№ 2477
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110102764 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба М. ТР. Б., ЕГН
**********, с адрес: * срещу „Е.-П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
сумата от 2069.57 лева, представляваща главница консумирана и незаплатена
сума за ел.енергия за периода 30.11.2011 год. до 08.10.2012 год. за обект с
абонатен номер *, находящ се в *, за която са издадени фактури с №№
86056170/30.11.2011 год. за сумата от 711.30 лева, от която незаплатен
остатък от 265.53 лева; 86734056/30.12.2011 год. за сумата от 540.23 лева;
87415132/31.01.2012 год. за сумата от 758.41 лева; 88097322/02.03.2012 год. за
сумата от 486.40 лева и **********/08.10.2012 год. за сумата от 19.00 лева,
ведно със законната лихва; сумата от 198,94 лева, представляваща общ сбор
на обезщетението за забава за заплащане на горното задължение, начислено
от датата на падежа на всяка една от фактурите до 30.01.2013 г.; сумата от
407,41 лева, представляваща съдебно деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила Решение №
4589/23.10.2013г. по гр.д. № 5799/2013г. по описа на ВРС, поради погасяване
на вземането по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че с изпълнителен лист,
1
издаден въз основа на Решение № 4589/23.10.2013г. по гр.д. № 5799/2013г. по
описа на ВРС ищцата е осъдена да заплати на ответника следните суми:
сумата от 2069.57 лева, представляваща главница консумирана и незаплатена
сума за ел.енергия за периода 30.11.2011 год. до 08.10.2012 год. за обект с
абонатен номер *, находящ се в *, за която са издадени фактури с №№
86056170/30.11.2011 год. за сумата от 711.30 лева, от която незаплатен
остатък от 265.53 лева; 86734056/30.12.2011 год. за сумата от 540.23 лева;
87415132/31.01.2012 год. за сумата от 758.41 лева; 88097322/02.03.2012 год. за
сумата от 486.40 лева и **********/08.10.2012 год. за сумата от 19.00 лева,
ведно със законната лихва; сумата от 198,94 лева, представляваща общ сбор
на обезщетението за забава за заплащане на горното задължение, начислено
от датата на падежа на всяка една от фактурите до 30.01.2013 г.; сумата от
407,41 лева, представляваща съдебно деловодни разноски. Ищцата счита, че
вземането на ответника за посочените суми е погасено по давност. Твърди, че
въз основа на посочения изп. лист е образувано изп.дело № 1899/2021г.
Ищцата счита, че давността е започнала да тече от влизане в сила на
решението, а именно от 22.01.2014г., поради което е изтекла на 22.01.2019г.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че въз основа
на издадения изп. лист е образувано изпълнително дело № 242/2015г. по
описа на ЧСИ И. С., в рамките на което са извършени множество справки за
трудовата заетост на длъжника, както и за неговото имуществено състояние.
На 19.05.2016г. бил присъединен и изп. лист, издаден по гр.д. № 5799/2013г.
Сочи се, че към датата на образуване на изпълнителното дело, е било в сила
ППВС № 3/15.11.1980г., според което погасителната давност се прекъсва с
образуване на изп.дело и не тече по време на неговата висящност. Ответникът
счита, че въпреки последващата му отмяна с ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС,
същото следва да намери приложение в настоящия случай. Сочи се, че с
Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС е прието, че
последващите тълкувателни актове нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени, с оглед на което ТР № 2/2015г. се прилага от
26.06.2015г. занапред. Следователно в случая новата погасителна давност е
започнала да тече от 26.06.2015г. Отделно от това, се сочи, че съгласно чл.3,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за
2
срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение давност не
тече, като сроковете са започнали да текат 7 дни след обнародване в ДВ на
отмяната. В този смисъл ответникът счита, че давност не е текла в периода от
13.03.2020г. до 21.05.2020г. , като погасителната давност за настоящото
вземане е следвало да изтече на 03.09.2020г. Преди тази дата на 18.08.2020г.
било образувано ново изп. дело № 762/2020г. по описа на ЧСИ Х. Г., по което
бил наложен запор на банкови сметки на длъжника на 20.08.2020г., с оглед на
което давността не е изтекла. В условията на евентуалност се излага, че по
изп.дело № 242/2015 по описа на ЧСИ И. С. е наложен запор на банкови
сметки на 21.05.2018г., а именно след перемпцията на делото, но независимо
от това, същият е прекъснал давността, доколкото между него и образуваното
на изп.дело не са изминали 5 години.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Представено по делото е Решение № 4589/23.10.2013г. по гр.д. №
5799/2013г. по описа на ВРС, с което е признато за установено по отношение
на „Е.-П. П.” АД, че М. ТР. Б. дължи следните суми: сумата от 2069.57 лева,
представляваща главница консумирана и незаплатена сума за ел.енергия за
периода от 30.11.2011 год. до 08.10.2012 год. за обект с абонатен номер *,
находящ се в *, за която са издадени фактури с №№ 86056170/30.11.2011 год.
за сумата от 711.30 лева, от която незаплатен остатък от 265.53 лева;
86734056/30.12.2011 год. за сумата от 540.23 лева; 87415132/31.01.2012 год. за
сумата от 758.41 лева; 88097322/02.03.2012 год. за сумата от 486.40 лева и
**********/08.10.2012 год. за сумата от 19.00 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2013г.;
сумата от 198,94 лева, представляваща общ сбор на обезщетението за забава
за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка
една от фактурите до 30.01.2013 г.; сумата от 145,37 лева, представляваща
3
направени в заповедното производство разноски, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1434/27.02.2013г. по ч.гр.д. №
2597/2013г. по описа на ВРС. С решението М. ТР. Б. е осъдена да заплати на
„Е.-П. П.” АД сумата от 407,41 лева, представляваща съдебно деловодни
разноски.
Представено е още съобщение до М. ТР. Б. по изп.д. №
202189220401899 на ЧСИ Х. Г. с рег. № * в КЧСИ, с което длъжникът се
уведомява, че по посоченото изпълнително дело е присъединен изпълнителен
лист от 27.04.2016г., издаден въз основа на Решение № 4589/23.10.2013г. по
гр.д. № 5799/2013г. по описа на ВРС.
Присъединени към настоящото дело да преписи от изпълнително дело
№ 20157120400242 на ЧСИ И. С. с рег. № * в КЧСИ и изпълнително дело №
202189220401899 на ЧСИ Х. Г. с рег. № * в КЧСИ.
Изпълнително дело № 20157120400242 на ЧСИ И. С. е образувано по
молба на „Е.-П. П.” АД от 09.02.2015г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 2597/2013г. по описа на ВРС с оглед влязлата в сила
Заповед за изпълнение № 1434/27.02.2013г. Предмет на изпълнителния лист
са следните дължими от длъжника М. ТР. Б. на кредитора „Е.-П. П.” АД суми:
сумата от 2069.57 лева, представляваща главница консумирана и незаплатена
сума за ел.енергия за периода от 30.11.2011 год. до 08.10.2012 год. за обект с
абонатен номер *, находящ се в *, за която са издадени фактури с №№
86056170/30.11.2011 год. за сумата от 711.30 лева, от която незаплатен
остатък от 265.53 лева; 86734056/30.12.2011 год. за сумата от 540.23 лева;
87415132/31.01.2012 год. за сумата от 758.41 лева; 88097322/02.03.2012 год. за
сумата от 486.40 лева и **********/08.10.2012 год. за сумата от 19.00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 26.02.2013г.; сумата от 198,94 лева, представляваща общ сбор на
обезщетението за забава за заплащане на горното задължение, начислено от
датата на падежа на всяка една от фактурите до 30.01.2013 г.; сумата от
145,37 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски.
По молбата за образуване на изпълнително дело ЧСИ И. С. на
10.02.2015г. е разпоредила изпращане на ПДИ до длъжника и изпращане на
множество справки. ПДИ е връчена на длъжника на 19.02.2015г.
По молба на взискателя „Е.-П. П.” АД по изпълнителното дело е
4
присъединен изпълнителен лист от 27.04.2016г. издаден въз основа на
влязлото Решение № 4589/23.10.2013г. по гр.д. № 5799/2013г. по описа на
ВРС, с което длъжникът е осъден да заплати на кредиторасумата от 407.41
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. ПДИ по отношение на този
изпълнителен лист е връчена на длъжника на 22.07.2016г.
На 18.05.2018г. и на 07.08.2020г. ЧСИ И. С. е наложила запор върху
банкови сметки на длъжника.
На 14.08.2020г.ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Изпълнително дело № 202189220401899 на ЧСИ Х. Г. с рег. № * в
КЧСИ е образувано по молба на „Е.-П. П.” АД от 18.08.2020г. въз основа на
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 2597/2013г. по описа на ВРС.
На същата дата ЧСИ е разпоредил извършване на справки, изпращане на
ПДСИ и налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение.
По молба на взискателя от 01.11.2011г. по изпълнителното дело е
присъединено и взеането му по изпълнителния лист, издаден по гр.д. №
5799/2013г. по описа на ВРС.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, той е неоснователен.
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Настъпилата изтекла погасителна давност по
отношение на вземането представлява именно такъв новонастъпил факт.
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е процесуално
допустим.
В настоящият случай безспорно е, че е налице вземане на ответника
срещу ищеца по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2597/2013г. по
описа на ВРС /за сумите по заповедта за изпълнение/ и по изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 5799/2013г. по описа на ВРС /за разноските в исковото
5
производство/.
Спорният въпрос е погасено ли е вземането по изпълнителните листи по
давност.
Съгласно чл.116, б.в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Самото прекратяване в този случай
настъпва по силата на закона с изтичане на посочения в разпоредбата срок,
като постановлението на съдебни изпълнител не е част от фактическия състав
на прекратяването, а само констатира, че същото вече е настъпило.
Разпоредбата има предвид не всички действия на съдебния изпълнител, които
се извършват в изпълнителното производство, а само тези, които се
извършват във връзка с реалното събиране на вземането, което обстоятелство
изрично е посочено в мотивите на т. 10 от ТР № 2/26.06.2016 г., постановено
по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая се установи, че по молба на „Е.-П. П.“ АД на 09.02.2015г. е
образувано изп.дело № 20157120400242 на ЧСИ И. С.. От данните по същото
изпълнителното дело, се установява, че след подаването на молбата за
образуване на делото, взискателят не е проявил активност, като първото
същинско изпълнително действие след образуване на делото е наложеният от
ЧСИ запор на банкови сметки от 29.05.2018г.
С оглед на гореизложеното, се налага извода, че след образуване на
производството в период по-голям от две години взискателят не е предприел
активни действия по събиране на вземанията си, за което е снабден с
изпълнителен титул, поради което изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно указанията в постановеното
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона,
като не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител, с които да се
констатират предпоставките за прекратяването. Ето защо, следва да се
приеме, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на
09.02.2017г. по силата на закона, независимо от липсата на изрично
постановление на съдебния изпълнител към тази дата.
6
На осн. чл. 433, ал.2 от ГПК във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, освен ако не касае права, придобити от
трети лица (чл.433, ал.3 ГПК). Ето защо извършените след прекратяване на
производството изпълнителни действия /тоест след 09.02.2017г./, не
произвеждат целения от взискателя резултат. Тези действия фактически са
извършени по прекратен изпълнителен процес, поради което не могат да
бъдат зачетени.
По отношение датата, от която тече погасителна давност, както и
предпоставките за нейното спиране е постановено ТР № 2/26.06.2015 г., с
което е прието, че само образуване на изпълнителния процес не прекъсва
давността, а това се осъществява с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ в рамките на изпълнителния процес и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Въпреки това с
постановената след цитираното тълкувателно решение практика на
касационната инстанция с решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.д.
№ 2382/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., е прието, че отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. с посочената в т. 10 от ТР № 2/26.06.2016г. на ОСГТК на ВКС,
поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като
даденото в т. 10 от цитираното ТР разрешение се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и за тези, които са приключили преди това.
В конкретния случай с оглед датата, на която е изтекъл срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, и както се посочи по-горе изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на 09.02.2017г., т.е. след постановяването
на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което за него до 26.06.2015г.
следва да намери приложение даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. разрешение,
съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В този смисъл
давност не е текла от образуването на изпълнителното дело до 26.06.2015г.,
от която дата е започнала да тече новата погасителна давност. Доколкото в
процесния случай вземането е установено с влязло в сила съдебно решение
съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, давността за погасяването му е 5 години.
7
Следователно давността при липса на действия, които я прекъсват е следвало
да изтече на 26.06.2020г. Тук обаче следва да се съобрази и разпоредбата на
чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно параграф 13 от ЗР към закона сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичане на
седем дни от обнародването на отмяната на извънредното положение на
14.05.2021г. Следователно в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г.
погасителната давност не е текла. След прибавяне на същия период, в
настоящия случай погасителната давност за процесните вземания би изтекла
на 03.09.2020г.
Преди изтичане на погасителната давност, а именно на 18.08.2020г. е
образувано новото изпълнително дело № 202189220401899 на ЧСИ Х. Г., с
което действие давността е прекъсната и е започнала до тече нова петгодишна
давност, която не е изтекла към датата на образуване на настоящото
производство – 22.03.2022г.
По гореизложените съображения, предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените по делото разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ТР. Б., ЕГН **********, с адрес: *
срещу „Е.-П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, иск за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: сумата от 2069.57 лева, представляваща главница
консумирана и незаплатена сума за ел.енергия за периода 30.11.2011 год. до
8
08.10.2012 год. за обект с абонатен номер *, находящ се в *, за която са
издадени фактури с №№ 86056170/30.11.2011 год. за сумата от 711.30 лева, от
която незаплатен остатък от 265.53 лева; 86734056/30.12.2011 год. за сумата
от 540.23 лева; 87415132/31.01.2012 год. за сумата от 758.41 лева;
88097322/02.03.2012 год. за сумата от 486.40 лева и **********/08.10.2012
год. за сумата от 19.00 лева, ведно със законната лихва; сумата от 198,94 лева,
представляваща общ сбор на обезщетението за забава за заплащане на
горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка една от
фактурите до 30.01.2013 г.; сумата от 407,41 лева, представляваща съдебно
деловодни разноски, които суми са предмет на изпълнително дело №
202189220401899 на ЧСИ Х. Г. с рег. № * в КЧСИ, поради погасяване на
вземането по давност, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА М. ТР. Б., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на „Е.-П.
П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата от 100 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9