№ 18105
гр. София, 21.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110151769 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. А. срещу „Изи
Финанс“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, както и
насрещен установителен иск.
Страните са представили писмени документи, които са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът намира искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи Договор за предоставяне на кредит от 02.03.2023г. за ненеобходимо с оглед
представените от ответника документи. Основателно е искането за изискване на справка за
погасените по договора суми и разпределението им по пера.
С оглед обстоятелството, че ответникът е признал сключването на договора за
потребителски кредит, искането на ищеца по чл. 177 ГПК следва да бъде оставено без
уважение като ненеобходимо.
По отношение на предявения насрещен установителен иск съдът намира, че същият
не отговаря на изискванията за допустимост, доколкото за ответното дружество не е налице
правен интерес от иск за признаване за установено спрямо първоначалния ищец, че клауза от
атакувания като изцяло недействителен договор е нищожна. Изложените от ответното
дружество в тази насока съображения имат житейски, а не правен характер. Следва да бъде
посочено, че предмет на настоящото производство е действителността на Договор за
потребителски кредит № 427308 от 02.03.2023г. и неговото съответствие със ЗПК, ЗЗД и
ЗПФУР. В този смисъл в предмета на първоначалния установителен иск е включена и
преценката за законосъобразност на разпоредбата на чл. 7 от договора за кредит. На
следващо място, с оглед предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
недължимо платени суми по договора за потребителски кредит /а не единствено платените в
погашение на неустоечното задължение суми/ в предмета на спора е включен въпросът за
всички събрани от ответното дружество суми във връзка с процесния договор за кредит,
основанието на което същите са били начислени, респ. дали са били валидни клаузите, въз
основа на които същите са били задържани от ответника. С оглед на което изложените
твърдения от страна на ответника за евентуално последващо предявяване от страна на
ищеца на претенции, свързани с клаузата на чл. 7 от договора, са неоснователни, доколкото
действителността на договора за кредит и размерът на дължимите по него суми вече ще е
бил разрешен от съд със сила на присъдено нещо. Предвид което предявеният насрещен
1
установителен иск не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.06.2025г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца -
препис от отговора на искова молба, ведно с приложенията, на ответника- препис от отговор
на насрещна искова молба с вх. № 368906 от 15.11.2024г.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Изи Финанс“ ЕООД в едноседмичен срок
от получаване на препис от определението да представят справка за всички погасени по
Договор за предоставяне на кредит № 427388 от 02.03.2023г. суми, разпределени по пера:
главница, лихви, неустойки, такси за събиране на вземания, застраховки и др.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО разглеждане предявения положителен
установителен иск от „Изи Финанс“ ЕООД за признаване за установено спрямо В. С. А., че
клаузата на чл. 7 от Договор за кредит № 427388 от 02.03.2023г. е нищожна поради
противоречие със закона.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от В. С. А. срещу „Изи Финанс“ ЕООД пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че Договор за потребителски кредит № 427388 от 02.03.2023г. е
нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от В. С. А.
срещу „Изи Финанс“ ЕООД за заплащане на сумата от 50 лева, частична претенция от
994,38 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит
№ 427388 от 02.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 30.08.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът В. С. А. твърди, че на 02.03.2023г. сключил с ответното дружество Договор
за предоставяне на кредит № 427388 от 02.03.2023г., по силата на който била усвоена
главница в размер на 1000 лева. Срокът на кредита бил 19 месеца при лихвен процент в
размер на 40,15 % и ГПР в размер на 48,30 %. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора
заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от
посочените обезпечения. В чл. 3, ал. 2 било посочено, че при неизпълнение на задължението
за осигуряване на обезпечение се дължала неустойка в размер на 583 лева, която се
начислявала от деня, следващ неизпълнението на ангажимента за осигуряване на
обезпечение като определената сума се заплащала на определен с погасителния план брой
вноски. Към договора бил представен погасителен план, в който бил включен размерът на
неустойката. Сочи, че бил заплатил в погашение на задълженията си по договора сума в
размер от общо 1994,38 лева. Счита, че договорът бил сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1
ЗПК, както и че същият не отговарял на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Излага
съображения, че съдържанието на клаузите на чл. 3 от договора и съпоставянето им с
естеството на сключения договор за паричен заем налагало разбирането, че по своето
2
естество представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният бил прикрил,
обозначавайки го като неустойка. Поддържа, че били нарушени и изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. чл. 19 ЗПК, тъй като неустойката не била включена в размера на
ГПР. Твърди, че договорът за паричен заем бил нищожен и на друго основание, а именно
тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнявала добрите нрави. Договорът за
потребителски кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Счита, че
договорът бил недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20
ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, както и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поради което на основание чл.
23 ЗПК дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по
кредита. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Твърди, че исковата молба е нередовна и недопустима
поради злоупотреба с право. Поддържа, че исковата молба е основателна в частта, в която се
твърди, че има сключен договор за кредит между страните, както и че сумата по него е
преведена. Признават, че А. е заплатил само 50 лева, представляваща неустойка. Твърди, че
сумата от 994,38 лева не представлява изцяло неустойка по договора. Била платена и такса
просрочие в размер на 75 лева. Изложени са съображения, че неустойката не е задължително
условие за сключване на договора. Поддържа, че при изчислението на ГПР била спазена
методиката в пар. 1 от ДР на ЗПК, според която не се включвала неустойката в ГПР, тъй
като същата се пораждала след сключването на договора. Сочи, че договорната клауза за
неустойка била индивидуално уговорена. Поддържа, че клаузата за неустойка не била част
от същественото съдържание на договора, поради което следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Искането към съда е да прекрати производството по
делото, евентуално да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил насрещен иск от „Изи Финанс“ ЕООД с
искане да бъде признато за установено между страните, че клаузата на чл. 7 от Договора за
кредит № 427388 от 02.03.2023г. е нищожна. Изложени са съображения, че правният интерес
от предявяване на иска произтичал от желанието на ответното дружество да приключи
отношенията си с В. А.. Твърди, че докато съществувала процесната клауза винаги
съществувала принципната възможност А. да предприемел действия по образуване на дело
срещу дружеството по повод тази клауза. Сочи, че на 02.03.2023г. бил сключен процесният
договор за кредит при условията на ЗПФУР. Счита, че договорът бил с нищожна клауза- чл.
7 от него, с която се предвиждало заплащане на такса при забава на някоя вноска. Съгласно
чл. 33 от ЗПК начисляването на такава сума било забранено, поради което клаузата била
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - поради противоречие със закона.
Искането към съда е да установи по отношение на В. С. А., че клаузата на чл. 7 от Договор
за кредит № 427388 от 02.03.2023г. е нищожна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който е
посочено, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от установяване
на нищожността на процесната клауза. Твърди, че ако бъде уважен главният установителен
иск за прогласяване за нищожен на процесния договор за потребителски кредит, се
погасявала възможността за установяване на недействителността на клаузата на чл. 7 от
договора. На следващо място, сочи че в предмета на осъдителния иск се включвали всички
суми получени без основание от кредитора във връзка с договора за кредит, включително и
сумата от 75 лева. Поддържа, че разпоредбата на чл. 7 от договора гласяла, че „Потребителят
не дължи такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита, но дължи нормативно позволени разходи, свързани с неизпълнение на договора“. В
договора не било посочено, че потребителят дължал сумата от 75 лева за „такса просрочие“.
Поради което тази сума била получена от кредитора в хипотезата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК- без
посочване в договора на основанието за нейното събиране. Твърди, че сумата от 75 лева
била включена в първоначално предявената осъдителна претенция, тъй като сумата от
994,38 лева била формирана като разликата между заплатената по кредита сума в общ
размер от 1994,38 лева и главницата по кредита в размер на 1000 лева. Сочи, че
3
прогласяването на недействителността на чл. 7 от договора било част от прогласяването на
нищожността на целия договор.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26
ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата
молба съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени
добрите нрави; по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане
на посочената в исковата молба сума в полза на ответника на основание процесните
договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните
законови разпоредби и добрите нрави.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 427388 от 02.03.2023г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4