ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.София, 27.07.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, разгледа търговско дело № 1457 по описа за 2002г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ,
образувано по три броя възражения на В.Р., Р.Х. и А.б.ф.
ЕООД срещу списък на предявени и неприети вземания, изготвен от синдика и
обявен в Търговския регистър на 01.06.2020 година.
Вземанията се считат предявени с молби вх. №
131023 от 25.10.2019 година, вх. № 128470 от 21.10.2019 година и вх. № 128472
от 21.10.2019 година, при изричните указания на Софийски апелативен съд в тази
насока.
Валентина Р. претендиране заплащане на синдическо
възнаграждение за периода от 01.08.2016 г. до 07.08.2018 г. в размер на 14 528,74 лв. и за периода от 02.08.2019 г.
до 19.08.2019 г.
вкл. в размер на 327,27 лв. /при месечно възнаграждение от 600 лева/, или общо в размер на 14 856,01 лв. Твърди, че въпреки,
че са й разрешение посочените възнаграждения, не са получени до датата на
освобождаването й като синдик на дружеството – 16.08.2019 година.
Р.Х. твърди, че е изпълнявала по трудово
правоотношение длъжност на касиер-домакин в несъстоятелното дружество, след
откриване на производството по несъстоятелност, от която е била освободена на 08.08.2018
г. Твърди, че не е получила дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.09.2016
г. до 07.08.2018 г., както и свързаните с прекратяването му обезщетения,
съответно по чл. 220 от КТ за неспазен срок на предизвестие и по чл. 224 КТ за
неползван платен годишен отпуск за периода 2016 г.-2018 г., в общ размер от 13
645,22 лв. Претендира посочените суми да бъдат приети като вземания в
производството по несъстоятелност.
А.Б.Ф. ЕООД твърди, че дружеството е осъществявало
счетоводно обслужване на несъстоятелния длъжник срещу задължение за заплащане
на месечно възнаграждение от 150 лв., което за периода от месец юни 2016 г. до 07.08.2018
г. /когато договорът е прекратен/, включително възлиза на 3932,60 лева. Сочи,
че възнаграждението за посочения период не е заплатено, макар и разрешавано
ежемесечно от съда по несъстоятелността.
С процесния допълнителен списък синдикът е отказал
да приеме горните вземания. Синдикът намира възраженията за неоснователни, като
представя и допълнителни становища.
Длъжникът не се ангажира със становище по
вземанията.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
възразилите кредитори поддържа всяко от възраженията, излага и подробни
съображения.
По възражение вх. №
50094/08.06.2020 година на В.Р..
Безспорно е, че Р. е изпълнява длъжността синдик
до 16.08.2019 година. От документите в делото по несъстоятелността № 1457/2002
година на СГС, ТО – 3 състав е видно и че посочените от нея суми за посочените
от нея периоди са разрешени на синдика разноски за месечното му възнаграждение
/чл. 723, т. 2 ТЗ/. Тоест, установява се възникване на посочените вземания.
Спорен е въпросът относно факта на реално получаване на сумите от синдика. Р.
възразява да е получавала сумите, поради липса на средства в масата на
несъстоятелността, като последно твърди да е изплащано възнаграждение за м.
07.2016 година.
По възражение вх. №
50096/08.06.2020 година на Р.Х..
По несъмнен начин е установено в производството и
че лицето Х. в посочения период е заемало длъжността касиер- домакин по силата
на сключен трудов договор от 01.07.2016 година със синдика на несъстоятелното дружество.
Договорът е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, считано от
08.08.2018 година /със заповед на работодателя на л. 6 от делото/. Уговорено е месечно
брутно трудово възнаграждение от 540,45 лева.
Видно от доказателствата по делото, съдът е
разрешавал на синдика да се разпорежда със суми, необходими за изплащане
месечното възнаграждение на заетата по трудовото правоотношение служителка,
което за претендирания период е в претендирания размер.
По възражение вх. № 50095/08.06.2020 година на А.Б.Ф.
ЕООД.
Няма спор в производство и видно от
доказателствата по делото, посоченото дружество е било обвързано в облигационни
отношения с несъстоятелния длъжник по договор за счетоводно обслужване от 01.10.2015
година /л. 3 от папката по възражението/, по силата на който изпълнителят е
следвало да организира и води счетоводството на Р.И. АД /н/ срещу месечно
възнаграждение от 150 лева /дейност в хипотезата на чл. 723, т. 4 от ТЗ/.
Договорът е прекратен считано от 08.08.2018 година.
Установява се и че съдът е разрешавал разпореждане
за месечните суми, дължими към счетоводната фирма по силата на горния договор,
които общо за периода са в претендирания размер и които несъмнено представляват
разноски, свързани с управление на имуществото от масата.
Предвид и установените по- горе факти, съдът
намира възраженията за неоснователни по следните, относими към всяко от тях
мотиви.
Синдикът Ш. изрично възразява, че не се установяват
по безспорен начин основанията, на които са извършвани разпорежданията и
тегленията от особената синдическа сметка. В този смисъл намира, че предходният
синдик, работникът и изпълнителят по договора за счетоводни услуги всъщност са
получили претендираните суми.
Предвид възприетото в определението от 05.05.2020
година по т.д. № 6239/2019 година на САС, вземанията и на тримата възразили
кредитори са такива по чл. 723 ТЗ, като вземанията на всеки от тях – на синдика
/доколкото е с прекратени правомощия/, на изпълнителя по договора за счетоводни
услуги /доколкото вземанията са възникнали след откриване на производството по
несъстоятелност, но неплатени на падежа/ и на служителката Х. /доколкото
трудовото правоотношение е възникнало след датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност/ подлежат на удовлетворяване след предявяване по реда на чл.
688, ал. 3 ТЗ и включването им като приети вземания.
Действително, както изрично е възразил настоящият
синдик, налице са доказателства, вкл. и от представените от възразилите
кредитори платежни нареждания /към възражението на В.Р./, както и от
представеното от синдик Ш. извлечение от сметката, изготвено от Общинска банка
АД /л. 1431 -1432 от том десети от делото и л. 1531 и сл. от същия том/, за
множество извършвани разпоредителни операции и касови тегления от особената
банкова сметка ***. 03.2018 година /вкл. с получател лицето Р.Х./. Посочените
операции/теглене са за суми надхвърлящи общо претендираните по трите възражения
вземания. Същевременно, видни са разрешенията на съда за разпореждане със
сумите за текущи разноски в производството по несъстоятелност /вкл. за
възнаграждение за синдик и заето по трудов договор лице и във връзка със
сключения договор за счетоводни услуги/. Едновременно с това, обаче, по делото
липсват доказателства, установяващи разходване на разрешените и съответно –
теглени на каса суми за други разходи, извън посочените по-горе. Такива
доказателства не са представени от възразилите кредитори, а и не е направено
искане и за събиране в настоящото производство /напр. съдебно – счетоводна
експертиза/.
При това положение, с оглед размерите на усвоените
в процесния период /вкл. чрез теглене на каса/ и според представените и
издадени от банката извлечения от сметки суми и разрешените от съда разноски,
както и предвид липсата на доказателства за това усвоените суми реално да са разходвани
за други разноски по смисъла на чл. 723 ТЗ, извън претендираните, и трите
възражения се явяват неоснователни.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
50094/08.06.2020 година на В.Р., възражение вх. № 50096/08.06.2020 година на Р.Х.
и възражение вх. № 50095/08.06.2020 година на А.Б.Ф. ЕООД срещу списък на
предявени и неприети вземания, изготвен от синдика на Р." АД - в
несъстоятелност, ЕИК: ******* и обявен в Търговския регистър на 01.06.2020
година.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за вписване в търговския регистър.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ при Софийски градски съд.
СЪДИЯ: