№ 446
гр. Варна , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100503698 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 261114/10.11.2020 год., постановено по гр.д. № 685/2020 год., ВРС –
53-ти състав е приел за установено в отношенията между страните по предявените по реда
на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове, че Р. Б. М., ЕГН: ********** от *** дължи на
ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33 сумите от 875.42 лева, представляваща
дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1277782
за периода от 23.01.2017 год. до 22.08.2019 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2019 год. до окончателното заплащане за
задължението и сумата от 139.69 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 25.03.2017 год. до 24.08.2019 год., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13787//2019 год. по описа на
Районен съд Варна, 31 състав, като се е произнесъл и по отговорността за разноски.
Недоволен от горното е останал ответника, който чрез назначения си особен
представител, обжалва постановеното решение с твърденията за необоснованост и
неправилност на постановеното решение. Конкретните оплаквания се изразяват в
неправилност на изводите на съда за доказаност наличието на открита за процесния имот
ВиК партида, за което ищецът, въпреки тежестта, която носи, не е ангажирал годни
доказателства. Счита, че изводът на съда, че ответницата има качеството на потребител
1
поради това, че е придобила водоснабдения имот е неправилно при липса на представено
подадено от нея заявление за ползване на услугата. Позовава се на съдебна практика
относно непоискана доставка в областта на топлоенергетиката, която счита за приложима и
по отношение на ВиК услугите. Позовава се на липса на доказателства за закриване на
предходна партида за имота, ако е имало открита такава, респективно на откриване на нова
на името на ответницата. Позовава се и на недоказаност на реално потребеното количество
вода, за което са представени само записвания по партидата на ответницата и справка за
недобора на частен абонат. Сочи също така, че липсата на издадена фактура води до
недължимост на претендираните задължения, чийто размер на може да се установи и от
проведената ССЕ. Настоява за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения
иск.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна „ВиК“ ООД депозира писмен отговор, с
който настоява за потвърждаване на съдебното решение. Прави анализ на събраните по
делото доказателства, които счита, че обуславят извод за правилност на
първоинстанционния съдебен акт. Моли за присъждане на разноски.
В о.с.з., страните, чрез представителите си, поддържат становищата си.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Решението на първоинстанционния
съд е действително и допустимо и съответства на предявения иск за установяване на
оспорени от длъжника вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по
твърдения на кредитора /чл.410 ГПК/.
Претенциите на дружеството - въззивник са за незаплатена консумирана вода и
обезщетение за вреди от забава в плащането им за периода от за периода от 23.01.2017 год.
до 22.08.2019 год. за имот, находящ се в ***, за който е разкрита партида абонатен номер
1277782. С отговора на исковата молба, въззивникът оспорва да е собственик или ползвател
на имота, респективно да е давала съгласие за разкриване на партида, както и твърди
неизпълнение на ответниковото задължение за ежемесечен отчет на водомера.
Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ потребители на ВиК услуги са изрично посочените лица,
като конкретно относима към настоящата хипотеза е качеството им на собственик или
ползвател на имота. Като се говори за ползвател на имота се визира вещно право на
ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.57 и
2
чл.58 от ОУ. Съгласно чл.2, ал.1, ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се яви
потребител на В и К услуги, като приложима в последната хипотеза е чл.60 от ОУ.
Представената по делото справка № 378803/30.10.2020 год. установява по положителен
начин, че от 05.2013 год. ответницата е собственик на имота. Дали и кога е извършена
промяна на партидата е ирелевантно, още повече, че при промяна на собствеността това е
задължение на новия или предишния собственик, съгласно чл.61 ОУ.
Представени са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с
решение на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014г. Представени са доказателства за публикуването
на Общите условия и в един централен и един местен вестник, като влизането им в сила не
е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и на основание
чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни
след първото им публикуване.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител -
собственик или ползвател на жилище, присъединено към водоснабдителната и
канализационна мрежа.
Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода
и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ
на общите условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На
основание чл.23 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител. Присъствието на потребителя или
на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.1
от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при
отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. При неосигуряване на представител, отчетът се
подписва от свидетел. Изразходваното количество питейна вода за сгради – етажна
собственост се разпределя въз основа на отчета на водомера, монтиран на сградното
отклонение и отчетите на индивидуалните водомери. На основание чл.32 от Общите
условия доставянето на питейна вода и/или отвеждането на отпадъчни води се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.25 от общите
условия.
На основание чл.24 от Общите условия при невъзможност за отчитане на
водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато
потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с
В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-
3
дълъг от една година от последното отчитане. В случай, че потребителят не изпълни
задължението си се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът се
удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора, подписан от
него и от поне един свидетел.
В контекста на посоченото, като доказателства за редовността на извършеното
отчитане от дружеството – въззиваем са представени карнети от партидата на абонатен
номер 1277782 за извършени отчитания за процесния период, както и са събрани гласни
доказателства. Представен е и талон за пломбиране на водомера от 17.09.2019 год. В
представените карнети са отразени данните начислено количество вода по данни на самия
потребител и при посещение от длъжностно лице, като последният положен подпис е за
извършеното на 22.10.2018 год. отчитане. Доводът на особения представител на
ответницата, че не е ясно дали е положен от ответницата е ирелевантен доколкото чл.22 от
ОУ дава възможност отчитането да се извърши и в присъствието на представител на
абоната. Последният с присъствието си в обекта се явява овластен, поради което и е
противопоставим на ответника като го ангажира с отразените в него данни. Нещо повече, че
с полагането на подпис на тези показания, абонатът се е съгласил не само със самите тях, но
и с предходно отчетените такива, а други оплаквания или оспорвания от страната ответника
по делото, включително такива за неспазване на процедурата по отчитане на водомерите, не
са налице.
Както се посочи, последният положен подпис на карнета е от 22.10.2018 год. и
липсва такива при последващите отчитания - до въведения краен момент 22.08.2019 год.
Липсват и други ангажирани доказателства за реално изразходеното количество вода, като
събраната в хода на първоинстанционното производство ССЕ не може да послужи като
доказателства за последното.
Поради горното, въззивният съд намира, че искът се явява основателен за отчетен
период 23.01.2017 – 22.10.2018 год., задълженията за който възлизат в размер на 653,35 лева
главница и 133,73 лева обезщетение за забава за периода 23.03.2017-24.08.2019 год. и
неоснователен за отчетен период 22.10.2018 – 22.08.2019 год., задълженията за който
възлизат в размер на 222.07 лева главница и 5.93 лева обезщетение за забава за периода
22.12.2018-24.08.2019 год., в който смисъл следва да се потвърди и отмени
първоинстанционното решение.
При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с т.12 на ТР
№4/2013г. на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца деловодни разноски и ю.к.възнаграждение за заповедното производство,
съразмерно с уважената част на иска и доказателствата за извършването им, възлизащи в
размер на 58 лв.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в
полза на ищеца се дължат деловодни разноски за исковото производство, съразмерно с
4
уважената част от иска и съобразно с представените доказателствата по делото за
извършването на такива в двете инстанции, както и ю.к.възнаграждение, които изчислени
по този начин възлизат общо на 795 лв. за двете инстанции
Въззивникът не е сезирал съда с искане за просъждане на разноски, поради което не
му се следват такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261114/10.11.2020 год., постановено по гр.д. № 685/2020 год.,
ВРС – 53-ти състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между
страните по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове, че Р. Б. М.,
ЕГН: ********** от *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33 сумите от
222.07 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № 1277782 за периода от 22.10.2018 – 22.08.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2019 год. до
окончателното заплащане за задължението и 5.93 лева обезщетение за забава за периода
22.12.2018-24.08.2019 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 13787//2019 год. по описа на Районен съд Варна, 31 състав, както и в частта за
разноските
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Прилеп“ № 33 срещу Р. Б. М.,
ЕГН: ********** от *** за приемане на установено, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Прилеп“ № 33 сумите от 222.07 лева, представляваща дължима главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1277782 за периода от 22.10.2018 –
22.08.2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 28.08.2019 год. до окончателното заплащане за задължението и 5.93 лева обезщетение
за забава за периода 22.12.2018-24.08.2019 год., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13787//2019 год. по описа на Районен съд Варна, 31
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261114/10.11.2020 год., постановено по гр.д. №
685/2020 год., ВРС – 53-ти състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в
отношенията между страните по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни
искове, че Р. Б. М., ЕГН: ********** от *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
5
ул.“Прилеп“ № 33 сумите 653,35 лева, представляваща дължима главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1277782 за периода от 23.01.2017 –
22.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 28.08.2019 год. до окончателното заплащане за задължението и 133,73 лева
обезщетение за забава за периода 23.03.2017-24.08.2019 год.
ОСЪЖДА Р. Б. М., ЕГН: ********** от *** да заплати на “Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33, сумата от 58 лв., представляваща деловодни разноски за
заповедното производство и сумата от 795 лв., представляваща съдебно деловодни
разноски пред двете инстанции.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6