№ 3328
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100512653 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С протоколно решение № 12416 от 13.07.2023 г. СРС, 88 с-в, по гр.д.№
4284/2023 г. е признал за установено по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу А. Н. Грегова на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД искове, че А. Н. Г. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 2 726,56 лв.-главница,
представляваща доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г.-м.04.2020
г. и за периода м.07.2020 г.-м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр.София, жк
„Младост 2“, бл.****, ап.3, аб.№ 120376, сумата от 66,81 лв.-главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.-30.04.2021 г.
ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК-28.06.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 354,34 лв.-обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.06.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 34636/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в, като е отхвърлил иска за
1
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 726,56
лв. до пълния предявен размер от 2 824,42 лв. и за периода м.05.2020 г.-
м.06.2020 г., иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 354,34 лв. до пълния предявен
размер от 370,66 лв., както и изцяло иска за сумата в размер на 13,21 лв. за
периода от 01.07.2019 г. до 06.06.2022 г.-обезщетение за забава върху таксата
за дялово разпределение.Решението е постановено при участието на „Директ“
ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата А. Н. Г. в
частта, с която са уважени исковете срещу нея.Въззивницата твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на исковите
претенции са доказани.Излага твърдения, че по делото не са ангажирани
доказателства за техния размер, освен предоставените справки, изходящи от
ищеца.Тези справки нямат качеството на самостоятелен счетоводен документ
и записванията не установяват достоверността на установените в него
обстоятелства, не са подписани от законния представител на
дружеството.Неправилно съдът е кредитирал и изготвените в
първоинстанционното производство експертизи, които са
оспорени.Неоснователно първоинстанционният съд е приел за доказано, че в
процесния имот е доставяна топлинна енергия за отопление и БГВ, като това
количество незаконосъобразно е отчитано и осчетоводявано от фирма
„Директ“, с която ЕС не е сключила договор, не е провела Общо събрание за
избор на ново дружество за извършване на дялово разпределение и исковата
претенция се явява освен недоказана и недопустима, тъй като в този случай е
приложим института на неоснователното обогатяване, но ищецът не е
променил основанието на предявения иск.Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва
същата.Поддържа становище, че първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение в съответствие с доказателствения
материал.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Директ“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
2
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че
ответницата А. Н. Г. е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството й на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, жк „Младост-2“, бл.****.Твърди, че съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от
„Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно чл.33 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 и 2-в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.В р-л IX, чл.31, ал.1 от ОУ е определен редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150,
ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.Ищецът твърди, че за процесния
период ответницата е използвана доставяната от дружеството топлинна
енергия и не е заплатила задължението си.Сградата, в която се намира
процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.През 2002 г.
е станало разделяне между „Техем“ и „Директ“ ЕООД, които са отделни
юридически лица.До 2020 г. „Директ“ е бил подизпълнител на всички адреси,
но през м.09.2020 г. за една част от адресите продължават да са
подизпълнители, а за друга част от адресите са основен изпълнител на
основание договор с ищеца.Основанието по отношение на претенцията за
дялово разпределение се съдържа в чл.22, ал.2 от Общите условия, а цената на
извършената услуга се формира съгласно чл.36 от ОУ.Моли съда да осъди
ответницата да му заплати сумата от 2 824,42 лв.-главница, представляваща
доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г.-м.04.2021 г. сумата от
370,66 лв.-мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г.-06.06.2022 г.,
3
главница за дялово разпределение в размер на 66,81 лв. за периода м.05.2019
г.-м.04.2021 г. и 13,21 лв.-мораторна лихва за забава от 01.07.2019 г. до
06.06.2022 г. със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила наличието на
облигационно отношение с ищеца, направила е и възражение за погасителна
давност.Оспорила е исковете по размер и доказателствената стойност на
представеното извлечение от сметки.
Със заявление вх.№ 133647/28.06.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Н. Г. за процесните суми.На
06.07.2022 г. СРС, 88 с-в, по ч.гр.д.№ 34636/2022 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е
подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за
предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 04.01.2023
г.Исковата молба е подадена на 27.01.2023 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
На 06.11.2000 г. ОС на ЕС на етажните собственици от гр.София, жк
„Младост-2“, бл.****, е взело решение за сключване на договор за извършване
на индивидуално разпределяне на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
издаването на обща и индивидуални сметки с „Техем Сървисис“ ЕООД.
На 20.11.2000 г. е подписан договор № 236 между ЕС в гр.София, жк
„Младост-2“, бл.**** и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
индивидуално разпределяне на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
издаването на обща и индивидуални сметки.
С нотариален акт № 14 от 18.10.2002 г. по н.д.№ 188/2002 г. е оформен
договор, по силата на който А. Н. Г. е дарила на баща си Н.Х.Г. апартамент №
3, находящ се в гр.София, жк „Младост 2“, бл.****.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 635/27.05.2015 г. СО- р-
н „Младост“ Н.Х.Г. е починал на 12.11.2014 г. и е оставил за наследник по
закон А. Н. Г.-дъщеря.
Със заявление-декларация от 21.12.2015 г. ответницата е поискала от
ищцовото дружество откриване на партида за процесния апартамент.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице И.У. е
установено, че в процесния имот е имало 3 броя радиатори и лира в банята с
4
монтирани ИРРО в помещения-хол, стая и кухня.Показанията за уредите са
отчетени на 20.06.2020 г. и 20.05.2021 г.За процесния период няма изчислена
топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в
стълбището са демонтирани на 01.11.2000 г.В имота има монтирани два броя
водомери за топла вода.Изчисленията, извършени от ФДР са в съответствие с
действащата нормативна уредба.От „Директ“ ООД са изготвени изравнителни
сметки за 19/20 и 20/21 г.Сумата за потребена топлинна енергия възлиза на
2 824,41 лв., която е без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях.Вещото лице е дало вариант на потребена
топлинна енергия в размер на 2 774,26 лв. с приспаднати суми за м.05.2020 г.-
06.2020 г. в размер на 50,12 лв., тъй като липсва свидетелство за метрологична
проверка на общия топломер в АС от 05.2020 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице
П.Д. е установено, че няма данни за извършени плащания на суми за топлинна
енергия за процесния период.Сумата за дялово разпределение възлиза на 66,81
лв.Размерът на мораторната лихва върху дължимата сума за топлинна енергия
за периода възлиза на 371,44 лв., а върху таксата за дялово разпределение-
12,97 лв.
Представени са главни отчети за процесния период, подписани от
ответницата за клиент.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на
положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като
длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия по
отношение на процесния имот.За исковия период дяловото разпределение е
извършвано от „Директ“ ЕООД.Съдът е изложил мотиви, че дори при липса на
договор с лице по чл.139б ЗЕ, това обстоятелство няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.Съдът е
приел, че задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от
доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й и е
ирелевантно обстоятелството дали ответницата е получавала издаваните от
5
ищеца фактури.За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на
техническа експертиза.Съдът е кредитирал експертизата като изготвена в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства, като е възприел
варианта, при който са приспаднати сумите за периода м.05.2020 г.-м.06.2020
г.По отношение на претенцията за дялово разпределение
първоинстанционният съд се е позовал на чл.36, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.По делото е установено, че за
процесния период дяловото разпределение е извършвано от третото лице-
помагач, а размерът на сумата е определен от представените по делото
документи и от ССчЕ.Съдът е изложил мотиви, че задължението за заплащане
на доставената топлинна енергия е срочно /чл.33, ал.2 от ОУ/ и не е
обусловено от изпращане на покана до длъжника, нито от публикуване на
общите фактури на интернет страницата на дружеството.Доколкото по
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане, длъжникът изпада в забава след покана /чл.84, ал.2 ЗЗД/ и предвид
липсата на доказателства за отправена такава акцесорната претенция е
отхвърлена като неоснователна.Възражението за погасителна давност е
отхвърлено като неоснователно.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена
възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не
са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
6
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
От представения по делото нотариален акт и удостоверение за
наследници се установява, че през исковия период ответницата е била
собственик на процесния имот.Същата е подала и заявление-декларация за
откриване на партида за имота, поради което възраженията във въззивната
жалба, че по делото не е доказано наличие на облигационно правоотношение с
ищеца, е неоснователно.
От приетата техническа експертиза, която не е оспорена, е установен
размера на реално потребената топлинна енергия, а от съдебно-счетоводната
експертиза-размера на мораторната лихва и на претенцията за дялово
разпределение.Техническата експертиза е изготвена въз основа на показания
на общия топломер в абонатната станция и при съобразяване на
изравнителните сметки, поради което оплакването на въззивницата, че
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал експертизата и че по
делото не е доказан размера на потребеното количество топлинна енергия, е
неоснователно.Следва да се добави, че ответницата е подписала без
възражения изготвените главни отчети.
Липсата на изричен писмен договор с лице по чл. 139а от ЗЕ не
освобождава потребителя от задължението да заплаща доставената му
топлинна енергия.Задължението на потребителя произтича от договорното му
отношение с доставчика на услугата, а не от наличие на договорно отношение
с топлинния счетоводител.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от
потребителя на продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г.
/отм./ и чл.36 от ОУ от 2016 г. Условие за заплащане на цената за дялово
разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От приетата
техническа експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки
след всеки отоплителен сезон.
Други мотивирани оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а
съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
7
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като
същият е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба с искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12416 от 13.07.2023 г. на СРС, 88 с-в, по
гр.д.№ 4284/2023 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8