Решение по дело №847/2018 на Районен съд - Казанлък

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр. Казанлък – 19.09.2018 г.

 

В     И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и осемнадесета година в съдебния състав ;

 

                                                                                                                                                                                            Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Радиана Грозева сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 847/18 г. по описа на Казанлъшкия РС за 2018-та година и за да се произнесе взе предвид следното;

 

М     О    Т     И     В     И  ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС-301 от 05.07.2018 г. на заместник-председател на ДАМТН с което е наложено административно наказание- имуществена санкция.

Недоволни от това останали жалб. от О.П.б. които чрез Кмета на  общината го обжалват пред съда.

Мотивират жалбата си с обстоятелството за незаконосъобразност на   обжалваното наказателно   постановление.

Редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител.Изпращат писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетел,писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/ поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел и посочил,че на 21.03.2018г. на основание чл.190 ал.4 т.2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир ‘Осетеново- Беджа’ находящ се в поземлен имот № 000767 в землището на с. Осетеново о.П.б. за публична общинска собственост № 3/18.02.1997г., собственост на о.П.б. за което е съставен констативен протокол № 07-06-19/22.03.3018 г.. При проверката ,чрез обход и оглед на язовирната стена и съораженията към нея е установено,че въздушния откос е обрасъл с храстовидна дървесна растителност което възпрепятства огледа му т.е.,че не е изпълнено от собственика на язовир ‘Осетеново Беджа’ задължително предписание дадено с Констативен протокол № 07-06-595/06.10.2017 г. на Главна дирекция ‘Надзор на язовирните стени и съораженията към тях’ а именно ; Да се премахне храстовидна и дървесна растителност  от въздушния откос със срок за изпълнение 15.01.2018г..

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. С.К. – актосъставител и от писмените доказателства по делото- Констативен протокол № 07-06-19/22.03.2018г. от проверка и контрол на язовирна стена и съораженията към нея и документацията за експлоатацията от 21.03.2018г.,констативен протокол № 07-06-595/06.10.2017г. проверка и контрол на язовирна стена и съораженията към нея , заповед № 92 от 05.02.2018г. ,заповед № 394/31.05.2017г. и акт за общинска собственост № 3/18.02.1997г..

Жалб. не сочи различна фактическа обстановка, не сочи и доказателства които да оборва приетата и посочена такава от АНО поради което и въз основа на гласните и писмени доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

При така установената и посочена фактическа обстановка,неправилно АНО е приел,че жалб. е нарушил разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите.

Това е така защото тази законова разпоредба не съдържа в себе си фактически състав на нарушение.

Разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите регламентира Председателя на ДАМТН  или  оправомощени от него длъжностни лица по смисъла на чл.190 ал.4 от същия нормативен акт,че имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирните стени и или на съораженията към тях съобразно провомощията си по закона за водите,включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Предвид на това съдът приема,че разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите регламентира единствено правомощията на контролните органи да дават предписания на собствениците на  язовирни стени и съораженията към тях и да определят с тях срок на изпълнение.

С тази законова разпоредба не се предписва правило на поведение за собствениците,неизпълнението на което да води до налагане на административни санкции.Тя дори не е насочена или адресирана към собствениците на язовирни стени и съображенията към тях за да може да се приеме,че те могат да я нарушат .

В обжалваното наказателно постановление и във акта за установяване на административно нарушение не са посочени други   нарушени законови разпоредби.

По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила визирани в разпоредбите на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН/ респ. чл.42 т.5 от ЗАНН/ - законните разпоредби които са били нарушени.

По този начин е нарушено правото на нарушителя да разбере кои точно законови разпоредби се твърди ,че е нарушило.

Разпоредбите на чл.57 от ЗАНН са императивни и нарушаването на която и да е от тях винаги води до незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като в тях са заложени законови гаранции за защита правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице .

За пълнота съдът счита,че в случая е следвало АНО да ангажира адинистративнонаказателната отговорност на жалб. на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, тъй като в този  законов тест  се съдържа  и състав на административно нарушение, поради което същата е едновременно и нарушена и санкционна.

По изложените дотук мотиви съдът счита,че не следва да се произнася по въпросите свързани с вината, индивидуализацията на наказанието и др. поради което не го прави.

Следователно  жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви съдът,

 

Р     Е     Ш     И   ;

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-301 от 05.07.2018г. на заместник-председателя на ДАМТН с което на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер от 1000лв. на о.П.б. ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от Станимир Христов Радевски Кмет на Общината като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                                                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ ;