Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 30.12.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На първи
декември 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 1684 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“
ЕАД София твърди в исковата си молба, че на 02.04.2018г. между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и „ МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, е сключен Договор за
прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който банката е прехвърлила
своето вземане заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции
и другите им принадлежности по Договор за издаване на кредитна карта № 72РКО-А-0566/20.09.2007г.,
в полза на ищеца. Прехвърленото вземане фигурирало като номер 72РКО-А-0566,
съгласно приложената извадка-копие от Приложение № 1, неразделна част от
Договора за цесия, като размера е посочен към 05.04.2018 г. - датата на
прехвърлятелния ефект на договора за цесия.
Твърди също, че е
направен опит да бъде уведомена ответницата за обявяването за предсрочна
изискуемост на ползвания банков кредит тип овърдрафт чрез изпращане на писмо по
Български пощи на посочения адрес, но писмото се е върнало като неуспешна
доставка. Ответницата била уведомена за прехвърляне на вземането чрез ЧСИ Ирина
Христова, след залепване на уведомление на посочените адреси на 25.04.2019 г. В
рамките на двуседмичния срок по чл.47 ал.2 от ГПК не се явила да получи документите,
поради което и на основание чл. 47, ал. 5 от ТПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от
ТПК, уведомлението за цесия се счита връчено.
Твърди също, че между
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, в качеството на кредитор и Я.С.Г., в качеството на Кредитополучател, бил сключен
Договор за издаване на кредитна карта № 72РКО-А- 0566/20.09.2007г., по силата
на които банката предоставила и кредитополучателят усвоил в пълен размер банков
кредит тип овърдрафт в размер на 1000,00 лева. Съгласно т.4 от Договора,
длъжникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по
начина, договорени в Общи условия на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA,
приети с Решение на УС на „ПИБ“ АД от 17.04.2007г., изменени и допълнени с
решение от 24.07.2007г. На основание т.11 от Договора за кредит, длъжникът
декларирал, че са му предоставени и се е запознал с Общите условия за издаване
и ползване на револвиращи международни карти с чип, и е приел прилагането им
при уреждане на отношенията между него и банката, във връзка със сключване и
изпълнение на Договора за кредит. Съгласно т.18 от Общите условия, титулярът
(длъжникът) се задължил всеки месец до датата на падежа или на следващия
работен ден, ако падежа е в неработен ден, да внася по сметката минималната
погасителна вноска, посочена в извлечението.
Съгласно т.7 от
Договора за кредит, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярят
(длъжникът) заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода,
годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за извършване на безналични
плащания на ПОС терминал - 16%; б) за всички останали транзакции - 18%.
На основание т.8 от
Договора за кредит, при неплащане на месечната погасителна вноска или
надвишение на разрешение кредитен лимит Банката начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Автоматичното
удължаване на срока за ползване на отпуснатия овърдрафт било изрично уговорено
в т.3 от Договорът за кредит. Във тази връзка кредитополучателят е бил
запознат, че срокът на договора е до 20.09.2009г., като същият се подновява
автоматично при условията и по реда на Общите условия на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип MasterCard и VISA.
Съгласно т. 36.1 от
Общите условия, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки
път за нов едногодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил банката за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичането на текущия срок.
Такова уведомление от длъжника към банката не е представено по сключения
договор за цесия.
Въпреки поетите
задължения, длъжникът не обслужвал кредита, не изпълнявал своите задължения и
не извършвал плащания за погасяване на дълга от 12.08.2008 г., когато било
направено последното плащане. Ползваният от длъжника банков кредит тип
овърдрафт бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем от страна на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на основание т. 28, б. ,,а“ от Общите условия.
Ответницата била
уведомена за обявяването за предсрочна изискуемост на ползвания банков кредит
тип овърдрафт чрез ЧСИ Ирина Христова, след залепване на уведомление на
посочените адреси на 25.04.2019 г. В рамките на двуседмичния срок по чл. 47,
ал. 2 от ГПК, не се явила да получи документите. С оглед на изложеното и на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК,
уведомлението за цесия се считало връчено.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника Я.С.Г. дължи към 09.08.2019г. (датата, на която е подадено
в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) на
„МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, сумата от общо 1957,00 лева, представляващи: главница в
размер на 1000,00 лева; дължими лихви в общ размер, начислени на основание т. 8
Договора за кредит (28% на годишна база), за тригодишния период от 09.08.2016
г. до 09.08.2019 г. (датата на входиране на заявлението) в размер на 840,00
лева; дължими годишни такси за обслужване на кредитната карта, начислени в общ
размер на стойност 117.00 лева, представляващи такси за 3 години дължими към
дата 03.08.2009 г. - 39,00 лева; към дата 02.08.2010 г. - 39,00 лева и към дата
02.08.2011 г. - 39,00 лева. Претендира и законна лихва върху главницата,
считано от 09.08.2019г. до окончателното й издължаване. Претендира направените
в настоящото и заповедното производства разноски.
Ответникът Я.С.Г.
представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен
представител, в който взема становище, че оспорва предявения иск.
Оспорва твърдението, че
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 72РКО-А-0566/20.09.2007г. е
подписан от ответницата; че ответницата е усвоила суми, предмет на договора за
револвираща кредитна карта; че не е плащала. Сочи, че единствената информация в
исковата молба била, че ответникът не бил извършвал плащания за погасяване на
дълга от 12.08.2008г., когато бил направил последно плащане, но твърдения и
доказателства кога, какви суми е плащал липсвали.
Сочи също, че липсва
доказателство, че с оглед чл.28 б.”а” от Общите условия към договора, който
ищците претендират да е сключен, ответникът е получил писмено предизвестие, че
ползваният овърдрафт е изцяло и предсрочно изискуем, нито доказателства на коя
дата, по какъв начин е бил уведомен. Дори да се приемело, че уведомлението е връчено
с исковата молба, то следвало да се има предвид, че уведомлението трябва да се
извърши от Кредитора по договора за револвираща кредитна карта, а именно „Първа
Инвестиционна Банка” АД. В случая обявяването на предсрочна изискуемост било
извършено от трето лице, което претендира качеството на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания от 02.04.2018г. Оспорва наличието на валидно възникнала
по отношение на длъжника цесия.
Заявява, че нито в
приложения към исковата молба договор, нито в общите условия, приложени към
него е налице възможност за кредитора да прехвърли вземанията си по договора на
трето лице. Дори договорът за цесия да е валидно възникнал, липсвало надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Оспорва, че новият кредитор-ищец
уведомил по надлежен начин длъжника за извършеното прехвърляне на дълг. Сочи,
че дори и настоящият ищец да е упълномощен от първия кредитор да извърши това
действие, същото не е достигнало до ответницата, което се установявало
разписката от 01.06.2018г. на „Български пощи” ЕАД, че „пратката не е потърсена
от получателя. Не били налице други доказателства за уведомяване на ответницата
за извършеното прехвърляне, което означавало, че по отношение на нея то не е
породило ефект.
В настоящия случай
ответникът не бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита и за извършената цесия и с подаването на исковата молба и приложените
към нея две уведомления, тъй като в настоящото производство ответницата се
представлява от особен представител и връчването на уведомленията на особения
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/,
нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически
действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Твърди, че особеният
представител не притежава субективното право да приема волеизявления, свързани
с промяна в материалното правоотношение между страните. Позовава се решение №74
от 27.07.2017 г. по в.т.д.№ 154/2017 г. на БАС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на I т.о.
ВКС и решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№ 1342/2018 г. на ОС - Стара Загора/.
Счита, че дори да се
приеме, че ответникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита и извършената цесия чрез подаването на исковата молба, то това
обстоятелство е възникнало едва на датата 06.08.2020г., когато исковата молба и
приложенията са били връчени на особения представител, поради което счита, че
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК пред Ямболския районен съд, ищецът е бил нелегитимен и не бил носител
на спорното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2874/31.08.2019 г. по описа на Ямболския
районен съд.
Твърди, че липсват
доказателства за усвояването на суми по процесния договор за револвираща
кредитна карта, както и за размера на осъществените от ответника плащания. Дори
да има усвоени суми счита, че задължението е погасено по давност, поради което
отправя изрично възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на
иска за главница, така и по отношение на исковете за договорна и мораторна
лихва. Излага подробни аргументи по възражението си анализирайки договора и
Общите условия. Твърди, че вземанията на банката при револвиращия кредит са
периодични вземания, по отношение на които се прилага тригодишната давност по
чл.111, б. „в” ЗЗД, като срокът тече от падежа на всяко отделно месечно
задължение - чл.114. ал.1 ЗЗД, т.е. в случая от 19-то число на всеки следващ
месец.
Сочи също, че от
договора ставало ясно, че сумите по револвиращия кредит по договора, могат да
бъдат усвоявани само чрез използването на кредитната карта, която е издадената
със срок, релефно изобразен върху нея. Сочи, че предвид процесуалното положение
не разполага с информация кога е изтекла валидността на картата, която
ответницата евентуално е получила по силата на сключения договор и Искане за
кредитна карта от 20.09.2007г. с № 5209505211358201, но при всички положения,
суми не биха могли да бъдат усвоявани след посочения срок. В същото време от
твърденията в исковата молба ставало ясно, че движение по сметката на
ответницата е имало до 12.08.2008г., поради което счита, че погасителната
давност по отношение на евентуалните транзакции по револвиращия кредит е
изтекла най-късно през м.08.2011 г. Сочи, че вземанията за лихви са акцесорни и
съгласно чл.119 ЗЗД те се погасяват с погасяването по давност на вземането за
главницата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №2874/2019г. по описа на РС Ямбол, за процесните вземания ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното
ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение №1647 от 12.08.2019г., с която е
разпоредил длъжникът Я.С.Г. да заплати на кредитора „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София следните суми: 1000,00 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта № 72РКО-А-
0566/20.09.2007г., 840,00 лв. част от непогасена наказателна лихва за
периода 09.08.2016г. до 09.08.2019г., 117 лв. такси и разноски към банката,
ведно със законната лихва от 09.08.2019г. до окончателното плащане и разноски
по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно
вземането си.
От представения по делото Договор за
издаване на кредитна карта № 72РКО-А- 0566/20.09.2007г. се установява, че на 20.09.2007г. между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и ответника Я.С.Г.
е сключен договор, по силата на който банката е
предоставила на ответника банков кредит овърдрафт по картова разплащателна
сметка в размер на 1000лв. със срок на ползване до 20.09.2009г. и уговорка за
автоматично подновяване при условията и по реда, предвидени в Общите условия на
банката и при условия за ползване и погасяване, подробно описани в договора и
Общите условия.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните се установява, че ответникът за периода от
сключването на договора до 26.08.2015г. е усвоил общо 1405 лв., с дата на
последното усвояване 11.07.2008г.; направените вноски за погасяване на кредита
възлизат на 611,40лв. с дата на последно внесена сума 12.08.2008г. Вещото лице
дава заключение и за дължимите към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК суми за главница, лихва и такси.
Предвид горното съдът намира, че банката е изпълнила договорното си
задължение и е предоставила на ответника заемната сума, поради което в тежест
на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да
върне предоставената му сума, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени
в договора. Такива доказателства по делото не са представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.04.2018г. От същия е видно че „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД е прехвърлила възмездно на цесионера „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София свои ликвидни и изискуеми вземания, между които и
процесното вземане – Приложение №1. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. На основание направеното
упълномощаване ищецът, като пълномощник на кредитора на ответника е изпратил на
Я.С.Г. уведомително писмо, което не е получено от адресата. С оглед на това ищецът
представя към исковата молба копие от уведомително писмо за извършената цесия,
което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №1711/2013г.,
I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о.,
ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК и др.
се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор също така, че е
допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи цесионера да
съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по
гр.д. №5759/2014г., III г.о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д.
№2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител,
а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е стигнало.
Връчването на особения представител не може да се приравни с връчването на
длъжника, тъй като представителната власт на особения представител се изчерпва
с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско
дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. Видно от отбелязването
в известието за доставяне, изпратеното до ответника уведомление за цесията не е
достигнало до него. Поради изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил
валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор,
съответно ищецът не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът
твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните
вземания факт е сключен между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и ответника Договор
за издаване на кредитна карта № 72РКО-А- 0566/20.09.2007г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018г.,
сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София, по силата на който вземането на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, произтичащо от Договор
за издаване на кредитна карта № 72РКО-А- 0566/20.09.2007г. е прехвърлено в собственост на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.Мария Луиза №100 ет.3, представлявано от Николаос
Константинос Петракополус и Панайотис Влахос, ЕИК *********, против Я.С.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***., представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.И.М., АК Ст.Загора, иск да
се признае за установено по отношение на Я.С.Г. съществуването на вземането на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София за следните суми: главница в размер на
1000,00 лева; дължими лихви в общ размер, начислени на основание т. 8 Договора
за кредит за периода от 09.08.2016г. до 09.08.2019г. в размер на 840,00 лева;
дължими годишни такси за обслужване на кредитната карта, начислени в общ размер
на стойност 117,00 лева, представляващи такси за 3 години дължими към дата
03.08.2009г. - 39,00 лева, към дата 02.08.2010г. - 39,00 лева и към дата
02.08.2011 г. - 39,00 лева, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София, с п.а. против Я.С.Г., с п.а. заповед № 1647 от 12.08.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №2874/2019г. по описа на РС
Ямбол.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: