Р Е
Ш Е Н
И Е
№369
гр. Хасково, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Хасково
в открито съдебно заседание
на осемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
участието на секретаря Светла Иванова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д.
№ 555 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г.
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Б.С. – лице без гражданство, против Решение №
УПХ 5/20.04.2023 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален
закон. Нарушени били чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, като същото било постановено
при наличие на мотиви, съотносими само и единствено за общото производство,
провеждано по реда на чл. 75 от ЗУБ. Същевременно решението не съдържало
аргументи дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от
съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с
обстановката в П., позовавайки се на справка вх. № МД-5/04.01.2023 г. Не била
събрана подробна информация за състоянието на сигурността в страната на
произход на оспорващия, от която да се направи извод за това, че там са
гарантирани основните човешки права и местната администрация е в състояние да
предостави ефективна закрила на своите граждани. Задължението на
административния орган да изложи подробни аргументи относно ситуацията в
държавата на произход произтичали от факта, че това е законова гаранция за
спазване на най-основния принцип в бежанското право (non-refoulement) – забрана
за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата
свобода или живот, уреден в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от
195 1г. и възприет от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Същевременно, интервюиращият орган
не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на
обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно
опасение за преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението
представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени
фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният
изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че
тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този
смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество
и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно,
до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място
се навеждат доводи, че неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В хода
на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се
опитал да изложи своите опасения относно обстановката в П., както и относно
факта, че положението в страната се влошава непрекъснато, в светлината на което
следвало да бъде разгледана молбата му. Причината да напусне П. била свързана с
постоянните арести, измъчвания и заплахи от движението Хамас. Всичко това
идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината
да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване. Като не
съобразил всички гореизложени факти и обстоятелства, административният орган
постановил незаконосъобразен акт, който следвало да бъде отменен. Моли се за
отмяна на оспореното решение.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ -
Харманли, в депозирана по делото писмена защита, моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
прие за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, първата
от които подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец с вх. № 105450-2049/28.03.2023
г., а втората - подадена чрез РПЦ – Харманли с вх. № 922/31.03.2023 г.,
заведени в ДАБ под рег. № УП 26719/31.03.2023 г., жалбоподателят е поискал
международна закрила от Република България.
В Регистрационен лист рег.№ УП 26719/31.03.2023 г. търсещият закрила е
записан с имената А.Б.С., гражданство: Палестинска окупирана територия (след
извършена корекция е посочено „без гражданство“), роден на *** г. в Палестинска
окупирана територия, със същия постоянен адрес, религия – *, *, етническа принадлежност – *, професия – *, със средно образование, *, без документи за самоличност.
С Писмо рег. № УП-26719/07.04.2023 г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли
е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по
постъпилата молба за закрила.
С кандидата е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I - чл.
63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№ УП 26719/19.04.2023
г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното по
време на регистрацията. Напуснал Г., окупираната част от П., в края на 2022 г. легално
и заминал за Е., след което веднага от летището в Кайро, със самолет влязъл в *. На 14.02.2023 г. влязъл
нелегално в България, укрит в камион. На румънската граница бил открит и
арестуван. Когато напуснал *,
целта му била да получи статут в Белгия. За пръв път подал молба за закрила в
България.
Основната причина да напусне П. била, че имал семейни проблеми. Бил на
възраст, на която трябвало да работи, родителите му го репресирали, защото бил
безработен. Карали роднина да го бие. Чувствал се репресиран от родителите си,
а нямало къде да отиде. Там не можело да се отдели от родителите си. Освен това
нямало работни места. Липсвали свобода и сигурност. Движението Хамас им
забранявало да танцуват, защото смятали, че е против ислямския шериат. Всяка
седмица го арестували, унижавали го, измъчвали го, но нямало как да го докаже.
Казали му да не се връща в Г., защото ще го стрелят в краката. Работел като общ
работник. Пояснява, че на регистрацията казал, че е артист, като имал предвид,
че работил като танцьор, играел хора с група палестинци в състав Н. А. А.. Имали изяви по сватби и празници. Заявява,
че всички араби, както и всички мюсюлмани-сунити в П. имали проблеми с И. в
окупираната територия, той също. Нямало заплаха, отправена лично към него. Не
бил членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозни
организации, общност, секта. Не бил член на въоръжена групировка. Заявява, че
не желае да се завърне в страната си, защото и сега положението било същото.
С Решение № УПХ5/20.04.2023 г. на Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли при
ДАБ Румяна Бозукова, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна
закрила на А.Б.С. на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т.
2 от ЗУБ. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното
положение на молителя и с държавата му по произход, административният орган е
достигнал до извода за явна неоснователност на подадената молба за международна
закрила.
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 26.04.2023 г., а
жалбата срещу решението е подадена на 28.04.2023 г. (видно от поставения входящ
номер).
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Същата
изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния
административен съд. Ето защо, жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен
орган – Р.
А.
Б.,
младши експерт в Регистрационно – приемателен център – гр. Харманли, определена
със Заповед № РД05-289/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ на основание чл.
48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и
съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите,
така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази
насока са изцяло неоснователни.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава
VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за
предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца
по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е
регистриран на 31.03.2023 г., а оспореният акт е издаден на 20.04.2023 г. Ето
защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от
ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – Харманли при
ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол,
прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е
изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище
не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е
постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този
случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. 2 от ЗУБ такова становище
не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и
съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Административният орган е изложил
поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде
предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както
изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката
в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са
подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност
на чужденеца да разбере мотивите на административния орган.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява като обосноваващи
предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и
чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република
България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия
интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на
страната си такива, които са от семеен, личен характер и на практика изцяло
ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Посочил
е, че основната причина да напусне била конфликт с родителите му, желание за
независимост и самостоятелност, оказван натиск да работи. Оспорващият заявява,
че не е имал опасения за физическата си сигурност от страна на властите по
повод етническата си принадлежност и евентуална политическа ангажираност, нито е
имал конкретни проблеми във връзка с религиозната си принадлежност. Тоест
същият не изтъква, нито обосновава осъществено спрямо него преследване по
смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито посочва да има риск от бъдещо
такова. В този смисъл административният орган е извършил единствено възможната
преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, и
достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне
на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причините, поради
които същият е напуснал държавата си по произход, не попадат в приложното поле
на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на
бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни
репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причините,
визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не
може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла
на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на
същата норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от
преследване“. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че
оспорващият напуска държавата си на произход, мотивиран единствено от
съображения, които не са релевантни за настоящото производство. Наведените от чужденеца
твърдения за наличие на проблеми с палестинските власти нямат неблагоприятно
отношение спрямо него. Липсата на интерес към кандидата от страна на властите
се потвърждава и от легалното му напускане на страната. В този смисъл,
административният орган е извършил единствената възможна преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на
бежанец.
Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия
орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията,
посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен
статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за
предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2.
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът въобще не е навел като причина за
напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на
смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9,
ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като
цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че
цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б.
"в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое
Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs
Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално
запитване за приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО
на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната
норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични
заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е
подчинено на условието последният да представи доказателства, че той
представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение
елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита
за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен
конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти,
сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително
понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е
преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда
на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила,
решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в Справка с вх.
№ МД-5/04.01.2023 г. на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ, относно Държавата П.. На основание чл. 21, т. 6
от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа,
икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за
спазването на правата на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и
обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не
се оборват чрез други надлежни доказателства.
Въпреки наличието на данни за свързани със сигурността инциденти, то от
съдържащата се в административната преписка справка не се разкрива наличието на
безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват
сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност на цивилно
лице, върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тази
територия. Доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх от
преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата за закрила,
за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут,
безогледното насилие в страната по произход на оспорващия следва да е
изключително, каквото то не е, видно от събраната информация. В конкретния
случай за чужденеца не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи
срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение
елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при
завръщане.
Не е без значение и обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал
легално И. Г., преминал е през Е., след което е заминал легално за Република
Турция, където е останал няколко дни, след което влязъл нелегално в Република
България и в крайна сметка е бил заловен на границата на страната ни, на път,
по неговите думи, към *.
Когато едно лице е бежанец и бяга от страната си на произход поради някакво
преследване, война или др., то логично е да остане в първата сигурна държава за
него, каквито в настоящия случай по отношение на жалбоподателя се явяват Е. и *, след което да се завърне в
родината си. От всичко гореизложено и от бежанската история следва обоснован
извод, че А.С. е влязъл нелегално в Република България само поради стремеж за самостоятелност,
независимост от семейството си и по-добър живот.
При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват
фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за
основателност на молбата за предоставяне на статут на жалбоподателя по реда на
чл. 9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и
ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил задължението си за задълбочено и
всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а
именно извършил е надлежна проверка доколко субективните опасения на
жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са
обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по произход, като данните
от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган и
изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от
хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение не страда от
порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което
подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.С. – лице без гражданство, против Решение № УПХ5/20.04.2023 г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: