№ 39596
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110140883 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца, с която моли за изменение на решението в
частта за разноските, като му бъдат присъдени сторените от него разноски и не бъдат
присъждани разноски на ответника.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като е
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което молбата е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановеното по делото решение предявеният от ищеца иск е отхвърлен,
като в едната част поради недължимост на вземането, а в другата поради извършено
прихващане с насрещно вземане.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно на
отвхърлената част от иска. От това следва, че при цялостно отхвърляне на иска,
ответникът има право на всички сторени разноски. Както е разяснено в практиката на
ВКС - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 98 ОТ 04.03.2021 Г. ПО Ч. Т. Д. № 846/2020 Г., Т. К., І Т.
О. НА ВКС и др., законодателят не прави разграничение дали исковете са
отхвърлени като неоснователни или като погасени по давност, или чрез
прихващане. Единственото изключение от правилото, че страната, която е загубила
делото понася отговорността за съдебните разноски, е разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, която е недопустимо да се тълкува разширително.
С оглед изложеното, ирелевантно е, че в една част искът е отхвърлен поради
извършено прихващане с насрещно вземане. Крайният резултат е отхвърляне на
претенцията и в този случай загубилата страна понася разноските на спечелилата, а
последната няма право на разноски.
По отношение на разноските на насрещната страна следва да се има предвид, че
не е предявен насрещен иск, а възражение за прихващане. Не е налице частично
отхвърляне на предявен насрещен иск, а уважаване на предявено възражение за
1
прихващане, като вземането е достатъчно, за да бъде отхвърлена претенцията на
ищеца. Тоест, ирелевантно е, че ответникът е направил възражение за прихващане с
вземане в размер от 2000лв., а съдът приема, че има вземане за 1519лв., при
положение, че активното вземане е в по-нисък размер от 895,95лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2