РЕШЕНИЕ
№ 1353
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330104610 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ вр. с член 11 от
НСОРЗ.
Ищецът И. Л. У., ЕГН: ********** иска осъждането на Централната
Лаборатория по приложна физика към БАН, БУЛСТАТ ********за сумата от 2400
лева, представляващо сбор от 12 месеца по 200 лева, представляващо дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за научна степен „*****“ за периода от
01.01.2020 - 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху исковата сума от 2400 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба -15.03.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи при ответника на постоянен
трудов договор, като в периода от 2017г. до 2019г. е получавал договореното си
трудово възнаграждение, формирано от два компонента: основно трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплаа и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и прослужено време и за образователна и
научна степен „*****“.
За 2020 година работодателят му изплатил само договореното основно трудово
възнаграждение и доп. възнаграждение за придобит трудов стаж и прослужено време,
като отказал да му изплаща договореното допълнително трудово възнаграждение за
образователна и научна степен „******“ с аргумент, че между страните имало
подписана нова длъжностна характеристика, в която липсвали задължения за научно-
изследователска дейност.
1
Евентуално се излагат доводи, че процесното допълнително трудово
възнаграждение се дължи от работодателя и съгласно Правилника за дейността,
устройството, управлението, финансирането и вътрешния трудов ред на Централна
Лаборатория по Приложна Физика - чл.81 , ал.2, предл.2, според която разпоредба
работникът има право на допълнително възнаграждение за по-висока лична
квалификация на лице с научна степен „******“, в размер не по-малко от размера
приет за БАН. Твърди се също така, че квалификацията и придобитата степен
„*******“ на ищеца е свързана с работата му в Централната лаборатория по приложна
физика ********.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е представил писмени
доказателства - Изложение от И.У. за участие в 7-ми Световния конгрес по трибология
- гр. *******, на тема „Изследване на адхизионното взаимодействие при контакт с
триене на реални трибосистеми в случая на сухо-статично триене , покана за участие на
7-мия Световния Конгрес по трибология -в гр. ******* и съобщение за отлагането му
за 10-15 юли 2022 г поради ограниченията на КОВИД 19 - общо 4 страници на
английска език, ведно със превод на български език, които според ищеца установяват,
че работата му и докторската му степен са свързани с научно-изследователска работа
на Централната Лаборатория по приложна физика в*******. Претендират се разноски.
В писмения отговор ответникът оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че
ищецът е работил само като **************и то в ограничени функции, тъй като
менюто на машината било на английски, а той не знаел чужди езици. Излагат се
доводите, че критериите дали един специалист извършва научно-изследователска
работа или не,6или два. Първият са неговите публикации и статии - самостоятелни или
в съавторство, които се отчитат всяка година, а вторият критерий отчитал при
определяне дали един специалист извърша научно-изследователска работа дали
цитатите на всяка иубликация. Счита, че ищецът не е имал през 2020г. публикувани
статии, както и „цитати“, поради което договореното допълнително трудово
възнаграждение не му се дължало. Претендира разноски.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че помежду им съществува трудово
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „*******“, че ищецът
притежава научна степен „*******"" и че считано от 01.01.2020г. работодателят не
заплаща на ищеца допълнително възнаграждение за научна степен „*******“ в размер
на 200 лева месечно.
Спори се относно това има ли основание за заплащане на това допълнително
възнаграждение за научна степен „*******“.
Видно от представения срочен трудов договор № ******г. ищецът е започнал
работа на длъжността „******“, който договор е прекратен и е сключен нов безсрочен
трудов договор № *****г. на длъжността *г“.*******
Съгласно уговореното между страните, в действащия между тях трудов договор
2
от 2017 година, работодателят е поел задължението да заплаща на ищеца ОМВ от 480
лева и доп. ТВ за придобит тр. стаж и проф. опит и за образователна и научна степен
доктор, които ще се плащат един път в месеца.
Подписана е и дл. характеристика за длъжността технолог на 23.01.2017г., на
която дата на ищеца е връчена тази длъжностна характеристика.
На 22.01.2020г. на ищеца е връчена нова длъжностна характеристика за
изпълняваната от него длъжност, съгласно която вече ищецът няма да провежда
научни изследвания и разработки.
Със заповед № 3 от 04.02.2019г. на основание заповед на председателя на БАН и
решение на седмото общо събрание на БАН е взето решение да се изплаща доп.
възнаграждение за научни степени за образователна и научна степен доктор от 200
лева за периода 01.01.2019. – 31.12.2019г..
Представено е и подписано между страните ДС към трудовия договор №
***********г., от съдържанието на което се установява постигнато съгласие на
страните за заплащане на доп. месечно възнаграждение за образователна и научна
степен „******* за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл. в размер на 200 лева.
С това ДС към трудовия договор се изменя само размера на дължимото по силата
на сключения трудов договор от 2017 година доп. възнаграждение за образователна и
научна степен „******“, а не както е коментирано от ответника, че с това ДС страните
са определили нов срок за заплащане на доп. възнаграждение.
Всяко изменение в определянето и изменението на уговореното между страните
трудово възнаграждение се осъществява при постигането на взаимно съгласие на
страните, както повелява член 66 от КТ и член 20а, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно член 66 от КТ в трудовия договор задължително се включва основното
и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, като член 118 от КТ
забранява едностранното изменение на ТПО, освен в случаите и по реда установени в
закона, а съгласно член 15 от НСОРЗ доп. ТВ за придобит тр. стаж и проф. опит и за
образователна и научна степен доктор е доп. ТВ с постоянен характер. Подписването
на нова дл. х-ка не е сред случаите, предвидени в закон, които могат да доведат до
едностранно изменение на трудовия договор досежно уговореното между страните
доп. трудово възнаграждение с постоянен характер, ето защо съдът намира, че
работодателят не е имал основание да не плаща договореното между страните доп.
възнаграждение.
Размерът на трудовото възнаграждение е в зависимост от отработените от ищеца
дни в рамките на работния месец, като видно от представената от ответника справка за
отработени и неотработени дни на И.Л. Узнов /л. 70/, която не е била оспорена от
ищеца, размерът на дължимото доп. трудово възнаграждение е 1 361,82 лева, до който
искът ще се уважи, като за разликата над този размер до пълния предявен от 2400 лева,
ще се отхвърли като неоснователен. Ще се присъди и зак. лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, тъй като исковта молба играе
ролята на покана за изпълнение.
По разноските:
Съобразно уважената част от иска на ищеца ще се присъдят разноски по
съразмерност от 371,07 лева. Възражението за прекомерност на адв. възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е съобразено с размера на МРЗ към момента на
сключване на договора за правна защита през 2021г.
На ответника съобразно отхвърлената част от иска ще се присъдят разноски от
172 лева.
3
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважения иск – дължимата ДТ от 54,47 лева.
Мотивиран от изложеното, Пловдивски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Централната Лаборатория по приложна физика към БАН,
БУЛСТАТ ******да заплати на И. Л. У., ЕГН: ********** сумата от 1361,82 лева,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за научна
степен „*****“ за периода от 01.01.2020 - 31.12.2020г., ведно със законната лихва
върху сумата от 1361,82 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
15.03.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над
уважения размер от 1361,82 лева до пълния предявен от 2400 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Централната Лаборатория по приложна физика към БАН, БУЛСТАТ
******* да заплати на И. Л. У., ЕГН: ********** сумата от 371,07 лева разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА И. Л. У., ЕГН: ********** да заплати на Централната Лаборатория
по приложна физика към БАН, БУЛСТАТ ******** сумата от 172 лева разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА Централната Лаборатория по приложна физика към БАН, БУЛСТАТ
******* да заплати на ПРС държавна такса в производството в размер на 54,47 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
4