№ 31
гр. Пазарджик, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20225200900103 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба,депозирана от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София,ул.”Гр.Игнатиев” №2, ЕИК
*********,представляван заедно от Изпълнителните директори М. К. и С. С.
против Г. Т. В. ,ЕГН **********,гр. Б., ул. ***.
Твърди се,че Гаранционен фонд, на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.559,ал.1 т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на
Националното бюро на Италия по щети №120346/19.06.2017г. и
№220074/20.07.2017г. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в
общ размер на 26 470.59 лв., както следва:
По щета №120346/19.06.2017г.за увредените при ПТП, настъпило на
14.02,2017г. в Италия, л.а. „Фиат 500L“ е per. № ***, собственост на М. П. К.,
сума в размер на 22 780.68 лева за имуществени вреди. Гаранционен фонд
възстанови на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от
22 780.68 лв. чрез банкови преводи като парична равностойност на 11 647.60
евро по курса за деня, от които 9 700.00 евро обезщетение и 1 947.60 евро
1
такса обработка по ф-ри №**********/29.06.2017г. и
№*********/31.05.2017г. На оси. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената дата
Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от
компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Италия.
По щета №220074/20.07.2017г.за пострадалия К. Л. при ПТП, настъпило
на 14.02.2017г. в Италия, сума в размер на 3 689.85 лева за неимуществени
вреди. Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен
орган сумата от 3 689.85 лв. чрез банков превод като парична равностойност
на 1 886.59 евро по курса за деня, от които 1440.00 евро обезщетение и 446.59
евро такса обработка по ф-ра № **********/05.07.2017г.
На осн. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената дата Фондът възстановил в
пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка
с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Италия.
Към датата на образуване в ГФ на щета №120346/19.06.2017г. и щета
№220074/20.07.2017г. международното регулиране на претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Италия чрез изплащане на
обезщетение в размер на 13 534.19 евро, ведно е всички гореописани разходи
за щетите по увредения л.а. „Фиат 500L“ с per. № *** и пострадалия К. Л. е
вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Италия в
качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и
НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно
местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро
на чл.559 и чл.561 от КЗ.В производствата пред двата компенсационни органа
за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски,
които на осн чл.559 и чл. 561 от КЗ Фондът задължително възстановява.
Твърди се в исковата молба ,че виновен за процесното ПТП е
ответникът Г. Т. В., който на 14.02.2017г. в Италия,управлявайки л.а. „Ауди
А4“ с ДКН № *** при движение е несъобразена с пътните условия скорост по
Държавен път 16 в посока гр.Бриндизи не осигурява необходимата дистанция
и удря движещото се пред него и намаляващо скоростта МПС - л.а. „Фиат
500L“ с per. № ***. Вследствие на удара са нанесени и травматични
увреждания на К. Л. и щети на лекия автомобил,управляван от нея.
2
Твърди се,че в нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлява
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
С регресна покана ответника бил поканен да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
С оглед изложеното и на основание чл.559,ал.3 от Кодекса за
застраховането,съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да
осъди Г. Т. В. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 26470.59 лв.-
изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,възстановени
на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи
(НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Италия, за щетите по увредения л.а. „Фиат 500L“ с peг. №
*** и пострадалия К. Л. от ПТП, настъпило на 14.02.2017г.,ведно със
законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както
и юрнсконсултско възнаграждение.
Посочена е банкова сметка на Гаранционен фонд: УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК, IBAN - ********************** Банков идентификационен код
(SWIFT BIC) на УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК – UNCRBGSF,по която да се
извърши плащането.
Представени са писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба по реда и в срока
по чл.367 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.235, ал.2 и чл. 12 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
В приетия в превод от италиански на български език констативен
протокол за ПТП е отразено,че на 14.02.2017г. в 13:30 часа по държавен път
16 Б. – Бриндизи е настъпил удар между два автомобила, които са се
движели в една посока в една и съща пътна лента.Пътният инцидент е
настъпил поради удар на автомобила,управляван от ответника с предната си
част в задната част на движещия се пред него лек автомобил ,управляван от
К. Л. и собственост на М. П. К..В протокола е отразено,че при пътния
3
инцидент е пострадала К. Л. ,но същата не е била приета за лечение в
спешно отделение.Посочено е,че двете МПС са увредени като видимите
щети са по капак и калник.Не са отбелязани свидетели на ПТП.На мястото на
инцидента е пристигнала полиция.В протокола е посочено,че движещия се
отзад автомобил е управляван от ответника Г. Т. В. с адрес гр.Б.,ул.***,както
и че същият е собственост на Т. В. от гр.П.,ул.***.На стр.1 от протокола,т.8 е
посочено,че автомобила управляван от ответника има сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в КЗ „Олимпик“ с полица
№BG/28/117000549257/01 с валидност от 14.02.2017г.до 14.08.2017г.
На страница първа от протокола ,представен в превод на български
език,управлявания от ответника автомобил е посочен с регистрационен номер
***,а на страница втора номера е *** .В представения като доказателство по
делото констативен протокол на италиански език на страница първа
регистрационен номер на автомобила на пръв поглед се вижда като № ***,а
на страница втора – като №***.При внимателен прочит и съпоставка на
цифрата 4 от номера на стр.1 и на стр.2 може да се приеме,че на стр.1 втората
цифра от номера прилича на 5 заради мястото й на разположение на реда под
печатния текст с ситен шрифт.
Не е посочен номер на рама или двигател на автомобила.Посочен е номера на
свидетелството за управление на МПС на ответника ,а именно:*********.
В протокола е отразено,че виновен за ПТП е ответника.Същият е подписан
единствено от другия участник в пътния инцидент – К. Л..
Ищецът представя справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционния фонд на база подадени от застрахователните компании
данни за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.Справката касае автомобил с рег.№ *** и от нея е видно,че
застраховката е сключена на 14.02.2017г.в 15.31ч.и е валидна от
14.02.2017г.,16,31ч.Посочен е номера на застрахователната полица,идентичен
с този посочен в протокола за ПТП: №BG/28/117000549257/01.
Представени от ищцовата страна са писмени доказателства по
образуване на преписките по заявените щети – имуществени и
неимуществени,доказателства за определяне на размера на щетите и
доказателства за плащане на дължимите обезщетения от компенсаторния
орган в Италия,от НББАЗ и от ищеца по делото.
4
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна,по
предявения осъдителен иск с правно основание чл.559 ал.3 от КЗ, съдът
приема следното:
Фактически състав на предвидената в чл.559,ал. 3 КЗ регресна
отговорност на причинителя на щетите включва установяването на следните
факти: възникване на застрахователно събитие – ПТП на територията на
Република България или на територията на друга държава членка, причинено
от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България,
липса на застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава
членка, възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд.
При наличието на тези предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд
дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може
да се суброгира в правата на увреденото лице до размера на изплатеното
обезщетение.За основателността на регресната претенция обаче е необходимо
да бъдат доказани и елементите на непозволеното увреждане,за бъде
ангажирана деликтната отговорност на ответника да възстанови стойността на
причинените вреди, които са следствие на виновното му и противоправно
поведение.Следователно,по настоящото дело в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е настъпило пътно-
транспортно произшествие на територията на друга държава-членка по вина
на ответника, който е управлявал МПС,което обичайно се намира на
територията на Република България без задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, причинени от виновното поведение на ответника
вреди и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и
нанесените вреди, както и фактът, че ищецът е възстановил сумите, изплатени
от съответния компенсационен орган.
На първо място, предвид обстоятелството,че процесното ПТП е
настъпило извън границите на Република България и на територията на
държава-членка /Италия/, съгласно чл.4,т.1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007г.на
Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г.относно приложимото
право към извъндоговорни задължения,по отношение на предпоставките
досежно деликтната отговорност на ответника, приложимо е правото на
държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
5
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват
непреките последици от този факт,т.е.италианското право.От ангажираните
от ищеца писмени доказателства – двустранен констативен Протокол за ПТП
и Попълнен от областната служба на карабинерите Пулия,рота в
Триджано,оперативно и мобилно звено,Формуляр за установяване на пътно
транспортно произшествие-на л.78-94 от делото, с неоспорено по делото
съдържание, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и ползващо
се поради това с материална доказателствена сила, се установява по безспорен
начин, че причинител на произшествието поради невнимание ,твърде малка
дистанция, а оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с
него вреди на имущество и употреба на алкохол, е именно ответникът Г. В..
С оглед на това съдът приема за безспорно доказано,че ответникът
управлявайки лек автомобил марка АУДИ ,модел А4 с рег.№*** е виновно е
причинил ПТП ,при които са настъпили имуществени и неимуществени вреди
,които са оценени на стойност 11647,00евро и съответно 1440,00 евро.
Съдът приема,че при извършването на деликта ответникът е управлявал
именно посочения по-горе лек автомобил с рег.№ ***,въпреки,че в исковата
молба ищецът е посочил рег.№ *** .Съдът приема от една страна,че така
посочения регистрационен номер е в резултат на грешка вследствие
нечетливото изписване на същия на стр.1 от двустранния протокол на
италиански език и посочването на номера като № *** в превода на български
език,която грешка е възпроизведена в исковата молба.От друга страна съдът
приема,че автомобила управляван от ищеца е идентифициран и установен по
безспорен и категоричен начин при извършената полицейска проверка на
мястото на инцидента и съставения полицейски протокол.Не на последно
място,съдът приема ,че именно това е управлявания от ответника лек
автомобил поради липса на оспорване на това обстоятелство от него в
сроковете по чл.367 ал.1 от ГПК.
На следващо място, Директива 2009/103/ЕО в чл. 1, пар. 4, б. „а“ дава
определение за „територия, на която обичайно се намира превозното
средство“, а именно територията на държавата, в която превозното средство е
получило регистрационен номер, независимо дали номерът е поС.ен или
временен.В същия смисъл е и разпоредбата на чл.482 ал.1 т.1 от КЗ. Именно
български регистрационен номер има лекия автомобил, марка Ауди,модел А4,
6
управляван от ответника. В допълнителна подкрепа на горното е и факта,
който се установява от отговора изпратен от НББАЗ до Националното бюро
на автомобилистите в Италия,че към датата на процесното ПТП автомобила с
обичайно домуване в България.
Видно от приложената справка от база данни на Информационен център
към Гаранционен фонд се установи, че към датата на процесното ПТП не е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лекия автомобил марка АУДИ ,модел А4 с рег.№***
покриваща отговорността на ответника.Застраховка е сключена на същата
дата в 15.31ч., но след инцидента настъпил около 13,20ч. според формуляра
попълнен от полицейската служба и 13,30ч.според съставения двустранен
констативен протокол.Освен това застраховката е валидна от 16,13ч.
,т.е.близо 3 часа след инцидента.Факта,че в двустранния протокол и в
полицейския формуляр е посочено наличие на застраховка в ЗК „Олимпик“
,на който се позовава ответника в изразеното от пълномощника му по делото
становище по съществото на спора,съдът приема,че се дължи на
обстоятелството,че процедурата по установяване на ПТП е продължила до
19,30ч.,когато вече ответникът е разполагал с данни за застрахователната
полица по междувременно сключената застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
В изпълнение на чл.10 от Директива 2009/103/ЕО относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./ предвижда
компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди,
причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението
за застраховане. Съгласно чл. 25 от Директивата, ако превозното средство не
може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е
възможно да бъде установено застрахователното предприятие, увреденото
лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане
на обезщетения в своята държава-членка на пребиваване. Обезщетението се
изплаща съгласно разпоредбите на чл. 9 и 10. В този случай и при спазване на
разпоредбите на член 24, параграф 2, в полза на органа за изплащане на
обезщетения възниква вземане към гаранционния фонд на държавата-членка,
7
в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното
предприятие не може да
бъде установено.
Съобразно Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./,за
България този компенсационен орган е НББАЗ, който съгласно чл.517,ал.3 от
КЗ възстановява пълния размер на платеното обезщетение на
компенсационния орган в държава-членка и встъпва в правата на увреденото
лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно
превозно средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на
обезщетението за вреди по смисъла на чл.561, ал.1 от КЗ и възстановява
сумите, изплатени от бюрото.
Видно от приложените и неоспорени от ответника писмени
доказателства
компенсационния орган в Италия , във връзка с процесния инцидент, е
изплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в
размер 11140,00 евро.От приложените по делото доказателства се
установи,че НББАЗ е възстановило поисканите от компенсационния орган в
Италия суми на обща стойност 13131,86 евро – л.15,л.22 и л.31 от
делото,представляващи причинени имуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП.
Впоследствие НББАЗ е предявил претенции до Гаранционен фонд
за възстановяване на сумите изплатени на Националното бюро на
автомобилистите в Италия като видно от претенциите са включени и суми за
разходи и банкови такси .
Видно от приложените три броя преводни нареждания ГФ е изплатил
изцяло на НББАЗ претендираните суми /л.16,л.23,л.32 от делото/,или общо
26470,59лв.
Във връзка съд заплатените от ищеца суми, е отправена регресна покана
изх. № ГФ-РП 784/26.10.2021г.от Гаранционен фонд до ответника на поС.ния
му адрес за възстановяване на заплатената от Фонда на НББАЗ
сума,представляваща обезщетение за виновно причинените от него
имуществени и неимуществени вреди на територията на Италия,при
управление на МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
8
на автомобилистите, за внасянето на която е определен едномесечен срок.
Посочената покана е изпратена с обратна разписка,върху която като
дата на връщане е посочена 22.11.2021г.с отбелязване,че същата е
непотърсена, поради което съдът приема,че ответника е поканен да плати с
получаване на преписа от исковата молба изпратен по реда на чл.367 от ГПК.
Видно от гореописаното и съобразно ангажираните по делото писмени
доказателства,се установи както настъпването на всички вреди и причинно-
следствената им връзка с противоправното поведение на ответника, така и
репариране на вредите към пострадалите лица от италианския
компенсационен орган, към него от НББАЗ и към последното от Гаранционен
фонд. Плащанията са безспорно установени от приложените по делото
платежни нареждания, а ответникът не оспорва размера и начина на
определянето му. По делото няма данни и твърдения ответникът да е
заплатил търсената сума.
Гореизложеното обуславя извода на настоящия съдебен състав, че
предявеният иск е основателен и доказан по размер, поради което искът
подлежи на уважаване в цялост.Основателно се явява и акцесорното по своя
характер искане за присъждане на сумата ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2022 г., до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски -1058,82лв.
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
150,00лв.,определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. В.,ЕГН **********,гр. Б., ул. *** да заплати на
Гаранционен фонд,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
гр.София,ул.”Гр.Игнатиев” №2,представляван заедно от Изпълнителните
директори М. К. и С. С.,сумата от 26470,59 лева,представляваща изплатено
9
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,ведно с разходи за
определянето и изплащането му, възстановено на НББАЗ във връзка с
претенция на Националното бюро на автомобилистите в Италия, за щети по
лек автомобил марка л.а. „Фиат 500L“ е per. № ***, собственост на М. П. К.
и за неимуществени вреди-телесни увреждания,причинени на К.
Л.,управлявала посочения лек автомобил ,причинени при настъпило ПТП на
14.02.2017г. в 13,30 часа на държавен път 16 Б.-Бриндизи,причинено от
ответника при управление на лек автомобил марка Ауди,модел А4,с рег.№***
, ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба
– 24.06.2022г., до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Г. Т. В.,ЕГН-********** заплати на Гаранционен фонд,ЕИК
********* сумата от 1058,82 лева, представляваща сторени по делото
разноски-внесена ДТ,както и сумата 150,00лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10