Определение по дело №589/2021 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 130
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова
Дело: 20215240100589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
гр. Пещера , 04.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова Гражданско дело №
20215240100589 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от Н. Т. Ф., ЕГН:********** , адрес гр.Пещера, ***,
против Т. С. АП., ЕГН:**********, адрес гр. Пещера, ***.
Твърди ищцата, че живее в гр.Пещера , ***, като с ответника са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор 56277.502.1005,
включително на жилищната сграда, в която живеем и двамата/на отделни
етажи/. От доста време отношенията им били обтегнати , като се водят и
множество съдебни дела помежду им. Твърди че ответника отказва да зачита
правата й като съсобственик, включително и правото й на личен живот.
Твърди че от средата на м.април от двора започнало да се чува квичене,
наподобяващо звук издаван от прасе, а и започнало да мирише доста
неприятно. Установих, че в една от постройките в двора се намира прасе,
което издава тези звуци. Никой не я е уведомил, че в съсобствения двор и
постройка ще се отглежда прасе. Потърсили съдействие от органите на МВР,
които ги посъветвали да уведомят общинските служби. Изпратили до
Община Пещера жалба, с искане незабавно да предприемат мерки за
извеждането на животното от имота и постройката ми, но след повече от
месец и половина не били предприети никакви действия, а била уведомена, че
действащата към момента наредба на общината нямала отношение към
отглеждането на прасето, защото била приета миналата година
Твърди че в Наредба за определяне обема на животновъдната дейност и
местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на община
Пещера/Приета с Решение N9 137 от 30.09.2020г., изм, и доп. с Решение №
197/28.01.2021г. на Общински съвет- Пещера/ регулираща обема на
животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански
животни в населените места на територията на община Пещера, както и
ограниченията и забраните за отглеждането им изрично в чл.17 т.4 е посочено
, че се забранява
отглеждането на животни в съсобствени парцели без писменото съгласие
на всички съсобственици, а в конкретния случай е именно такъв и тя като
съсобственик на поземления имот с идентификатор 56277.502.1005, но
1
категорично не е давала съгласие, нито писмено съгласие за отглеждане на
прасе в съсобствения имот.
Обърнала се за помощ и към органите на БАБХ, които до момента не са
били извършили проверка на мястото, обитавано от прасето и дали същото
отговаря на нормативните изисквания на Наредба №44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти в
регулацията на населеното място, както и дали са спазени изискванията на
чл.4а и чл.11 от тази Наредба, а само ме уведомиха, че за обекта имало
регистрация като животновъден обект. В тази връзка, счита че тази
регистрация е незаконосъобразна , тъй като като собственик никога не е
давала съгласие постройката, в която се намира прасето да бъде използвана за
отглеждане на животни, или да бъде регистрирана за животновъден обект,
като не е преотстъпвала и ползването й, като счита, че върху този
административен акт в настоящия процес следва да бъде извършен
инцидентен съдебен контрол на издаденото разрешение/удостоверение/ за
регистрация.
Всекидневно в двора се разнасяла неприятна миризма, а със затопляне на
времето вонята се засилила, двора се напълнил с мухи, като създавало
предпоставки за зарази, предвид че разстоянието от прозореца/вратата/ на
жилището й до постройката с прасето е около 5 метра. В тази връзка не били
спазени и изискванията на Наредбата за реда и условията за гледане на
животни и птици/приета с Решение №654/31.07.2007г. на Общински съвет -
Пещера, Протокол №53, отм.с РЕШЕНИЕ № 136/30.09.2020г. на
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-ПЕЩЕРА/, действала по време на регистрацията на
животновъдния обект, вкл. относно отстоянията от жилищната сграда и
регулационната линия.
С оглед на изложеното моли да се осъди ответника да преустанови
действията с които пречи на спокойното и необезпокоявано ползване на
имота ми, като прекрати отглеждането на животни/прасе/ в съсобствения й
недвижим имот и сграда/с идентификатор 56277.502.1005.5/, както и да се
осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 3000 лева, за
претърпяни неимуществени вреди от възпрепятстването на спокойното
ползване на имота и дискомфорта, който изпитва от миризмата, популациите
от насекоми и шума, свързани с наличието на животно-прасе, отглеждано от
ответника в съсобствения й имот, без нейно съгласие за периода от
16.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.
Излага още ищцата и че в края на м.април-на 23.04.2021г. установила, че
върху една от постройките в двора са поставени две камери за наблюдение ,
насочена към двора и имотите в него. Оказало се, че камерата е поставена от
ответника , без изобщо да е поискал писмено или устно съгласието й, като
имате предвид и че част от постройката е нейна. Твърди че Конституцията на
Република България предвижда изрична забран. За констатиране на
изложеното потърсила за съдействие полицейски патрул, който бил изпратен
да посети имота и констатира, че действително в двора, върху една от
постройките има монтирани видеокамери, като в последствие подадала жалба
2
до РУП Пещера Ответника бил предупреден с протокол по ЗМВР да прекрати
незабавно незаконното видеозаснемането. Стресът върху ищцата и членовете
на семейството й бил огромен. Не знаела , кой имал достъп до направените
записи, като счита, че по този начин били нарушени и правата им свързани
със защитата на личните данни, предвид и че имало малолетни деца и
евентуални кадри с тях можело да са обект на престъпни действия и
нарушавали правата им по Закона за закрила на децата.
Моли съда да постанови решение, с което ответника да прекрати тези
действия- да бъдат снимани/видеозаснемани, ищцата или членовете на
семейството й, както и да бъдат премахнати камерите, поставени на
съсобствените им сгради и да се въздържа и за в бъдеще от подобни актове, с
които се нарушава правото й на личен живот и неприкосновенност, както и да
се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 3000 лева за
претърпяните от ищцата неимуществени вреди в резултата на тези действия
за периода от 23.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответникът, в който не оспорва
допустимостта на исковете, но оспорва основателността на същите. Твърди ,
че действително с ищцата, която е негова леля били съсобственици на
поземления имот, цитиран в исковата молба, били в лоши отношения и
твърди че отглежда прасе.
Твърди че кочината на прасето била регистрирана като животновъден
обект и като такъв отговаряла на всички изисквания на цитираната в исковата
молба НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ОБЕМА НА ЖИВОТНОВЪДНАТА
ДЕЙНОСТ И МЕСТАТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ
ЖИВОТНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПЕЩЕРА.
Цитираното ограничение по чл. 17 т. 4 от наредбата се отнася за
новоизградени обекти, а не за съществуващи такива, какъвто представлява
обекта, предмет на настоящето дело. Твърди, че въпросният обект отговарял и
на изискванията на Наредба № 44/2006 год. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти в регулацията на населените места,
която като ветеринарен лекар познавал отлично. Точно по тази причина
регистрирал обекта като съгласие от ищцата не било необходимо, тъй като
въпросната постройка винаги я е ползвал за същата цел, а преди смъртта на
неговия баща там винаги се е отглеждало прасе в продължение на дълги
години. Твърди е че самата ищца отглеждала прасе в другата част на
постройката допреди години.
По отношение на шума и миризмите - оспорва твърденията на ищцата,
защото такива липсвали напълно. В кочината имало течаща вода и се миело
поне по два пъти на ден, така че от хигиенна гледна условията били
безупречни. Твърди и че въпросното прасе не издавало никакъв шум - то
въобще не квичала, както се твърди в исковата молба. Твърди че можело да
се потвърди от всеки, който живеел наоколо. Твърди че като ветеринарен
лекар с 20-годишен професионален стаж и дълъг опит в оглеждането на
3
прасета, знае как да се отглежда прасе, за да няма шум и миризми -
свинарника бил снабден със стопанска и питейна вода, дограмата е
алуминиева, на прозореца има комарник, което изключва достъп на мухи,
комари и други насекоми, още по-малко мишки, плъхове или други гризачи.
Външната страна на свинарника ежеседмично се третира с препарата
„Аджита", който препарат унищожава мухите, ако кацнат на стената.
Препаратът бил много ефикасен и скъп, Прасето се отглеждало съгласно
всички нормативни изисквания за защита и хуманно отношение при
отглеждането на селскостопански животни.
Оспорва твърдението, че не са спазени изискванията на Наредба за реда
и условията за отглеждане на животни и птици на Общински съвет - Пещера
от 2007 год., отменена през 2020 год., но не била действала по време на
регистрацията на обекта, защото той е регистриран на 15.03.2006 год., когато
тя още не е била приета. Обектът е регистриран на основание чл. 51 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност. Освен това въпросната наредба била
издадена въз основа на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна
защита на селищната среда на Министерство на здравеопазването /отменена
на 17.05.2011 год./, т.е липсвала според ответника нормативна основа, а като
подзаконов нормативен акт тя не можела да съществува самостоятелно.
Твърди е че в Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на
селищната среда на М-во на здравеопазването нямало изисквания за
отстояния при отглеждане на свине под 50 броя.
Съгласно изискванията на ЗВД от 23.02.2018 год. животновъдните
обекти подлежат на регистрация и пререгистрация съгласно чл. 137 ЗВД. Въз
основа на тези изисквания животновъдният обект е пререгистриран на
15.05.2018 год. с удостоверение N° 101/12392 от същата дата.
По отношение на камерите - те са поставени за наблюдение на обектите
в двора - гаража и амбулаторията, защото се страхувал от евентуално
посегателство, както от страна на външни хора, така и от самата ищца и
нейното семейство, предвид силно влошените ни отношения напоследък.
Твърди че нямало нищо незаконно , твърди че имало предупредителни
стикери. Бил принуден да направи това, защото имало заплахи за отравяне на
прасето, а освен това ищцата прекъснала достъпа на питейна вода до
свинарника, за което самоуправно действие бил сезирал Районна прокуратура
- Пещера. По повод поставените от мене камери също имаше сигнал до РП -
Пещера от страна на ищцата и прокуратурата излязла със становище, че
липсват данни за извършено престъпление.
Предвид изложеното, моли да се отхвърлят предявените искове. Прави
доказателствени искания и претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 109 ЗС и
чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът приема, че са налице
обстоятелства, които се признават от страните, а именно - че страните са
собственици на дворно място и постройка, както и че ответника отглежда
прасе в тази постройка, че ответника е поставил камери за наблюдение.
4
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва по исковете по чл. 109 от ЗС:
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищцата: наличие на право
на собственост или друго ограничено вещно право върху имота и сградата,
спрямо който е осъществено неоснователното действие; това неоснователно
действие е осъществено от ответника и същото се явява противоправно, тъй
като е попречило и нарушило възможността ищцата да ползва имота си по
предназначение.
В тежест на ответника е да докаже всички други обстоятелства,
посочени в отговора на исковата молба, на които основават своите
възражения, а именно, че действията му не са противоправни.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва по исковете по чл. 45 във чл. 52 ат
ЗЗД: подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищцата: .
претърпените от нея вреди, 2. вида на вреди – неимуществени 3. размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, 4. противоправното
поведение на ответника, 5. причинната връзка между вредите и поведението
на ответника; вината се предполага до доказване на противното, така че в
доказателствена тежест на ответника е да обори тази презумпция и обоснове
останалите си възражения.
По доказателствата
Ищецът прави доказателствено искане пред съда за допускане на
писмени доказателства, гласни доказателства като съдът намира, че същото е
редовно, допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде
уважено.
Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателства и за
допускане на писмени доказателства, съдът намира, че същото е редовно,
допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
По отношение на искането за оглед на место, съдът го намира за
неотносимо и ненужно, поради което не следва да го уважава.
По отношение на искането за допускане на експертиза, то съдът ще се
произнесе в първото по делото заседание.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.10.2021 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, приложени
по опис към исковата молба и отговора.
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели при режим на довеждане на
страната на ищеца и на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА страните в едноседмичен срок от съобщаването да посочат
5
имената на свидетелите и обстоятелствата , които ще установяват, в противен
случай ще бъдат заличени.
Указва на страните в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представят нарочна молба по чл. 192 ал. 2 от ГПК за връчване на третите
лица, от които искат представяне на документи.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищците да се връчи и препис от писмения отговор на ответниците.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6