Р Е Ш Е Н И Е
№ 519
гр.Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №669 по описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от Л.Б.М. *** против
Решение №2153-14-87/13.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е
отхвърлена негова жалба вх.№1054-14-16/13.06.2022г. и е потвърдено Разпореждане
№ РВ-3-14-01141243/02.06.2022г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ-Плевен.
В жалбата са наведени доводи, че решението и
потвърденото с него разпореждане са немотивирани, неправилни и незаконосъобразни.
Твърди се, че за осигуреното лице е възникнало право на парично обезщетение по
чл.40 ал.1 от КСО и правомерно е получено такова от ДОО като обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 11.11.2021г.
до 10.12.2021г. по представени болнични листи на осигурителя Община Гулянци.
Сочи се, че осигурителят Община Гулянци е направила искане до ТП на НОИ-Плевен
за извършване на проверка и разрешение за извършване на корекция относно болнични
листи, както и корекция за дните на осигуряване в декларация обр.1 и 6, но два
дни по-късно е оттеглено това искане, без аргументи за това. Сочи се още, че е
депозирано възражение до ТП на НОИ-Плевен срещу разпореждането, като е
потвърдено, че не е упражнявана трудова дейност към Община Гулянци в качеството
на личен асистент и се моли за извършване на нова проверка относно
представените нови доказателства – болнични листи. Счита се, че от страна на
административния орган е допуснат съществен пропуск, като вместо да се изследва
детайлно факта, че не е осъществена трудова дейност, е направено формално
позоваване на неправилно подадени данни, което води до издаване на
незаконосъобразен акт. Твърди се, че не е изяснена докрай фактическата
обстановка. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърденото с него
разпореждане. Претендират се разноски.
От ответника по делото-Директора на ТП на НОИ-Плевен не
е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият не се явява,
представлява се от адв.Я.Д., който счита, че административният орган не е
изпълнил задължението си да изясни случая от фактическа страна. Твърди, че е
налице добросъвестност и не може да бъде приложена разпоредбата на чл.114 ал.1
от КСО. Моли за отмяна на административните актове и претендира присъждане на
разноски. Представя писмени бележки с доводи, аналогични на изложените в
жалбата и пледоарията по същество.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт Ж.Т., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че решението е
мотивирано и издадено при напълно изяснена фактическа обстановка. Посочва, че
за процесния период, за който са издадени болнични листи, осигуреното лице
фигурира във ведомостите за заплати и е с изплатено трудово възнаграждение при
втория работодател. Счита, че е налице нарушение на чл.46 ал.3 от КСО. В
заключение моли жалбата да бъде оставена без уважение, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение №2153-14-87/13.07.2022г. на Директора на ТП на
НОИ Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено
лично на 18.07.2022г. (л.9). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за
обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на
получаване му. Жалбата е подадена на 28.07.2022г.,
видно от поставения печат на административния орган /л.3/, като е заведена с
рег.№1012-14-255 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и
е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че за периода
от 11.11.2021г. до 10.12.2021г. Л.М. е бил във временна неработоспособност въз
основа на три броя болнични листи – БЛ №Е20212228060 /за периода от 11.11.21г.
до 19.11.21г./; БЛ №Е20212228080 /за периода от 20.11.21г. до 24.11.21г./
и БЛ №
Е20213001245 /за периода от 25.11.21г. до 10.12.21г./.
Не се спори още,
че към началото на временната неработоспособност М. е осигуряван при двама
работодатели – „Славяна“ АД /сега СПХ „Инвест“/ въз основа на трудов договор
№60/21.08.2007г., на длъжност „шофьор“, и Община Гулянци въз основа на трудов
договор №ЧРП-03-707/01.11.2021г., на длъжност „личен асистент“.
Не се спори също,
а и се установява от данните по делото, че болничните листи са представени в ТП
на НОИ-Плевен от осигурителя „Славяна“ АД, ведно с необходимите приложения за
изплащане на парично обезщетение по условията на чл.40 ал.1 от КСО, съгласно
Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО, като въз основа на болничните
листи на М. е изплатена сума за парично обезщетение от сметката на ДОО за
м.ноември 2021г. - 11 работни дни и за м.декември 2021г. - 8 работни дни.
При последващ
контрол по разходите на ДОО и направена справка в Регистър на осигурените лица
е установено, че от осигурителя Община Гулянци, са подадени данни по реда на
чл.5 ал.4 от КСО за период 01.11.2021г.-15.11.2021г., с отразени 11 работни дни
за м.ноември 2021г. и начислен осигурителен доход в размер на 399.50лева.
Възложена е
проверка по разходите на ДОО на осигурителя Община Гулянци за периода 01.11.2021г.-30.11.2021г.,
за резултатите от която е изготвен Констативен протокол
№КП-5-14-01139265/31.05.2022г. Видно от последния е, че Л.М. е осигурено лице
по основен трудов договор при осигурителя „Славяна“ АД и по допълнителен трудов
договор от 01.11.2021г. до 15.11.2021г. при осигурителя Община Гулянци, както и
че поради настъпил риск „общо заболяване“ на М. са издадени три болнични листи
за периода от 11.11.2021г. до 10.12.2021г., представени от осигурителя
„Славяна“ АД в ТП на НОИ-Плевен, по които на лицето е изплатена сума за парично
обезщетение от ДОО за м.ноември 2021г.-11р.дни и за м.декември 2021г.-8р.дни.
Видно е още, че при последващ контрол по разходите на ДОО е установено, че за М.
са подадени данни по реда на чл.5 ал.4 от КСО от осигурителя Община Гулянци с
отразени 11 работни дни за м.ноември, начислен осигурителен доход в размер на
399.50лева и изплатена сума в размер на 344.45лева. Констатирано е, че при
осигурителя Община Гулянци няма входирани болнични листи за месец ноември за Л.М..
В констативния протокол е прието, че на основание чл.46 ал.3 от КСО М. е без
право на парично обезщетение за временна неработоспособност за период от
11.11.2021г. до 15.11.2021г., тъй като е упражнило трудова дейност, която е
основание за осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“ през период,
за който е издаден акт от здравните органи, получило е възнаграждение и няма
право на заместващото го парично обезщетение. Посочено е, че сумите за парични
обезщетения са преизчислени и е формирана разлика, която представлява
надплатена пропорционална част за периода 11.11.2021г. до 15.11.2021г., която
сума е неправомерно получена и следва да бъде възстановена с дължимата лихва по
реда на чл.113 от КСО.
С Разпореждане
№РВ-3-14-01141243/02.06.2021г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО,
на основание чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено лицето Л.Б.М. да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 11.11.2021г. до 10.12.2021г. в размер на 407.86лева,
от които 388.49лева главница и 19.37лева дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Като мотиви е
посочено, че М. е осигурено лице по основен трудов договор при осигурителя
„Славяна“ АД и по допълнителен трудов договор от 01.11.2021г. до 15.11.2021г.
при осигурителя Община Гулянци на длъжност „личен асистент“, както и че поради
настъпил риск „общо заболяване“ на М. са издадени три болнични листи - БЛ
№Е20212228060; БЛ №Е20212228080 и БЛ
№ Е20213001245 за периода от
11.11.2021г. до 10.12.2021г., представени от осигурителя „Славяна“ АД в ТП на
НОИ-Плевен, по които на лицето е изплатена сума за парично обезщетение от ДОО
за м.ноември 2021г.-11р.дни и за м.декември 2021г.-8р.дни. Посочено е още, че
при последващ контрол по разходите на ДОО е установено, че за Л.М. са подадени
данни по реда на чл.5 ал.4 от КСО от осигурителя Община Гулянци с отразени 11
работни дни за м.ноември, начислен осигурителен доход в размер на 399.50лева и
изплатена сума в размер на 344.45лева, като е констатирано, че при осигурителя
Община Гулянци няма входирани болнични листи за месец ноември за лицето, за
което е изготвен Констативен протокол №КП-5-14-01139265/31.05.2022г. Прието е,
че на основание чл.46 ал.3 от КСО Л.М. е без право на парично обезщетение за
временна неработоспособност за период от 11.11.2021г. до 15.11.2021г., тъй като
е упражнило трудова дейност, която е основание за осигуряване за риска „общо
заболяване и майчинство“ през период, за който е издаден акт от здравните
органи, получило е възнаграждение и няма право на заместващото го парично
обезщетение. Посочено е още, че към момента на временната неработоспособност М.
е в осигуряване при двама работодатели – „Славяна“ АД и Община Гулянци с
отработени дни до 15.11.2021г., като по данни от ЕРБЛРО няма издадени и
подадени болнични листи за втори осигурител. Цитиран е чл.31 ал.4 от НПОПДОО и
е прието, че тъй като М. е прекратил осигуряването си в Община Гулянци, считано
от 16.11.2021г. паричните обезщетения по трите болнични листи са преизчислени и
е формирано ново среднодневно възнаграждение, като е налице разлика, която
представлява надплатена пропорционална част. В заключение е посочено, че
предвид факта, че М. е упражнил трудова дейност по време на
неработоспособността за период от 11.11.2021г. до 15.11.2021г. следва да
възстанови неправомерно получената сума за парично обезщетение и дължимата
лихва по реда на чл.113 от КСО, като неоснователно изплатената сума е в размер
на 388.49лева. Общо дължимата сума е в размер на 407.86лева, като лихва се
начислява и от датата на разпореждането до окончателното погасяване на
задължението. Разпореждането е подписано „За ръководител на контрола по
разходите на ДОО“ от С.Х. съгласно Заповед №1015-14-37/01.03.2018г. Разпореждането
е получено от М. на 09.06.2022г.
В срока за
обжалване, на 13.06.2022г. е подадено възражение от М., в което се посочва, че
поради техническа грешка при оформяне на отчетен лист по реда на чл.27 ал.2 от КСО за м.ноември 2021г. осигурителят Община Гулянци е отразил във ведомостта за
заплати работни дни за период от 11.11.2021г. до 15.11.2021г. Твърди се, че за
този период е бил във временна неработоспособност и не е упражнявал трудова
дейност като личен асистент на П.П.. Иска се да бъде извършена нова проверка на
осигурителя, поради предоставени нови доказателства – трите болнични листи.
Твърди се, че не е извършил нарушение на чл.46 ал.3 от КСО. Посочва се, че
неоснователно полученото трудово възнаграждение за периода от 11.11.2021г. до
15.11.2021г. ще възстанови на осигурителя Община Гулянци.
Тъй като
възражението не е подписано от Л.М., с писмо изх.№1054-14-16#1 от 14.06.2022г. до лицето му е указано,
че възражението следва да носи подпис на подателя, респ. при подаване по
електронен път да бъде подписано по надлежния ред с електронен подпис, както и
че трябва да бъде посочен адрес за кореспонденция на лицето.
На 15.06.2022г.
отново е подадено същото възражение срещу разпореждането, като последното вече
е подписано от Л.М..
На 15.06.2022г. в
ТП на ПОИ-Плевен е постъпило писмо от Община Гулянци, в което се моли да бъде
извършена проверка за минал период, тъй като по-късно са представени болнични
листи за временна неработоспособност от Л.М.,
обхващащи период 11.11.2021г.-24.11.2021г. , а в този период лицето е било
назначено на втори трудов договор в общината на длъжност „Личен асистент“ за
времето от 01.11.2021г.-15.11.2021г. Моли се още, да бъде разрешено извършване
на корекция за дните в осигуряване на лицето в декларации по обр.1 и 6 и да се
подадат нови такива за м.ноември 2021г.
На 17.06.2022г. в
ТП на НОИ-Плевен е постъпило ново писмо от Община Гулянци, в което получателят
се уведомява, че информацията в Община Гулянци във ведомостите за заплати за
м.ноември 2021г. за дейност „Механизъм лична помощ“ остава непроменена и няма
да се извършва корекция на същата.
С Решение №2153-14-87/13.07.2022г. на Директора на ТП
на НОИ Плевен е отхвърлена жалбата на М. и е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-14-01141243/02.06.2022г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ-Плевен. Горестоящият административен
орган, след установяване на фактите и позоваване на констативния протокол е
приел, че към началото на временната неработоспособност М. е в осигуряване при
двама работодатели – „Славяна“ АД и Община Гулянци с отработени дни до
15.11.2021г., като по данни на ЕРБЛРО няма издадени и подадени болнични листи
за втори работодател. Счел е, че в нарушение на чл.31 ал.4 от НПОПДОО на М.
неоснователно са изплатени 388.49лева, представляващи парично обезщетение
поради общо заболяване, поради което правилно с разпореждането е разпоредено да
бъде възстановена недобросъвестно получената сума за парично обезщетение в
размер на 407.86лева, от които главница 388.49лева и лихва 19.37лева, изчислена
до датата на разпореждането. Посочил е, че не е необходимо да бъде извършвана
допълнителна проверка при втория работодател, тъй като независимо, че с писмо
от 15.06.2022г. от Община Гулянци е поискано разрешение за корекция поради
късно представени и подадени болнични листи за временна неработоспособност от Л.М.,
с последващо писмо от 17.06.2022г. това искане е оттеглено и ТП на НОИ-Плевен е
уведомена, че отразената при тях информация във ведомостите за заплати за
м.ноември 2021г. остава непроменена и няма да бъдат извършвани корекции. По
тези мотиви горестоящият административен орган е потвърдил разпореждането.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”д” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване по чл.114 ал.3, като ал.3 от чл.117
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-87/13.07.2022г.
е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, т.е. от компетентен орган по
чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган, съобразно
разпоредбата на чл.114 ал.3 от КСО, при условията на заместване съгласно
Заповед №1015-14-37/01.03.2018г. /л.30/ и болничен лист №Е20221943581 /л.45/.
Оспореното Решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Не е допуснато твърдяното
от оспорващия нарушение на чл.35 от АПК, тъй като административният орган е
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. След направена справка в Регистър на осигурените лица, при
която е установено, че от осигурителя Община Гулянци за М. са подадени данни по
реда на чл.5 ал.4 от КСО за период 01.11.2021г.-15.11.2021г., е извършена допълнителна проверка
по разходите на ДОО на Община Гулянци за периода 01.11.2021г.-30.11.2021г., за
резултатите от която е изготвен Констативен протокол
№КП-5-14-01139265/31.05.2022г. С последният безспорно е установено, че към
началния момент на временната неработоспособност /11.11.2021г. до 10.12.2021г./
М. е в осигуряване при двама работодатели – „Славяна“ АД и Община Гулянци с
отработени дни до 15.11.2021г., като по данни от ЕРБЛРО няма издадени и
подадени болнични листи за втори осигурител. Прието е, че на основание чл.46 ал.3 от КСО лицето е без
право на парично обезщетение за временна неработоспособност за период от
11.11.2021г. до 15.11.2021г., тъй като е упражнило трудова дейност, която е
основание за осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“ през период, за
който е издаден акт от здравните органи, получило е възнаграждение и няма право
на заместващото го парично обезщетение, поради което неправомерно получената
сума подлежи на възстановяване с дължимата лихва по реда на чл.113 от КСО. Тези
факти се потвърждават от събраните по делото доказателства. Не е било
необходимо и извършване на допълнителна проверка в Община Гулянци, тъй като
направеното искане за извършване на корекции за минал период е оттеглено, като
ТП на НОИ-Плевен са уведомени, че информацията в Община Гулянци във ведомостите
за заплати за м.ноември 2021г. за дейност „Механизъм лична помощ“ остава
непроменена и няма да се извършва корекция на същата. Т.е установените факти и
обстоятелства, обективирани в
констативния протокол се потвърждават. В тази връзка следва да се има предвид,
че констативният протокол представлява официален документ, който не е оспорен в
съдебното производство, поради което и съобразно чл.179 ал.1 от ГПК се ползва с
материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, която не е
оборена. Иначе казано, административният орган е изпълнил задължението си да
изясни процесния случай от фактическа страна и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила. Решението е издадено и в
рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
По отношение съответствието с материалния закон настоящият
състав съобрази следното:
Фактът, установен в хода на административното
производство, че към момента на извършване на проверката в Община Гулянци – 31.05.2022г.,
няма издадени и подадени болнични листи за втори осигурител не е оспорен, като
същият е и надлежно установен и обективиран в констативен протокол от
извършената проверка. От подаденото от М. възражение от 13.06.2022г. безспорно
се установява, че едва след получаване на Разпореждане №
РВ-3-14-01141243/02.06.2022г. от осигуреното лице са представени трите болнични
листи в Община Гулянци. Т.е. почти шест месеца по-късно от настъпването на
временната неработоспособност.
Анализът на доказателствата води до извода, че М. е
упражнявал трудова дейност за периода от 11.11.2021г. до 15.11.2021г. при осигурителя Община Гулянци, като през това
време е бил във временна неработоспособност /неработоспособността
продължава от 11.11.2021г. до 10.12.2021г./, за което обаче е представил
болнични листи само при осигурителя „Славяна“ АД, като за отработените дни за този
период му е изплатено както трудово
възнаграждение от осигурителя Община Гулянци, така и парично обезщетение за
временната неработоспособност изчислена на 100% и изплатена на лицето за сметка
на ТП на НОИ-Плевен. Получаването на трудовото възнаграждение за процесния
период от Община Гулянци се потвърждава и от лично написаното от М. във
възражението срещу разпореждането, като последният сочи, че ще върне на
осигурителя полученото трудово възнаграждение.
Съгласно
чл.8 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, на осигурените лица, които работят при
повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на
болничния лист за представяне пред всеки
от тях, като в графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на
работодателите или осигурителите, за
които е издаден. А нормата на чл.9 ал.2 от същата наредба регламентира, че
осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми
работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.
В
контекста на установеното по-горе, се налага извода, че Л.М. не е изпълнил
задължителните изисквания на чл.8 ал.1 и чл.9 ал.2 от НМЕ. По делото не са
налични доказателства за обстоятелството, че осигуреното лице е представило
втори болничен лист пред осигурителя Община Гулянци в сроковете по чл.9 ал.2 от
НМЕ. Както е посочени и по-горе, налични са данни, че болничните листи са
представени пред втория осигурител едва след издаване на разпореждането за
възстановяване на недобросъвестно получените суми, т.е. шест месеца по-късно.
Именно и тогава лицето посочва, че ще върне полученото трудово възнаграждение
от Община Гулянци за периода 11.11.2021г. -15.11.2021г., което означава, че до
този момент то е знаело за полученото от него едновременно трудово
възнаграждение и парично обезщетение за неработоспособност за един и същи
период.
Съгласно
чл.46 ал.3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за
бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която
е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за
които са издадени актове от здравни органи. Паричните обезщетения от фондовете
на ДОО са предназначени да заместят доходите на осигурените лица по време,
когато поради настъпване на осигурено събитие, те не са в състояние да
упражняват трудова дейност. Осъществяването на трудовата дейност следва да се
установи от административния орган, което в настоящето производство е сторено.
При
наличието на горното правоизключващо обстоятелство по чл.46 ал.3 от КСО, в
полза на М. не би следвало да се изплаща обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване за периода от 11.11.2021г.-15.11.2021г.
Иначе казано, получаването на
възнаграждение за упражнявана трудова дейност, която е основание за осигуряване
за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничен лист,
съставлява предвидената от закона пречка за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност. Ето защо, оспореното решение на Директора на ТП на
НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с
материалния закон.
За да бъде задължено лицето, получило осигурителното
плащане, да възстанови същото, не е достатъчно установяването на
неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите,
когато получилият е действал
недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл.113, съгласно чл.114 ал.1 от КСО. Изрично в тази насока чл.114 ал.2 от КСО
въвежда правилото, че добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не
подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на определени от закона
случаи, в които възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение.
Добросъвестността се предполага до доказване на
противното. В случая такива данни не са налице. Недобросъвестността предполага
лицето, което е получило осигурително плащане, да е знаело или да е било длъжно
да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти
от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното
осигурително плащане. В конкретната хипотеза, видно от изложеното по-горе, М. е
получил обезщетение за процесния период, знаейки, че през същият този период е
упражнил трудова дейност, за която е получил следващото му се трудово
възнаграждение. В нарушение на изискванията на НМЕ лицето не е представило пред
своя втори работодател болничния лист за временна неработоспособност за период
от 11.11.2021г. до 19.11.2021г. Следва да се посочи, че лекуващият лекар не
може да изпълни задължението си по чл.8 ал.1 от НМЕ, без да бъде уведомен от
лицето, че същото полага труд при повече от един работодател. Лице, което знае,
че полага труд при двама работодатели и не уведомява лекуващия лекар и
представя болнични листи само пред един
от работодателите, не следва да бъде възприето като добросъвестно лице. Същото
не може да не осъзнава, че когато е временно неработоспособно едно лице, то е и
за двамата работодатели, независимо от обстоятелството, че въз основа на
временния трудов договор с Община Гулянци предоставя лична помощ, в качеството
на „личен асистент“ и трябва да е физически годно, за да може да изпълнява
задълженията си по сключения трудов договор. Затова и крайният извод е, че
административният орган е доказал наличието на хипотезата на чл.46 ал.3 от КСО,
което има за последица законосъобразност на оспореното решение на Директора на
ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане. В този смисъл е и
съдебната практика.
Воден от горното, съдът намира, че оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са
правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните
доказателства. Жалбата на М. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски от страна на процесуален представител на
ответника, следва в полза на ТП на НОИ-Плевен да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лева, на основание чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ вр. чл.143 ал.3 от АПК.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Б.М. *** против Решение №2153-14-87/13.07.2022г. на
Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена негова жалба
вх.№1054-14-16/13.06.2022г. и е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-14-01141243/02.06.2022г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ-Плевен.
ОСЪЖДА Л.Б.М. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на ТП на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 100.00лв. /сто
лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.119 от КСО.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/