предоставят на майката, поради това на бащата следва
да се възложи заплащането на ежемесечна издръжка. Това задължение е безусловно
и неотменимо и не зависи от това дали родителят има имущество, доход и въобще
каквито и да било средства за заплащане на издръжка. Съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние
да осигурява условия за живот необходими за развитието на детето. Съгласно
чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
минималната работна заплата. С ПМС № 249/31.10.2013 г., МРЗ е определена в
размер на 340.00 лева. Така минималния размер на издръжка е 85.00 лева. Като се
има предвид възрастта на децата и продиктуваните от нея обичайни нужди от
храна, облекло, учебни помагала и други алименти за физическото им и духовно развитие исковете
следва да бъдат уважени в цялост и ответникът да бъде осъден да им заплаща месечна
издръжка в размер на 90.00 лева, считано
от подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелсва за
нейното изменение или прекратяване.
По иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК
В Семейния кодекс не
е предвиден принцип детето да следва родителя, по отношение на когото са
предоставени родителските права. В разглеждания случай майката може да вземе
самостоятелно само тези решения, които според закона не е предвидено да се
вземат съвместно от двамата родители. По аргумент от противното на чл.76, т.9
от ЗБЛД и чл.127а от СК, родителят, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, не може да вземе самостоятелно решенията за издаване на
задграничен паспорт на детето и за извършването на пътувания извън пределите на
страната. Когато е налице необходимост детето да пътува в чужбина и между
родителите съществува разногласие по този въпрос, съдът може да разреши конкретни
пътувания. Разрешението е свързано с определени условия, гарантиращи пълната
защита на интересите на детето
Безспорно родителите са разделени и упражняването на родителските права и
задължения се възлага на майката. Бащата е във влошени отношения с майката на
децата, поради което трудно би й съдействал – да се яви в РДВР – Разград и даде
съгласие или да представи нотариално заверено такова, за да може децата да
пътуват извън страната. Такива задгранични пътувания са наложителни във връзка
с продължаване лечението на малолетния А., като съдът намира, че в интерес и на
двете деца е да се даде такова разрешение, тъй като при необходимост майката би
пътувала и със сина и с дъщеря си. Ответникът в писмения отговор на исковата
молба категорично завява, че не желае малолетните да напускат страната. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител неофициално дава съгласие
малолетния му син да напуска страната, но не и М.. Всичко това лишава
малолетните деца от възможността да им бъдат
издадени задгранични паспорти. Лишава ги и от възможността да напускат
страната, придружавани от майката. А това лишава и майката и децата от
възможността и задължението по чл.126, ал.1 от СК, съобразно който родителите и
ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно – в случая
заедно с родителя на който е предоставено упражняването на родителските права.
След като ответникът отказва да осигури на децата си възможност да пътуват
извън страната, той ги лишава от възможността да бъдат непосредствено
отглеждани и възпитавани от майката. Съгласно чл.10, т.2 от Конвенцията за
правата на детето /КЗПД/, правото на децата да напускат, която и да е страна,
подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими
за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или
морал или правата или свободите на други лица, и които са съвместими с другите
права, признати с тази Конвенция. Изразеното от ответника неофициално съгласие,
при безспорно установената липса на исканото от молителката - майка съдействие, е ограничение, което
създава пречки за осигуряване на закрила и грижа от предпочетения от съда
родител, които са необходими за благосъстоянието им. Интересите на децата са
първостепенно съображение на съда при вземане на решение от рода на процесното. Прекратеното фактическо съжителство между
родителите им, както и безспорно различното им местоживеене в Р България, е
обусловило невъзможността за едновременно осъществяване от майка и баща на
родителските права по отношение и на децата, както и невъзможността за преки
контакти между тях и родителя, при който е определено те да живеят. Съдът, който
е компетентен по см. на чл.127, ал.2 от СК и чл.9, т.1 от КЗПД, е вече
разпоредил местоживеенето им отделно от бащата, предоставяйки упражняването на
родителските права на майката. Ответникът, бидейки несъгласен или отказвайки да
осигури съдействие за издаването на задгранични паспорти, както и недавайки съгласието си те да напускат страната,
съпровождани от майка си, ги лишава от възможността да се ползват от нейните
лични грижи и възможности. Това поведение съдът приема, че противоречи на
интересите на децата, поради което и следва да уважи молбата на майката така,
както е предявена. В настоящият процес молителката установи по един несъмнен
начин, че е в състояние да осигури пълно изпълнение на родителските си права и
задължения по отношение на родените от прекратеното й с ответника съжителство –
тя има желание и възможности лично да се грижи за тях, в това число и в чужбина.
Съдът намира, че следва да се даде разрешение за напускането на страната и на
двете деца, тъй като евентуално оперативно лечение на момчето би било
продължително, поради което се налага и малолетната дъщеря на страните да ги
придружи в чужбина.
Липсващото съгласие на ответника може да бъде заместено от решението на
съда, поради което и съобразявайки се с правата и интересите на децата, съдът
на основание чл. 127а, ал.2 СК следва да уважи и тази претенция на ищцата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на РС – Кубрат държавна такса върху определените размери издръжка - сумата 259.20 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.127 от СК,
съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА предявения
от Г.А.Х.,
ЕГН ********** с постоянен адрес
*** срещу А.А.Х., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.Кубрат, обл.Разград, ул. Александър Стамболийски № 25 иск
и ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права
по отношение на малолетните деца М.А.А., ЕГН
**********, и А. А. А., ЕГН **********,
на тяхната майка – Г.А.Х..
ПОСТАНОВЯВА
децата М.А.А., ЕГН **********, и А.
А. А., ЕГН **********, да живеят
при майка си – Г.А. ***.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.А.Х., ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр.Кубрат, обл.Разград, ул. Александър Стамболийски № 25 срещу Г.А.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за упражняване
родителските права по отношение на малолетната М.А.А., ЕГН **********, като
неоснователна и недоказана.
ОПРЕДЕЛЯ на
бащата – А.А.Х. режим за поддържане на
лични отношения с децата си А.А.Х. и А. А. А., с право да ги
вижда и взема всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от
09:00 часа в съботния ден до 17:00 часа
в неделния ден, със задължение да
ги връща в дома им в гр. Завет, по два дни през коледните, великденските и
специалните празници на децата, както и 20 дни през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА А.А.Х. да
заплаща на детето си М.А.А., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева,
считано от 09.04.2014 год. до изменение
на обстоятелствата, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на
решението в сила, платими чрез неговата
майка и законен представител Г.А.Х..
ОСЪЖДА А.А.Х. да
заплаща на детето си А. А. А., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева,
считано от 09.04.2014 год. до изменение
на обстоятелствата, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на
решението в сила, платими чрез неговата
майка и законен представител Г.А.Х..
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а СК, децата М.А.А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, представлявани от
своята майка и законен представител - Г.А.Х.,
ЕГН ********** с постоянен адрес
*** да пътуват извън пределите на Република България с оглед лечението
на малолетния А. А. А., за да
се ползват от родителските грижи на майка
си Г.А.Х., ЕГН ********** с постоянен
адрес ***, без да е необходимо за това съгласието
на бащата А.А.Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр.Кубрат, обл.Разград, ул. Александър Стамболийски № 25, до изменение на обстоятелствата
във връзка с упражняването на родителските права и/или законните права
и интереси на малолетните деца.
ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр.Кубрат, обл.Разград, ул. Александър Стамболийски № 25, да заплати по сметка
на РС гр. Кубрат държавна такса по присъдената
издръжка в размер 259.20 (двеста петдесет и девет лева, двадесет
стот.) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването на страните с връчване
на препис пред ОС гр.Разград.
Районен съдия: /П/ Ал. Великова