Р Е
Ш Е Н
И Е № 746
В ИМЕТО НА
НАРОДА
27.04.2020 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена
Г.
Като разглежда
докладваното от съдията
АНД № 6902 по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-007606/04.09.2019
г. на ***** към ОД на МВР П., с-р „Пътна полиция”, упълномощен със Заповед рег.
№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, с което на А.А.П., ЕГН ********** за
нарушение и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд П. в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-007606/04.09.2019 г. на **** към ОД на МВР
П., с-р „Пътна полиция”, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018
г. на МВР, с което на А.А.П., ЕГН ********** за нарушение и на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години.
По изложени в жалбата доводи А.А.П.
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява, а се
представлява от адв. И., който иска отмяна на наказателното постановление и
излага аргументи за това.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР гр. П., с-р „Пътна полиция”, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по делото.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 28.08.2019 г.
от актосъставителя К.Д.П. е съставен акт за установяване на административно
нарушение против А.А.П., с ЕГН **********, за това, че на 28.08.2019 г. около
14:40 часа в гр. П., на кръстовището на бул. Ш. и ул. С. в посока ул. „Ц. С.“
управлява лек автомобил „БМВ 320Д” с рег. № ***, собственост на С.Х.Г., ЕГН
********** и е спрян за проверка, като отказва да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Dreger Drug
Chek-3000-ARLN-0461“.
Бил приканен да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества, тъй като бил с променливо
настроение и влажни-воднисти очи, но отказал. На П. бил съставен талон за
медицинско изследване за употреба на алкохол и упойващи вещества, но същият не
дал кръвна проба за изследване – отказал проверката. За констатираното
нарушение спрямо него бил съставен АУАН с бланков № ********** от
28.08.2019 г. Въз основа на така
съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в
съдебно заседание, актосъставителят К.П. заявява, че поддържа така съставения
от него акт. Сочи, че е съставил акта в присъствие на нарушителя, като
същевременно категорично заявява, че лично пред него водачът на автомобила е
отказал да му бъде извършен тест с тестер за наркотици. Заявява, че с поведението и държанието си жалбоподателя е
имал индикации, че е употребил наркотични вещества и това го е накарало да бъде
изпробван. Издаден му е талон за медицинско изследване.
По делото е
разпитан и собственикът на автомобила С.Г., която живее с жалбоподателя на
семейни начала. Заявява, че знае от А.П., че е бил спрян на 28.08.2019 г. от
служители на МВР гр. П., направен му е обиск и не е намерено нищо. Отказал да
даде проба за наркотици, потвърждава, че е негов почерка в АУАН в графата
възражения: „отказвам проверката“. Твърди, че и двамата използват капки за очи.
Съдът кредитира
изцяло показанията на ***** и свидетелката Г. като последователни, обосновани и
непротиворечащи и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства - НП, АУАН, талон за медицинско изследване, справка за
нарушител/водач, оправомощителна заповед.
При така
установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства
съдът намира следното от правна страна:
При съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Същите отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН.
Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът счита, че
от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят А. е
отказал да бъде тестван за наркотични вещества с техническо средство „Dreger
Drug Chek-3000-ARLN-0461“.
В случая
фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, в частност –
отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както с тест, така и с вземане на
биологични проби за химическо изследване и химико-токсикологично лабораторно
изследване, като даде кръвна проба за целта, се установява от показанията на
актосъставителя и със съдържанието на представения талон за изследване
удостоверяващ отказа на жалбоподателя да се подложи на изследвания, поради
което и тъй като не се събраха доказателства, които да ги оборват, съдът намира
описаните в НП нарушения и извършването им от жалбоподателя за доказани. С тези
си откази същият е осъществил административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. От съдържанието на оспореното
наказателно постановление е видно, че е изписано словесно точно в какво се е
състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за
неизпълнението му. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа хипотези, при
които се санкционира водачът, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества, както и ако не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Наказва се и водачът, който откаже да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и водачът, който не изпълни предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства се регламентира от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно същата- чл. 1, ал. 3
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява
чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите
средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и
химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. Чл. 3, ал. 1 от
Наредбата указва, че при извършване на проверка на място от контролните органи
употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с тест. Ал. 2 на разпоредбата посочва
случаите, в които проверката се извършва чрез медицински изследвания – на
алкохол - с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето
не приема показанията на техническото средство или теста; извършената проба с
техническо средство или тест е некачествена или невалидна; физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. За целта на медицинското изследване, се издава талон за изследване,
който се връчва на водача срещу подпис с указани в него лечебното заведение, в
което водача следва да се яви и срока на явяването му. Съобразно конкретиката
на настоящия случай жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал и проверката с тест за употреба на наркотични вещества,
след което е отказал медицинско изследване за употреба на такива, като по този
начин не е изпълнил и съдържимото в талона предписание. Смисълът, вложен от
законодателя, е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол,
както и наркотични вещества и техни аналози и при положение, че откаже
проверката с техническото средство или теста, то е длъжен да изпълни
предписанията за медицинско изследване. След като е отказал да изпълни тези си
задължения, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Следва да се
посочи също, че по отношение на нарушенията, редовно съставените актове,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с
оглед на доказателствата по делото дава основание на съда да приеме, че
описаните нарушения са извършени от жалбоподателя. По същество жалбоподателят
не оспорва констатациите в акта и НП и не ангажира доказателства в противната
насока. Същият в АУАН изрично е посочил, че няма възражения, а единствено е
подчертал, че няма да дава кръв без да сочи защо. Жалбоподателят единствено
излага в жалбата си допуснати според него процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото му на защита.
По отношение на
направеното възражение за причината да се откаже даването на проба за
наркотични вещества, то съдът счита същото за неоснователно, доколкото от една
страна не е подкрепено с доказателства, а от друга страна законът предвижда
налагането на санкция при всеки неоправдан отказ за даване на проби за употреба
на наркотични вещества. По делото не са събрани доказателства А. да е бил
поставен във фактическа невъзможност да даде исканата проба, а напротив –
единствено категоричното му нежелание е било оправданието за отказ да бъде
тестван.
По отношение на
направеното възражение за прекомерност на наказанието лишаване от
правоуправление за срок от две години, съдът следва да посочи, че същият е
определен в твърд размер в закона и наказващия орган няма възможност за
индивидуализация.
По изложените
съображения съдът прие, че следва да се потвърди като законосъобразно
наказателното постановление.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на обжалваното наказателното постановление.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
ТС