Номер 41416.11.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменII-ри състав
На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20203630201519 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001092/07.08.2020г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
чл.415, ал.1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, ул. Сан Стефано № 14, представлявана от П.Г.Й. ЕГН
********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляда/ лева за
нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/. Кооперацията - жалбоподател моли
съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на наказателното
постановление, като алтернативно моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като в жалбата са изложени подробни доводи. Претендира и присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание представляващия кооперацията – жалбоподател, редовно
призован, не се явява лично - изпраща упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и
допълнителни мотиви в тази насока.
Въззиваемата страна редовно призована, изпраща упълномжощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и представя подробни писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
правни съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
1
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. Сан Стефано № 14 и се представлява от председателя П.Г.Й. с
ЕГН **********.
При извършена проверка на 27.05.2020 г. в офиса на кооперация „Шуменска заря“ и
на 29.05.2020 г. – по документи в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен по спазване
на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен от страна на кооперация „Шуменска заря”. Резултатите от проверката
били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 2013190, изготвен на
05.06.2020г., с който на кооперацията били дадени конкретни предписания. В т.7 от същите
било указано в срок до 30.06.2020 г. работодателят да изплати на С.П.К. уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа за месец април 2020г. съгласно
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. Протокол за извършена проверка № 2013190 бил връчен
на 05.06.2020 г. на председателя на кооперацията.
На 03.07.2020г. свидетелите С. Р. К. и М. М. М. – инспектори в Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен, извършили нова проверка във връзка с изпълнение на
дадените задължителни указания. От представените на 03.07.2020г. от председателя на
Кооперация „Шуменска заря“, документи, свидетелите установили, че не е изпълнила
даденото задължително предписание, обективирано в т.7 на Протокол за извършена
проверка № 2013190 от 05.06.2020 г., като работодателят - кооперация „Шуменска заря” не е
изплатила на С.П.К. трудовото възнаграждение за месец април 2020г., съгласно
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, със срок за изпълнение 30.06.2020г. Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол за извършена последваща проверка № 2018375,
изготвен на 08.07.2020г. Въз основа на установеното неизпълнение, на 08.07.2020г.
свидетеля С.К. съставила акт за установяване на административно нарушение № 27-0001092,
като посочила, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на
труда. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият кооперацията – нарушител,
като последният подписал акта с възражения, сочейки, че нарушението е извършено в срока
на обявеното извънредно положение у нас във връзка с СОVID 19, а всички служители сами
поискали да бъдат съкратени предвид настъпилото форсмажорно обстоятелство.
Впоследствие, кооперацията - жалбоподател не се е възползвала и от законното си право и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирала допълнителни писмени възражения. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0001092/07.08.2020г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416,
ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Сан Стефано № 14, представлявано от
П.Г.Й. ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляда/
2
лева за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Р. К.
и на свидетеля М. М. М. , както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283
от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.К. и М.М. съдът счита, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по
време на извършване на проверката на кооперацията - жалбоподател и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с представляващия кооперацията - нарушител, от
които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани
или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените
показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 27-0001092/07.08.2020г. е издадено от компетентен
орган - от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание
разпоредбата на чл.16, ал.4, т.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на
дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ
орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен
състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени
процесуалните права на жалбоподателя и същия е имал възможността да упражни правото
си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН.
Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на
27.05.2020г. и на 29.05.2020 г. от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен било установено, че кооперация „Шуменска заря“ в качеството на
работодател не е платил на С.П.К., с ЕГН ********** в установените срокове, уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа за месец април 2020г., с което е нарушил
разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. В тази връзка с Протокол за извършена проверка №
2013190 от 05.06.2020 г. на кооперация „Шуменска заря“ като работодател било дадено
задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ в срок до 30.06.2020г.
да изплати на С.П.К., с ЕГН ********** уговореното трудово възнаграждение за
3
извършената работа за месец април 2020г., съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ.
Цитираният протокол за извършената на 27.05.2020 г. и на 29.05.2020 г. проверка бил
връчен на 05.06.2020г. на председателя на кооперацията и дадените с него задължителни
предписания не били оспорени в предвидения 14 – дневен срок.
По време на втората проверка на 03.07.2020г., видно от материалите по делото и от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Костадинова и на свидетеля М. тези
предписания не са били изпълнени. Тази констатация на проверяващите се потвърждава и от
писмените обяснения на председателя на кооперацията – П.Г.Й. обективирани в Декларация
на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ от 03.07.2020г., приложена на л.18 от материалите по
делото, от които се установява, че не е изплатил както трудовите възнаграждения, така и
обезщетенията на работещите в т. ч. и дължимото трудово възнаграждение на С.П.К.,
сочейки като основна причина за това, че вестник „Шуменска заря“ е спрял да излиза на
23.03.2020г. по време на обявеното извънредно положение, което представлява
непреодолима сила и форсмажорно обстоятелство довело до изпадане в ситуация на
финансов колапс. Видно от приложеното по делото писмено доказателство – заверено копие
от Фиш за заплати на Кооперация „Шуменска заря“ за месец април /л.19/, работодателят е
определил за отработените 10 дни през месец април на С.П.К.о трудово възнаграждение в
размер на 558,56 лева и липсва подпис на лицето, удостоверяващ получаването на
посочената сума. В процесния случай става въпрос за бездействие, като това неизпълнено
предписание се изразява в задължението на работодателя да осъществи определени
действия, а именно: да заплати на С.П.К. уговореното трудово възнаграждение за месец
април 2020г., съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. При извършената проверка след
изтичане на срока, даден за изпълнение на задължителното предписание е констатрано
неговото неизпълнение. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по
безспорен начин, че кооперацията - жалбоподател, като не е изпълнила даденото в т. 7 от
Протокол № 2013190 от 05.06.2020 г., задължително предписание чрез бездействието си е
осъществила от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение.
С оглед на изложеното съдът намира, че кооперацията - жалбоподател действително е
нарушила от обективна страна състава на разпоредбата чл.415, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/, като административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл.83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
4
физическо лице.
Разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, която е и санкционна предвижда
административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лева до 10 000 лева за
работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно
кооперацията - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР
на КТ, тъй като именно кооперация „Шуменска заря“ е юридическото лице, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия
казус кооперацията - жалбоподател не е изпълнила вменените от държавата чрез Кодекса
на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на
чл.83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия
орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. За да е
налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две
комулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за
работника или служителя. В настоящия случай обаче не са налице кумулативно
предвидените предпоставки за това, тъй като до издаването на процесното наказателно
постановление и до настоящия момент не са представени доказателства, удостоверяващи
плащането на дължимото трудово възнаграждение. Предвид гореизложеното съдът намира,
че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено
веднага.
Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-
наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдебният състав намира, че
фактическите обстоятелства, свързани с конкретното адмнистративно нарушение извършено
от дружеството - жалбоподател не указват и на маловажност на случая, по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид. Съобразявайки охранения обществен интерес, както и останалите признаци от
осъществения състав на административното нарушение, съдът приема, че конкретното
деяние не съставлява маловажен случай
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над
минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни
съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в
хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция
5
“Инспекция по труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото
законодателство, то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе
задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до
налагане на по-висока санкция за кооперацията - нарушител за следващо негово деяние.
Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения,
поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта
на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било
сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и
съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на кооперацията - нарушител
за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно
“имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че
че по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
кооперацията – жалбоподател, че към момента на проверката кооперацията е била
„фалирала“. Не са налице доказателства, че към момента на осъществяване на проверката
кооперацията е в несъстоятелност или ликвидация, а същата просто е преустановила
временно дейността си по издаването на вестник „Шуменска заря“. Още повече
предписанията, дадени в първата проверка и обективирани в Протокол за извършена
проверка № 2013190 от 05.06.2020 г. не са били оспорени по надлежния предвиден в
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК ред пред Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенциа „Главна дирекция по труда“, съответно по реда на чл.145, ал.1 от
АПК – пред Административен съд – Шумен.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.
24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото в представените и приети в
открито съдебно заседание писмени бележки не е посочен конкретен размер на поисканото
юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на
разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27а от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган - Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест на
6
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 27-0001092/07.08.2020г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.415, ал.1 от КТ на
Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. Сан Стефано № 14, представлявано от П.Г.Й. с ЕГН ********** е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляда/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/, като намалява размера на наложената наказание “имуществена
санкция” от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. ”Сан Стефано” № 14, да заплати по сметка на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27а от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7