№ 18467
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110122527 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца „. срещу ответниците Л. М. С. и Р. М. Т.
субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за
установено, че:
- ответникът Л. М. С. дължи на ищеца „. сумата от 240 лв., представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот
в гр. . сумата от 17,37 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., сумата от 31,05 лв., представляваща обезщетение за
забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
23.06.2023г. и сумата от 3,44 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до
23.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 40648/2023г. по описа на СРС, 145 състав;
- ответникът Р. М. Т. дължи на ищеца „. сумата от 240 лв., представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот
в гр. . сумата от 17,37 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., сумата от 31,05 лв., представляваща обезщетение за
забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
23.06.2023г. и сумата от 3,44 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до
23.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 40648/2023г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата ..
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплаща
1
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните
дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 40648/2023г. по описа на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на
които ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.07.2023г. до окончателното им изплащане, както и разноските за производството.
Ответниците са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в
който оспорват исковете по основание като твърдят, че не са собственици на процесния
топлоснабден имот, оспорват имотът да е бил собствен и на наследодателя им М. Ц. С.. Не
оспорват количеството на доставена до имота топлинна енергия и размера на
претендираните вземания. Оспорват да е предоставяна услугата дялово разпределение,
както и начина на формиране на цената й. Позовават се на изтекла погасителна давност за
вземанията за част от исковия период.
Третото лице-помагач . не взема становище по същество на делото.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна
енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия
патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за
исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на фактите, за които тежест носи
ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
Предмет на установяване в настоящото производство са претендирани от ищеца –
топлопреносно предприятие вземания, основани на облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците, която продажба се
осъществява на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ., без да е необходим писмен
договор между страните. Продажбеното правоотношение възниква по силата на факта на
притежавано право на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот,
който е топлоснабден, като в това си качество собствениците/ползвателите с вещно право на
ползване се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ (ред. ДВ бр. 54 от 2012г.), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Макар разпоредбата на чл. 153
ЗЕ поначало да определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, клиент на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно
решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на
ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
2
имот.
В конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, разпределена му с
доклада по делото, не установява при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците за процесния период са били собственици, титуляри на вещно право на
ползване или ползватели на имота, респ. наследници на такива, които са сключили договор с
топлопреносното предприятие за покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди и
като такива да са били страна по облигационно правоотношение с ищеца по продажба на
топлинна енергия. По делото липсват представени доказателства за собственост на
процесния имот въобще и в частност не се доказа по делото, че процесният имот е бил
придобит от наследодателя на ответниците М. Ц. С., доколкото се установи, че в . не е
наличен документ, че апартамент ., находящ се в гр. ., е бил предоставен в обезщетение на
отчужден собственик и за същия не е издавана заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), а в архива на
. няма сключен договор за продажба с М. Ц. С.. Установи се от писмо от . и че за посочения
имот няма подавани данъчни декларации. По делото не са събрани също така каквито и да
било други косвени доказателства, от които може да се направи извод, че ответниците или
техен наследодател е бил собственик или вещен ползвател на процесния апартамент
предвид обстоятелството, че лица с такива имена не фигурират и в представения от ищеца
списъка на етажните собственици на сградата, в която се намира топлоснабденият имот.
При това положение не се установява конкретната пасивна материалноправна
легитимация на ответниците да отговарят по предявените искове за цена на топлинна
енергия, такси за дялово разпределение и обезщетение за забава за плащането им за исковия
период. При приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78, ал.
3 ГПК имат ответниците, но тъй като същите не са претендирали, нито доказали
извършването на такива, съдът не им присъжда разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .рещу Л.
М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. . обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че Л. М. С., ЕГН ********** дължи на „., ЕИК . сумата от 240
лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр. . сумата от 17,37 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., сумата от 31,05 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 23.06.2023г. и сумата от 3,44 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 15.08.2020г. до 23.06.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 40648/2023г. по описа на СРС, 145 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .рещу Р.
М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. . обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че Р. М. Т., ЕГН ********** дължи на „., ЕИК . сумата от 240
лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр. . сумата от 17,37 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., сумата от 31,05 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 23.06.2023г. и сумата от 3,44 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 15.08.2020г. до 23.06.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 40648/2023г. по описа на СРС, 145 състав.
3
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4